»©« Good Night, and Good Luck.

Някои филми остават в "обятията" ми с месеци, преди да се вредят в ефирното ми време. Други са просто късметлии - идват и си отиват (мда, добре е по-бързо да приключа с тях, иначе ги чака безпаметно архивиране в някоя папка или рафт). Покрай Leatherheads отново се разрових из филмографията на Джордж Клуни. И тъй като последния беше негово дело, като режисьор, знаех че д-р Клуни има и други такива изяви. Не са много, реално се броят на пръстите на едната ръка (лява или дясна, съвсем по ваше желание). Факт е че бях гледал отдавна Confessions of a Dangerous Mind (но който слабо си спомням, а и не съм коментирал тук, така че скоро и на него ще му удари часът). Факт е че сериали не обичам, затова Unscripted не се брои, хехе. Но заглавието Good Night, and Good Luck. стоеше пред мен, беше ми познато като име, но... не го бях гледал. 2005 година не е толкова далече. Но тогава имаше период, в който пропусках филмите от настоящата година. Така през пръстите ми е минал и Лека нощ и късмет. Нищо! Когато загледах плеядата известни имена оформящи актьорския състав на филма, си помислих че тази лента ще е нещо повече от просто филм. На всичко отгоре забелязах черно-белите фотографии, документиращи филма. О, всичко беше решено. Видя ли черно бял филм (особено нов, който се опитва да влезе под кожата на Ед Ууд и Списъкът на Шиндлер) нямам нужда от убеждения за това ще или не ще се гледа.
В полза на това интересно творение, реших че ще го. Така вчера вечерта, преди великата сбирка, на която подкрепяхме футболния отбор на Германия, намерих време за Лека нощ и късмет.

Напоследък името на Дейвид Стратърн все по-често се появява сред заглавията, които си избирам за гледане. Едни от първите му превъплъщения, до които аз съм се домогнал, датират от преди 10-на години. Може и малко повече, като официална дата на излизане: Долорес Клейбърн (където ще видите една от великите роли на Кати Бейтс), Фирмата (Том Круз и Джийн Хекман, в екранизацията на големия роман на Джон Гришам), както и Поверително от Ел Ей (филм, пред който винаги ще се покланям, щом чуя някой да го коментира). Много емоционално, нали? А съм сигурен, че има и други, но не те са цел на сегашната тема (Пеперудката ми направи забележка веднъж, че уводите ми понякога са прекалено големи и разводняващи историята - обяснението е следното, не се водя по схема, затова).
Едуард Р. Мъроу (героят на Стратърн) е ключова фигура в новинарската сфера, през 50-те години на миналия век, в САЩ. CBS - Columbia Broadcasting System е на върха в бизнеса, благодарение на новинарския си екип. Няколкото предавания, които създават тази дръзка дузина, са истинския глас, реалната сатира, захапката, която народа желае да контролира, но не може да си позволи по единично.
През същите тези години, любителите на историята ще направят връзка с политическата обстановка в щатите. Сенатор Джоузеф МакКарти е на върха на своята програма "Коли/Беси всичко де що е комунист", или ако трябва да се придържаме към историческите сведения - Макартизъм. "Ловът на вещици" е онази мания обзела въпросната личност, заради което положението в щатите до такава степен се е нажежило, че доверието между приятели от детство дори е поставено на карта. Съмненията, че всеки контактуващ с комунисти е тяхен подгласник, поддръжник и какво ли още не - го превръщат в потенциален шпионин, застрашаващ националната сигурност и поредния, който ще застане срещу МакКарти и неговия осъдителен кабинет, без значение от пол, религия, цвят на кожата.
Тази историческа вметка, както и всички препратки, които съм публикувал тук (към любимия ми източник Уики) ще ви напълнят главата с огромно количество информация. За обичащите историята, няма проблем, но моят съвет е все пак да ги четете след като изгледате филма. Просто, за да ви е по-интересно. Нямам предвид, че в Лека нощ и късмет. е разплута цялата обстановка, но може да се натъкнете на изхода от важни събития, които да речем във филма са преломни моменти и държат тръпката.

