»©« La Femme Nikita

През 1990 година един филм на режисьора Люк Бесон преодолява френската критика за броени дни и отеква гръмко пред световната публика, сразявайки всички очаквания и превръщайки се в класика. Никита (La Femme Nikita) е необикновен екшън трилър, в който за първи път главният герой - професионален наемен убиец е жена. Удостоена с честта да изиграе тази роля е френската актриса Ан Парийо. Партниращи й в не толкова изпълнените със словесни битки сцени са Чеки Карио, Жан-Хуго Ариглад и... Жан Рено.
Гледал съм филма преди 12 години, вчера го направих отново. Има разлика, това е нормално. Но винаги когато се обръщам към някой стар филм, се настройвам така сякаш го гледам за първи път по негово си време. Абстрахирам се от всичко що съм чул и видял до ден днешен, забравям красивите компютърни изпълнения, маса взривове и безмислен шум от гърмящи оръжия и се концентрирам над това, което тогава са имали като ресурс и възможност и какъв е крайния продукт. При всичките тези критерии, ако успееш правилно да се настроиш и да филтрираш задните мисли, се получава достатъчно голямо удоволствие от един филм, който е от преди... почти 20 години.
"A razor-sharp thriller" - много ми допада този плот лайн. И като цяло razor-sharp винаги ме е кефил като израз. Впечатлява те идеята за крехко създание, което бива вербувано и обучено да бъде брутален и професионален наемен убиец. След като група наркомани попадат в престрелка с полицията, по време на вандалия в един магазин, нещата страшно загрубяват, много от униформените загиват. Това не е всичко. От групичката наркомани оцелява само тя - Никита. Дивото момиче, едва на 19 години в състояние на амок и уплаха, дърпа спусъка в лицето на едно ченге, без да й мигне окото. Първичността на героинята се проявява още на няколко пъти в следващите минути до момента, в който по бързо процедурен процес я осъждат на доживотен затвор.
Ан Парийо е фрапираща в ролята. Гледал съм я и в други нейни филми, и да ви кажа там изобщо не е толкова бясна, луда и... плашеща. Нормално, ролите й не са го изисквали. Тук определено сякаш е друг човек. Не случайно тази й роля прави пробив в кариерата й. Всички научават името й. Никита на Люк Бесон - това е Ан Парийо. Разбира се че ще запомните името. Превърнатата в безскрупулно оръжие жена е необикновен герой, често копиран след това от ниско бюджетни продукции, но оригинала си остава класика, и лейбъла под него е френски.
Чеки Карио е Боб, вербовчика. Работещ за специалната организация, използващи точно такива хора - със свършена съдба. Тренирани, за да бъдат убийци.
Когато Никита се справя с първата си задача и е готова да бъде пусната на свобода, тя получава две нови имена - Мари, с което ще бъде позната в обществото и Жозефин - когато телефонът звънне и я потърсят с това име е ясно, че работата ще е дебела и някой ще го отнесе. Съдия-изпълнителят и екзекутор ще бъде именно тя, без въпроси и оплаквания, само детайли, оръжие и дръпнат спусък. По време на нейния "нов обикновен" живот сред нищо неподозиращите хора, тя се запознава с Марко (Жан-Хуго Ариглад). Един интересен пич, с който се влюбват от пръв поглед. Сега тука идва и драмата. В началото всичко им е ОК, никой нищо не пита, кеф им е като са заедно. Обаче на въпросния пич в един момент много му идва. Отдал се е на тази свръх непозната жена и иска да знае повече. Да, ама да ровиш в изтритото минало на един наемен убиец е много опасна работа. Но... любовта си е най-силното оръжие. Въпреки масата нови жертви и голяма потайност, Никита съхранява както своя любим така и себе си. Все пак да играеш срещу правилата на организацията, която се грижи за теб, но и очаква резултати в брой убити цели, е сериозна работа и трябва да си голям късметлия или наистина жесток професионалист и да приемеш фактите лице в лице.
Появата на Жан Рено във филма е един от най-яките и ключови моменти. Когато на последната й мисия (за филма) нещата се омазват жестоко, организацията праща Виктор (ударението е на "о", важно е) - чистач. Мда, за първи път от този филм научих значението на тази дума, в подобен контекст. Терминът "чистач" след Никита се превръща в легенда. И всичко това поднесено по такъв начин, че героят на Жан Рено, на когото са отделени около 10 минути сборно във филма, се запомня от зрителя като най-бруталния и качествен убиец на всички времена. Говорим за истински човек вършещ подобни неща, а не... някоя машина или преувеличени изпълнения на някой помпозен екшън герой.
Всичко това е просто като подготовка. Безспорно Никита е разгром над аудиторията и голям филм за времето си, но само 4 години по-късно, същите тези Жан Рено (в главната роля) и Люк Бесон (отново като режисьор и сценарист), сътворяват Леон - Професионалистът. Още по-качествен, още по-внушителен. Страхотен филм, коментиран от мен, можете да хвърлите око назад в архива и... да споделите впечатленията ми от феноменалната лента. Винаги е хубаво, когато "продължението", макар и неофициално такова, бива много пъти по-добро от предшественика си. И то при летва, която е вдигната толкова нависоко...

На Ники: От "многото", които ме четат! :)