»©« Donnie Darko

Някои казват че е драма, други го причисляват към научната фантастика в комбинация с трилъра, за трети е просто мистерия (най-вероятно защото нищо не са разбрали, хехе). Но за мен Дони Дарко (Donnie Darko) си е чиста проба психо филмче. През цялото време, докато го гледах все си мислех за две други заглавия. Имаше някаква странна симбиоза между тях, посилни да бъдат майка и баща на Дони Дарко. Говоря за Факултетът и Машинистът. Разбира се ако сте гледали тези два филма, няма да намерите нищо общо с Дони Дарко (хихихи). Нищо общо като прилики, просто... душевния заряд на филма ми напомняше за тях, не мога по-ясно да ви го опиша.
А това че Дони Дарко може да се постави във всяка една от гореспоменатите филмови категории - така е. Има си от всичко по-малко, като психото и мистерията надделяват. Филми, които не просто те карат да се замислиш (на мене всички така ми действат, даже и тъпите... чудя се как може хората да ги правят, което си е пак мисъл, един вид, хихихи). До толкова ти размиват мозъка, че започваш да се питаш какви ли не неща.
Историята за тийнейджърът Дони Дарко е изпълнена с догадки, объркващи зрителя сцени, както и побъркани светски възприятия. Като че светът всеки момент ще се разцепи, и само болния мозък на главния герой е способен да предотврати случката. И нямам предвид извънземни или нещо такова. Говоря за... човешките разбирания, мисълта и нагласата, както и способността на някои да манипулират слабия ум на друга група от населението.
В ролята на Дони Дарко ще видите Джейк Гиленхал, който е само на 20 годишна възраст по време на снимките. Заедно с него играе и по-голямата му сестра - Маги. Във филма са точно такива, брат и сестра плюс още едно малко хлапе - момиченце. Тримката, заедно с родителите им Еди и Роуз (Мери МакДоналд) формират шантавата фамилия Дарко.

Като загледате филма още от начало, в пейзажите, в играта на актьорите, в странния им характер... като заслушате хубавия саундтрак (композицията е една от най-добрите между другото) ще си помислите за секунди, че това може би е дело на Тим Бъртън. Не! Няма такова нещо - Ричард Кели е сценарист и режисьор на филма. Какво си помислих, след като свърши филма ли?! Когато обобщавах гледаното, забавните моменти, тъжните моменти, размислите и цялото фиаско накрая, стигнах до заключението че в рамките на (по-малко от) 2 часа съм гледал една теория на някой си, за комплексното съзряване на една млада личност.
Не беше лошо, гарантирам интерес, стига да си падате по уако филмчета. Няма да има кървища и убийства, не говоря за психично неуравновесени лица. Говоря за едно по-възвишено мислене, поглед над елементарните случващи се наоколо неща.
Фенките на Патрик Суейзи може да се зарадват от факта, че той се появява във филма, макар и с второстепенна роля. Обаче хубавото е, че ще бъдат много изненадани като разберат какъв е той всъщност. Те много и от героите се изненадаха като го видяха кой е и какво прави. Аз здраво се смях.
От всички, които играха в Дони Дарко, най-силно впечатление ми направи Джейк Гиленхал. Много добра главна роля. Беше хлапак и половина, интелигентен с малко повече мозък от обичайното, приветливо причисляващ го към групата на гениите-на-път-за-лудницата. Той си беше нормален, уви с известна доза прозрение в бъдещето.
Дрю Баримор и Ноа Уайли заемат други малки роли във филма. Част от учителската гилдия на гимназията, в която учеше Дони Дарко. Не ми блеснаха с каквото и да е. Но Мери МакДоналд, както вече споменах - Роуз Дарко, майката на Дони, ми хареса с непукизма си. Приемаше всичко с усмивка, но... като се замисля, тя във всеки филм бяга от емоциите. Все с тази нейна усмивка, покрива всичко. За повечето ленти не е било подходящо, но в такъв филм като тази психо мистерийка, беше доста подходяща за ролята.
Вече разбрах защо хората толкова харесват този филм и ми го хвалеха преди. Защото е забавен, откровен и пълен с въпроси. На всичко отгоре, завършва побъркващо. Само едно не ми стана ясно... защо по дяволите действието се развиваше през 1988 година. Може би ще се гледа още един път. Ако си падате по-странни филми (кой ли не ги обича тях), Дони Дарко ще стане един от любимите. Препоръчвам го!