Все пак говоря за една исторически достоверна и много надъхана театрална изява. Безспорно оценявам това творение на Джордж Клуни като най-добрата му режисьорска проява до момента. Похвално. 2005-та като цяло е била щастливата за него. Не само, че му носи номинации за режисьор, сценарий и най-добър поддържащ актьор, ами и успява да спечели в последното (Сириана, колкото и да не му се кефя на тоя филм).
Още в първите минути, докато щателно камерата обхожда "полето за действие", срещаме фигури като Робърт Дауни Младши, Патриша Кларксън, Робърт Непър, Франк Ланджела, Джеф Даниелс. Заедно с Джордж Клуни и Дейвид Стратърн, актьорския състав е забележително сериозен. Споменах вече и за избора на режисьора, относно вида на монтажа. Черно бялото е много добър подход. Тази семплота, която придава на филма, напълно концентрира зрителя върху важните неща, които се случват на екрана. И без друго се говори много и трябва внимателно да се следи. Тъй като думите на Едуард Мъроу са строго премерени и няма случайности. Плюс това говорим за политика, там винаги е важно какво се казва, за да го осмислиш на време... а не, след като някой друг вече е направил анализа, и ти меши главата с мисли, водещи в погрешната посока. Мръсна игра е политиката, но CBS и Едуард Мъроу показват какво значи силна медия.
Както в един от разговорите му с Фред Френдли (героя на Джордж Клуни), преди началото на най-силния епизод от предаването "See It Now":
- Политик срещу новинар?
- МакКарти ще загуби, просто още не го знае....

Тъй като не бях запознат и грам с темата на филма, в първите минути, докато гледах всички тези перспективи на работната станция на CBS се замислих: "Май ще гледам Network в по-нов вариант" - но се оказах в грешка, мда, за пореден път, хаха.
Голям филм, от политическа гледна точка. Вниманието ви трябва да е напълно отдадено, за да проследите цялата концепция на жестоката новинарска машина изправила се пред още по-мощния противник - политически апарат. Важен и диалога, важни са и всички думи изречени от Мъроу в предаванията му. Добро е, наистина класно направено. Може би най-добрия (със сигурност сред най-добрите) филм на политическа тематика, който съм гледал. Като се има впредвид, че декември 2007-ма гледах Войната на Чарли Уилсън и си мислех, че лентата е яка, сега съм на съвсем друго мнение. Лека нощ и късмет. е по-добрата, по-реална е, по-достоверна и направена така, че да каже това, което има да се каже - след това да има свобода на тълкуванието. Докато при Чарли Уилсън всичко беше като на шега. А и Том Ханкс, Джулия Робъртс и Филип Сиймур Хофман допринасяха за сатирата върху политиката, която бистреха във въпросната лента. И двата филма имат своята стойност и принос, но този на Джордж Клуни заслужи адмирациите ми.
Освен това е филм, който би се гледал отново. Положен на основите на исторически грандиозна тема, се превръща в нещо, което има нужда от няколко гледания, за да се изчерпа напълно дискусиалния му капацитет. Заслужава си и горещо ви го препоръчвам!

»©« Iron Man

Темата за филмиране на популярни комикси (предимно тези на Марвъл) не е нова. Запознатите си спомнят много добре началото, с мутантите Х, след това великолепието на човеко-паяка, споделило момента на славата с четиримата фантастични. Дори Бен Афлек направи популярен слепият адвокат, а след това жена му възроди образа на секси воина Електра. А някъде там си спомням, че пресъздадоха романтична комикс история с главен герой - един много голям и зелен грозник. Схванахте идеята, но явно в Холивуд искат да разкатаят комикс индустрията, или просто да доставят удоволствие на зрителя, фен и колекционер на някоя сносна арт поредица.
Този път заглавието е Железния човек (Iron Man). В ролята на режисьора се изживява актьорът (защото има повече роли, отколкото режисирани филми) Джон Фаврю. Който в някои филмчета е доста симпатичен и забавен, но в тези които режисира, някак си - не кефи. С две думи - режисурата му е зле. Или нарочно го прави като за деца, или самият той до толкова може да напъне един сюжет. Ако ще пресъздават комикс герой, който има голяма история и сериозен рейтинг, то трябва да се положат повече усилия освен компютърните ефекти. Стига с тия ефекти де - знаем че всичко може да се направи, включително филм от А до Я, само с помощта на компютър и на всичко отгоре героите вътре ще изглеждат като истински хора.

Джон Фаврю се е опитал да вмъкне това "нещо" в своя нов филм. Нарича се Робърт Дауни Младши. Вече не толкова Младши, тук там се виждам бели косъмчета в косата му (въпреки че играе 21 годишния Тони Старк), актьорът все още пази своя чар, сценично поведение, което в подходящите ситуации разсмива публиката до необходимото ниво, и я спира от напускане на залата. Може спокойно да се каже - Робърт Дауни и роботът изнесоха филма (и му донесоха заветните 5.5 точки). Макар че не само той беше сред звездите, озаряващи феноменът Железния човек. Гуинет Полтроу, Джеф Бриджис и Терънс Хауърд заемаха другите важни места в историята. Гуинет беше Пепър Потс - асистентката на Тони Старк, тази която постоянно му слугуваше и тайничко беше влюбена в шефа си. Джеф изпълнява ролята на един коварен гологлав, но с внушителна брада (прилича на Астор, няма какво да се чудим) бизнеснем, приятел на Тони Старк (и на баща му), помагащ му в делата по управление на оръжейната компания. За Терънс остана една роля, която ще вземе по-дейно участие във втората част на филма (мда, щяло продължение да има), а именно тази на Джим Роудс (War Machine). От изброените, вече отбелязах че Робърт Дауни успя да вдъхне малко живец. За жалост останалите трима се бореха за призовото последно място в изпълненията си. Г-ца Полтроу - можеше ли да е по-безидейна играта й? Защо изобщо се е снимала в този филм? Ами Джеф Бриджис? Не от всеки става гаден тип, а и ако се опитваш да правиш отрицателен герой - постарай се повече, стига стиска зъби. Набръчканото чело, докато изказваш манифеста на злодея, не те прави готин! А Терънс... ах, Терънс. Този беше марионетка в ръцете на Старк. А играе някакъв военен, с висока титла. Добре че всичко това е една комикс историята, в противен случай - Светът ще си има проблеми!

