»©« Speed

Жегата отново е обхванала Ел Ей. Рано сутринта, в 8:05 автобус от градски транспорт избухва в бясни пламъци. Телефонен звън, Джак Трейвън вдига слушалката и чува познат глас. Бомбаджията психопат, когото мислеше за мъртъв... е причината за експлозията. Лошото обаче е, че има по-малко от 3 часа, за да спаси друг един автобус. Бомбата се активира, когато скоростомера отчете за първи път скорост над 50 мили в час. След това падне ли дори за част от секундата под този лимит - БУМ! Ако някой се опита да слезе - БУМ! Но как се стигна до всичко това?! До това надиграване на котка и мишка със свръх високи и скоростни залози?!

Киану Рийвс, Джеф Даниълс, Джо Мортън, Сандра Бълок и Денис Хопър в напрегнатия, спиращ дъха екшън трилър, на режисьора Ян де Бонт - Скорост. Филмът беше екстремно популярен за времето си. Това не беше обикновен хит - разбиваше публиката във всички страни. Нямаше човек, който да не говори за Speed. Дори така изречено Спийд, пак звучи яко. А и да си призная, филмчето е пипнато доста добре. В такива ситуатични ленти, където има заложници, напрежение че всички може да се гътнат в секундата има само едно нещо дразнещо. Паническите физиономии и всичките изплашени персони, които бълват глупави реплики от време на време. Ако може да загърбите този фактор и да не се заслужвате в мрънкането на потенциалните жертви, всичко останало е супер приятно. Удовлетворяващ!

Никога няма да забравя началото на филма, асансьорната шахта, говоря за самите встъпителни кадри. Тези 3 минути и половина, докато звучи ето тази музика. Отново Марк Манчина - страхотен саундтрак. Година преди да направи хитовата музика за Лоши момчета, този човек сътворява една от най-надървящите и интенс филмови музики. От начало до край, мелодията извезана от композитора е от хубава по-хубава. На всичко отгоре ти се набива така в главата, че след няколко дена продължаваш като пост ефект да я тананикаш. И още нещо, докато си припомнях филма онзи ден, какво установих... че музиката от ето този трейлър (започва от 0:39, до края му) на Смело сърце, всъщност е част от саундтрака на Скорост. Направо се напиках от кеф. Щях да ревна. Пак онези емоционални кино сълзи. Ще се побъркам. А освен тази гениална композиция, която винаги ме кара да изтръпвам от кеф, филмчето завършва с Били Айдъл и пословичната Спийд - яу! Яхууууу! Страхотия!
За малко да забравя две интересни фигури във филма. Героя на Алан Рък (познат ми като Камерън Фрай от Почивния ден на Ферис Бюлър - класика), както и този на Глен Плъмър - описан в каста като Jaguar Owner - хахахаха! Жестока сцена: "Hey man, this is MY car, I OWN this car, it's NOT stolen".

Но от всички герои, колкото и як да беше Киану, колкото и забавно досадни да бяха Джеф Даниелс и Джо Мортън (с този грозен мустак), както и да го въртеше геврека тази Сандра... най-свиреп и качествен герой беше този на злодея. Денис Хопър - човекът, който може да изиграе всякаква роля, и винаги да я създаде толкова убедително, че да си мислиш: "Уау! Нима е възможно всеки път да е толкова добър?"
Може и още как. Този път го раздаваше психопат и се справи много добре. А любимата ми негова реплика беше от края на филма, от сцената чийто кадър виждате по-горе: "NO! Poor people are crazy, Jack. I'm eccentric" - и беше прав!
Та колкото и продухан да е филма на места, тръпката все още я има. Преди година и половина или две гледах Скорост, онзи ден пак. А в годините назад, колко ли още пъти се е случвало да се сблъскат моите интереси с тази класическа екшън лента. Гарантиран, Скорост все още го има. Онова разковниче, което прави филма силен. Вярно че изхабиха втора част, но как иначе... без Киану. Сега Уилям Дефо беше там, но някак си главният спасител не кефеше изобщо. Но да не си разваляме настроението с глупави продължения. Затова се придържайте към оригинала и внимавайте с кого се забърквате: "Pop quiz, hotshot. There's a bomb on a bus. Once the bus goes 50 miles an hour, the bomb is armed. If it drops below 50, it blows up. What do you do? What do you do?"

