Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Saturday, April 26, 2008

»©« Sin City



"Becky, care for a smoke?"
Колегата Пийт ми се жалваше, че трябвало да направи дизайн за уеб сайт, по образец представен в един тъп екселски файл... и да ползвал само два цвята - черен и червен. Отдели около 5 минути да псува по адрес на Кристиян (that danish bastard), след което и двамата на едно мнение успокоихме тона. Казах му, че въпреки всичко с червено и черно (и малко бяло, и техни нюанси) ще стане супер дизайн. Той не щеше и да чуе. Тогава на базик му пратих линк към картинка: Голяма резолюция на нацисткото знаме! Ха, той много се израдва, дето се казва he laughed his ass off :) Но това беше просто шега, казах му да слезе при мен и да му покажа класика в жанра. "Frank Miller, mate! Introducing Sin City!" - при което, той нямаше какво повече да каже, качи се горе и продължи да си мисли как точно да съгласува цветовете.
След което мислите по филма се засилиха, спомените изплуваха, а аз исках още в работно време да пусна Град на греха и да му се накефя. Е нямаше как, за това просто го придобих, и нагласих за друг ден (който се падна чак днес). Междувременно обаче, гладен за кадри и герои от лентата на Робърт Родригез и този comic book-маг наречен Франк Милър, прегледах трейлърчето. Жестоко! Безумно велико и пленителни 2 минути. А музиката увенчаваща го (знаех си че саундтрака е много добър), но тази песен... беше извън официалния рилийз на OST-то. При което ми се наложи дребен сърч из необятните поля на мрежата. Не беше трудно, като се има предвид че в YouTube качи ли се нещо... и до филипините ще стигне.

Не беше трудно, предвид и връзките ми по уеб-а, да открия заглавието и правилното място за придобиването на песничката. Спирам да я наричам песничка, тъй като използвания фрагмен е от инструменталната версия (повече ме кефи, с пеенето много ми грачеше). И е време да я представя тържествено: The Servant - Cells (Instrumental). Щастлив в малките часове, ненасищаш се на този саунд, се готвех да гледам Sin City. За всички съгрешили е време да престъпите и последните си принципи и да се отдадете на двучасов нестандартен изглед на модерен филм, пипнат от А до Я, изпълнен с брутални сцени, великолепни перспективи, уникални герои, маса добри изпълнения и запомнящи се реплики. Когато не очакваш нещо, което никога преди това не си виждал (освен феновете на комиксите на Франк Милър), оставаш повече от очарован. Да си го кажа направо - с широко отворена уста. Бау! Спомням си първия път като гледах Sin City. Така или иначе обожавам тези цветове, заедно в дизайн особено, или каквато и да е друга арт-проява. Та след като свърши лентата, и изгледах надписите (бях послушен зрител, попих филма докрай), веднага седнах да мажа нещо пред матрицата на лаптопа ми. Уви, бях повече превъзбуден отколкото творчески настроен. Мисля че се получи нещо, което така и не завърших, но както и да е. Франк Милър е много по-добър от мен, а филмът е съвършен.
Освен тези двамка герои, няма как да не спомена дългогодишния приятел на Родригез, самият Куентин. Мда, поканен като режисьор, т.е. special guest director, и той има известен принос към тази творба. А когато тези типове работят заедно, кастинга не вещае да е нещо обикновено.

Маса добри актьори, няколко не толкова популярни, но повечето имена струят от екрана, още докато гледаш трейлъра. В кърваво, греховно червено. Брус Уилис, Мики Рурк, Клайв Оуен, Джош Хартнет, Бенисио Дел Торо, Майкъл Кларк Дънкан, Илайджа Ууд, Ник Щал... и това е само част от мъжкото войнство. Какво правим при нежната половинка (не че бяха нежни... бяха калпаво нежни, бяха воини, повече убиваха отколкото правеха секс, но телата им бяха съвършени)? Какво да правим - наслаждаваме се! Джесика Алба, повечето зрители се влюбиха в тази актриса именно след излъчването на Sin City. Преди това не я намираха толкова Zекси. Сега обаче не могат да спрат да бърборят за нея. Росарио Доусън за пореден път се показа като яка кучка. Сексапилна, корава и умееща да борави както със смъртоносни оръжия, така и със страстните си устни, докато се увиваше около Дуайт (героя на Клайв Оуен). Британи Мърфи, Карла Гуджино, Джейми Кинг, Девон Аоки, Алексис Бледъл - допълват прекрасната женска плеяда.
Супер е! Малко под божествена, но безспорно уникална, блестяща, насищаща визия. В първите няколко минути свикваш с този контраст, изкуствено постигнат. Филмът не е просто черно бял. Бялото на моменти толкова много изпъква, че чак боли. Сенките на част от героите (за пример Марв, докато смазваше главите на някакви горили, пратени да го пречукат) така избиваха от стените, че даже и от самия екран. Сякаш всеки миг ще изскочат и ще те сграбчат за шията. Преди това може да ти строшат ръката на три места. Красиво, много арт, прекрасен стил. Личи си че е творение на комикс майстор, обаче филмирано, с целия му този моушън - гледката е неповторима.

Защо обаче само добрите имаха кръв - говоря за това, че яките герои когато кървяха (а те не спираха да го правят) винаги беше в пурпурно червено. В греховно червено! Освен Онова жълто копеле, всички останали споделяха белия цвят. Понякога беше прекалено количеството, но какво пък, поне няма опасност да ти се доповръща. За тези със слаби сърца: "Защо изобщо сте пуснали Град на греха, ако имате лабилна психика?" - пф, спирайте го веднага!
Съжалявам за грубия тон, но в (Ba)Sin City няма шест пет. О, друго нещо което се открояваше, освен златокоска Голди и сините очи на Беки, бяха и кецките на Дуайт. Много яко, в червено, отиваха му. Красота, колко пъти още да го повторя. Че не само драма и хумор, ами даже и любов се вихреше в различните случки. В интерес на истината въпреки масата убийства, брутални случки, хвърчащи крайници на добри и лоши, в дъното на всичко беше тая древна емоция. ЛюбоФта, мачкаше мало и голямо, всички от нея се движеха и я ползваха за мотив, за да успокоят съвестта си докато трупат нови и нови мъртъвци в dead list-а си.
Но това не е любовна история, няма да има песни, но ще има чест. Геройски постъпки и Майкъл Мадсън стрелящ в гръб. Какво повече ви трябва?! Джесика Алба, размахваща ласо пред вас?! Или нежно гушкаща се на канапето вкъщи ви?! Ами не точно, падате си по грубата игра - тогава се запознайте с Гейл. Ако сте по-извратени и хапването на човешка плът ви кефи, посете фермата на Рурк, и срещнете Кевин. Не го поглеждайте в очите, ще бъдете пленени от загадъчния вид на очилата му. And on, and on...
"Turn the right corner in Sin City, and you can find anything..."

No comments: