»©« Made of Honor

Събудих се пресипнал и с още по-голяма мускулна треска от вече изминалия петък. Да знам, че е неделя сутрин, но петък/събота излизането ми донесе болки в задника през целия съботен ден. Не питайте как! И не, не е по онзи начин, хахаха! Та, вчера, събота разцъквайки и релаксирайки от предната вечер ме офертираха за кино. Нещо обаче се двоумех. 10 минути по-късно, ситуацията беше повече от различна - ходеше ми се. Исках да вмъкна и Деси в цялата работа, затова прерових програмата. Като всички жени и тя си пада по Патрик Демпси - какво пък, ще го гледам - Шаферът (Made of Honor). Много не му се кефех на филма, каквото бях видял от трейлъра, но това от своя страна крие приятната възможност да ме остави удовлетворен от изненадата на успеха.
Ранна прожекция, 14:00 CINEPLEX, там сме. Един сладолед набързо, за да махне жегата и вкуса от устата ми, хоп 3 минути след началото сме в залата. Разбира се, когато ще закъснеем няма да има тъпи реклами. Не пропуснахме кой знае колко, той филма не пледира за някакъв феноменален сценарий, но все пак ми е тъпо да ходя в тъмното, за да открия местата ни. Както и да е...

Някакъв полугол, с маска на Бил Клинтън преследваше Мишел Монахан из полу здрачната стая. Оказа се, че е Патрик Демпси - успокоение - значи все пак няма да гледаме някакъв трилър. Тъпа прическа, обеца - разказват запознанството на главните герои, когато са били в колежа. Мда, много ме кефят като се опитат да превърнат един дабъл пубер в пубер (уточнение: 18 си пубер, колежанче... на 36 си дабъл такъв, ясно?!).
Том, героя на Демпси, е сваляч. Като инструктора Яким от "Дани канят". На всичко отгоре всички му се лепят. Той им дава една ми ти чаровна усмивка и те са готови да му изпълняват желания като златни рибки. Само дето тия златни рибки са супер секси, страстни и... сингъл. Не можех да повярвам, че има толкова свободни жени в тоя Ню Йорк. Кино, много мразя такива нереалистични сценарии.
Само 10 години след тяхното запознанство в колежа, когато Хана (героинята на Мишел) отряза жестоко сваляча и се превърна в Номер 7, единствената която не му пусна, нашия пич продължи хойкането си с презумцията, че е открил жената на живота си. Сещате се, когато правите нещо, в което сте много добър - не обръщате особено внимание. И един ден като се появи спънката, тази която ви дава различие - край, преоткрихте себе си и вече сте маниакално влюбен в този обект-спънка. Същото и при тези двамата.

Том продължаваше да спи с различна всяка вечер, а Хана - си остана най-добрата му приятелка. Миговете и заедно бяха много задушевни и романтични.
Всичко беше прекрасно, преди тя да замине за шест седмици за Шотландия, и той да осъзнае че му липсва прекалено много. В комплект с приятелите си по време на баскетбол, се достига до голямото откритие. Стандартното осъзнаване в един такъв романтичен филм.
Обаче, когато Том отива с букет цветя, да посрещне любимата Хана и да й признае какво чувства... бам, Кевин МакКид, голям, рус, шотландец, на име Колин! Абе масивен човек - този, в който Хана се е влюбила. Рицарят на бял кон се беше появил. Не само, че му се убива всякакво желание за живот, ами като гръм от ясно небе идва молбата от страна на Хана - Том да й стане шафер.
Така, ако все още четете значи може и да изгледате филма, въпреки това решение. Комично или не, факт е че не е толкова зле колкото си представях. Процеса на осъзнаване на любовта беше добър. Пост процеса с хватките и цялата увертюра около признаването в най-сюблимния момент също беше добро. Както се и очакваше, сериозна доза груб хумор, който ако не сте в настроение няма да приемете с лекота и който застрашава цялостния вкус, който ще остане в устата ви след като филма приключи.
Общо взето - нищо ново. Освен, че ми се прищя да отида в Шотландия да паса онези ми ти хубави овчици, и да си имам едно хубаво овчарско куче... страхотни пейзажи показаха от "Scotland... my land", че останах без думи. И това бяха 10 секундни кадри. Зеленото в тях бе по-хубаво и енджойабъл от пейзажите в Смело сърце, жестоко!

Обърнах внимание на едно друго нещо. Сидни Полак, последния му филм като актьор. Тук изпълняваше ролята на бащата на Том. Много голям образ. Доста забавен като цяло. Но през май тази година, големия режисьор и актьор ни напусна. Радвам се, че Шаферът ми хареса, а и част от заслугите за това се падат именно на Полак. Един хубав последен спомен, наистина.
А какво се случи след романтичното хапче, което взех в ранния следобед на слънчевия съботен ден?! Разходки, паркове, закъсняла среща - която беше продиктувана от ново двоумене. В крайна сметка: НДК, моста на влюбените, още едно кино (като гледаш Wanted за втори път, на няколко бири, изглежда по-добре), пак разходки, увеличаване на женския фактор в групичката... накрая, суши и коктейли в Laguna. Прохладна разходка по широката пешеходна алея, наречена бул. Витоша, хахаха. А след това... се прибрах и заспах. Простичко нали?! Беше хубава събота.