»©« Something's Gotta Give

Невъзможно твой (Something's Gotta Give) - този филм го имах на DVD преди много време, говорим за официалния диск рилийз, имах го. Въпреки това обаче не го пусках никога. Някак си не ми беше достатъчно, че Джак Никълсън играе вътре и че режисьор е Нанси Майърс (повелителката на странните, но готини романтични комедии). Нея я познавах от филма Какво искат жените, където направи Мел Гибсън луд, но пък страшно забавен. Може би заради участието на Даян Кийтън или някакви отрицателни мнения, никога не плейнах Невъзможно твой. Мда, доколкото си спомням трейлъра беше бозав.
Да, но миналата година щеш нещеш по Нова ТВ го даваха. Загледах първите 10-на минути и ми се стори доста интересен. После на части с прескоци хванах още по 5 минутки от средата и малко преди края, което привлече още повече интереса ми. Неофициално си намислих да не мотая повече, а да взема да го гледам. Явно е готин филма, пък и вече имах по-топли чувства към играта на Даян Кийтън. Всъщност не ме разбирайте погрешно. Гледал съм много нейни филми, тя е добра актриса. Обаче от трейлъра, който гледах навремето нещо ме издразни и не исках да си губя времето с Невъзможно твой.

Колко съм радостен обаче, че въпреки всичко го гледах. По-добър от Какво искат жените. Много класна романтика, за двама души над средната възраст. Да си ги кажем пенсийки. Ами да, Джак Никълсън играе застаряващ бизнесмен, на 63 години, който обаче държи едни от най-големите музикални лейбъли - за рап при това. Даян Кийтън е драматург, пише разни пиески. И ако паметта ми не ме лъже, героинята и беше на около 55 години. Плюс минус 1-2, не си спомням наистина. Идеята ми е, че във филма двамата играят себе си, с достатъчно кино опит през годините, близки като възраст до персонажите си, с прекрасно поведение и актьорска игра. И най-дребните неща, които правят ви разсмиват, защото те знаят какво е чувствена комедия и тънък хумор, така че да достигне до всеки зрител. А под режисурата на Нанси Майърс, която е спец в областта - нещата се превръщат в класика и нещо повече от годишен кинохит.
Хари Сенборн (Джак) е старо куче. Развеждал се 3-4 пъти, в момента сингъл, обожаващ младите момичета и все още притежаващ чар, за да бъде харесван и от тях. Заедно с новата си приятелка Мерин (Аманда Пийт), двамката отиват във вилата й край океана, където да изкарат уикенда. Мислейки обаче, че са сами полуголи, в кухнята се натъкват на майката на Мерин - Ерика (Даян) и леля й Зои (Франсис МакДорманд). За малката палавница това не е проблем, въпреки че не са й останали много дрехи по тялото. Виж за стария Хари, който ровичкаше в хладилника се получи повече от сконфузно положение. Така се запознаха. После последваха няколко инфарктни ситуации, които преобразиха героя на бохема и напълно преобърнаха чувствата на писателката.

Като капак на цялата любовна история и струящата от екрана романтика се появи и той - доктор Джулиан Мърсър (Киану Рийвс), който имаше невероятна мания по Ерика. Влюби се в нея, постоянно говореше колко яка писателка е, искаше да й скочи в гащите, нищо че можеше да му е майка. Луда работа. Пък знаете го Киану, той е готин. Доктор е, би трябвало да е заобиколен от готини момичета - НА НЕГОВАТА ВЪЗРАСТ.
Но колкото и да се върти аферата, каквито и неочаквани ситуации да препират героите на филма, рано или късно нещата отиват към хепи енд. За кой обаче ще е хепи, за кой хипи, ще се разбере най накрая. Всичко така запланувано, че двойката Джак и Даян ще ви се сторят много повече от влюбени. Усеща се енергията на романтиката в повечето сцени, когато двамата остават на саме. Което си е един вид показване на това как се прави, от хора, които са го правили и все още са способни да го правят. Хаха, объркващо нали? И за вас ще бъде объркващо, но повече смешно, когато двамата се опитваха да... нали се сещате.
Смела комедия, прекрасна романтика, неповторим стил Майърс. Класа актьори с пасващи им герои. Какво друго може да се очаква от такъв филм освен едно чисто и неопетнено забавление. А музиката беше също добре подбрана. Често вървеше един мотив, който дава уникална свежест на филма. Ще ти се да вдишаш романтиката между героите. За да не прекалявам с влюбчивите термини ви препоръчвам филмчето. Не постъпвайте като мен да му се мръщите. Ако сте отлагали досега, време му е да кажете: "Стига!" - само че без киселото мляко. Приятно гледане!

