»©« Over Her Dead Body

Отчаяната съпруга в действие на големия екран. Няма да бъде нещо екстраординъри, просто "поредната романтична бозичка". Hold your horses! Не може да е просто боза. Нищо че не съм фен на Ева Лонгория Паркър (моля, добавете още едно име). Въпреки не особено впечатляващия анонс относно филма, въпреки всичките аргументи в спора ми за това коя е по-готина: Джесика Алба или Ева Лонгория, реших да прегледам това филмче. Все пак Пол Руд щеше да се изяви за пореден път в подобен род филми, а неговото участие винаги е позитивно и придава чар на каквато и да е история. Най-малкото ще го направи забавен.
Имаме Кейт (Ева Лонгория), яхнала метлата, подготвяща се за уникалната си сватба с Хенри (Пол Руд). Но с цялата тази шумотевица, напрежение и нерви става така, че една ледена скулптура (изобразяваща ангел, без крила, откъдето тръгна и спора) се стовари върху нашата героиня... и тя... взе че гътна. Много хардкор започна филма, при положение че очаквах регюлър боза. Чак ми стана тъжно, нищо че героинята беше кучка и щеше да зароби мъжа си, виждах го как едва пъпли под чехъла й. Кейт се оказа в едно бяло пространство, срещна се с един ангел, който трябваше да я извести за задачата й. Но тъй като Кейт беше прекалено арогантна и ядосана заради провалената сватба (нищо че знаеше за смъртта си), така и не разбра какво трябва да направи, за да поеме сигурен път (Ад или Рай). Вместо това придоби способностите на дух, оставил нещо незавършено преди да си отиде от Нашия свят, и сега бродейки и тероризирайки все още живите, се изявява като голяма работа.
Между временно 1 година е минала от нещастния инцидент, а Хенри продължава да е нещастен. И няма как. Вглъбил се е в работата си на ветеринар, кисне си вкъщи в останалото време и освен със сестра си, други контакти не поддържа. Което притеснява кръвната му роднина и тя решава да се поразмърда малко (тя тази ми беше много интересна, как по цялото време нищо не правеше и само с глупости се занимаваше, май на нея й трябваше помощ, хахаха). Затова геният й накара Хенри да посети една медиумка (psychic - сайкик, в тая дума се влюбих, божествена, как звучи само). С нейна помощ, да се свържат с Отвъдното и да питат Кейт, може ли Хенри да продължи с живота си. Хоп, изгубих 50% от читателите си, нали? Хахаха... стига де, от доста време не беше правен подобен филм. Като изключим оная тъпня с Рийз Уидърспуун. Но преди това последното, за което се сещам беше Дух (а за него знам, че абсолютно всички го боготворят, Патрик Суейзи и Деми Мур в онази очарователна и романтична история).

Този филм не е толкова силен като предшественика си, но пък се оказа интелигентно забавен. Въпреки ниската оценка в IMDB, аз го харесах. И разбира се, нищо не значи че група dumbasses са решили да го оценят на под 5.0 - това си е тяхно мнение. На мене ми хареса действието и моментите във филма. Точно това отличи Само през трупа й (Over Her Dead Body) от обикновените романтични комедии.
Няколко думи за медиумката - Ашли (Лейк Бел). Още от първата сцена, в която я видях забелязах че е доста хард момиченце. Уви после като се разрових за повече нейни снимки, ми идеше да си изям ръката. Леле, ако не е фотогенична, то със сигурност не ви пожелавам да я срещате с неподходящ грим. Просто челюстта и е огромна и... ще ви хапне! Но си изигра ролята много добре. Беше достатъчно откачена когато трябваше, перфектно съблазнителна в правилните моменти и истински фън, когато зрителя се нуждаше от него. А придатъка Джейсън Бигс, в ролята на "гей" приятеля й, също пусна един два вица, удовлетворяващи капризната ми киноманска натура. Все си го виждах като човека чукал пай, но какво пък... всеки има право на втора изява (не, има и добри прояви след Американски пай, просто обичам да ги режа такива младоци).
Следователно от всичко до момента извода е следният: Само през трупа й е нещо различно (за последните няколко години), което е забавление, подобно на люлеещия се стол - дава ти занимание, но не те води на никъде. Не предполагах, че ще цитирам Ван Уайлдър, явно съм на вълна комедии, романтични такива, или класики в жанра. Ха, сега се сетих последните сцени от филма. И онзи папагал, там се смях най-много, беше свежо и доста неочаквано. Филмчето бива, заслужава си, така че спокойно може да го вместите в натоварения си график на кинолюбител.