»©« Street Kings

Значи, някои хора като си хванат една тема и си я дъфчат ли дъфчат, до безкрай. Хубавото е обаче ако има някакъв прогрес между отделните филми. Всъщност всичко се започна с трилърчето на Антоан Фукуа, което донесе втория Оскар на Дензата. Говоря за Тренировъчен ден. Много хора умряха по този филм, от възхищение, аз пък не бях особено впечатлен - да хареса ми, обаче... един Дензъл Уошингтън не ми беше достатъчен (харесвам играта и на Итън Хоук, и все пак). Неудовлетворяващо. Дейвид Айър беше под крилото на Фукуа при създаването на въпросния филм. По-късно, самият той на подобна тематика (най-малкото по подобен начин вървеше действието) беше направен Сурови времена (Harsh Times). Коментирал съм го вече, и впечатленията ми по него бяха че го харесах повече от филма на Фукуа. Моя си работа. А сега какво ни пуснаха на големия екран?! Завръщането на непроницаемия Киану Рийвс (в областта на екшъна, няма да броя Къща край езерото, друг жанр) в новия филм на Айър - Улични крале (Street Kings).
Всъщност не само заради Киану реших да си инвестирам парите в поредната петъчна кино вечер. Името на Форест Уитакър застана редно до неговото. След това и Хю Лори се нареди на постера (кой е Хю Лори?! добре де, знаете го като д-р Хаус). А някъде полу на преден план, полу на заден с лош поглед ни гледа Крис Еванс. С подобен актьорски състав (и малко рап звезди) се очертаваше "нещо" интересно за гледане. Що пък не?

След като звънът от будилника събуди Киану, той се подготви за работа (много старателно си изчисти пистолета) и докато излезе, вече се стъмни... много ми се стори позната сцената. Вече коментирах достатъчно делото на Фукуа. Така, продължаваме да даваме шанс на филма и гледаме! Някаква сделка, някакви горили, ченге под прикритие и мазно изтребване на престъпници. Наказателен отряд в действие, покриващи гърбовете си всеки път. Не просто група ченгета, стискащи здраво спусъците срещу група криминално проявени - говорим за намесен началник в полицията, с достатъчно компромати да намаже и самия кмет на Ел Ей.
Цялата тая работа ми хареса. Добро беше и изпълнението на сценария. Имаше някаква задна мисъл, и все пак не гледах на Киану Рийвс като на Нео (въпреки че тия куршуми все му бягаха, брей). Също така, появата на Хю Лори в болницата беше шокиращ кадър за мен. За миг си помислих (след като огласих залата с кикотене), че гледам Д-р Хаус - Филмът! "Щеше да е прекалено, даже тъпо." Оказа се, че въпросния не е доктор във филма, а просто много кораво ченге от Вътрешни афери, който си прави лоши номера с подозрителните ченгета.
И така, на кратко - Киану Рийвс е най-смъртоносното ченге в Ел Ей. Постоянно го душат от Вътрешни афери. Неговите "съотборници" в наказателния отряд му подпират гърба, благодарение на умелите маневри на Форест Уитакър. Но в една такава игра на лъжи, лицемерии и много компромати и тайни - нещата един ден яко се намазват. И тогава един по един, замесените си плащат. Покрай тях гаснат и невинни разбира се, но това е... животът?! Това ли е?!

Като "продължение" на тематиката за корумпирани ченгета, корав живот по улиците, гангстери живеещи по-добре от ченгетата, маса трупове ежедневно, изобщо гадни гледки, Улични крале беше достатъчно добър. Само 5 минути не ми се харесаха, където имаше едно тъпо самопризнание на две от замесените ченгета. Да си разказвате плана - е хайде де, гледали сме достатъчно филми, сами се сещаме. Но нищо, простимо е, като се има предвид финала.
Не е блестящ филм, но пък задоволителен криминален трилър, или може би повече трилър? Последната преценка си остава ваша. Аха, за малко да пропусна. Въпреки че по-голямата част от саунда на филма беше... някакъв сорт черна музика (на всичко отгоре две рап звезди участваха), на фона на лошата бегачка, с която рулираше Киану ми хареса. Нямаше достатъчно напрегнати моменти в него, но пък няколко добри лафчета разменени в пререканията между лошите и... не чак толкова лошите. А кой остава последен - не може да познаете от първия път. Предлагам просто да гледате Улични ченгета и да се потопите с двата крака в суровия уличен живот на Ел Ей (отново)!

