»©« The Bachelor

Проблемите на модерните двойки е обвързването. Не просто момента, в който мъжът трябва да коленичи пред любимата си и да изрече точните думи, които тя от толкова време е чакала, а самото продължение на тази пищна сцена. Точно така, приемането и следването на брака (вероятно) е много трудно нещо. Или не е толкова трудно, но около него се създава толкова много шум, превъзнася се и се превръща в плашещо за тези, които толкова много се обичат, имат перфектното време заедно, а като опре номера да го направят официално - повечето се издънват. Тези, които не се изнъдват с повечето, или приключват след 3 до 6 месеца, или остават завинаги заедно и на 75 си честват златната или платинената сватба - не си спомням коя беше с по-голяма продължителност, и на коя заслужаваш да кажеш: "Тия дядковци - евала им!"
Върху тази основа е построен филмът, който гледах предната седмица, докато си бях вкъщи. Говоря за онова ми вкъщи, в което навремето съм спал, ял, учил се, изживявал живота си - родното ми място. Имаше уговорка с приятели, да се приберем и в един уикенд да правим неща като доброто старо време. Почти се получи, на места се издъни, но като цяло беше приятно. И в същата тази по-минала петък вечер, като се прибрах, преди да излезем на кръчма (докато чаках приготовленията на останалите) по една от телевизиите (все си мисля, че беше TV1000) даваха Мъж за милиони (The Bachelor). Мда, превода е от тия яките! Като видях Крис О'Донъл и Рене Зелуегър веднага се сетих коя бозичка е това. Спомних си рекламата от преди 8-9 години - Крис тичащ нагоре по улицата, и в един момент зад него се появяват една по една... хиляда булки. От онези сцени, дето те карат да се чувстваш неудобно. Като се замисля каква ли суматоха и колко сконфузно е било... толкова много предрешени моми, да тичат в куп, след един човек. На него със сигурност не му е било трудно. За тях обаче, ами ако някоя се е препънала?! Ще стане голямо турло. Бла! Не се кефя на такъв род "масови" сцени (баталните сцени във филми като Смело сърце и Гладиатор обаче нямат нищо общо).

И така, въпреки че не съм голям фен на О'Донъл, нито пък се прехласвам по Зелуегър (макар че и тя има добри моменти), Мъж за милиони се нарежда някъде измежду средно добрите романтични комедии. Не е никакъв шедьовър, даже е леко над пълния провал. Т.е. едва диша, държи се да не пропадне в дълбоките... провали. Въпреки това има няколко добри идеи, и една ключова фигура, които успяват да придадат цвят и веселие на този филм.
Към първото, спадат няколко култови фрази (няма как да не спомена сцената, в която Крис предлага на Рене с думите: "Сереш, или ставаш от гърнето!"), както и идеята за ергените, оприличени на тичащи мустанги, които един по един биват изловени от булките си.
А към второто - най-култовата личност в тоя филм беше дядото на Крис. Изигран от колоса на класическото кино, в една от последните си роли преди да напусне този свят, Питър Устинов превръща образа на дядото в един от най-колоритните герои. Забавен е, циничен, достатъчно богат, че да си прави каквото иска и с невероятна обич към внука си, но и непрестанно чувство за критика и сарказъм към делата му и неговото несигурно бъдеще. Точно така, добре познатата връзка дядо внук (когато родителите не са налице) тук е на едно по-високо и по-философско ниво, което прави филма повече от забавен.
Защо мъж за милиони?! Накракто, Крис се влюбва в Рене (всъщност взаимно стават нещата, след интересното им запознанство). Всичко им е много яко, до момента в който Крис трябва да й предложи. Усира положението (с въпросната реплика, младежа просто спече), след това дядо му умира, но му оставя завещание. Нищо сериозно - 100 милиона долара. Мхм, тогава обаче камара булки са по петите на младия ерген и неговите пари. Той обаче си обича само една, която вече му е простила издънката, но има нужда от още един опит, за да забрави напълно миналото и отново непокорно да се влюби в него.
Проследяването на целия този романс, ще ви отведе до хепи енд-а. О, какво чудо, нали?! Разбира се, че има хепи енд, и не е нещо което да ви разплаче. По скоро е от онези, които ви карат автоматично да се усмихнете и да завършите положително гледането на филма. А после... след 10-на дена, да го забравите. Това е Мъж за милиони!