»©« Untraceable

За подобен род филми се изисква особена музика за мисловен бекграунд. Ай стига чуждици, ха, ма-хааа... Обаче няма да спра, както не ме спряха и в първите 15 минути на Untraceable (Непроследим - звучи добре, ще се придържам към това българско заглавие). Преди време я гледах рекламата, че и на киното ми промиха мозъка няколко пъти - ама нещо не ме грабваше. Аз навремето си падах по Даян Лейн, га бе още млада :) Обаче с този Били Бърк до нея, и неговата неприветливо-вечно-намусена физиономия, филма леко ми се губеше в мъглата на непознатото-недей-го-гледа. Само дето от Германия ми подшушнаха, че филмът не просто си заслужава, ами бил страшно готин. С една дума: "Awesome!" - поклон пред подрастващите тийнейджъри и една от техните любими думи.
Така ужасяващия звук от The Prodigy - Breathe продължава да се влива във вените ми и да ме опиянява до онази степен на откачане. Когато и в действията на бруталните престъпници виждам логиката и един вид заслуженото възмездие, което се получава в следствие на делата им. Мда, трудно е така, просто с думи, при положение че и идея си нямате за какво се разказва в Непроследим.

Даян Лейн е в ролята на самотна майка (живееща с дъщеричката си и нейната собствена майка), която вечер цикли на компа в усукан офис на ФБР, залавяща кибер престъпници. Масов проблем в наши дни, може да се каже че темата засегната във филма е не просто реална, от ежедневието ни, но и кой знае какви откачалки се крият зад компютрите (и продължават да се множат). Една вечер пред нея се поп-ва IE7 (на бекграунд невероятната Vista... ужас) и един крийпи сайт - Kill With Me [точка] ком. На първо време героинята ни хваща една котка, която е предавана на живо... постепенно умираща. Много състрадателно нали. Аз обичам котки, това беше повече от драматично. След като сълзите спряха и действието ни пренесе няколко дни напред - нещата загрубяха. Този път вместо коте, имаше жив човек, вързан, кървящ и бавно убиван от зрителите си.
Престъпника хвана ФБР за топките и стискаше ли, стискаше. Отвсякъде кръв, безкомпромисен терорист и все още без лице и име - нито IP, DNS или обикновен адрес. Сега, когато тези които се предполага че разполагат с всичката информация останат на сухо, без такава, леко изпадат в паника. Но оттам ще ни дойде и натръпналата динамика във филма. Онзи специфичен звук от подобен род трилъри, липсата на топлите цветове (още един филм в синьо-сивата гама) и много дъжд и тъмни сцени, приветстват зрителя към нещо добро. Добро, в смисъла на хубаво за гледане. От това, което ще видите няма нищо хубаво за реални събития. Коварния план на един хахо обаче си има логика (споменах вече). Разплитайки историята, мотивите му излизат на яве, и да ви кажа честно... напълно го разбирах тоя тип. Че не е за съжаление - НЕ Е! Уви обаче и той има право, особено когато каза на поредната си жертва: "Гледат те, и желаят смъртта ти... А дори не те познават!" - беше толкова прав, с такава обективна преценка над цялото това лудо, зараждащо се и продължаващо да расте, интернет общество, че тръпките не те побиват, а направо се забиват до сърцето ти.

Радвам се че въпреки първоначалните си помисли по адрес на филма, превъзмогнах гордостта си и гледах Непроследим. Оказа се сравнително добро от гледна точка на страх, но като трилър и развръзка - повече от задоволително. Които две неща, в такова съотношение са напълно достатъчна причина, че да ви го препоръчам. Просто предавам нататък, както и мене ме светнаха по въпроса за Даян Лейн - Разкатаващата кибер престъпниците. А кой ми беше любимият момент ли - определено разкриването на историята около мотивите на психаря. Беше емоционално, съчувстващо и много, много логично. Филмът не е предсказуем, но пък ще ти остави няколко теми за размисъл, на база интернет, непрекъснато разрастващата се световна мрежа, и всички онези особняци, криещи се зад своето IP, някъде там, в някой часови интервал...