»©« Blown Away

Белфаст, Северна Ирландия - опасно за обикновения жител, решил дори да направи сутрешната си разходка, да отиде на работа, до магазина или да излезе навън по някакъв друг въпрос. Случайно заблуден куршум от АК-47 или пък феноменален взрив на оживено място, би могло да е причината за кончината на иначе така мирния жител. Причина?! Обезумялите и твърде фанатични ИРА последователи. Тяхната революционна нагласа и анархично подсъзнание не мислят здраво спрямо установените мирни норми в обществото, превръщайки ирландския град в един от най-кръвожадните в света, и то на европейска територия...
А какво става когато действието се пренесе върху на пръв поглед спокойния и равнинен ландшафт на Бостън, САЩ? Тогава вече, големите топки ще изпъкнат и ще се види, кой ги има и на кой му стиска да ги ползва! Колоритно, нали, хехе...
Томи Лий Джоунс срещу Джеф Бриджис - един от най-добрите дуели в историята на киното. Тематика - бомбаджийство! Да! Райън Гарети (Томи Лий Джоунс) се намира в един от най добре охраняваните затвори в Ирландия, заради престъпленията си свързани с ИРА и много невинни загинали. Но за такъв маг на бомбите и пълен лунатик в употребяването им, иронията и присмехът с който подхожда към тези сериозни събития, въпреки 20-те години вътре, той не се променя. Използвайки "малко" кръв от съкилийника си, пикня, сребро от останалите му пенита... успява да си направи бомба, с която отваря внушителна дупка в стената на затвора. Успешно бягство и побъркания терорист е свободен... дирята му се губи.
Джими Доув (Джеф Бриджис) е най-добрия сапьор в бостънския бомбен отряд. Живее щастливо с приятелката си (която скоро ще му стане жена, разбира се), героинята на Сузи Еймъс, и нейната дъщеря. Много весело, всичко изглежда хепи, а главния герой се счупва от работа и винаги му върви, нищо че има 101% рискова професия - сапьор.

Хармонията в живота на Джими се променя, когато един прекрасен обед, в ирландския пъб в Бостън, Гарети не вижда свой стар познайник по телевизията. Същия този Джими, всъщност е Лиъм МакГивни - последовател на Гарети в ИРА, стара дружка, негов възпитаник... и човекът, заради който великият атентан на Райън е бил осуетен... и последния е бил затворен до живот. Миг на възхвала по героизма на сапьора, кръвожаден поглед, лека усмивка... и заформено отмъщение.
Играта загрубява, един по един членовете на бостънския сапьорски отряд биват избивани по брутален начин. Залагат се бомби, капани, перфектно преценени така че... героят сам да се накаже. И когато екипът на отряда е намален наполовина, а Джими много добре знае кой е отговорен за престъпленията започва гонката. Тук взима участие и нахакания с голямо самочувствие герой на Форест Уитакър - Антъни Франклин. Голяма скица беше тук пълничкия актьор. Спомням си че този филм беше един от първите с участието му, който гледах. Когато картите бяха раздадени и играта започна, трябваше само да броим козовете, оставащите козове... и да се насладим на финала, където щяхме да видим един от двамата да хвърли на масата печелившата ръка.

