»©« The Dark Knight

"A little fighting here... I like that!"
Може би най-чаканият филм от мен за тази година. Не си спомням толкова да съм се вълнувал по излизането на някоя лента. Не преигравам, не се вживявам, цялото това увлечение, всъщност страстна любов по киното води до такива емоции. Повечето зрители налазиха продължението на Батман в началото, само заради скръбната вест от началото на тази година. Спомням си, че като научих... бях сломен. Не стига че утринта беше мразовита и неприветлива, а и Хийт Леджър беше мъртъв. Точно тогава ококорих очи и си казах: "Не! Жокера!" - чудех се какво ще се случи с Черният рицар (The Dark Knight) и дали някой ще довърши ролята на австралийския актьор. На фона на тъжната новина имаше проблясък. Филмът беше на ниво монтаж, снимките били приключили няколко месеца преди това. Мда, лъч надежда че последната роля в кариерата му ще бъде паметна и незабравима.
Оттам насетне започнаха както спекулации около смъртта на актьора, така и изкривени вариации на фактите по повод излизането на филма и качеството му. Ясно е че Кристофър Нолан не пресъздава (не се и опитвал, не му и трябва) тъмния и неповторим стил на Тим Бъртън. Писал съм за Батман и Батман се завръща през май. Споделих че съм фен на двете части, наистина са страхотни. Но след като в началото на тази година отново си припомних Батман в началото и закачката с Жокера в края на филма, очакването на Черния рицар се превърна във фикс идея. Не, не съм си драскал с чертички на стената колко дни остават, но определено се побърках последните 3 дена, след като узнах че ще има предпремиера в България... т.е. на 18-ти юли, Крисчън Бейл, Хийт Леджър, Майкъл Кейн, Гари Олдман, Аарън Ийкарт, Маги Гиленхал и Морган Фриймън ще покажат новото творение на братята Кристофър и Джонатан Нолан.

"Evening, commissioner... Why so serious?!"
То не бяха постери, снимки, клипчета с извадки от филма, трейлъри, тийзъри - абе голяма работа. Наистина голямо очакване и големи надежди. Колегата даже ме предупреждаваше да не се надявам много, за да не си поставя прекалено високи изисквания и накрая да духам супата, че съм останал недоволен. Радвам се че го послушах (50 на 50). Това беше до момента, в който не влязохе в зала 2 на CINEPLEX и ритъма на Готъм Сити майсторски дирижиран от Ханс Зимър и Джеймс Нютън Хауърд не даде началото на Черният рицар.
150 минути по-късно всичко това вече беше история. Неизвестното мина, остана оценката от преживяното. Не казах нищо. Жоро ме погледна и очакваше да кажа нещо. Аз обаче мълчах. Ама наистина мълчах, нищо бе... една дума не ми излезе от устата, а да... освен "Хареса ли ви киното? Сега трябва да тръгвам, че имам друга среща".
Прец целия път от CCS до фонтана пред президенството не спрях да мисля. Имаше толкова много неща в главата ми, че не ми даваха мира. Даже като пристигнах на въпросната среща помислиха, че съм друсан. Явно много се вживявам, наистина. Но когато говорим за едно такова кино творение, а вие сте на моето, вманиачено място, ще ме разберете. Беше бурна вечер, въпреки това, рано сутринта когато посрещах зората на новия ден успях да финализирам мнението си, за това което ми се случи в кинозалата.

"It's all... part of the plan."
Филмът не е просто добър. Това е нещо, за което никога не сте очаквали че ще се случи. Лентата е брилянтна. В нея се случват толкова много неща, че на първо време ако опитате да поемете всичко, ще се претоварите. Това се случи с мен. О, да, желая да го гледам отново и отново. Замислям се дали пак да не бъде на кино, разбира се като мине предпремиерата. Но там не беше само Жокера, нито Батман. Имахме Харви Дент и по-късното му превъплъщение (да живее компютърната графика) в ролята на Двуликия. Знаех за това, както знаех че филма ще е два часа и половина. Но не знаех какво точно ще гледам. Не очаквах да е римейк на Тим Бъртън и неговия Батман с Джак Никълсън. Тогава?! Явно братя Нолан са имали перфектен поглед над историята с този гениален злодей от комиксите. Още с изпълнението на Никълсън, Жокера се превърна в мой фаворит сред злодеите на Батман. Даже с Пеперудката си спомням, че коментирахме кой е най-силния от тях. Като игра, не като... подлост и нанесени щети над мирното население на Готъм.

