»©« Stargate

Преди няколко дни, Диана заговори за любими филми, в които искаме да влезем... така, подобно на хлапето от Последният екшън герой. Това беше поредната блог игра, в която аз (не) взех косвено участие. Но все пак ми направи впечатление, кои филми посочи тя. Един от тях особено. Точно този, може би първи убер култов дело на Роланд Емерих. И познайте какво, въпреки мащабната история, този път не е предвиден краят на света. Слава Богу!
Старгейт (Stargate) - Звездната порта, класика в жанра. Една супер успешна научна фантастика, която съм гледал повече от необходимото. Подобно на предния си пост, за Дони Браско, това филмче е гледано неприличен брой пъти благодарение на свежарската Диема+, телевизията която има определен брой филмчета, които върти като за световно. Но това пък от своя страна си има и плюсове (плюс, плюс, Диема плюс). Маса филми, любими, съм ги гледал десетки пъти именно поради факта, че кабеларката ги пуска често. След като са добри филмчета, що да не ги науча наизуст.

Кърт Ръсел, Джеймс Спейдър, Алексис Круз и Джимон Хонсу (все още непопулярен на масите) в едно приключение отвъд представите ни за нормалното и обективно съществуващото. За тези, които обичат звездните теории и са готови да се впуснат в приключение с неизвестен край - това е вашият филм. Всичко започва с едни разкопки, в размирните година на XX век. Африка, пирамидите, Гиза... Години по-късно, блестящия учен, уви... игнориран от всеки, получава поле за изява в една секретна лаборатория. Тъй като умът му е ненадминат и той може да мисли извън границите на нормалното, се стига до едно ефектно преминаване през Старгейт и достигане до един паралелен свят.
Сблъсък с нейтивите, друга цивилизация, различна от нашата, което от своя страна води хем до желание за научен труд, хем и борба за оцеляване. Приятна роля на Спейдър, много ми е симпатичен. Сериозната военна подстрижка на Кърт Ръсел и свръх строгата му физиономия, за миг дори не ни позволява да се усмихнем, когато той е в кадър. Опиянителния поглед на неизвестния Алексис Круз, в ролята на Скаара - лошият, накратко.

Духът е приключенски, историята е интересна, а ефектите са също доста добри, като за 1994-та. Знам, че след успеха на филмчето излиза сериал, който е доста разточен. Винаги съм бил привърженик на пълнометражните ленти, по една или друга причина. Основно, защото краят се очаква, било то след час, два или три. Има една изпипаност на историята, без разводняване. Затова и сериала не ми е фаворит, но нямам нищо против. Не е точно провал. За сметка на това пък, Старгейт филмът е една класическа реализация на добър фантастичен сценарий. Браво на Дийн Девлин за списването му, както и за режисурата и помощта на Роланд Емерих върху този скрипт. Пак ми се догледа. Мисля, че минаха 4 или 5 години от последното гледане на Старгейт. Сладък филм, някой път ще се приспя с него, така ми се струва.

»©« 10,000 B.C.

