»©« Blade Runner

Филмите за бъдещето, създадени във все по отдалечаващото се минало. Блейд Рънър (Blade Runner) е на режисьора Ридли Скот, сценария на Хемптън Финчер и Дейвид Пийпълс е базиран на романа Сънуват ли андроидите електроовце? от Филип К. Дик. Блейд Рънър се превръща в основополагащ за жанра кибер пънк, не просто фантастика със стандартните елементи на прозападен екшън трилър.
Лентата излиза през 1982 година, това е хитът в жанра който последва големия пробив на Ридли Скот 3 години по-рано с Пришълец. Отново обширни пейзажи, показващи ни наближаващото бъдеще. Лос Анджелис, 2019 година. Вероятно и ние бихме си представяли високо технологичното бъдеще по този начин, ако трябваше да пишем фантастика през 80-те на миналия век. Явно упорито са вярвали, че смяната на хилядолетието и допринасящата двойка в началото на числото отговарящо за годината, ще внесе някаква феноменална промяна в човешкото съществуване. Вече сме 2008-ма, а такива неща мисля че няма да се случат в близките 10. По-скоро обстановката. Не мисля, че всичко ще стане толкова дарк, изпълнено с неонови светлини, така отблъскващи и неприветливи, както и грандиозен хаос. Хм, последното е потенциално възможно. Все пак, на фона на цялата тази социална тъга, музиката на Вангелис звучи инспириращо и много ме развълнува. Отпускащ, замечтаващ саунд, създаден от един невероятен творец. Даже в момента си въртя няколко негови произведения, едно от които е композицията от края на Блейд рънър.

А какво се случва в тази научна фантастика?! Какво е блейд рънър и има ли почва в бъдещото ни съществуване?! Както вече споменах, действието се развива през 2019 година, в Ел Ей (щатите... отново). Човечеството със своя недостижим гений, продължава да се меша в божата работа и там, където неписаните закони забраняват мешането. Генетика, био инженерство, създаването на роботи, по човечни от човека, със същата интелигентност, дори със способността да надминат създателите си. Идеалът за безплатен роб, така близък до човека, че дори да създаде минало, да има настояще и в бъдеще никога да не си задава въпроса: Що за човек е?!
Но когато изискваш от един изкуствен интелект да бъде прекомерно умен и мислещ, това в един момент води до прогресивна интелигентност. Нещо което наистина не желаем да се случва, и което със сигурност ще се случи, ако човека не си намери място и не преустанови опитите и изследванията в тази насока.
Андроидите вече живеят сред хората. Създадените колонии ползват услугите им. Те са онзи човешки фактор, който е идеален за всяко едно предназначение, има висока стойност, но не и морална такава. Загубен живот на андроид, всъщност не е мъка за никого, бива заменим. Такава цена, хората са готови да платят, егоистично висока при това.

Когато обаче въпросните андроиди (наричани "репликанти" в оригиналния сценарий), започват да си задават човешки въпроси и търсещи отговори на най-дълбоките въпроси, които едно живо разумно същество може да си зададе, се налага намеса от страна на създателите. Назначават се т.нар. "блейд рънър"-и, които накратко могат да бъдат наричани "ловци". Имат за задача да откриват андроиди, и да ги... пенсионират, така да се каже. Не е убийство, а отстраняване. Да, ама не.
Когато се намесят чувствата и един андроид, който да направи разлика - човека е склонен на прошка и преосмисляне. А започнем ли да мислим, бягаме от същността на машините - пряко изпълнение на заповеди. Иронично... андроидите търсят човешкото в себе си, но са прекалено машини, за да преосмислят нещата. В същото това време, на хората им се поставят задачи, чиито изпълнения трябва да са безкомпромисни и директни, а какво се оказва - не може да устоим на природата си и търсим начин да спрем тези действия.
Отново филм за морала и стойността на човешкия живот. И за тази на всяко едно живо същество. Живо, защото диша... живо, защото има сърце и то бие силно. Живо, защото има мозък - мислещо съзнание. Но не е роден, както всички нас? Тогава какъв е? Има ли душа... и т.н.
Напомня ми за Изкствен интелект на Спилбърг. Но така като загледах, а и хронологично смятам, че последния е имал малко взимане даване с творбата на Ридли Скот. Не казвам, че е копие, освен че засягат общата тема, имаше едно симпатично мече, хай тек кукла, която ми направи връзката между двата филма. Със сигурност има вдъхновение от Блейд Рънър.

