»©« The French Connection

Френска свръзка - филмът, в който Джийн Хекмън създаде образа на коравото ченге Джими "Попай" Дойл. Култовият персонаж, който вдигна реномето на актьора до неузнаваемост, част от филмът на годината за 1971. Толкова отдавна. Нещо напоследък все старички филми подбирам, но при положение че поради много пропуски така и не съм намирал време да им отделя внимание. Все някога трябваше да го направя. Спомням си че миналия месец засякох 1-2 сцени от филма, докато го излъчваха по кабеларката вкъщи. Познах го, въпреки че не го бях гледал. Беше ми достатъчно да видя Джийн Хекмън размахващ пистолет, нахлупил Борсалино-то си, да обискира един бар пълен с всякакви отрепки и да им забърква "нарко-шейк". Първото нещо, за което се сетих беше Френска свръзка (The French Connection). Оказах се прав. Но финалния повод, който ме остави без друг изход от ситуацията да гледам филма беше следният. Преди няколко вечери, докато си припомнях Гражданинът Х, в една от сцените, докато Виктор Бураков беше в санаториума, гледаше един филм. Познайте кой беше филма! Точно така, не е нужно да сте медиуми. И така, това беше критичната точка на моята отказваща същност. Френска свръзка беше нарочен за гледане, без повече отлагане и церемонии.
Джийн Хекмън, Рой Шайдър и Фернандо Рей във филма на Уилям Фридкин. Френска свръзка печели цели 5 Оскара, включително филм на годината за 1971 година. Звучи сериозно. Когато обаче пуснете филма и видите за какво става въпрос, на първо време няма да останете очаровани. Защото говорим за стар филм, това е очевидно. Но когато си настроите възприятията така, че да се абстрахирате от всички онези капризи, които така дълбоко са се настанили в душата ви, може да усетите филма истински, като че го гледате тогава, година след като е създаден, или пък на премиерата, зависи що за (с)връзки имате Вие.
Детективите Дойл и Русо (Хекмън и Шайдър) работят в отдела за борба с наркотиците. Двамката са от тая двойка партньори тип "добро ченге-лошо ченге". Гласът на разума на детектив Русо не се чува под крещенето и шумотевицата създавана изпод исполинската същност на детектив Дойл. Признавам, внушителна група бяха двамката. Едно представяне, илюзия разбира се, на американски ченгета. Опитни офицери за борба с престъпността. Надушващи всяка клопка, задни мисли или подли идеи само с едно вдишване. С един бърз поглед преценяват кой е гнил, и кой на кого духа под масата. Всичко това, примесено с побъркващия звук по време на гонитбите, а те бяха много, превръща филма в едно изящно произведение от 70-те. Гледал съм и Мръсния Хари, но там беше... самостоятелна акция на г-н Магнум. Плюс това Хари вдъхваше повече респект и повечето трепереха пред него, или бяха достатъчно глупави че да го предизвикат да си го... извади :) Магнум-а! При "Попай" ситуацията беше друга. Преследваше мръсниците до дупка, докато ги хване на тясно, изсмее им се във физиономията, срита ги в стомаха и чак тогава ги арестува. Рискована практика, затова и филма е толкова добър.

С течение на филма, докато се запознаваме с методите им на работа, зрителя се впуска в нов случай, заедно с тях. Бдящите наоколо за гнили ябълки, които са масови дистрибутори на дрога в Ню Йорк, попадат на случайна сделка с една отправна точка, далеч извън границите на САЩ. Марсилия, Франция. Френската свръзка. Да, наричаха "свръзка" онези звена в сделката, които винаги оставаха покрити, но главните организатори на събитието. За Дойл и Русо, тази френска свръзка се оказа най-голямото им изпитание. Както вече споменах имаше маса преследвания. Хехехе, ето откъде е започнало титуловането на американските филми. Корави ченгета, биещи наред, пушек, престрелки, гонитби с коли, гонитби без коли (разбирайте го с тичане), постоянно надлъгване - игра на котка и мишка. Беше интересно да се види. Споделих много класически сцени, копирани по-късно от толкова много филми. Оригиналът обаче е незаменим, не малко пъти съм го споменавал. Дали Джийн Хекмън си заслужава Оскар-а за главна мъжка роля? Абсолютно съм съгласен. Имаше старание в играта му, и определено се изпоти, за да направи героя си толкова готин! А дали си заслужава Оскар-а за филм на годината - не си спомням да съм гледал толкова много филми от въпросната 1971 година, но определено съм съгласен че Френска свръзка е хубав филм. Уважавам класиките и в повечето случаи ги надценявам. Не смятам обаче, че Френска свръзка има за какво да я надценявам. Достатъчно добра е и без моите хвалби. Освен това има едно нещо, което особено ми хареса. В този филм все още я няма онази глупава черта на модерните филмчета. Чужденците - евала им, говореха си на френски. Не само докато бяха сами - говореха си на френски. Като са правели филми преди, са ги правели както трябва. Искаш Франция - отиваш и снимаш там. Намираш франсета да играят филмите, поверяваш главната роля на някой който ще може да я изиграе като французин. Добро беше.
Много се замислям над идеята да изгледам продължението. Начина по който завърши филма ме потресе. Изобщо не очаквах. Може би поради този факт Френска свръзка е получил такава висока оценка от критиката. Джон Франкенхаймър, увлечен от успеха на първата част, решил да направи втора. В която Джими Дойл да завърши започнатото. Честно казано, въпреки прочетените коментари, че продължението е добро, не искам да разбирам какво се случва. А и на трейлъра видях някои неща, които напълно може да провалят представите ми за "Попай". Затова, нека оставим Ален Шарние да вземе влака, надсмивайки се над безпомощния, тичащ по него, детектив Дойл, след като така брилянтно и с финес успя да му се измъкне на перона в метрото.