»©« Network

В рамките на 24 часа успях да засека цели 2 пъти филмът Телевизионна мрежа (Network) по TV1000. Явно такава им е практиката. Имат няколко филма за 7 дни, и ги въртят нон стоп - докато накрая всеки един зрител не ги е гледал ПОНЕ по 2 пъти. За малко имах достъп до TV1000 и то какво стана? Камо ли тези, които постоянно прецъкват каналите с дистанционното. Телевизионна мрежа - а дори не подозирах за съществуването на филма. Оказа се много близък до реалността, нищо че е от преди 30 години, че и отгоре. Вниманието ми беше привлечено от имената на Уилям Холдън, Фей Дънауей и Робърт Дювал. Накрая като се появи и заглавието + режисиран от Сидни Лъмет, си казах: "Това не е случаен филм".
Но преди всички тези полезноинформационни надписи имаше 5 минутки предистория за двамата главни герои (този на Уилям Холдън и на една друга голяма кино-фигура от миналото - Питър Финч). Минали отдавна средната възраст, двамата са едни от най-популярните и вещи в занаята на телевизионна медия. Единият от тях обаче, героят на Финч, е в период на сериозна криза още от смъртта на жена си, преди години. Всичко в тази сфера се върти около високият рейтинг и челото на телевизията сред масите. Глупаво, нали? И когато главния герой прави официално заявление в най-ефирното време, че след еди си колко дни ще се самоубие стой и гледай какво става със статистиките.
Оттам тръгва цялото надлъгване, многото разменени словесни нападки, правота в думите на някои и голяма глупост, подкрепена от желанието за манипулативна пропаганда. Голямо викане му удариха и Робърт Дювал и Фей Дънауей. Филмът е бил голяма работа за времето си. Един от най-добрите през 70-те на миналия век. И има защо. Преди малко повече от месец гледах Серпико, на същия режисьор. Впечатлих се от семплотата на режисура, която се явява страшно привлекателна за ценителите на смисловото кино. Тук стилът на Лъмет се разпознава още с началните сцени. Приятно е хем да гледаш амбициозната Фей Дънауей облизваща лицето на престарялия Уилям Холдън, хем и да гледаш как се приготвят за лягане, а устата й не се затваря дори за секунда. Луда беше! Не случайно е впечатлила критиците и е получила Оскар за изпълнението си. Филмът е бил събитие, един от претендентите за много статуетки. От общо 10 номинации е гушнал 4. Бива, какво да кажа - поздравления.
Като цяло темата засегната във филма, актуална тогава - инспирирана от реални събития, е актуална и днес. Но може би притесненията и целия шум около нея умножени по 10. Много повече конкуренция, много повече надлъгващи се компании, представляващи телевизиите в ефира. Луда работа! И хората заплели се в тази мрежа се превръщат в акули. Ценностните им системи здраво се променят, безчувствени тела, говорещи умно и по много ала... със студен и непрогледен мрак в сърцето. Всичко в името на свещения телевизионен рейтинг.
Хубаво филмче, заслужаващо да се види. Може да си направите един страхотен паралел между медийните събития от преди 32 години и тези сега. Какви са разликите ли? Някои вече споменах, другите ще ви изненадат приятно от сорта на: "Баси!" и едно убедително плесване по челото. Майсторска лента подписана от Сидни Лъмет.

»©« Bonnie and Clyde

Разпален след Френска свръзка се порових малко в инфото на филма. Това трябва да спра да го правя, защото в последствие си набелязвам поне 10 други филма, които искам да гледам. А е ясно, че нямам толкова свободно време. Лишаването от сън не е вариант. Но въпросната вечер, преглеждайки филмите за които Джийн Хекмън е получил Оскар или е бил номиниран за наградата, попаднах на популярно заглавие. Бони и Клайд (Bonnie and Clyde) от 1967 година. Не знаех, че Хекмън е участвал там. Всъщност не знаех нито един актьор участвал там. Бони и Клайд ми бяха познати като словосъчетание от имена, но никога не бях гледал филм за тях, или пък бях черпил информация от друг източник. Прехласнат от възможната класа на филма, посетих линка и какво да видя? Уорън Бийти и Фей Дънауей в ролята на Клайд Бароу и Бони Паркър. Фей Дънауей? Кога за последно я бях гледал някъде? Аризонска мечта... не, не. Алигатор албинос?! Но никога някой от по-старите й филми, където тя е по-млада. Бях повече от приятно изненадан като я видях. Била е супер мацка навремето. По време на филма, около 26 годишна. Супер! За Уорън Бийти се изкефих, че играе култовия образ на Клайд Бароу. Него винаги съм го харесвал, чаровник е и радва с изпълненията си. За последно го гледах в един филм за... заглавието ми убягва... играеше много амбициозен бизнесмен. Искаше да построи един хотел насред пустинята. Общо взето се разправяше за началото на Лас Вегас. Много хубав филм. Разбира се... Бъгси Сийгъл е героят му, а филмът - Бъгси.

