»©« Girl, Interrupted

Представям ви Уинона Райдър, преди да започне да изнася дрехи от магазините без да си плаща, и Анджелина Джоли, известно време след Хакери и привлекателната, но трагична съдба на модела Джиа. Още един Полет над кукувиче гнездо, но представен с малко повече емоция, женски персонажи, бунт, разсъждения и много смесени чувства. Луди години (Girl, Interrupted) е създаден по книгата на Сузана Кайсън, от 1993. Едноименния роман разказва за живота на Кайсън и нейните "луди години" (по скоро 18 месеца от живота й) прекарани в психиатрична клиника в края на 60-те.
Филмът носи награда Оскар за поддържаща роля на Анджелина Джоли. Персонажа й в историята е най-важния в живота на Сузана, по време на престоя в клиниката. Другата ключова фигура е сестра Валъри (Упи Голдбърг). Отражението на бунтовническия характер и спокойствието, опитът и мъдростта, непровокируемата сила на съвета. В Луди години актьорския състав е допълнен и от Клеа ДюВал, Британи Мърфи, Джаред Лето и Ванеса Редгрейв.
След опит за самоубийство, Сузана е изпратена от родителите си в психиатрична клиника. Да се грижат за нея и да я излекуват (главния прийом). Какво обаче се случва с лабилни хора като нея. Тя не е луда, не е глупава, напротив, но ситуацията или времената в които живее обременяват съзнанието й, което води до стандартния неприветлив изход от ситуацията - шишенце аспирин с бутилка водка!
Какво значи да си луд или с психични отклонения? Тя не е невменяема. Разбира като й говорят. Но... дали някой разбира, когато тя им говори. Или просто си поклащат краката и се правят, че си вършат работата. Подобно на изказването на лекуващия психиатър на Сузана, Мелвин, че срокът поставен от клиниката няма нищо общо с икономическите срокове. Не можеш да кажеш, този и този ще се излекуват за толкова време. Няма точна диагноза. Но въпреки, че беше прав за това, реално погледнато други събития подтикнаха героинята към правилния изход.

Срещата на Сузана с Лиса (Анджелина Джоли). Последната беше напаст. Необходимия отрицателен герой. Нужното зло, за да изпъква доброто и чистата мисъл (доколото чиста беше тя към края). Лиса беше манипулативната, тази без семейство, тази която всички почитаха, и от която имаха страх... но дали това беше повод за гордост и уважение или просто 8 изгубени и невъзвръщаеми години? Жалко, но точно отношенията които се изградиха между двете момичета бяха полезни за Сузана. И за някои от другите въвлечени в историята.
Образът на Лиса беше предсказуем. Забавен на моменти и много опасен в други. Тя беше жертвата на системата, нагледния пример за неправилното функциониране на едно такова лечебно заведение. Не може да тъпчеш хората с лекарства и да ги побутваш всеки ден към единствения (грешен) изход от ситуацията. Точно когато в умът ти се изчистват възможните решения и правилно виждаш нещата, филмът прави заключението. С говорене се постига по-голям ефект (това е правилното място, където трябва да се прави). Репресиите и липсата на загриженост, слушание на пациентите не води на никъде. Грешка, води - самоубийство. Освен това говорим за момичета. На колкото и корави да се правеха, с цялото цупене, мълчаливост и привидна невменяемост, проблема им беше че са неразбрани. Голямо струпване на емоционален капацитет и липса на подходяща компания, в която такива въпроси се изчистват.
Различен от творбата на Форман, но интересен за гледане. Все пак, докато едни са се търкаляли по поляните на Уудсток, други са негодували заради лошия си късмет и изпращането им във Виетнам, трети... просто са преживявали емоционалното си израстване. На границата между двата откачащи свята. Несподелянето и затварянето на повече проблеми и откачени мисли в съзнанието си, един ден избива и рефлектира със страшна сила върху физическото ни аз. За "нормалните" това е сигнал, че ти вече си "ненормален". Но в размирни времена е малко относително да кажеш кой човек има проблеми и кой е просто изморен от битието. 18 години не са много, но 18 месеца бяха предостатъчно за Сузана и нейната... промяна.