»©« Batman

"You ever dance with the devil in the pale moonlight?"

Любимата ми реплика, изречена от Джак Никълсън, във филма на Тим Бъртън - Батман. Първият и все още непобеден по-качество. Най-добрата част от поредицата за мрачния герой, избрал сянката и тъмния характер на прилепа за свое душевно превъплъщение. Един филм, който пасва като ръкавица на ръката на Тим Бъртън. Перфектен за неговият режисьорски стил. От 1989 година, и все така стойностен. Имаше продължения, някои от които неуспешни. Последните години Кристофър Нолан се нагърби с тежката задача да възроди реномето на Батман (всеки запознат си спомня големият провал на Батман и Робин, което няма нищо общо с Тим Бъртън разбира се). Последния филм - Батман началото, беше добър. Не толкова колкото класиката на Бъртън, но задоволителен и даващ глътка свеж въздух с надеждата, че последната част този път е хубаво направена. Сега обаче ни предстои друго. През юли тази година се очаква и завръщането на Жокера. Няма да видим блестящата игра на Джак Никълсън, а ще станем свидетели на последната роля в кариерата на Хийт Леджър. Само може да си представяме какво е сътворил актьорът, докато гледаме малкото сцени в трейлъра на филма. Сравнението ще е задължително, и ако Леджър се е справил поне толкова добре, колкото Никълсън преди 19 години, нещата ще бъдат повече от качествени. Реших да си припомня филма, поради точно тази причина. Исках да си опресня спомените, както действам в повечето случаи със старите филми. Батман съм го гледал много пъти, на много езици, по различни телевизии, на какви ли не информационни носители. Само на кино не съм, и не виждам как щеше да стане това. На четири годинки, по време на комунизма да ида да гледам Батман, нали?! Хахаха (смях като на Жокера, ако успея да звуча толкова лудо и психарско) - представям си какво е било времето тук, а малко по на запад, Тим Бъртън е създавал класика. Като поставиш нещата така на времевата линия, намираш още една причина да кажеш "Браво" за цялото това дело.

Първият Батман ще бъде запомнен и с Майкъл Кийтън. Или може би Майкъл Кийтън ще бъде запомнен като първият Батман (нещо като Шон Конъри си е Джеймс Бонд, без значение колко версии и серии ще му направят след това). Кийтън е много добър актьор, който за съжаление последните години изчезна от екрана. Ако не се лъжа, последния филм с негово участие, който аз гледах, беше Бял шум. Една психарийка. Но съм го запомнил с ролите му на Брус Уейн, забавния тип от Гънг Хо, както и мултиплициращият се Дъг Кийни.
Ролята на странния богаташ, водещ двоен начин на живот му допада страшно много. Играта му в Батман го отнася в категорията най-замечтан актьор, ако съдим по видът му. Такъв образ е търсил за Брус Уейн, такъв са създали. Затворен в себе си, пазещ някаква голяма тайна, не допускащ никого в своя свят, доверяващ се само на своя иконом - Алфред. Достатъчно богат, за да бъде странен, и същевременно не толкова анти-социален. Интересен е за другите хора, и определено става обект на техния разговор, в повечето случаи за неща свързани с клюките на Готъм Сити.
Точно така - Готъм Сити. Същият като от комиксите. Тим Бъртън и целия екип работещ по Батман, стриктно са се придържали към визията на града. Към костюмите на героите, към целия интериор с който черният рицар разполага. Особено колата му. Много е яка като дизайн. Като маневреност е гола вода, но пък видът й е много пъти по-добър от този на сегашната разрушителна машинария, с която Крисчън Бейл си служи.
А началната сцена е брилянтна. Тъмно синьо-сиво небе, жълтите надписи уповестяващи имената на главните герои и музиката на Дани Елфман. Невероятен композитор, а основната музикална тема във филма е пленяваща. Звучаща героично, звучаща класически стилно, мрачно и всички онези тънкости в творбите на Елфман. Както някъде четох: "Няма филм с музиката на Дани Елфман, който да не е бил невероятен!" - което съм запомнил, защото е вярно.
И след шеметното начало, след като музиката се е успокоила започва същината на филма. Режисьорът не ни държи прекалено дълго в очакване да видим героя на нощта - Батман (Кийтън). Не чака да ни запознае и с Джак Нейпиър (Никълсън), нито се бави в "сътворението" на Жокера. Axis Chemicals - запомнете това име, превърнало се в нарицатело на злото. Познато от комиксите, и както казах придържайки се към арт поредицата, това име се превръща във важна част от филма.

Двата края на конфронтацията са ясни - Батман срещу Жокера. А някъде там, помежду им застава една красива мадама. През 1989 година Ким Бейсинджър е една от най-готините актриси в Холивуд. Идеална за ролята на Вики Вейл, все така секси независимо дали носи очила с големи рогови рамки (толкова се смях като я видях първия път, а и всеки следващ), тя се превръща в момичето на Брус Уейн, ако мога така да се изразя и ябълката на раздора в отношенията на Батман и Жокера. Като че си нямаха достатъчно проблеми двамата... не стига че Батман пусна Джак Нейпиър в киселината, и така създаде Жокера, ами с един флашбак историята ни разкрива миналото на Брус Уейн, случката от детството в което Джак Нейпиър създава Батман. Затворен кръг и идеално замислен сюжет от гледна точка на отмъщение, възмездие и получено заслужено.
Говорейки в детайли за вида на героите, не мога да не спомена още нещо, което ми направи впечателние. Веждите на Майкъл Кийтън и Джак Никълсън. Знам, странно е, но ако се вгледате, не знам дали е било умишлено или не, но и двамата имат строги, ясно изразени такива. Нещо за което да размишлявате! Хахаха :) Отново смехът на Жокера. А като говорим за него - какъв грим! Невероятен просто. Впечатляващ и определено запомнящ се. Това е още едно от нещата, с които си спомням филма. Беше ми толкова странно да гледам Джак Никълсън с такава усмивка на лицето, нямах представа какво са му сторили, за да изглежда така - и определено няма намесена компютърна графика. Велик грим, голям образ!
А Джак Никълсън е неповторим както винаги. Страхотна роля, така увлякъл се в същината на героя си, от време на време ме плашеше с налудничавия си и убийствен хумор - защото беше точно такъв. Не обикновен филмов хумор, а Жокер хумор. И смехът му също е много як, особено в моментите в които утихваше и се превръщаше в нещо като хихикане, присмех, с леко поклащане на главата, мърдане на веждите и... трябва да го гледате внимателно, ще разберете за какво говоря, и след това няма как да го забравите.
Освен всичко казано до момента, повярвайте ми има още какво да се каже, ще спомена и едни дреболийки, които също ме радват в Батман. Освен допълнението в музиката на филма - няколкото авторски песни на Принс, ми направиха впечатление и два второстепенни героя. Репортера Александър Нокс (Робърт Вул) и дясната ръка на Жокера - Боб (Трейси Уолтър). В някои от сцените, благодарение на умелата режисура на Тим Бъртън тези двамката така контрастираха на фона на цялата ситуация или просто на мрачния Готъм Сити, че се превърнаха в любимите ми второстепенни лица.
Великолепен филм, класика! Най-добрият правен някога, все още стоящ гордо на върха на историята за Батман. Силно се надявам Черният рицар да бъде повече от успешен, но колкото и да е добър не съм сигурен че ще измести творбата на Бъртън. Остава ни просто да отброим дните до 18-ти юли, 2008...