Прекрасен филм и много напрегнат. Една добра визия, много подходящо подкрепена с добрия саундтрак. Авторската музика на Алан Силвестри създава тръпката във всеки един тежък момент. Много драматична и понякога настръхваш от нея, особено като гледаш крещящия Джеф Бриджис, на забавен кадър, ръкомахащ към група хора, които всеки момент ще бъдат... blown away! Взрив (Blown Away) е дело на режисьора Стивън Хопкинс. Както споменах един от най-добрите дуели в киното. Една игра на живот и смърт, изпълнена по изключително интелигентен начин. Томи Лий Джоунс изиграва доста зловеща роля - което спокойно го нарежда до най-добрите злодеи в историята на киното. Хитрите му планове, лекотата с която ги реализира и цялостната му игра са впечатляващи. Също както без усилия прави бомби с подръчни материали и това само докато си слуша албума на U2 - о, да! Това беше интересно, слушаш си любимите песни (With or Without You или I Still Haven't Found What I'm Looking For) на групата и гледаш как болния му мозък твори нещо, което 5 минути по-късно е умело скрито някъде в близост до невинни хора, готово да... избухне. А като казах, че е един от най-добрите филми където логиката и игрите-клопки на злодеите са на централно място, не мога да не спомена и присъствието на Лойд Бриджис. Играещ един стар съратник на Джими, негов приятел от Ирландия, който също стана една от жертвите на терориста, по доста коварен начин. Много емоционален момент, както и възхищение (ако може така да се нарече) пред замислите на злодея. Понякога и на тях им се удивляваш, ама това е - блестящ ум, за жалост на погрешната страна. За сметка на това, в лицето на Джими, Гарети си намери достоен противник. Ученикът, който ще се справи със своя потресаващо добър учител. Остава да видите развръзката и напрегнатия екшън, емоцията на Взрив. Очаква ви едно здраво трилърче след 5, 4, 3, 2... 1...

»©« The Air I Breathe

Напред с новата философска гледна точка на един не толкова популярен режисьор - Джиехо Лий. Филмът се казва The Air I Breathe (Въздухът, който вдишвам - съжалявам за превода, все още няма Официален) и предполага да е една много инспирираща драма, що съдех по трейлъра който гледах. Това едно на ръка, колегата който сподели впечатленията си относно новата лента, беше второто, което ме накара да вмъкна The Air I Breathe в плановете си за нощно приспиване с филмче. И така се случи, че по-предната вечер го дзяпах.
Щастие, удоволствие, тъга и любов - това са основните точки, върху които лежи историята. С първите си впечатления се подготвях за още един Crash, макар че след него съм все по-скептичен да се появи по-интересен и по-добре направен филм, за човешките отношения, и за това колко комплексно и колко случайно могат две, три или повече съдби да се преплетат (сблъскат). Всъщност това с четирите точки е базирано на древна китайска поговорка, разделяща живота на четири крайъгълни камъка, всеки зареден с различна емоция - щастие, удоволствие, тъга и любов. Точно както и очаквате, ще видите четирите гледни точки споделени с различен герой - щастието се пада на Форест Уитакър, удоволствието на Брендън Фрейзър, тъгата на Сара Мишел Гелър и любовта на Кевин Бейкън. Там някъде помежду им стои притегателния център, който за мен си остава петата точка, определяща съдбите на всичките тези непознати един други му крайъгълни емоции. Това е гангстера Пръстите (Fingers - наречен така, защото когато някой му дължи нещо, ако не си го изплати в срок, на всеки следващ ден губи по един пръст) - Анди Гарсия.

