»©« Perfume: The Story of a Murderer

Парфюм - благоухание. Понякога докато разговарям, събеседникът ми употребява изрази от сорта на "Колко хубаво мирише", което веднага води до поправка от моя страна с безкрайните разяснения за трите вида ноздреусещания: когато е нещо приятно, че и повече - ухае, когато става въпрос за нещо гадно - мирише, а щом описваш отвратителни неща - значи вони!
Дали го приемат или не, тяхна си работа, нещо в мен обаче изисква пояснението. Като се има впредвид, че имам доста голям от обичайното обонятелен орган (справка: загледай Face/Off секцията вдясно, хахаха) се предполага, че с това човешко усещане ще съм безпогрешен, нали?! Да ама не! За съжаление имам проблеми в тази област и не мога на 100% да се кефя на изкуството да надушваш неща от километри...
Но Бен Уишоу не прилича на мен, а героят му още по-малко. Жан-Батист Грьонуил се ражда в мизерия. Майка му буквално го изпикава на улицата, в калта. Благодарение на първия си плач вижда белия свят. Отлъчването от безотговорната му майка води до обесването на последната. Но това малко бебенце има някаква дарба. С финия си нос и невероятното си обоняние, Грьонуил от малък се вманиачава на тема мириси и ухания. Способен е да различи нагорещена стомана от километри, влажен камък от мили, суха трева през девет планини в десета. Но това съвсем не е весела приказка. И няма да видите просякът, който се изкачва до царското място благодарение на кармата си.
Предстоят ви 150 минути в напрежение и разнищване на една от най-мистериозните и тежки истории явявали се на кино екран. След Мъдростта на крокодилите не вярвах, че ще срещна друг такъв отрицателен симпатичен герой. Сещате се... това е главният герой, чиято история проследяваме с интерес. Но в един момент се оказва, че странността му минава всякакви граници и по-лошо - минава допустимите и общо приети граници, закони и морални норми... дори за мизерен средновековен Париж.

Въпреки това вътрешно зрителят подтиска правдата и лакомо гледа в очакване. Всъщност не мога да не спомена и Суини Тод, особено след като го срещаме и Алан Рикман в една от важните роли. Парфюм: Историята на един убиец е филмова адаптация по книгата на немския писател Патрик Зюскинд. Режисьор е Том Тикуър, а сценарият е дело на Андрю Бъркин и Бернд Айшингер.
От сиропиталището към тъкаческия къртовски труд. Все така в мизерия. Но тогава, светъл лъч и благоуханен аромат. Право към лапите на задрямващия в занаята Дъстин Хофман и неговите парфюми. Точно когато нашият герой трябваше да достигне върха в своят талант и обоняние, невъзможността му да консервира каквато и да е мизирма го подлудява до неузнаваемост. Още един преломен момент и нова жертва. Изглежда всеки път, когато Грьонуил напусне стопанина си следва гибелта на последния - по фрапиращ начин. Беше интересно.
Но най-добрата част от историята е след Париж. Когато калфата парфюмерист събира съставките за най-съвършения аромат приготвян някога. А композицията на Том Тикуър и Рейнхолд Хайл не спира. Всяка сцена по-напрегната от предишната, а Грьонуил е на гребена на смъртоносната вълна. Неуловим. Без собствена миризма. Непознат дори за най-върлото обоняние на света - това на кучетата. Той е като сянка, като фантом, а жертвите му всяка следваща от предишната по-безпомощни.
Такава брилянтна история в никакъв случай не може да има прост или скучен финал, така че се гответе за кулминацията (много е як финала, нали г-н Шипкоффф).
Доста време мина откакто за първи път се готвех да гледам този филм. Минаха две години, но пък преди време Ники написа нещо по въпроса и нямаше как да пропусна опознавателния процес с творението на Тикуър. Не съм чел книгата, но се допитах до хора, които са го правели (мда, познавам такива). Хубавото беше, че познаваха и филма и... не бяха разочаровани. Радват се че обаянието и великото присъствие на героите е пресъздадено на ниво. Какво повече мога да кажа. Знаете ги какви са книгоманите - като почнат да обясняват как един филм се е представил зле в сравнение с книжния си предшественик и ми иде да... но тук няма такова нещо. Че даже са доволни - остава ви просто да видите какво толкова специално има в парфюмите, които Грьонуил създава. Тогава ще останете приятно изненадани и ще се влюбите в героя. Това иска той... любов...