»©« Super Size Me

МакДоналдс пристига в Африка!

Искате предистория?! ОК, давам ви я. Един път, от многото поредни... с Жорката посещаваме любимата ми Флора бургер, където ще си папна още един път луканка с топено. Където ще задоволя гастрономическите си нужди и стомахът ми ще остане повече от доволен. Но какво се оказва? Спътникът ми решава да развали част от насладата, като ми разкаже за филмчето което току що е гледал. А коe е то?! Super Size Me, едно творение на Морган Спърлок, в което последният доброволно се подлага на странния експеримент, да докаже че храните от така популярната бърза закуска са не просто вредни, ами... реално могат да те убият. Което в прав текст значи, хапвай си МакДоналдс, KFC или каквато и да е бърза храна, която ще намали дните ти като жив индивид на планетата Земя. Ако са ви налегнали самоубийствени мисли, всичко е ОК, но... ако не сте просто пионка в системата на съществуването... няма ли да ви се иска повече?!
Оказа се не само, че САЩ има най-затлъстелите хора на планетата, ами и че те го разбират и не правят нищо по въпроса за предотвратяването на това... "събитие"?!
Колко лудо може да е това? Хем знаеш че ти вреди, хем продължаваш. Никакъв свян и спогодба с твоето собствено Аз! Егоистично дори спрямо тебе си. Което няма нищо общо с какъвто и да е вид алтруизъм. Доброволно си вредиш и то за какво? Да спестиш време? Защото е уникално вкусно? Защото мацките зад тезгяха са готини (ако са под 100 кг)?

Логичното обяснение бяга, и то по всички тъч линии. Аз обичам често да хапвам от въпросните бързи закуски (храни). Не консумирам МакДоналдс, защото не съм доволен от тъпите им порции. Малки ми се виждат. Явно при нас не доставят (не предлагат) Super Size опаковки, но и ако ги даваха сигурно щяха да са на недопустими цени, което мен съвсем нямаше да ме удовлетвори. Така, като стана ясно че избягвам консумацията на продукти от златната арка, ще кажа че съм неофициален фен на Храна за душата a.k.a. KFC.
От менюто на последните често си хапвам пикантни крилца, бонбургери и средни картофки. Което ако спазвам постоянство води до влошаване на здравословния ми живот. Първо - наистина се събуждам отпаднал и гладен, съзнателно съм убер изморен, не желая да напусна леглото си без нова порция от тази храна, полово съм изнемощял и дори нямам желание да го вдигна (независимо дали пред мен има секси парче, готово да ми го налапа целия) или каквато и да е друга нормална сексуална ситуация. Положението е сериозно. И авторът на филма е повече от прав, задаващ въпросите. Сами се поставяме в тази ситуация на... прекалено ангажирани люде. Реално погледнато, може да отделим час и половина от "толкова интензивното" си ежедневие и да помислим за здравето си в хранителен аспект. И да не се поддаваме на изкушението приело формата на сластен мазен бургер (от която и да е компания).
Само воля ни трябва. Но прекалено много се отплеснах от личните ми маниери относно тази храна. Не съм я спрял, нито след сказката на Жоро, нито след гледането на Супер голям. Продължавам, но с умерени темпове, стига това да не ме депресира прекалено.
Но подкрепям твърдението на автора (режисьора) на филма. Като го хапваш, се чувстваш щастлив... повече от готин, но в момента в който спреш, изпитваш неописуема гадост в устата и стомаха си, и ти иде да повърнеш. Което... няма как да е добре, особено ако ти се случва всеки ден (на вечеря) или по-лошо - по три пъти на ден. Нека заедно спрем тази луда консумация сега, преди положението съвсем да е станало необратимо.