Заформя се нещо доста интересно за гледане. Толкова известни актьори, подготвях се за тазгодишния Сблъсък. Както споделих, трейлъра ми подейства инспириращо с музиката си, визията на събраните моменти, но вече съм предпазлив. В днешно време всички превюта са много яки, а често филма след това не става за гледане - камо ли за коментар.
Интересно е как са представени героите като имена. Липсват, заменени са точно с емоциите, които изразяват и отделните части от историята, за които отговарят. Г-н Щастие (Форест Уитакър) е бизнесмен, вървящ по правата и непрекъсната линия на сивото и правилно ежедневие. Самотник, обичащ пеперудите и получил шанс да спечели много пари на уредени конни надбягвания. Сещате се обаче, че колкото и да си праведен и да получиш такъв шанс, ще се набуташ в големите лайна, от които нямаш тренинга да се измъкнеш. За секунди, той се превръща в длъжник на Пръстите и е на път да загуби своите пръстчета ако не му намери голяма сума пари, за кратък период от време. Обир на банка - единствената възможност на героя ни.
Г-н Удоволствие (Брендън Фрейзър) е бияч. Мутра, оправяща се с дълговете на Пръстите. Първоначално да сплашва длъжниците, да ги маризи малко, а след това ако не е имало ефект да ги държи, докато работодателя му си поддържа реномето и името с резачката за пръсти. Лишен от емоция, превърнал се в изпълнител и екзекутор, човек виждащ бъдещето минута напред, една вечер попада в капана на своето преимущество - оказва се, че е сгрешил...
Г-ца Тъга (Сара Мишел Гелър) е изгряваща поп звезда на кръстопът. Заобиколена от лешоядите на шоубизнеса, дребния човек плащащ си данъците и задаващ въпроси от рода на: "А защо тя заслужава такова охолство и такъв живот?!" както и от пипалата на Пръстите, готов да я лансира и да я превърне в своя държанка.
Г-н Любов (Кевин Бейкън) е доктор, той е човекът, който прекалено рано е научил значението на любовта, още по-рано е разбрал какво е болка и как няма да обича повече или заради колебанията си ще пропусне голямата си любов.

Всички тези четири съдби ще се преплетат. Задължително ще има общи сцени, повторения за тези които за забравили или не са запомнили какво се е случило 30-на минути преди това, от гледната точка на другия. В крайна сметка всичко се случва в рамките на няколко дена, но заради обстойното представяне изглежда малко повечко. И докато филмът е пропит с ирония, и нито един от героите не получава това, което името му крещи, ако се водите по логиката и инверсията на съдбата, ще разберете за кого хепи енда е единствения не-щастлив завършек. Сложно нали?! Когато изгледате филма ще разберете какво имам предвид.
Започнах ревюто на този филм, малко негативно настроен по отношение на качеството му. Уви, сега съм малко по облагодетелстван, може би като синтезирах нещата, които той се опитва да каже. Наистина като си харесам едно филмче, всички подобни на него са подложени на обстойна и безмилостна критика и умазвани със скептицизма ми. Но и The Air I Breathe заслужава своите 10 минути слава. Добър опит, не по-добра реализация от Crash, но със сигурност много по-добре от Vanilla Sky. Да, това е другият филм, на който ми напомни. Но определено доста по-силен от него.
Така че, дали ще се опитаме да търсим това, което вече имаме, но сме скрили дълбоко в себе си и сме заслепени от постиженията на другите и собственото ни прехласване по блясъка на нещастието, неудоволствието, нетъгата и нелюбовта... е уникален избор за всеки от нас. Това подкрепя популярното твърдение, познато до болка на всеки, че няма еднакви хора. А дали ще повярвате на сблъсъците, и че това което правим, рефлектира някъде, в някой момент от живота на някой друг - също оставям сами да решите, или най-малкото да повярвате в една философия, далечна от нашата, но същевременно толкова близка, колкото всяка една опитваща се да даде обяснение на човешкия живот.