Сюжета? О, да! Нападение на Тони Старк, отвличането му, и заставянето му да построи ракета в пещерни условия. Ракета, която ако попадне в ръцете на някой зъл ум, ще има много лоши последици. Обаче какво прави технически грамотния бизнесмен? Прави си един железен човек, с който разбива цялата терористична група, която седмици преди това го беше отвлякла. И това е само началото. Следва светски живот, промяна в характера на героя и нови и нови версии на железния човек.
Споменах ви в началото за едно роботче. Асистента на Тони Старк по време на конструирането. Една симпатична машинка, която уж му помагаше, но в повечето случаи само пръскаше нагоре надолу с пожарогасителя (най-вече в лицето на господаря си). Но пак нищо ново. С цялото му скърцане, свирукане и кимане, тоя робот приличаше на предшествениците си R2D2, C-3PO и всички останали такива.
Мне, не исках да го гледам, но потенциална среща да се видиш с бившата си, променят нещата. Все пак й доказах, че филмът е бозав и освен едноминутни дози смях породени от глупост или нелеп опит за хумор, друго няма какво да те израдва в Железния човек.
Безспорно по-добър от Патфайндър, но може би толкова зле колкото Спайдърмен 3. Поне я нямаше сълзливата мелодрама, която да ни разкъса сърцето по време на двата часа "забавление". Може да го пробвате, но наистина, не е задължително!

»©« Zodiac

Създателят на 7едем и Боен клуб разбуди отново интереса ни през лятото на 2007-ма година. Тогава се появи филма Зодиак (Zodiac), базиран на истинската история за бруталния зодиакален убиец от 60-те и 70-те години. Преди въпросната реализация на Дейвид Финчър, тази история е разнищвана или споменавана няколко пъти. Има съмнения, че дори Мръсния Хари е вдъхновен от тези фрапиращи събития (разбира се продълженията му вече са плод на присъствието на Клинт Истууд и неговия Магнум).
Като фенове на Финчър, неспособни да забравим успеха на най-големите му хитове, особено 7едем (жесток филм), очаквахме един силен и смразяващ кръвта ни филм. Избраниците, на които бяха поверени ролите са Джейк Гиленхал (карикатурист във вестника на Сан Франциско, пленен от историята за убиеца и с огромно желание да я разнищи), Робърт Дауни Младши (нахакан репортер, в същия този вестник, циник, проблемен алкохолик, търсещ повече лаврите от изобличаването на престъпника), Марк Ръфало ("Мръсния Хари", но не толкова внушителен, инспектора чиято задача е да спре жестокостите случващи се в района на града) и Антъни Едуардс (д-р Грийн, така добре познат на публиката, тук е партньора на инспектора, също навътре в случая, с основна цел - Спри Зодиака!).

След първата проява на тайнствения убиец, във вестника е публикуван ребус криещ информация за самоличността на Зодиак, също така вестника получава и писмо, лично подписано от него, признаващ убийствата и съвсем нагло заявяващ, че това няма да е края. Запалени от случая, куцо и сакато се пробва в разбиването на кода от ребуса, и колкото и да му се искаше на Джейк Гиленхал, той да е героя, двама възрастни съпруг и съпруга се справиха със задачата, като 2 и 2.
Оттам почна едно съмнително преследване, недоверие, постоянно заглеждане по дирите на един или друг от главните герои. И като цяло, не ти показват много, ама те държат в напрежение. Междувременно, филмът се движеше по времевата линия, и не пропускаше всяко едно от убийствата, както са се случили. Не беше кърваво, нямаше някакъв ужасяващ съспенс (а и ако знаеш как всъщност свършва историята, ако си чел нещо в Уикипедия или другаде, няма да ти е толкова интересно) и като цяло действието беше мудно.

