»©« Psycho

Събота, дванадесети април
един и четиредесет и седем, следобед

Финикс, времето е топло, а в една хотелска стая двама страстно влюбени консумират тайната си връзка. Обикновен сюжет, двама напълно обикновени герои, свързани с жаждата да бъдат заедно. Джанет Лий (Марион) и Джон Гавин (Сам) са непокорно влюбените, крадящи от обедната си почивка в топлия и зноен петъшен следобед, за да отдадат телата си на привличането и първичната страст.
Връщат се на работа. Марион е секретарка, която получава поръчение от шефа си, да депозира 40 000 долара в банката вместо него. Парите са на негов клиент. Неподкупната на пръв поглед, нещастна на втори, объркана на трети, пожелава да си тръгне от работа след това. Всичко е страхотно, до момента в който задните мисли не надават превес в съзнанието й. Така сочните пачки от по 100 доларови банкноти са твърде голямо изкушение за тази объркана жена.
Събира багажа, продава колата, купува нова и започва своето бягство. Една вечер се озовава в мотел, далеч от пътя, на почти забравено от Бог място. Мотел "Бейтс", спасителят в дъжда. Призрачно изглеждаща къща на хълма, в близост до мотела. Дванадесет стаи, един мениджър - Норман (Антъни Пъркинс). Словоохотлив, добронамерен, отзивчив.
Отпочиване, премисляне на направеното от Марион, баня, душ. Голо женско тяло се превива под нежния допир на изпръскваната всяка секунда от душа вода. Звукът от капещите капки постепенно зачезва. Звукът прави стъпка назад, за да дойде визуалния момент на тъмния силует зад завесата на ваната, в която Марион се къпе. Музиката се усилва. Пронизващия звук те побърква, зачестява. Усилва се още повече, завесата се дърпа, женски писък, все така тъмен и неясен силует. Нож! Убийство!

Така публиката запомня Психо (Psycho) на Алфред Хичкок. Смятан за неговото най-добро произведение, Психо се превръща в легенда, в класика, в предмет за изучаване. Това е не просто филм. Това е един от най-добрите черно-бели филми правени някога. Не просто история, това е сценарий който те изумява със семплотата си, но въпреки това те държи нащрек до самия край на лентата. Докато със сигурност не разбереш какво точно ще се случи, в тази на пръв поглед изглеждаща елементарна история. И докато слушаш тази психо музика, този хорър, този трилър звук, тръпките обхващат цялото ти тяло и чакаш да видиш следващата сцена. Дали ще е ново убийство, или разкриване на побъркващия плашещ характер на някой от героите - няма значение. Искаш историята да се разкрие пред на момента. Това обаче не се случва.
Мотел "Бейтс" е мястото на събитието. Дъждът в момента на пристигането на Марион в този мотел е класика. Всичко което е на тази лента, е толкова често копирано и използвано като идея, вдъхновение или основна линия, че броя филми-деца на Психо е непреброим. Разбира се, винаги взимаш пример от най-добрия. Това в случая е Хичкок и неговият Най-добър - Психо.

Вера Майлс и Мартин Балсам, са ключовите герои в Психо. Тези, които разплитат мистерията. Сестрата на Марион, и детектива - на практика най-големия мозък, с изключение на подлия убиец.
Историята има няколко продължения, които обаче нито са в неговия крийпи стил, нито са дело на Хичкок. Само Антъни Пъркинс прави връзката с първата, оригиналната и единствена част. Не само останах озадачен, че Баста Раймс е ползвал мотиви от музикалната тема на филма, в своята песен Gimme Some Mo'. Бях очарован и от трейлъра на филма. Официалният, а не някакъв любителски. Този в който Хичкок ни развежда из мотела, къщата и обяснява за събитията от филма, като че са истински случки. Което страшно ми напомни рекламите и трейлърите, и всичкия онзи шум около Проклятието Блеър, преди години. Ето пак, имитация на класиката. Също бях впечатлен и от отношението на режисьора към публиката. При първите си прожекции филмът е протичал по следния начин: към средата на филма, той спирал, черен екран, огромен надпис гласящ "Моля, ако има хора страдащи от душевно разстройство, да напуснат залата" се появява и стои около 10-на минути, преди Психо да продължи. Ами как иначе! Уникален стил, метод на работа и последвало шоу след завършване на филма. Определено Алфред Хичкок е бил гений. Така и не е получил най-високото признание на Академията, но пък е един от най-коментираните кино режисьори, сценаристи, продуценти... създатели на филми. Сблъсквал съм се с още няколко негови творби, и заставам плътно зад твърдението, че Психо е най-добрата негова лента. Просто брилянтен! Просто Психо!