»©« Moulin Rouge !

В тихата и свята нощ преди Коледа, се замислих за филма Ромео + Жулиета (виждате особеното в заглавието?!). И се питах, абе на същият режисьор имаше и друго заглавие, пак с някакъв знак, пунктоационен знак... естествено ме болеше главата и не можех да се сетя, затова си се допитах до IMDB. Режисьора беше Баз Лурман, а другият му филм се казваше Мулен Руж!
Сега когато бях напълно информиран, и от много отдавна се канех да изгледам този хит (поне досега такива отзиви бях слушал за него), го дръпнах от сладките торенти, нагласих си звуковите устройства (за по-добро усещане, щото филма предполагаше да се гледа с добро озвучение), изгасих лампите, разположих се удобно и... тихо, тихо... започва...
Още със старта си филмът те грабва! Невероятна динамика и енергия, струяща от екрана. Самото лого на 20th Century Fox се появява изпод завесите на една театрална сцена, музиката на познатото интро ръководена от един доста бурен диригент - луда работа. Историйката започва в Париж, 1900 година. По-много тъжен начин, с една песничка за главния герой. Разкриват ни краят на филма, но разбира се толкова бегло, и по толкова интересен начин, че това няма никакво значение... зрителя остава с толкова много желание и въпроси, като например... защо всичко е толкова сиво в живота на героя на Юън МакГрегър, какво се е случило с него. И съвсем след миг разбираме.

За тези които познават творчеството на Баз Лурман, изобщо няма да се учудят колко нестандартен е филма. Колко енергичен е, с колко невероятна визия, с великолепни изпълнения, песни, речи. Някои не обичат типичните мюзикли, или романси. Е тука няма нищо типично. Това е Баз Лурман (ехо, Wear Sunscreen, повечето от вас от там го знаят). Изобщо всичко ми изглеждаше сюрреалистично. Фантастични костюми, гримът беше толкова впечатляващ, постоянното движение на актьорите. Чудех се откъде толкова живот в тях, не се ли изморяват. Каква бъркотия, хаос, и същевременно подреденост и точност при изпълненията в Мулен Руж.
При точно такива филми, се забелязват истинските актьори. Които реално погледнато, могат да импровизират, да драматизират, да се тръшкат по пода с песни, да се катерят по шантави декори, и толкова естествено да запазват поведението си на сцена. Наистина уникално въздействие и жестока игра.

Песните са другото, което ми направи впечатление. Ще останете като ударени от гръм! Изобщо не очаквах подобно нещо, за какво ви говоря ли?! За да не развалям изненадата, няма да ви кажа. Просто бъдете нащрек за това, което ще чуете. Ще ви хареса!
Никол Кидман, Юън МакГрегър, Джон Легуизамо... добри актьори, но ако ги забъркате с малко сценарий на Баз Лурман и Крейг Пиърс, и режисира самият Баз... ще получите Мулен Руж! Перфектното лекарство против несигурност, самота, несъвършенство. Ще се влюбите в бохемите, ще се влюбите в тяхният лозунг, а именно: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". Ще откриете себе си във всеки един от героите. Ще изживеете прекрасната любов между Сатин и Кристиян, ще се насладите на излъчването на Никол Кидман, на усмивката на Юън МакГрегър, на шантавите изпълнения на Легуизамо и останалите образи в... "пиесата". Просто думите ми са недостатъчни, за да опишат нещо толкова сензационно и красиво като Мулен Руж!

Изгледах филма от начало до край... и под край, имам предвид - истинския край. Стоях и слушах Moulin Rouge! - Bolero, докато вървяха финалните надписи. Отново опиянен от музиката, стоях и гледах. Все още ме държеше силата на филма, следях ритъма, четях (безмислени понякога) надписи, и си мислех за отделни кадри, отделни сцени. Последните 5 минути с тази музика, бяха като... да изгледаш филма за 5 минути. Обичам киното, и след Мулен Руж! го заобичах още повече. Добавих още един цитат към любимите си. Най-важната идея, която не малко пъти беше повторена по един или друг начин... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» back to top

In the silent and holy night before Christmas Eve I thought about the movie Romeo + Juliette (you can see the oddity in the title?!). And I asked myself, wasn't there another title from the same producer, again with a sign, a special character... of course my head hurt and I couldn't remember, that's why I asked IMDB's advice. The director was Baz Luhrmann, and the other movie was called Moulin Rouge!
Now that I was completely informed and I've wanted to see this move for a while (at least until now I've heard such responses) so I acquired the movie from the sweet torrents, I adjusted the sound system (for a better feeling, because the movie was expected to be watched with a good doubling), I turned off the lights, I set myself comfortable and... quiet, quiet... it starts...
From the very beginning the movie grabs you! Incredible dynamics and energy, streaming from the screen. The 20th Century Fox logo itself appears from under the curtains of a stage, the music of the well known intro leaded by a very wild conductor – crazy stuff. The story starts from Paris, 1900. In a very sad way, with a song from the main character. They tell us the end of the movie, but of course so slightly and in so interesting way that it doesn't really matter... the viewer stays with so much desire and questions, for example... why is everything so grey in the life of Ewan McGregor's character, what happened to him. And in just a moment we find out.

For those who know the work of Baz Luhrmann won't be that surprised how non-standard is the movie. How energetic, with incredible vision, with magnificent acts, songs, lines. This is Baz Luhrmann (hello, Wear Sunscreen, most of you know him from there). Generally everything looked surreal fantastic costumes, make up was so impressive, the constant movement of the actors. I wondered where they have that life in them, aren't they getting tired. What a mess, chaos, and at the same time order and accuracy in the performance in Moulin Rouge.
In movie like this one the real actor can be spotted. Which can improvise, to dramatise, to fall on the floor while singing, to climb on weird decors and to stay so natural behaviour on the stage. It is truly unique influence and magnificent play.

The songs are the other thing that made impression on me. You'll be like hit from a thunder! I didn't expect anything like it, what am I talking about?! In order not to spoil the surprise I won't tell you. Just be aware of what you're going to hear. You'll like it!
Nicole Kidman, Ewan McGregor, John Leguizamo... only good actors, but if you mix them with Baz Luhrmann and Graig Pearce's scenario and the produced by Baz himself... you'll get Moulin Rouge! The perfect medicine against uncertainty, loneliness imperfectness. You'll love the bohemians, you'll love they motto, namely: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". You'll find yourselves in one of the characters. You'll live the wonderful love between Satine and Christian, you'll enjoy Nicole Kidman's charisma, Ewan McGregor's smile, the crazy performance of Leguizamo and the other character from the "play". My words are not enough to describe something so sensational and beautiful as Moulin Rouge!

I watched the movie from the beginning to the end… and by end I mean the real end. I stayed and listened to Moulin Rouge! – Bolero, while the final titles were on. Again intoxicated with the music, I stood and watched. I was still taken by the power of the movie, I followed the rhythm, I read (non-sense sometimes) titles, and I thought for different cadres, different scenes. The last 5 minutes with this music were like... watching to movie in 5 minutes. I love the cinema, and after Moulin Rouge! I loved it even more. I added another one to my favourite quotes. The main idea that was repeated in one way or another... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» translated by Ilienna