»©« Street Kings

Значи, някои хора като си хванат една тема и си я дъфчат ли дъфчат, до безкрай. Хубавото е обаче ако има някакъв прогрес между отделните филми. Всъщност всичко се започна с трилърчето на Антоан Фукуа, което донесе втория Оскар на Дензата. Говоря за Тренировъчен ден. Много хора умряха по този филм, от възхищение, аз пък не бях особено впечатлен - да хареса ми, обаче... един Дензъл Уошингтън не ми беше достатъчен (харесвам играта и на Итън Хоук, и все пак). Неудовлетворяващо. Дейвид Айър беше под крилото на Фукуа при създаването на въпросния филм. По-късно, самият той на подобна тематика (най-малкото по подобен начин вървеше действието) беше направен Сурови времена (Harsh Times). Коментирал съм го вече, и впечатленията ми по него бяха че го харесах повече от филма на Фукуа. Моя си работа. А сега какво ни пуснаха на големия екран?! Завръщането на непроницаемия Киану Рийвс (в областта на екшъна, няма да броя Къща край езерото, друг жанр) в новия филм на Айър - Улични крале (Street Kings).
Всъщност не само заради Киану реших да си инвестирам парите в поредната петъчна кино вечер. Името на Форест Уитакър застана редно до неговото. След това и Хю Лори се нареди на постера (кой е Хю Лори?! добре де, знаете го като д-р Хаус). А някъде полу на преден план, полу на заден с лош поглед ни гледа Крис Еванс. С подобен актьорски състав (и малко рап звезди) се очертаваше "нещо" интересно за гледане. Що пък не?

След като звънът от будилника събуди Киану, той се подготви за работа (много старателно си изчисти пистолета) и докато излезе, вече се стъмни... много ми се стори позната сцената. Вече коментирах достатъчно делото на Фукуа. Така, продължаваме да даваме шанс на филма и гледаме! Някаква сделка, някакви горили, ченге под прикритие и мазно изтребване на престъпници. Наказателен отряд в действие, покриващи гърбовете си всеки път. Не просто група ченгета, стискащи здраво спусъците срещу група криминално проявени - говорим за намесен началник в полицията, с достатъчно компромати да намаже и самия кмет на Ел Ей.
Цялата тая работа ми хареса. Добро беше и изпълнението на сценария. Имаше някаква задна мисъл, и все пак не гледах на Киану Рийвс като на Нео (въпреки че тия куршуми все му бягаха, брей). Също така, появата на Хю Лори в болницата беше шокиращ кадър за мен. За миг си помислих (след като огласих залата с кикотене), че гледам Д-р Хаус - Филмът! "Щеше да е прекалено, даже тъпо." Оказа се, че въпросния не е доктор във филма, а просто много кораво ченге от Вътрешни афери, който си прави лоши номера с подозрителните ченгета.
И така, на кратко - Киану Рийвс е най-смъртоносното ченге в Ел Ей. Постоянно го душат от Вътрешни афери. Неговите "съотборници" в наказателния отряд му подпират гърба, благодарение на умелите маневри на Форест Уитакър. Но в една такава игра на лъжи, лицемерии и много компромати и тайни - нещата един ден яко се намазват. И тогава един по един, замесените си плащат. Покрай тях гаснат и невинни разбира се, но това е... животът?! Това ли е?!

Като "продължение" на тематиката за корумпирани ченгета, корав живот по улиците, гангстери живеещи по-добре от ченгетата, маса трупове ежедневно, изобщо гадни гледки, Улични крале беше достатъчно добър. Само 5 минути не ми се харесаха, където имаше едно тъпо самопризнание на две от замесените ченгета. Да си разказвате плана - е хайде де, гледали сме достатъчно филми, сами се сещаме. Но нищо, простимо е, като се има предвид финала.
Не е блестящ филм, но пък задоволителен криминален трилър, или може би повече трилър? Последната преценка си остава ваша. Аха, за малко да пропусна. Въпреки че по-голямата част от саунда на филма беше... някакъв сорт черна музика (на всичко отгоре две рап звезди участваха), на фона на лошата бегачка, с която рулираше Киану ми хареса. Нямаше достатъчно напрегнати моменти в него, но пък няколко добри лафчета разменени в пререканията между лошите и... не чак толкова лошите. А кой остава последен - не може да познаете от първия път. Предлагам просто да гледате Улични ченгета и да се потопите с двата крака в суровия уличен живот на Ел Ей (отново)!

