»©« Definitely, Maybe

Определено ще гледам този филм на киното, може би ще бъде нещо различно и повече от интересно.
Определено харесвам Райън Рейнолдс като актьор, още с излизането на Ван Уайлдър, може би ще се справи и с тази си роля, която няма нищо общо с това да си просто комичен.
Определено си падам по такъв род филми, няма да забравя първият... Къдравата Сю, може би този ще е достатъчно добър, че да се нареди редом с него. Ами ако е по-хубав?!
За неща, които ни привличат и усещаме вяра в успеха им, сме готови да кажем "Определено", но ако сме разумни, реалисти, или просто уплашени от сбъдването на мечтата ни... идва "Може би"-то, което ни кара да сме по-сигурни, дори и при провала. Но тази несигурност в думите ни, влияе на тези, с които контактуваме. Ако не сме достатъчно силни в решенията си пред тях, няма да създадем това впечатление и респект в очите им. Образът ни ще бъде блед, нерешителен и... няма да сме това, което искаме да бъдем, особено ако държим на отсрещната страна.
Всичко започна с един урок за секса. Толкова добре измислената образователна система, в едно училище в Ню Йорк, допусна хлапета, на под 10 години да слушат урок за секса. Имаха си учебници, вече всички знаеха какво е пенис, вагина, сперма[тозоид], а въпросите тепърва предстояха.

Райън Рейнолдс в ролята на бащата - Уил Хейс. На прага на развода, но притежаващ нещо по-ценно, красиво, умно и сладко от каквото и да било удоволствие на света. Неговата дъщеря - Мая (Абигейл Бреслин). Историята за отношенията баща-дъщеричка, и техния съвместен живот. Не просто дъщеричка, а хлапе, достатъчно умно за възрастта си, с интелигентен поглед и проява на разбиране, дори като му говориш сериозни неща (нещо показвано вече в Къдравата Сю и Момиче от Джърси). С такива силни опоненти на Определено, може би (Definitely, Maybe), няма да му е лесно да се пребори. Затова ще е нужно нещо наистина нестандартно, и така поднесено че да плени публиката, не просто да я разплаче със сантименталността си.
Същият този ден, когато Уил взима Мая от училище... тя го посреща с думите: "Трябва да поговорим". За едно хлапе е трудно все още да разбере всички тези неща, а на един баща със сигурност му е още по-трудно да обясни на дъщеричката си как точно стоят въпросните... неща. От въпрос на въпрос и изчистване на неяснотите, Мая стигна до извода че баща й е бил уличница (защото все още няма такава дума в мъжки род) ;) И оттам, въпросите вече задълбават в... коя от всичките с които си бил е моята майка?!
Очертава се дълга нощ в разкази, така започва и същинската история на филма. След като публиката в зала 3 се смя в продължение на няколко минути след първите кадри, всички затаиха дъх и чакаха въпросния разказ да започне. Тъй като Уил не искаше директно да казва на Мая, кога точно е срещнал майка й, двамата приеха условията на една игра - криминално-любовна. Ще бъдат променени имената, и любопитната дъщеричка сама трябва да разбере, коя от разказа е нейната майка.

Така започна романтичната история, миналото на Уил, поднесено в стила на Райън Рейнолдс, който въпреки всичко показа че може да изиграе драматична роля. Пасваше с профила на млад татко, имащ до себе си такова интелигентно момиче, което е почти на нивото му. Същинско предизвикателство. И много трогателно разбира се. Колко пъти на реда пред нас, трите приятелки, които гледаха филма заедно се разсмиваха, разплакваха от щастието което си пожелаваха, гледайки филма. Филмът беше повече от романтичен. Имаше нещо повече от драма. Филмът беше перфектен. Безспорно (а и с порно), един от най-добрите в жанра, гледани през последните години. Още с трейлъра си знаех, че няма да сбъркам ако го гледам. Ползотворна се оказа вчерашната петък вечер, в така неомръзващият ми CINEPLEX (няма ли да ми направят VIP карта, или нещо такова). Със сериозна увереност мога да заявя, че Определено, може би застава на челно място, стабилно конкуриращ се с Къдравата Сю и Момиче от Джърси. Режисьорът Адам Брукс съумява да поднесе нестандартно една обикновена любовна история, и да я превърне в нещо необикновено. Така че публиката да е пленена. Точно това, което очаквах. Радвам се, че по тази моя догадка имам "Определено".
А коя всъщност е майката?! Емили (Елизабет Банкс), Самър (Рейчъл Уайз) или Ейприл (Исла Фишър)?! Дали има нещо повече от това, за което филма на първо време ни разказва?! Определено... може би. Остава загадка за вас, уважаеми любители на киното. Няма да съм толкова циничен като героя на Кевин Клайн (о, да, ролята му беше повече от забавна) и да ви развалям настроението от гледането на този прекрасен филм. И докато билетите на премиерата са все още топли, не се колебайте а си набавете... няколко, колкото ви трябват - вие си знаете. Забавлението и сълзите от любов, романтика и трогателни моменти е гарантирано. Определено, може би...

