Ах, PIXAR пак са тук, с дългоочакваният им нов, механичен герой УОЛ·И (WALL·E). Правилно чухте WALL-E (Waste Allocation Load Lifter Earth-Class). Един много симпатичен робот, чиято цел е да комплектова огромното количество боклук натрупал се на планетата Земя. Причината, поради която цялото население се е пренесло в космоса, уж за малко докато роботите тип WALL-E си свършат работата. Факт е обаче, че консуматорщината е достигнала такива върхови стойности в това не далечно бъдеще, че на WALL-E му трябват повече от 5 години, за да приключи своята мисия. Пейзажът е колкото забавен, толкова и болезнено тъжен. Безкрайните купчини от боклук бавно и упорито се трансформират в огромни сгради от отпадъци, същински небостъргачи. WALL-E "живее" сам. PIXAR съумяват да придадат душевност дори на един робот. На какво ли не се нагледахме последните години, тия хора нямат спирачка. И всеки път стават все по-добри и по-добри. А летвата, която са си поставили е доста високо.
Героят е симпатичен - с движенията си, със самотното си ежедневие, с разнообразната си колекция от "интересни" неща, с музиката която слуша, абе всичко. Да не говорим за малкият му приятел - една хлебарка. Интересно ми беше защо точно хлебарка са избрали. Ясно е че ако настъпят някакви катаклизми, винаги буболечките оцеляват, но както и ще видим хлебарките са едни от най-неубиваемите такива. Отново има някаква заигравка с този герой, малката буба, която е неизбежна част от скучното ежедневие на WALL-E.
Но един ден в "живота" му се появява Тя - Eve. По-стилен робот, с повече функционалности, доста лъскава изработка. Както Деси се изрази: "Той е PC, тя е MAC" - близко е до истината. Оттам започна задълбочаването в емоцията между героите. Феноменално е, не знам как да го опиша. Стоях и гледах два робота как си играят, или произнасят имената, или просто "присвиват" очи и ми идеше да ревна. Странно е... Трогателни сцени.
Това не е анимация за деца. Вярно, може да заведеш челядта да гледа, има достатъчно гууфи сценки и изтърсвания плюс сладките гласове на героите, които ще ги разсмеят. Но цялата история (о, да, има такава - не са просто ефекти за зяпане) е за нас, порастналите деца. Няма какво повече да ни учудят в анимацията си. На всеки е ясно, че PIXAR са велики в компютърната анимация, доказаха го с Рататуи (отново го гледах, нямаше как, липсваше ми тоя плъх). От велики по-велики не могат да станат, докато накрая може би не направят истински хора с реални движения, кой знае.
Затова пък постоянно могат да измислят едни такива сценарии, които да ти спират дъха, да те замислят и да те разчувстват. Изпълнени с малки трогателни моменти, превръщат филма в нещо повече от добре изглеждаща анимация. Не си падам много по роботика, космос, бъдещи гъзарийки, но благодарение на емоциите в WALL-E филмът спечели любовта ми. Хареса ми доста, дори смятам да го гледам отново, когато го завъртят на голям екран. Там, да гледам страхотната анимация и още един път да споделя преживяванията на WALL-E и Eve. Да се посмея като малко дете, но с разбиранията на порастнало такова. Накрая, да изляза от кинозалата с широка усмивка и онова хубаво чувство в себе си, че съм останал доволен от видяното, което ще ми държи влага чак до края на вечерта, когато унесен в мечти ще задремя вкъщи.
Режисьор и сценарист: Андрю Стантън
С гласовете на: Бен Бърт (WALL-E), Елайза Найт (Eve), Джеф Гарлин (Капитана), Джон Ратценбъргър (Джон), Кати Наджими (Мери), Сигърни Уивър (AXIOM бордови компютър)
Showing posts with label Бен Бърт. Show all posts
Showing posts with label Бен Бърт. Show all posts
Saturday, July 12, 2008
»©« WALL·E
Labels:
2008,
Collection,
PIXAR,
WALL·E,
Андрю Стантън,
Бен Бърт,
Елайза Найт,
Сигърни Уивър,
УОЛ·И,
Уолт Дисни
Subscribe to:
Posts (Atom)