Гласящ се за поредната филмова петък вечер, в размисли (без много страсти), мислено се насочих към CINEPLEX и за-браузих възможните ленти за гледкане. Въпреки, че много неприятно блокирах 2-3 часа преди края на работното време, и код изпод пръстите ми трудно излизаше, не си нащърбих челото дотолкова, че всички да забележат. Все пак ми беше потиснато, че е петък... нещо времето ли не ме кефеше ли, какво?! Неангажираността на някои хора или може би прекалената лекота на нещата и непрофесионализъм, заобикалящ ни навред. Та, такива неща, като ми заблъскаха в главата... и подпирах ли аз клавиатура... ужас! Все пак се прегрупирах, и успях да не изпадна в бездеятелен амок с леки пристъпи на паника и спонтанна агресия.
След овладяването на шантавизма, напълнал ме в ни едно време, късен следобяд на петъка, звъннах на Жорката да му кажа за срещата утре. Преди да приключим разговора, се заформи питането: "Ааа, кога ще ходим на кино?" - и ето на, това ми трябваше. Везната бързо килна в правилната посока, и си намерих компания за да гледам 10,000 пр.н.е. (10,000 B.C.). Много точки, много нещо. Десет хиляди лета преди новата ера, преди Христа, B.C. - все е тая. Новото зрелище приготвено ни от Роланд Емерих (един от онези холивудски режисьори, които неизменно се опитват да разрушат света по един или друг начин - и крахът винаги започва от Ню Йорк). Сещам се как го базикаха във Факултетът - за него, както и други популярни имена, се въртеше теорията че е пратеник на извънземните, именно заради разрушителните си представи във филмите.
Целия този апотеоз и гръмкост около предишните му творби - Деня на независимостта, Годзила, След утрешният ден, предвещаваше приятно изживяване и с 10,000 пр.н.е. Този път обаче, леко напомняйки ни за Старгейт (пак негов филм), действието се развива далече от Ню Йорк, в пустинните, просторни и безкрайни митични земи, където някога, много отдавна първите цивилизации са градили килии, други са ги рушели, трети са се правели на богове и поробвали първите два типа.

Преди още да стъпя в залата, тук там трейлърче виждах, изглеждаше прилично филмче. На едно място имаше питане: "Това Апокалипто 2 ли е?" - което от своя страна (след като започна филма) ми изглеждаше доста уместен въпрос. Но иначе, за да не останат неразбрали - това НЕ Е продължение на майсторския уникат на Мел Гибсън от 2007-ма.
Едно племе, обречено на глад, последен шанс за лов, и поличба идваща в селото им заедно с малко момиче, синеоко, единствено оцеляло след безпощадни набези на четирикраките зверове (нищо по-специално от едни варвари на коне). Оттам в шатрата на най-мъдрата жрица, набързо разбираме горе долу какво ще се очаква от филма. Еди кой си ще стане герой, ще се бори за сърцето на тази-онази, ще има нашествия, закрила, спасяване на любимата и съвместното им бъдеще, както и... погром на една друга цивилизация, осмеляваща се да трупа блага върху труда на други - стотици мъченици от различни племена, превърнати в безправни същества. Остана ни само да видим, как компютърните спецове ще ни покажат нещо ново и доколко то ще бъде вълнуващо и реалистично, така че да не се смеем много в залата (все пак и други има около нас).
Настъпи уреченият час, залата пълна на 80%, всички затаили дъх (изтърпяхме досадните реклами, особено онази за Фабрика за щастие - пълната версия). Филмчето започна приятно, продължи приятно, не се усетиха толкова издънките или неточностите (като история), нито се обръщаше много внимание че имаше англоговорящи, но се намесваха и други звучения... и накрая завърши приятно. Ха, какво повече да искаш от един филм. Добър беше и изборът на разказвача, сещате се гласът водещ ви през цялото време, но никога не виждате лицето. Обаче аз го познах, това беше Омар Шариф. Смея да отбележа, че екипът се е постарал за това присъствие на големия екран, но... изброените от мен по-горе творения на Емерих са къде къде по-добри от това сега. Да не говорим, че не може да се мери с Апокалипто (най-малко ако трябва за езика да се заяждам). Но, нека не ви хвърлям в десета глуха, съвсем не казвам че филма е зле. Но пък мога да подкрепя оценката в IMDB и да кажа, че 10,000 пр.н.е. се намира някъде по средата на брилянтната стълбица. Щом не е под средното ниво, значи заслужава да се види. Пък и е ново, все пак - хора са се бъхтили над филма, а ако ние с проста ръка метнем два пъти и кажем: "Мани, заеби!" - ще изложим на риск изкуството. А ние като зрители вече сме доста разлигавени и много капризничим. Един такъв филм преди 10 години, щеше да е страхотния хит. Но с иновациите, се променят и човешките възприятия и бъдещи желания. Затова преди съвсем да сте се променили, гледайте "сагата" на Роланд Емерих, където този път светът не е застрашен... само бъдещето на една могъща цивилизация.