»©« Aliens

През 1979 година творението на режисьора Ридли Скот среща любителя на киното с един от най-коварните и ужасяващи твари във филмовата история. Пришълец - оригиналното заглавие на филма, със сценаристи Дан О'Банън и Роналд Шъсет (по едноименната им история). Невиждано дотогава създаване на едно не толкова далечно бъдеще, с представи за нещо невиждано, но очаквано.
През 1986 година... Пришълци, на Джеймс Камерън (малко след невероятния му успех с Терминаторът, от 1984 година) добавя нова глава в историята за свирепия нашественик. Неидентифицираната форма на живот, от друга планета... достатъчно мощна и хищна да погуби човешкия род с лекота.

Два невероятни филма, появили се толкова отдавна. Преди няколко дни ги гледах, просто за да си ги припомня. И мога да потвърдя, че ефекта е същия... ефекта от гледането, тръпката, съспенса... ужаса и страхът. Много добре знам, че това е просто филм... но той е толкова добре изпипан, добре премерен като сценарий и режисура, с множество специфични моменти, които го нареждат сред класиките в киното. За момент съм се чудил, какво ли би било да гледам филма на премиерата му... през 1979 (аз дори не съм бил роден тогава... но да предположим). Ами... не мога да опиша с думи.
Първият филм, който ни запозна с пришълеца... показа контакта между различните форми на живот... стресна ни, какво ли ни очаква в необятния космос. Малък екипаж се събужда от криогенен сън, с мисълта че скоро ще се приберат на Земята. Уви обаче оказват се отклонени от курса си... по сигнал за помощ. Но това съвсем не се оказва истина. Въпросния екипаж, се натъква на организъм, който се оказва смъртоносен за тях.
Прекрасно е реализиран филма (няма да коментират ефектите, тъй като на фона на днешните повечето от вас няма да им обърнат внимание, или ще ги подминат с насмешка... но въпреки това той е носител на Оскар за най-добри визуални ефекти), вече го споменах. Много силно впечатление ми направи звукът обаче. Затаяващите дъха моменти, усилващия се ритъм на сърцето... постоянно удря в ушите ви... и с близките операторски кадри... буквално влизате в ролята на Сигърни Уивър, досущ толкова уплашена като нея. И емоцията е добре изиграна. Първичните усещания на паника, борба за оцеляване. Ужасяващ герой е пришълецът.

Докато в първата част всичко е по-мистериозно и непознато (защото за първи път се срещаме с нашественика), то във втората - Пришълци, нещата са къде къде по динамични. Което прави филма по-добър от предшественика си. Познаваме Джеймс Камерън, начина му на работа, способността му да претворява една история и да я направи толкова напрегната и интересна, че филмът да се запомни за винаги, и да се гледа отново. За Пришълци той е сценарист и режисьор.
Този път, планетата на която в първия филм беше намерен пришълеца, сега е колонизирана от хората (без те да подозират каква опасност е в тяхна близост). Елън Рипли (Сигърни Уивър), която след като надхитри гадинката в първа част, бива намерена след дълго скитане в космическото пространство.
Нещата се заплитат, когато от въпросната планета се губи връзка с колонията. Отряд елитни войници на бъдещето и Рипли трябва да отидат там, за да разберат какво се е случило. Сред героите ще разпознаем Майкъл Бийн, Ланс Хенриксен, Бил Пакстън, Пол Райзър.
И защо повече ми харесва втора част от първа... главно заради динамиката и неспиращата гонитба/бягство! Моментите във филма, когато екипа (останал наполовина още в първите минути, след първата си среща с пришълците) се бори за оцеляването си... няколкото часа, които те трябва да изчакат кораба, за да се приберат се оказват тежки, дълги и фатални за тях.
Да гледаш как автоматичните оръдия избиват напиращите гадове, падащия брояч, писъците на убитите пришълци... страхотно!
Да гледаш как героите се борят за метри, заварявайки врати зад себе си, отваряйки други напред... борещи се лице в... хм, лице с тези "животни". Удивителен е сценария, още веднъж!
И за да не се изчерпам, спирам дотук. Майсторски филми, от доказани във времето режисьори. Добър сценарий, класна реализация. Екшън, мистерия, трилър, ужаси! Великолепна динамика... добри ефекти. Приятно изживяване в пространството на космоса... "In space no one can hear you scream"...

» back to top

In 1979 the work of the producer Ridley Scott meets the cinema fans with one the most insidious and terrifying creatures in the movie history. Alien – the original title of the movie, written by Dan O'Bannon and Ronald Shusett (after their story of the same name). Unseen by that time recreation of the not so distant future, with an idea of something unseen, but expected.
In 1986... Aliens, by James Cameron (just after his success with The Terminator, from 1984) adds a new chapter in the history of the fierce invader. The unidentified life form, from another planet... enough powerful and predatory to wipe out the human kind with ease.

Two amazing movies that appeared so long ago. I watched them few days ago, just to remind myself of them. And I can say that the effect is still the same... the effect from watching, the creeps, the suspense... the horror and the fear. Of course I know it's just a movie... but it just so well made, well measured as a screenplay and production, with a lot of specific moments which line them along the classic movies. For a moment I wondered what would it be to watch movie on its premier... in 1979 (I wasn't even born back then... but let's suppose). Well... I can't describe it with words.
The first movie which introduced us to the alien... shows the contact between the different forms of life... it shocked us, what waits for us in the infinite cosmos. A small crew is awakened from their cryogen dream, with the thought that they'll be go back on Earth soon. Alas their course ends up to be diverted... after a SOS signal. But as it turns out this is not true. The crew concerned comes upon an organism which turns out to be deadly for them.
The movie is made wonderful (I won't comment the effects, because compared with nowadays most of you won't pay attention to them or you'll pass them with mockery... but it's still an Oscar winner for best visual effects), I already mentioned it. I had a big impression from the sound. The breath holding moments, the raising heartbeat... it hits you in the ears all the time... and with the close camera shots... you literally go into Sigourney Weaver's role, as scared as her. And the emotion is well played. The primitive feelings of panic, a fight for survival. The alien is a terrifying character.

While in the first part everything is more mysterious and unknown (because we meet for the first time with the invader), in the second – Aliens, the thing a way more dynamic. Which makes the movie better that the previous. We know James Cameron, his work style, his ability to recreate a story and to make it so intense and interesting that the movie will be remembered for ever and will be watched again. For Aliens he is writer and producer.
This time the planet where the alien was found first is now colonized by the people (without them knowing what danger lies near to them). Ellen Ripley (Sigourney Weaver) who outwits the creature in the first part was found after a long wandering around the space.
This get mixed up when on the planet in question is lost connection with the colony. A team of elite soldiers of the future and Ripley have to go there to find out what happened. Among the characters we'll recognize Michael Biehn, Lance Henriksen, Bill Paxton, Paul Reiser.
And why do I like the second part more than the first... mainly because of the dynamics and the never-ending chase/escape! The moments in the movie when the team (only half of it left just after the first few minutes after the first encounter of the aliens) is fighting for their survival... for few hours, which they have to wait for the ship so that they could go home, turn out to be quite hard, long and fatal for them.
To watch how the automated weapons kill the insisting creatures, the decreasing counter, the screaming of the dead aliens... awesome!
To watch how the characters are fighting for meters, closing the doors behind themselves, opening new in front... fighting face to... hm, face with these "animals". Once again, the screenplay is amazing!
And so that I don't exhaust, I stop here. A movie masterpiece from producers proven in time. A good screenplay, a class production. A pleasant experience in space... "In space no one can hear you scream"...

» translated by Ilienna