Харисън Форд, Рутгер Хауър, Шон Йънг, Дарил Хана, Брайън Джеймс, Джоана Касиди са избраните да станат част от това интересно приключение. Поредната силна роля за Форд, успешно появяване в голям филм за Хауър (особено с тази биеща в бяло русолява прическа, си остава незаменима част от Блейд Рънър), неустоимо привлекателната Йънг (в ролята на андроида Рейчъл, разковничето, което отприщва чувствата у главния ни герой, страхотни близки кадри... тези дълбоки черни очи, страстните червени устни), пробивна роля и за високата мацка Хана, психиращо излъчване отстрана на Джеймс (с една глава на Харисън Форд, няма как да не изглежда маниакално) и малко нюуд сценки на Касиди, все още секси през 1982 година.
Хубав филм, много футуристичен и много замечтаващ. В добрия смисъл на думата. Тая музика на Вангелис, велика както и всички негови произведения, стои толкова добре, докато слушате периодичните разкази от страна на Декърд. Филми с разказвач, обожавам ги. Стойностен филм, класика бих казал. С още по-запомнящи се и незабравими персонажи. Един от най-добрите правени от Ридли Скот, а той има много такива. Само за едно ми е мъчно... добър режисьор, а три пъти се разминава с най-голямото отличие. Вярно е че феновете са неизменно зад гърба му, но мисля че е време тая (шибана) Академия да оцени труда му. Дал е много на киното и мисля, че е време вече да притежава (поне) един чичо Оскар.

На Наталия...

»©« The Gingerbread Man

Голям зор беше, докато гледам Хлебният човек (The Gingerbread Man). Преди две седмици гледах рекламата по bTV, и ми се щеше да го зяпкам там. Стана така че друго правих в миналата събота вечер и не можах да го гледам. Въпреки това си спомням трейлъра и имаше нещо много необикновено в изгледа. Напомняше ми за Дженифър 8, който е един от доста добрите трилъри, в скромната ми история на кинозрител. Затова непременно исках да си намеря филма и да видя за какво става въпрос. То не беше едно място, не ти друго. Оттам не може, от другото на руски, без субтитри, после едно друго намираш, пускаш... на френски. И тъй като търпението вече ми се изчерпа, а и предпочитах да слушам филма дублиран на френски отколкото на руски, се прежалих и все пак гледах Хлебният човек.
Заглавието звучи както плашещо, така и приказно. Каква е тази връзка между Джон Гришам и онази бисквитка, и притчата за нея. Честно казано не беше кой знае колко мистериозно разкриването на заплетеното заглавие. Уникално звучащо, за да те накара да се чудиш, и като намесиш стандартна трилър мистика - дъжд, тъмнина, скрито минало, психираща музика на Марк Ишам, и получаваш нова кинореализация на роман на Гришам.
Кенет Брана е главния герой. Играе адвокат, който след едно фирмено парти се среща с потайна, но страшно привлекателна (за него) жена - Ембет Давидц. Момичето в беда, с проблеми и така разкрепостено, че да се разсъблече пред него на първа среща, веднага подтикват адвоката към авантюра и сексуален порив. Мда, сексът е много готин и страстен, когато е обвит в такава мистерия и интересна показност, допълвана от непознатото, което е в миналото и настоящето.
Въпреки че асистенката му (Дарил Хана) си падаше по него и беше готова на всичко за шефа си, адвоката я пренебрегваше брутално. На всичко отгоре се метна на врата на въпросната проблемна лейди. И двете страни с кофти минало и настоящи проблеми. Той - разведен, с две деца, като цяло стабилизирал разбитото си семейство, но все пак разгонен и не много в час. Тя - живееща си в мизерия, разведена, уплашена от поведението на полудяващия й баща (Робърт Дювал). Стана време да ви представя и Хлебния човек. Това е той, героя на Робърт Дювал. Старец, минал критическата, не останал в нея, но пък тя оставила сериозен белег в него. Държащ се налудничаво се превръща в заплаха за дъщеря си, а в последствие и за адвоката, който е нагазил така навътре в историята, че вече всичко което познава и обича, е поставено в зоната на заплахата.
Робърт Дауни Младши също се появява на няколко пъти. Поддържаща роля, но култов персонаж. Ченге на повикване, или по скоро частен детектив, душещ наоколо за адвоката, дясна ръка на повикване. Лоялен, но много циничен. Жалко че не успя да види финалните надписи. Както се очаква, гнилото в историята не е около Хлебния човек. По точно, не той е чудовището което предизвиква всичко лошо в историята. Поне не толкова голямо чудовище. Тъй като на постера се вижда белязаната физиономия на Том Беринджър, трябва да го спомена й него - бившия съпруг на мацката, пленила с чарът си главния ни герой - адвокатчето. Дали има някаква друга роля в този филм, освен на бивш съпруг, е информация която ще трябва да скрия от вас. В роман на Джон Гришам, винаги има скрита история и затова се нарича и трилър. Съспенса за който се надяваме да е нещо необичайно (макар че вече е все по-трудно, като се има предвид що филми са минали пред очите ми), е леко... поостарял. Реализацията на филма, също поостаряла. Вярно че е от 1998 година, но... можеше да е много по-добре направено. Като цяло има тръпка и лека мистерия, но не беше нещо феноменално. Много добро, мисля че може да му дам такава оценка. Не съм over-pleased, но си знаех че многото чакане и зор да намеря филма и да го гледам, няма да са удовлетворени до висока степен. Задоволително, но не съвсем. А може да е било и заради превода. А може би не, кой знае. Противоречащо мнение за един такъв филм, който е замислен като силен трилър, но изпълнен като средно статистическа мистерия.