»©« The Great Debaters

Стана време да ви представя още един от тазгодишните кандидати за наградите Оскар. Номинираният за 2 награди Златен Глобус, на актьора и режисьор Дензъл Уошингтън, с участието на негова милост, Форест Уитакър, Дензъл Уитакър, Нейт Паркър, Джърний Смоулет и др.
Вдъхновен от истинската история на Мелвин Толсън, професор в колежа Уайли, Тексас, през 1935 година. Събитията се развиват тогава - 30-те години на миналия век, в щата Тексас, в един от малкото колежи за чернокожи. Историята на Толсън и неговият отбор по дебатиране. Но не само това.
Въпреки интегрирането на чернокожите сред останалата част от американското население, не всички репресии срещу тях са отпаднали. Все още не са имали нормални, равни права като другите. В някои райони са продължавали издевателствата срещу тях, абсолютното им незачитане, линчуването им. Опасна била ситуацията и в щата Тексас. Там където се развива действието на Великите дебатори (The Great Debaters). Звучи странно нали, като се има на предвид че такава дума май не съществува, или поне не на родния ни език. Същото и за Debaters - би трябвало да е debates - дебати, Великите дебати. Явно има някаква заигравка (подобно на The Pursuit of Happyness). А може и просто да се заблуждавам, или по-добре би звучало Великите дебатиращи (тъкмо, продължително време, символика за това как думите им ще отекнат във вечността и ще оставят пресен спомен в съзнанието на всеки докоснал се до словата им, било то и след... 100 години).

Защото това време не е далече. Говорим за средата на 30-те години... на миналия век. А нещата, които ще видите и най вече, ще чуете във филма, са неща които спокойно могат да се интерпретират и в наши дни. И имат същата стойност каквато и тогава, а може да се превърнат и в още по значещи и по-силни, като се има предвид тежестта на историята. Не забравяйте уроците на историята - за да не се наложи тя да се повтаря и да ни напомня...
Дензъл Уошингтън играе главната роля във филма, тази на Мелвин Толсън - професор в Уайли, ръководител на отбора по дебати. Форест Уитакър играе д-р Джеймс Фармър Старши - голяма личност за времето си. Първият чернокож доктор (PhD) в Тексас. Изключително мъдър и интелигентен човек. Между тях застава Дензъл Уитакър - който както по името изглежда, явно има нещо общо и с двамата (най-малкото пак като игра на думи е взел първото име на единия и фамилията на другия). Уви обаче в действителност няма нищо подобно. Няма никаква роднинска връзка с тях. Този млад актьор прави внушителна роля във филма, играейки синът на д-р Фармър - Джеймс Фармър Младши. Ако потърсите малко повече информация за него, ще разберете в каква хуманна насока се е развил в следващите години. И като се има в предвид че само на 14 години печели първият си дебат, и то на високо ниво - побеждава отбора на Харвард.
Хенри Лоу и Саманта Буук (Паркър и Смоулет) са другите две ключови фигури във филма. Също част от дебатиращите в тима на професор Толсън.

Всичко това добре. Но до момента освен действащите лица, не ви казах нищо повече относно филма. Ами, освен че ще ви надъха много сериозно (наистина вълнението с което говорят дебатиращите, по време на състезанията, или поучителните речи на Дензъл по време на техните тренировки са вълнуващи) ще ви накара и да се замислите разбира се. Една такава драма, с висок заряд на интелигентност няма как да не ви разбута позастоялите мозъчни клетки. Позастояли, защото напоследък все пушкала на големия екран, нещо по консумиращо се, отколкото... поучаващо ни. Все пак Дензъл като режисьор, струва си да се види, а и двама големи, доказани чернокожи актьори на едно място, истинска история е гръбнака на сценария, засегнати са сериозни теми... Заслужава да отнесе няколко статуетки. Уви обаче съперниците му тази година са доста, и всеки един от тях също толкова много заслужава да бъде удостоен с подобаваща награда. Това обаче не го решавам аз, а онези по-побелелите от мен, дето знаят всичко за киното :)
Показателен филм за човешките права, за периода в който се развива действието, за начина по който човек може да се впише в историята, не просто като събитие, а като значение и да се превърна в ключова фигура по отношение на важен човешки проблем. Което само по себе си, рано или късно води до разрешаването му. Великите дебатори - на вашето внимание!