»©« Point Break

Заблудата ми няма граници. Хич не си и представях, че в един месец, даже в рамките на 10 дена, ще срещна името Катрин Бигълоу, в ролята на режисьор, и то на едни такива яки филми, които съм харесвал винаги, а не съм знаел много около създаването им. Критична точка (Point Break) е този, който реших да си припомня онзи ден, и който се оказа дело на същата тази харна госпожица (тогава, сега мисля че е госпожа). Киану Рийвс, Патрик Суейзи, Лори Пети и Гари Бъзи, са главните действащи лица в пиесата, в 2 часово динамично действие, без прекъсвания за пиш-паузи или рандевута на балкона, а с ужасно голямо количество адреналин, поднесен ни по всякакъв начин. Оле! Каква овертюра, преди да вдигна завесите. А как се реших да потърся филмчето отново, след толкова време. Ами факт е че лятото на миналата година го гледах за последно. Заради Hot Fuzz, където го споменаваха. И сега по същата причина. Ама пък култовия филм винаги заслужава да му отделиш внимание и време (стига да го имаш де), за да му се порадваш с отворена устра, дори и да няма пуканки.

Критичната точка, границата до която си готов да стигнеш, да настъпиш без да я престъпваш, защото от другата страна те чака смъртта. Група адреналин-маниаци, пълни екстремисти, прекарват безгрижно лято по плажовете на Ел Ей. Но лесният им начин на живот, паузите между сърфирането по вълните на бушуващия океан, скачането с парашут и други забавления, са запълнени с... набавянето на пари, за тези удоволствия. Бандата на бившите президенти: четиримата се дегизират с костюми и смешни маски, с лицата на известни бивши президенти, и удрят банките в градът. За 90 секунди и са вън, никога не пипат трезора, няма изстрел, няма ранени, няма убити. Няма и заподозрени. До намесата на новакът във ФБР отделът, Джони Юта (Киану Рийвс). Той и неговият по-възрастен партньор Анджело Папас (Гари Бъзи) се наемат да спрат въпросните обирджии. Налудничавата теория на Папас, че престъпниците са сърфисти, набутват младока да се учи по плажа, как се сърфира. Там Юта се запознава с мацката Тейлър (Лори Пети), която съвсем случайно има връзка с групата екстремисти, които пък с времето ще разберем, че са нашите хора. До този момент обаче има много адреналин, пуцане, криминална и полицейска бруталност, малко секс и чувства, и доста философия около сърфирането и цялото извишаване над страховете. Толкова добре обясняващ, увличащ по лудостта си всеки срещнат, Боди (Патрик Суейзи) се сприятелява чистосърдечно с агента на ФБР. Разбира се, той скрива самоличността си, което още повече влошава нещата. Една сутрин, той разбира че това са неговите хора. А на следващият ден, срещата им на професионални начала, вече е факт.
Гърмене, преследване с коли (като всеки американски екшън), изпочупване на една камара коли и градски съоръжения, до класическото надбягване. Киану Рийвс по петите на Патрик Суейзи, дегизиран като президента Рейгън. И двамата знаят кой кой е, уви... гонитбата не спира. Когато слизат в канала, при скока Юта си наранява коляното, старата травма, която навремето го е изкарала извън професионалния футбол. Снимката с пистолета насочен към прескачащият оградата Боди, с маската на президента. Любими кадри от филма и много динамична част. Подкрепен с музиката и цялостния саунд, много приповдигат настроението, което се създава у зрителя.

След тази явна проява, и научаването на истинските врагове и приятели (не останаха такива) играта позагрубява, но адреналина не спира да се покачва. Следва скок с парашут, феноменална сцена, после заплаха, след това нов обир и нарушаване на принципите. Сериозни последици, и няма нищо за губене, промяна на приоритетите. Когато кръвта шурти от приятелите ти и плановете са на пух и прав, нещата влизат в реалния свят, забравяш спиристичното което те е носело по вълните или ти е давала куража да скочиш от голяма височина, за да видиш майката Земя от високо.
Въпреки многото жертви и привидното измъкване на "лошия", макар че в тоя филм няма как да има добър и лош... финалната сцена, на дъждовния бряг в Австралия е също много паметна. Гонейки го толкова време, Юта спипва Боди, чакащ най-голямата вълна в историята, нещо което се вижда един път на 50 години. Ясно е че ще го пусне. А другия няма къде да отиде. Дори няма да се върне жив... Така е, красивият начин да си отидеш, докато правиш това което обичаш.
По този замечтан начин, завършва филма. В проливния дъжд и опияняващата музика, която те кара да стои и гледаш, плажът, вълните, небето, или да извършваш някои от тези прекрасни неща, въпреки че са толкова опасни.
Адреналин... и все повече адреналин в Критична точка, на Катрин Бигълоу...