»©« Donnie Darko

Някои казват че е драма, други го причисляват към научната фантастика в комбинация с трилъра, за трети е просто мистерия (най-вероятно защото нищо не са разбрали, хехе). Но за мен Дони Дарко (Donnie Darko) си е чиста проба психо филмче. През цялото време, докато го гледах все си мислех за две други заглавия. Имаше някаква странна симбиоза между тях, посилни да бъдат майка и баща на Дони Дарко. Говоря за Факултетът и Машинистът. Разбира се ако сте гледали тези два филма, няма да намерите нищо общо с Дони Дарко (хихихи). Нищо общо като прилики, просто... душевния заряд на филма ми напомняше за тях, не мога по-ясно да ви го опиша.
А това че Дони Дарко може да се постави във всяка една от гореспоменатите филмови категории - така е. Има си от всичко по-малко, като психото и мистерията надделяват. Филми, които не просто те карат да се замислиш (на мене всички така ми действат, даже и тъпите... чудя се как може хората да ги правят, което си е пак мисъл, един вид, хихихи). До толкова ти размиват мозъка, че започваш да се питаш какви ли не неща.
Историята за тийнейджърът Дони Дарко е изпълнена с догадки, объркващи зрителя сцени, както и побъркани светски възприятия. Като че светът всеки момент ще се разцепи, и само болния мозък на главния герой е способен да предотврати случката. И нямам предвид извънземни или нещо такова. Говоря за... човешките разбирания, мисълта и нагласата, както и способността на някои да манипулират слабия ум на друга група от населението.
В ролята на Дони Дарко ще видите Джейк Гиленхал, който е само на 20 годишна възраст по време на снимките. Заедно с него играе и по-голямата му сестра - Маги. Във филма са точно такива, брат и сестра плюс още едно малко хлапе - момиченце. Тримката, заедно с родителите им Еди и Роуз (Мери МакДоналд) формират шантавата фамилия Дарко.

Като загледате филма още от начало, в пейзажите, в играта на актьорите, в странния им характер... като заслушате хубавия саундтрак (композицията е една от най-добрите между другото) ще си помислите за секунди, че това може би е дело на Тим Бъртън. Не! Няма такова нещо - Ричард Кели е сценарист и режисьор на филма. Какво си помислих, след като свърши филма ли?! Когато обобщавах гледаното, забавните моменти, тъжните моменти, размислите и цялото фиаско накрая, стигнах до заключението че в рамките на (по-малко от) 2 часа съм гледал една теория на някой си, за комплексното съзряване на една млада личност.
Не беше лошо, гарантирам интерес, стига да си падате по уако филмчета. Няма да има кървища и убийства, не говоря за психично неуравновесени лица. Говоря за едно по-възвишено мислене, поглед над елементарните случващи се наоколо неща.
Фенките на Патрик Суейзи може да се зарадват от факта, че той се появява във филма, макар и с второстепенна роля. Обаче хубавото е, че ще бъдат много изненадани като разберат какъв е той всъщност. Те много и от героите се изненадаха като го видяха кой е и какво прави. Аз здраво се смях.
От всички, които играха в Дони Дарко, най-силно впечатление ми направи Джейк Гиленхал. Много добра главна роля. Беше хлапак и половина, интелигентен с малко повече мозък от обичайното, приветливо причисляващ го към групата на гениите-на-път-за-лудницата. Той си беше нормален, уви с известна доза прозрение в бъдещето.
Дрю Баримор и Ноа Уайли заемат други малки роли във филма. Част от учителската гилдия на гимназията, в която учеше Дони Дарко. Не ми блеснаха с каквото и да е. Но Мери МакДоналд, както вече споменах - Роуз Дарко, майката на Дони, ми хареса с непукизма си. Приемаше всичко с усмивка, но... като се замисля, тя във всеки филм бяга от емоциите. Все с тази нейна усмивка, покрива всичко. За повечето ленти не е било подходящо, но в такъв филм като тази психо мистерийка, беше доста подходяща за ролята.
Вече разбрах защо хората толкова харесват този филм и ми го хвалеха преди. Защото е забавен, откровен и пълен с въпроси. На всичко отгоре, завършва побъркващо. Само едно не ми стана ясно... защо по дяволите действието се развиваше през 1988 година. Може би ще се гледа още един път. Ако си падате по-странни филми (кой ли не ги обича тях), Дони Дарко ще стане един от любимите. Препоръчвам го!

»©« Zodiac

Създателят на 7едем и Боен клуб разбуди отново интереса ни през лятото на 2007-ма година. Тогава се появи филма Зодиак (Zodiac), базиран на истинската история за бруталния зодиакален убиец от 60-те и 70-те години. Преди въпросната реализация на Дейвид Финчър, тази история е разнищвана или споменавана няколко пъти. Има съмнения, че дори Мръсния Хари е вдъхновен от тези фрапиращи събития (разбира се продълженията му вече са плод на присъствието на Клинт Истууд и неговия Магнум).
Като фенове на Финчър, неспособни да забравим успеха на най-големите му хитове, особено 7едем (жесток филм), очаквахме един силен и смразяващ кръвта ни филм. Избраниците, на които бяха поверени ролите са Джейк Гиленхал (карикатурист във вестника на Сан Франциско, пленен от историята за убиеца и с огромно желание да я разнищи), Робърт Дауни Младши (нахакан репортер, в същия този вестник, циник, проблемен алкохолик, търсещ повече лаврите от изобличаването на престъпника), Марк Ръфало ("Мръсния Хари", но не толкова внушителен, инспектора чиято задача е да спре жестокостите случващи се в района на града) и Антъни Едуардс (д-р Грийн, така добре познат на публиката, тук е партньора на инспектора, също навътре в случая, с основна цел - Спри Зодиака!).

След първата проява на тайнствения убиец, във вестника е публикуван ребус криещ информация за самоличността на Зодиак, също така вестника получава и писмо, лично подписано от него, признаващ убийствата и съвсем нагло заявяващ, че това няма да е края. Запалени от случая, куцо и сакато се пробва в разбиването на кода от ребуса, и колкото и да му се искаше на Джейк Гиленхал, той да е героя, двама възрастни съпруг и съпруга се справиха със задачата, като 2 и 2.
Оттам почна едно съмнително преследване, недоверие, постоянно заглеждане по дирите на един или друг от главните герои. И като цяло, не ти показват много, ама те държат в напрежение. Междувременно, филмът се движеше по времевата линия, и не пропускаше всяко едно от убийствата, както са се случили. Не беше кърваво, нямаше някакъв ужасяващ съспенс (а и ако знаеш как всъщност свършва историята, ако си чел нещо в Уикипедия или другаде, няма да ти е толкова интересно) и като цяло действието беше мудно.

Честно казано, не останах супер очарован от филма. На фона на онези блестящи филми, този беше слаб. И все пак интересен, че да се докоснеш до историята за този маниак, за да подбуди интереса ти и после да набереш още информация, за да се почувстваш знаещ.
Не знам дали изобщо е могло да се направи по-добре тази лента. При положение, че е базирана на истински случай, няма как да изопачиш фактите, нали?! Затова се примиряваш и гледаш. С надеждите, някой актьор да блесне, или с музика и малко по-извратена операторска гледна точка, да хванеш зрителите за гушата. Да ги накараш да молят за живота си, да усетят Зодиака. Това не се случи като гледахме филма, и може би по-добре за нас - не искам чак толкова реалистични прожекции. А за вас - опитайте да хванете Зодиак, преди самият той да ви се е разкрил (и не четете бонус информация преди филма, ще приема това за неспортсменска проява).