Честно казано, не останах супер очарован от филма. На фона на онези блестящи филми, този беше слаб. И все пак интересен, че да се докоснеш до историята за този маниак, за да подбуди интереса ти и после да набереш още информация, за да се почувстваш знаещ.
Не знам дали изобщо е могло да се направи по-добре тази лента. При положение, че е базирана на истински случай, няма как да изопачиш фактите, нали?! Затова се примиряваш и гледаш. С надеждите, някой актьор да блесне, или с музика и малко по-извратена операторска гледна точка, да хванеш зрителите за гушата. Да ги накараш да молят за живота си, да усетят Зодиака. Това не се случи като гледахме филма, и може би по-добре за нас - не искам чак толкова реалистични прожекции. А за вас - опитайте да хванете Зодиак, преди самият той да ви се е разкрил (и не четете бонус информация преди филма, ще приема това за неспортсменска проява).

»©« The Gingerbread Man

Голям зор беше, докато гледам Хлебният човек (The Gingerbread Man). Преди две седмици гледах рекламата по bTV, и ми се щеше да го зяпкам там. Стана така че друго правих в миналата събота вечер и не можах да го гледам. Въпреки това си спомням трейлъра и имаше нещо много необикновено в изгледа. Напомняше ми за Дженифър 8, който е един от доста добрите трилъри, в скромната ми история на кинозрител. Затова непременно исках да си намеря филма и да видя за какво става въпрос. То не беше едно място, не ти друго. Оттам не може, от другото на руски, без субтитри, после едно друго намираш, пускаш... на френски. И тъй като търпението вече ми се изчерпа, а и предпочитах да слушам филма дублиран на френски отколкото на руски, се прежалих и все пак гледах Хлебният човек.
Заглавието звучи както плашещо, така и приказно. Каква е тази връзка между Джон Гришам и онази бисквитка, и притчата за нея. Честно казано не беше кой знае колко мистериозно разкриването на заплетеното заглавие. Уникално звучащо, за да те накара да се чудиш, и като намесиш стандартна трилър мистика - дъжд, тъмнина, скрито минало, психираща музика на Марк Ишам, и получаваш нова кинореализация на роман на Гришам.
Кенет Брана е главния герой. Играе адвокат, който след едно фирмено парти се среща с потайна, но страшно привлекателна (за него) жена - Ембет Давидц. Момичето в беда, с проблеми и така разкрепостено, че да се разсъблече пред него на първа среща, веднага подтикват адвоката към авантюра и сексуален порив. Мда, сексът е много готин и страстен, когато е обвит в такава мистерия и интересна показност, допълвана от непознатото, което е в миналото и настоящето.
Въпреки че асистенката му (Дарил Хана) си падаше по него и беше готова на всичко за шефа си, адвоката я пренебрегваше брутално. На всичко отгоре се метна на врата на въпросната проблемна лейди. И двете страни с кофти минало и настоящи проблеми. Той - разведен, с две деца, като цяло стабилизирал разбитото си семейство, но все пак разгонен и не много в час. Тя - живееща си в мизерия, разведена, уплашена от поведението на полудяващия й баща (Робърт Дювал). Стана време да ви представя и Хлебния човек. Това е той, героя на Робърт Дювал. Старец, минал критическата, не останал в нея, но пък тя оставила сериозен белег в него. Държащ се налудничаво се превръща в заплаха за дъщеря си, а в последствие и за адвоката, който е нагазил така навътре в историята, че вече всичко което познава и обича, е поставено в зоната на заплахата.
Робърт Дауни Младши също се появява на няколко пъти. Поддържаща роля, но култов персонаж. Ченге на повикване, или по скоро частен детектив, душещ наоколо за адвоката, дясна ръка на повикване. Лоялен, но много циничен. Жалко че не успя да види финалните надписи. Както се очаква, гнилото в историята не е около Хлебния човек. По точно, не той е чудовището което предизвиква всичко лошо в историята. Поне не толкова голямо чудовище. Тъй като на постера се вижда белязаната физиономия на Том Беринджър, трябва да го спомена й него - бившия съпруг на мацката, пленила с чарът си главния ни герой - адвокатчето. Дали има някаква друга роля в този филм, освен на бивш съпруг, е информация която ще трябва да скрия от вас. В роман на Джон Гришам, винаги има скрита история и затова се нарича и трилър. Съспенса за който се надяваме да е нещо необичайно (макар че вече е все по-трудно, като се има предвид що филми са минали пред очите ми), е леко... поостарял. Реализацията на филма, също поостаряла. Вярно че е от 1998 година, но... можеше да е много по-добре направено. Като цяло има тръпка и лека мистерия, но не беше нещо феноменално. Много добро, мисля че може да му дам такава оценка. Не съм over-pleased, но си знаех че многото чакане и зор да намеря филма и да го гледам, няма да са удовлетворени до висока степен. Задоволително, но не съвсем. А може да е било и заради превода. А може би не, кой знае. Противоречащо мнение за един такъв филм, който е замислен като силен трилър, но изпълнен като средно статистическа мистерия.