»©« Point Break

Заблудата ми няма граници. Хич не си и представях, че в един месец, даже в рамките на 10 дена, ще срещна името Катрин Бигълоу, в ролята на режисьор, и то на едни такива яки филми, които съм харесвал винаги, а не съм знаел много около създаването им. Критична точка (Point Break) е този, който реших да си припомня онзи ден, и който се оказа дело на същата тази харна госпожица (тогава, сега мисля че е госпожа). Киану Рийвс, Патрик Суейзи, Лори Пети и Гари Бъзи, са главните действащи лица в пиесата, в 2 часово динамично действие, без прекъсвания за пиш-паузи или рандевута на балкона, а с ужасно голямо количество адреналин, поднесен ни по всякакъв начин. Оле! Каква овертюра, преди да вдигна завесите. А как се реших да потърся филмчето отново, след толкова време. Ами факт е че лятото на миналата година го гледах за последно. Заради Hot Fuzz, където го споменаваха. И сега по същата причина. Ама пък култовия филм винаги заслужава да му отделиш внимание и време (стига да го имаш де), за да му се порадваш с отворена устра, дори и да няма пуканки.

Критичната точка, границата до която си готов да стигнеш, да настъпиш без да я престъпваш, защото от другата страна те чака смъртта. Група адреналин-маниаци, пълни екстремисти, прекарват безгрижно лято по плажовете на Ел Ей. Но лесният им начин на живот, паузите между сърфирането по вълните на бушуващия океан, скачането с парашут и други забавления, са запълнени с... набавянето на пари, за тези удоволствия. Бандата на бившите президенти: четиримата се дегизират с костюми и смешни маски, с лицата на известни бивши президенти, и удрят банките в градът. За 90 секунди и са вън, никога не пипат трезора, няма изстрел, няма ранени, няма убити. Няма и заподозрени. До намесата на новакът във ФБР отделът, Джони Юта (Киану Рийвс). Той и неговият по-възрастен партньор Анджело Папас (Гари Бъзи) се наемат да спрат въпросните обирджии. Налудничавата теория на Папас, че престъпниците са сърфисти, набутват младока да се учи по плажа, как се сърфира. Там Юта се запознава с мацката Тейлър (Лори Пети), която съвсем случайно има връзка с групата екстремисти, които пък с времето ще разберем, че са нашите хора. До този момент обаче има много адреналин, пуцане, криминална и полицейска бруталност, малко секс и чувства, и доста философия около сърфирането и цялото извишаване над страховете. Толкова добре обясняващ, увличащ по лудостта си всеки срещнат, Боди (Патрик Суейзи) се сприятелява чистосърдечно с агента на ФБР. Разбира се, той скрива самоличността си, което още повече влошава нещата. Една сутрин, той разбира че това са неговите хора. А на следващият ден, срещата им на професионални начала, вече е факт.
Гърмене, преследване с коли (като всеки американски екшън), изпочупване на една камара коли и градски съоръжения, до класическото надбягване. Киану Рийвс по петите на Патрик Суейзи, дегизиран като президента Рейгън. И двамата знаят кой кой е, уви... гонитбата не спира. Когато слизат в канала, при скока Юта си наранява коляното, старата травма, която навремето го е изкарала извън професионалния футбол. Снимката с пистолета насочен към прескачащият оградата Боди, с маската на президента. Любими кадри от филма и много динамична част. Подкрепен с музиката и цялостния саунд, много приповдигат настроението, което се създава у зрителя.

След тази явна проява, и научаването на истинските врагове и приятели (не останаха такива) играта позагрубява, но адреналина не спира да се покачва. Следва скок с парашут, феноменална сцена, после заплаха, след това нов обир и нарушаване на принципите. Сериозни последици, и няма нищо за губене, промяна на приоритетите. Когато кръвта шурти от приятелите ти и плановете са на пух и прав, нещата влизат в реалния свят, забравяш спиристичното което те е носело по вълните или ти е давала куража да скочиш от голяма височина, за да видиш майката Земя от високо.
Въпреки многото жертви и привидното измъкване на "лошия", макар че в тоя филм няма как да има добър и лош... финалната сцена, на дъждовния бряг в Австралия е също много паметна. Гонейки го толкова време, Юта спипва Боди, чакащ най-голямата вълна в историята, нещо което се вижда един път на 50 години. Ясно е че ще го пусне. А другия няма къде да отиде. Дори няма да се върне жив... Така е, красивият начин да си отидеш, докато правиш това което обичаш.
По този замечтан начин, завършва филма. В проливния дъжд и опияняващата музика, която те кара да стои и гледаш, плажът, вълните, небето, или да извършваш някои от тези прекрасни неща, въпреки че са толкова опасни.
Адреналин... и все повече адреналин в Критична точка, на Катрин Бигълоу...