»©« Van Wilder

Средата на сесията, втори семестър, първи курс, МЕИ - взет изпит по Машинознание = купон с колегите по случая и напиване (повод без повод, така е в Студентски град). Това беше отдавна, преди 3 години. Няколко месеца преди това за първи път гледах Ван Уайлдър (пак с колеги), но в по-некупонджийска атмосфрера. Във въпросната нощ, когато много пиене се изпи, много съдби се промениха, енергията след изпита (каквато беше останала доста) се изразходва, някои поспаха (аз включително), други въртяха клипчета из нета... докато не кротнахме всички към 5 часа сутринта и не решихме да гледаме нещо. Това нещо, се оказа Ван Уайлдър (Van Wilder), един от любимите филми на домакина на купона. Говорим за 2005-та година, въпреки че филма е от 2002. За мен беше непознат преди това, но трудно попадаш на класна колежанска комедия, където всеки завой е хумор, не всяко напиване завършва с повръщане в нечий скут или опикаване на противника. Всеки има право да се забавлява на каквото той си реши, но във Ван Уайлдър всичко беше така добре издържано, с вкус и с много качествен хумор. Създателите - National Lampoons си разбират от работата. Едни от най-добрите производители на ленти в жанра тийн комедия или пародия. Сега ще коментираме първия тип.
Свикнали сме напоследък да гледаме поредната част на Американски пай или някое посредствено тийн романтично-комедийно произведение, на някой не толкова талантлив режисьор, разполагащ с нисък бюджет и некачествени актьори (цицестите мацки обаче винаги ги има). Уолт Бекър също не ви е познат, но като компания която ще финансира филма, National Lampoons не си позволяват провал. Райън Рейнолдс, Тара Рийд, Кал Пен и Даниъл Косгроув са главните действащи лица в забавлението.
Американски колеж - ех, толкова глупости сме гледали по отношение на тази институция, че в един момент може човек да се обърка и наистина да си помисли, че те друго освен да щуреят, да чукат, да се друсат и напиват, друго не правят. А да, накрая винаги се сещат, че има учение и трябва да наваксат. С многото буквари, с помощта на всички, с няколко безсънни вечери (минаващи под звуците на една единствена песен), за 5 минути главния герой е минал материал за цялото си следване и е готов да завърши. Като на кино, в реалния живот за 5 минути заспиваш за пореден път, докато четеш първи въпрос на Физика 2. Това е!
За Ван Уайлдър - това е... вечният студент. Не че е глупав, просто има достатъчно щедър и зает баща, който с един подпис плаща семестъра на сина си, поредната година от неговото обучение. Обаче героя ни какво прави?! Гради си авторитет. Превръща се в нещо наистина мечтано - най-популярния в колежа, за повечето възрастни пълен провал като живот и амбиция, но за себе си и още 200 човека - абсолютен титуляр. Разбира се ние ще сме на страната на Ван, малко или много той наистина е майстор в това, което прави, а и с неговата съдба (преразказана на филмовата лента) изживяваме мечтата на по-голямата част от студентите. Велик кеф. Ван Уайлдър за 7-ма година в колежа Кулидж. Не бърза да завършва, както казах, не е тъп, просто не му се напуска мястото. То му дава всичко от което има нужда, чувства се добре сред всички тези хора, които го почитат и... едва ли не имат нужда от него. Но както е ясно така не може цял живот. Баща му научава за напразната инвестиция, вече 7-ма година, и дърпа шалтера на сина си. Смазан и лишен от финанси, Ван прибягва до крайни методи, за да се задържи още 1 семестър в колежа. Няма да ви казвам как го постигна, защото това е една от най-култовите сцени във филма. А като заговорих за тях... сега като се замисля, няма и 5 минути в които да не се хилите злобно, понякога даже и по-често. Като започнем с философското: "Remember my credo, Timmy: Don't be a fool, stay at school!" и минем през "That's no bong... It's for my shlong" и свършим с кошница еклери, любезно сервирана на група DIK-heads, които със сласт и лакомия нагълтаха... пълнежа. Да, Жорката не бил ял 3 месеца еклери след като гледал филма за първи път. Хехехехе... номераааааа...
Райън Рейнолдс е готиния - Ван, Тара Рийд е готината - Гуен (амбицирана и интелигентна, приятелка на един тъпанар, абсолютен медицински маниак, но забелязана от нашето момче, и разбира се ще се превърне в изгората на живота му), Кал Пен е невероятния асистент на Ван, дошъл от далечна Индия и носещ колоритното и шикозно име Тадж Махал Бадаландабад и Даниъл Косгроув е въпросния тъпанар (лошия във филма, саботиращ опитите на Ван да живее живота си по начина, по който всички мечтаят - волно и с финес). Ах, какво пространствено описание на главните герои. Задъхвам се честно казано, защото филма е енергичен. Заливате се от смях почти на всеки 2 минути, запомняте всичко, защото простотията се учи най-лесно. Неща като тях никога не се забравят и стават класически. Безспорно (а и с порно) това е една от най-добрите комедии (не само в жанра тийн/колежански комедии) излизали през последните 2 десетилетия. Като че наистина е отнело 7 години на някого, за да създаде една такава история.
Нека спра дотук... насладете се на пищното, изпълнено с интелигентен хумор филмче и си водете записки ако не запомните всички лафове от първия път. Не се притеснявайте, винаги може да повторите... потретите, ъъъ... да го гледате всеки уикенд - ваш избор, стига да не прекалите и да не се върнете в миналото на вашите разглезени години.

Tit! Oh, mommy. Most Indians would say "cow" because they are sacred, but I hear "milk," I think giant jugs. You see, I cannot go home a virgin. I came here to study the great American art of muff diving. To smack clam, munch rug, dine at just one American pink taco stand! You know, I wanted to, how is it, park the porpoise. You know? I want to take it through the car wash, baby. And get it waxed. I want to wax it. Wax it! You know, and air dry. Air dry that shit, yeah! And I would like to be your assistant very much, Mr. Van Wilder.