През 2004 година много се шумеше за Новия филм на Майкъл Мур, а и заглавието само по себе си предполагаше нещо наистина добро. 9/11 по Фаренхайт (Fahrenheit 9/11) е поредния строго осъдителен американското правителство филм на режисьора, насочен главно срещ президента Джордж Буш и останалите пионки, оставащи в повечето случаи покрити, но умело дърпащи конците на марионетката. Куклата е президента, безспорно. Останалите са добри кукловоди, които се саморазправят с проблемите си по възможно най-безскрупулния начин, с липса на морал, съчувствие и каквато и да е човещина.
Фокусът е поставен над събитието 11ти септември 2001 година. Няма как да не си спомням този ден. Прибирам се вкъщи, бях до Ванко, пак нещо с компютрите се разправяхме. Мисля че беше след 16:00 часа, стоя си в стаята и брат ми влиза. Вика ми: "Не може да познаеш какво стана!", аз просто скимвам, а той ми посочва наредения пъзел (един такъв голям, на Манхатън посред нощ, хубав пъзел) и казва: "Тия вече ги няма!" - сочещ точно към двете кули на Световния търговски център. Стреснах се и съответно отидохме да гледаме новините. Калпава история. И оттам започна всичко за САЩ и войната им срещу терора.
Разбира се Майкъл Мур не прави поредния филм за този фатален ден. Опитва се да отвори очите на сънародниците си по повод това, какво наистина се е случило и продължава да се случва. 2004 година, нищо не разбраха, факт е че сме 2008 и те продължават да са си на същото дередже.
Филмът е интересен. Още една теория за възможната конспирация, която звучи още по-правдоподобно. Гледах го с интерес през 2004 зимата, част от нещата ми убягваха, но пък с времето научих доста неща, и тъй като наскоро гледах Sicko, ми се прищя да си пусна отново Фаренхайт.
Тъкмо щях да напиша, че това е първия филм на Майкъл Мур, който съм гледал... но след като вчера се разрових във филмографията му, останах повече от приятно изненадан, като разбрах че доста години преди 2004-та, както и преди самата 2001-ва, съм познавал филм на режисьора. Казва се Канадски бекон (Canadian Bacon), с участието на Джон Кенди, Риа Пърлман и Кевин Полак. Като се сетя за сюжетът, няма как, абсолютен Майкъл Мур. Филмчето е добро и отново сатирично, саркастично и загатващо невежествата обхванали системата на САЩ. Има много гнили неща, и те вече не са само в Дания. Някой ден може и да послушат пълничкия тип с бейзболната шапка. Първо ще го послушат, после ще го чуят. Накрая остава тези 26% от интелигентните да го разберат и подкрепят. През това време, дано глупостта на САЩ не избие дотолкова, че да си помисли че и ние имаме оръжия за масово унищожение, или че укриваме терорист в кокошарника си.
Sunday, May 11, 2008
»©« Fahrenheit 9/11
Labels:
2004,
9/11 по Фаренхайт,
Collection,
Fahrenheit 9/11,
атентат,
Джордж Буш,
документален,
критика,
Майкъл Мур,
САЩ,
терорист
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment