»©« The Day of the Jackal

Както ви обещах в едно от предните си ревюта, на път бях да гледам оригиналната класика, по романа на Фредерик Форсайт, Денят на Чакалът (The Day of the Jackal). Филмът е от 1973 година, но мен това никога не ме е спирало да дам качествена оценка, поставяйки се на нивото на тогавашното кино. Преди няколко ревюта, откъдето дойде и обещанието, говорих за Чакалът (на Майкъл Кейтън-Джоунс). Сега разглеждам първият филм, реализиран по книгата на Форсайт - на режисьора Фред Зинеман. Въпреки че и двата филма следват новелата, има забележими разлики, което е напълно нормално. По-новият вариант е строго модернизиран и са добавени типични времеви елементи, от съответния период - края на 90-те години. Първият - Денят на Чакалът, е балансиран повече върху книгата и я следва по-детайлно. Което е първото нещо, превръщащо тази лента от просто стара класика, в уважавана и високо ценена от мен стара класика! Филмът е издържан в духа на 70-те години - повече действие от страна на актьорите, бележит монтаж (заради което е номиниран за Оскар, през 1974 година) и една такава простота при изпълнението, която очертава героя и неговото превъплъщение. И когато заедно събереш тези неща, подкрепени от съспенса на самия сюжет, получаваш добре завършено произведение, приятно за гледане и въпреки че не е наситено с пукотевица и излишен шум, е много по-сполучливо от последващата го адаптация.

Да! Заявявам гордо, че Денят на Чакалът е доста по-добър от Чакалът. Защо? Изтъкнах част от забележките по-нагоре в коментара си. Другото е връзката с френската история. По точно събитията от началото на 60-те години във Франция. След като през 1962 година генерал Де Гол (тогавашния президент) признава независимостта на Алжир, много военни радикалисти го нарочват за национален предател. Завързалата се омраза и ненавист, прерастват в създаването на организацията ОАС, чиято основна цел е покушението на френския държавен глава. Когато атентатът през 1962 година, на 22 август, е неуспешен, останалите лидери (които не са били арестувани или екзекутирани) решават да наемат външен човек за изпълнение на "задачата". Това е човекът-загадка, симпатичния блондин с убийствен удар, професионалистът - Чакалът.
Историята е базирана на атентата от 22 август. В действителност няма друг опит след това, няма и Чакал - но факта че след по-малко от 10 години, се появява роман разказващ за атентата и продължен с една измислица, която е твърде вероятна и потенциално реализуема, превръща предшественика в нещо дългоочаквано и следено с голям интерес. Филмът определено е събитие за времето си!

Споменах за актьорите, а сега ще ви ги представя. Двете ключови фигури тук са престъпникът и ченгето. Първият, това е Чакала - ролята е изпълнена от Едуард Фокс. Вторият, това е инспектора, нарочен да спре този терорист, преди да е изпълнил плана си. Инспектор Льобел, в ролята е Майкъл Лонсдейл. Безспорно много пасващи за ролите си актьори, които ги превръщат в икони за тази история. Да наблюдаваш тази класна гонитба и надхитряне е същинско удоволствие. Детайлите определено си казват думата: имаме толкова много сцени със самия Чакал и неговите приготовления, най-малките негови действия и придобивки - следиш ли тези неща, в процеса на гледане разбираш защо са били нужни и как ще бъдат използвани от атентаторът. Интересно е, не откъсваш очи от екрана до самият финал. А финалът е грандиозен също толкова, колкото и финалът в ЖЕГА. Нещата се изпъват до край в продължение на 2 часа. В очакване за ударът на Чакала, в очакване за последните мерки и отчаяни действия на инспектора. Голям филм, възхитен съм от него и занапред ще продължа да браня честта му, като по-успешна реализация на романът на Фредерик Форсайт.