"Let's put a smile on that face..."
Черният рицар разполага със забележителен сценарий. За всичко имаше време, случиха се страшно много неща. И както Жоро обобщи (това в спора ни, защо съм дал оценка 9.6, а не 10 от 10): "Имаше баланс". Знам че имаше баланс, но аз поглъщах всяка сцена с Жокера твърде лакомо. И някак си не исках филма да свършва. Може би това беше основната причина след като се появиха финалните надписи, да си мълчех. А и след това да гледах като надрусан. Няма как. Това не беше просто изпълнение, това не беше просто различна роля от тази на Никълсън. Това беше Хийт Леджър и неговото последно превъплъщение. Жокера създаден от актьора е най-добрия и лудо-гениален злодей познат на киното. Гледал съм много филми и смея да твърдя, че това е така.
А и съм сигурен, че не само аз разсъждавам така. Вярно че докато излизах от киното дочух различни коментари на съзрителите ми. Някои го сравняваха с Марлон Брандо и неговия актьорски гений, други дискутираха въпроса коя по ред е тази част и т.н. Ами да, всеки по различен начин приема видяното и го оценява индивидуално.

"See to them... you're just a freak... Like me!"
Моето такова е: Черният рицар е невероятен филм. Беше повече от очакваното, макар и да не успях да го осъзная в момента в който филма свърши. Причините за това - описани са по-горе. Но самия факт, че като си затворя очите и виждам поредицата от велики сцени във филма, ентусиазма у актьорите, ловкостта на заснемане, дирижирането на този обемен и балансиран сценарий, класира Черния рицар на първо място във филмите гледани от мен през последните 2 години. Дали бих го поставил на най-високото място, хехе... не знам, защо не. Но не смятам пък и че той е филмът на филмите. Имаме различни жанрове, предпочитания и други такива класификации. Сред всички тия ленти за човека прилеп тази част е супер стойностна. Опеделено бих го класирал сред филмите на годината. Мое мнение е (много се изтърках напоследък да говоря затова), че Хийт Леджър би трябвало да получи посмъртна номинация за Оскар за изпълнението си. А защо не и да спечели. Разбирате ли... видяното на трейлъра е нищо в сравнение с това, което се случва на екрана в продължение на тези 150 минути. Велико е! Искам пак да го гледам. Превръща се в болестно състояние цялото това увлечение по филма, но когато говоря за нещо класно - значи не ви лъжа и си струва гледането!
Поклон пред паметта на актьора. Остави ни един прекрасен спомен с тази си роля. Не вярвам да бъде забравен. Сега се сещам, че това е и първият филм с негово участие, което коментирам тук. Започвайки от края, един вид го съживявам. Но ефекта на Черният рицар не е преминал още. Усещам как ме влече отново и отново към кино залата. Не исках този филм да свършва, просто не исках...

»©« Batman

"You ever dance with the devil in the pale moonlight?"

Любимата ми реплика, изречена от Джак Никълсън, във филма на Тим Бъртън - Батман. Първият и все още непобеден по-качество. Най-добрата част от поредицата за мрачния герой, избрал сянката и тъмния характер на прилепа за свое душевно превъплъщение. Един филм, който пасва като ръкавица на ръката на Тим Бъртън. Перфектен за неговият режисьорски стил. От 1989 година, и все така стойностен. Имаше продължения, някои от които неуспешни. Последните години Кристофър Нолан се нагърби с тежката задача да възроди реномето на Батман (всеки запознат си спомня големият провал на Батман и Робин, което няма нищо общо с Тим Бъртън разбира се). Последния филм - Батман началото, беше добър. Не толкова колкото класиката на Бъртън, но задоволителен и даващ глътка свеж въздух с надеждата, че последната част този път е хубаво направена. Сега обаче ни предстои друго. През юли тази година се очаква и завръщането на Жокера. Няма да видим блестящата игра на Джак Никълсън, а ще станем свидетели на последната роля в кариерата на Хийт Леджър. Само може да си представяме какво е сътворил актьорът, докато гледаме малкото сцени в трейлъра на филма. Сравнението ще е задължително, и ако Леджър се е справил поне толкова добре, колкото Никълсън преди 19 години, нещата ще бъдат повече от качествени. Реших да си припомня филма, поради точно тази причина. Исках да си опресня спомените, както действам в повечето случаи със старите филми. Батман съм го гледал много пъти, на много езици, по различни телевизии, на какви ли не информационни носители. Само на кино не съм, и не виждам как щеше да стане това. На четири годинки, по време на комунизма да ида да гледам Батман, нали?! Хахаха (смях като на Жокера, ако успея да звуча толкова лудо и психарско) - представям си какво е било времето тук, а малко по на запад, Тим Бъртън е създавал класика. Като поставиш нещата така на времевата линия, намираш още една причина да кажеш "Браво" за цялото това дело.