Така с огромно любопитство нямах търпение да гледам Бони и Клайд. Буквално без да знам какво се случва в детайли. За двойката бях чувал единствено, че са били извън закона. Но какво точно са правели, за какво са се борили, кой ги е гонил - нямах си и на идея. Не предполагах обаче, че историята им е истинска, а не са просто филмови герои.
По време на голямата депресия в САЩ, тези двамката са се изживявали като модерните Ромео и Жулиета, вършейки с малко повече финес делата на Робин Худ. Разбира се, не в такава детайлност де. Оприличавани на Робин Худ евентуално заради отношението си към цивилните хорица. А и те също са ги харесвали. Полицията и банкерите, виж, те са другата страна. За тях Бони и Клайд ще са най-добре... ако са мъртви!
Филмчето започва предизвикателно. Голата Фей се търкаля в леглото си, негодуваща от нещо. Стряска се от шум навън, поглежда през прозореца и какво да види? Един господин се разхожда около колата на майка й, наднича през стъклото, оглежда. Нещо не му изглеждаше чиста работата, затова тя му се развика и слезе при него. Една нестандартна среща се превърна в началото на едно бурно приключение.
В процеса си на опознаване, още преди тя да си е споделила името пред него... двамата вече бяха замесени в обир на магазин и крадяха кола, за да избягат. Много вълнуващо нали. Под звуците на диво кънтри, или може би повече комично такова, с откраднат Форд V8 Бони и Клайд препускаха през полята към новата си цел. Всичко при тях вървеше без план. Както и любовта им. В един момент не се харесваха, в следващия вече не можеха един без друг.

Къде се намеси Джийн Хекмън ли? Играеше ролята на брата на Клайд - Бък. Заедно с жена си Бланш (Естел Парсънс - леле тая как пищеше; идеше ми да си отхапя не ръката, не крака... не знам и аз какво; но поне си е заслужила Оскара за тази си роля) се срещнаха с Бони и Клайд и уж да си правят весело на почивка, те започнаха да гърмят ченгетата и да ограбват банки.
Беше интересно. Интригуващ герой също беше и незаменимия им спътник Си Дабъл Ю. Добре де - C.W. Но пак така се чете! Ролята е повечера на Майкъл Дж. Полард, който през 1967 е един доста младолик хлапак. Единствения филм, за който се сетих с него беше Танго и Кеш. Хм, момент... той също се появява в Аризонска мечта. Завъртяна му работа. Но физиономията му си е същата, само малко по-побелял.
След гледането на филма, който беше повече от интересен, се зачетох повече за тези бандюги. Оказа се, че филмът гъмжи от фактологични грешки. Но какво пък, историята беше добре разказана, тъкмо като за филмче. Всъщност зрителя се влюбва в персонажите, още преди те да са се влюбили един в друг. На всичко отгоре ги гледаме как гърмят наляво надясно и се усмихваме. В действително през онези години едва ли е било толкова смешно на полицията и разните там скитащи шерифи. Но с Бони и Клайд от 1967 година, с красивата Фей и галантния Уорън, няма как да намразите тези хора. Точно обратното. Не просто ще ги заобичате, ами ще ви се иска да откраднете някоя кола и да запрашите в неизвестна посока с непозната хубавица, която всеки момент ще ви се нахвърли с целувки, превъзбудена от създалата се ситуация. Такива неща може да очаквате от Бони и Клайд. Само не прекалявайте с въображението, защото рисковете са големи.