Първият Батман ще бъде запомнен и с Майкъл Кийтън. Или може би Майкъл Кийтън ще бъде запомнен като първият Батман (нещо като Шон Конъри си е Джеймс Бонд, без значение колко версии и серии ще му направят след това). Кийтън е много добър актьор, който за съжаление последните години изчезна от екрана. Ако не се лъжа, последния филм с негово участие, който аз гледах, беше Бял шум. Една психарийка. Но съм го запомнил с ролите му на Брус Уейн, забавния тип от Гънг Хо, както и мултиплициращият се Дъг Кийни.
Ролята на странния богаташ, водещ двоен начин на живот му допада страшно много. Играта му в Батман го отнася в категорията най-замечтан актьор, ако съдим по видът му. Такъв образ е търсил за Брус Уейн, такъв са създали. Затворен в себе си, пазещ някаква голяма тайна, не допускащ никого в своя свят, доверяващ се само на своя иконом - Алфред. Достатъчно богат, за да бъде странен, и същевременно не толкова анти-социален. Интересен е за другите хора, и определено става обект на техния разговор, в повечето случаи за неща свързани с клюките на Готъм Сити.
Точно така - Готъм Сити. Същият като от комиксите. Тим Бъртън и целия екип работещ по Батман, стриктно са се придържали към визията на града. Към костюмите на героите, към целия интериор с който черният рицар разполага. Особено колата му. Много е яка като дизайн. Като маневреност е гола вода, но пък видът й е много пъти по-добър от този на сегашната разрушителна машинария, с която Крисчън Бейл си служи.
А началната сцена е брилянтна. Тъмно синьо-сиво небе, жълтите надписи уповестяващи имената на главните герои и музиката на Дани Елфман. Невероятен композитор, а основната музикална тема във филма е пленяваща. Звучаща героично, звучаща класически стилно, мрачно и всички онези тънкости в творбите на Елфман. Както някъде четох: "Няма филм с музиката на Дани Елфман, който да не е бил невероятен!" - което съм запомнил, защото е вярно.
И след шеметното начало, след като музиката се е успокоила започва същината на филма. Режисьорът не ни държи прекалено дълго в очакване да видим героя на нощта - Батман (Кийтън). Не чака да ни запознае и с Джак Нейпиър (Никълсън), нито се бави в "сътворението" на Жокера. Axis Chemicals - запомнете това име, превърнало се в нарицатело на злото. Познато от комиксите, и както казах придържайки се към арт поредицата, това име се превръща във важна част от филма.

Двата края на конфронтацията са ясни - Батман срещу Жокера. А някъде там, помежду им застава една красива мадама. През 1989 година Ким Бейсинджър е една от най-готините актриси в Холивуд. Идеална за ролята на Вики Вейл, все така секси независимо дали носи очила с големи рогови рамки (толкова се смях като я видях първия път, а и всеки следващ), тя се превръща в момичето на Брус Уейн, ако мога така да се изразя и ябълката на раздора в отношенията на Батман и Жокера. Като че си нямаха достатъчно проблеми двамата... не стига че Батман пусна Джак Нейпиър в киселината, и така създаде Жокера, ами с един флашбак историята ни разкрива миналото на Брус Уейн, случката от детството в което Джак Нейпиър създава Батман. Затворен кръг и идеално замислен сюжет от гледна точка на отмъщение, възмездие и получено заслужено.
Говорейки в детайли за вида на героите, не мога да не спомена още нещо, което ми направи впечателние. Веждите на Майкъл Кийтън и Джак Никълсън. Знам, странно е, но ако се вгледате, не знам дали е било умишлено или не, но и двамата имат строги, ясно изразени такива. Нещо за което да размишлявате! Хахаха :) Отново смехът на Жокера. А като говорим за него - какъв грим! Невероятен просто. Впечатляващ и определено запомнящ се. Това е още едно от нещата, с които си спомням филма. Беше ми толкова странно да гледам Джак Никълсън с такава усмивка на лицето, нямах представа какво са му сторили, за да изглежда така - и определено няма намесена компютърна графика. Велик грим, голям образ!
А Джак Никълсън е неповторим както винаги. Страхотна роля, така увлякъл се в същината на героя си, от време на време ме плашеше с налудничавия си и убийствен хумор - защото беше точно такъв. Не обикновен филмов хумор, а Жокер хумор. И смехът му също е много як, особено в моментите в които утихваше и се превръщаше в нещо като хихикане, присмех, с леко поклащане на главата, мърдане на веждите и... трябва да го гледате внимателно, ще разберете за какво говоря, и след това няма как да го забравите.
Освен всичко казано до момента, повярвайте ми има още какво да се каже, ще спомена и едни дреболийки, които също ме радват в Батман. Освен допълнението в музиката на филма - няколкото авторски песни на Принс, ми направиха впечатление и два второстепенни героя. Репортера Александър Нокс (Робърт Вул) и дясната ръка на Жокера - Боб (Трейси Уолтър). В някои от сцените, благодарение на умелата режисура на Тим Бъртън тези двамката така контрастираха на фона на цялата ситуация или просто на мрачния Готъм Сити, че се превърнаха в любимите ми второстепенни лица.
Великолепен филм, класика! Най-добрият правен някога, все още стоящ гордо на върха на историята за Батман. Силно се надявам Черният рицар да бъде повече от успешен, но колкото и да е добър не съм сигурен че ще измести творбата на Бъртън. Остава ни просто да отброим дните до 18-ти юли, 2008...