»©« Apollo 13

Истинска история превърната във филм. Не е точно документален, тъй като на места много го драматизираха, допълнено с характерния поглед и разположение на устните на Том Ханкс (между мнима усмивка и леко отворени от уплаха). Драма базирана на реални събития. Средно интелигентен човек би ми направил забележка за дързостта да не обяснявам много много на читателя, също така обаче много добре знае какво са НАСА, Аполо и космическите експерименти на САЩ. Голямото им надбягване с СССР, преди дори да съм се родил (това специално за злободневните критици, които ми казаха че не съм можел да се поставя на нивото на период, по-възрастен от мен :)), ги превръща в състезатели и ги натиска яко към прогреса. Грешки, неизправности, човешки жертви, броячът на мисиите Аполо си върви. 1, 2, 3... и така до 11, когато Нийл Армстронг стъпва на Луната. Голямо събитие, големи маскаради и отворени човешки усти. Факт е, човек е стъпил на Луната. Нашата история обаче е за Аполо 13, фаталното число, превърнало се в "Успешния провал".

Филмът на Рон Хауърд, от 1995 година, събира на едно място звезди като Том Ханкс, Ед Харис, Гари Синийз, Бил Пакстън, Кевин Бейкън и Катлийн Макуинлан. За първия няма какво да се коментира. Абонираният за Оскар, Ханкс, през 1994 и 1995 година печели наградата за главна мъжка роля (за Филаделфия, след това за Форест Гъмп). На червения килим обаче, през 1996 година неговото име не се споменава. Въпреки това Аполо 13 (Apollo 13) има достатъчно други номинации и претендира да бъде един от фаворитите. Уви обаче Ед Харис отново пропуска да вземе престижната награда, Аполо 13 не става филм на годината (и как иначе, Смело сърце размаза всички), но две статуетки се вписват в актива на лентата.
До тук с академичната история на филма. Базиран на книгата на главния герой - астронавта Джим Ловел, филмът доста стриктно се води по историческите факти около случката с Аполо 13. Най-добри сведения има в любимата ми Уикипедия, в която статията е съпроводена с интересни снимки. Беше хубаво след филма, докато разглеждах и съпоставях. Удивително е колко на косъм всички тези умни глави са измъкнали тримата астронавти, когато всичко е изглеждало толкова непосилно и с фатален край.

"Хюстън, имаме проблем" - популярният израз, в днешно време често ползван на шега е произлязъл именно от тази мисия. Когато нещата се объркват, на втория ден от експедицията на Одисей, Джим Ловел (Том Ханкс) изрича тези думи в радиовръзката си с контролния център в НАСА. Оттам нататък познаващите историята ще гледат колко добре е реализиран филма, а тези които не са толкова просветени (като мен, преди снощната вечер) ще им е интересно има ли хепи енд или не.
Опитът на режисьора за силна драма... честно казано не се е получил. Тоя път нито Том Ханкс, нито музиката на Джеймс Хорнър успяха да ме разплачат. Не казвам, че филма е лош. Готин е, и добре направен. Все си мисля, че гледах някакъв документален филм за правенето му. Цялата тази безтегловност. Правеха я в симулатор?! Или в "гмуркащ се" от голяма височина самолет. Факт е обаче, че актьорите си играят ролите. Няма компютърна анимация на моделите им, нито са дублирани. Историята ми хареса, още по-интересно беше ровенето в архивите с истински снимки, записи относно случая и научаване на повече информация по проекта Аполо 13.
Не съм останал разочарован от филма, но честно казано, преди като си спомням рекламите му, изглеждаше много внушителен. Мда, да го бях гледал тогава, преди всички тези... ефектни филми и компютърни анимации тотално да ни откажат от труда на добрите декористи. Някои продължават в същия дух да си правят филмите, другите ако не са на 99% компютри, изобщо не започват. А аз стоя и си гледам ту ново, ту старо... че да има база за сравнение. Така е най-добре. Мисията на Том Ханкс в космоса, въпреки че не се разходи по Луната, е интересна - може да я проверите и вие. Приятно гледане!

»©« The Air I Breathe

Напред с новата философска гледна точка на един не толкова популярен режисьор - Джиехо Лий. Филмът се казва The Air I Breathe (Въздухът, който вдишвам - съжалявам за превода, все още няма Официален) и предполага да е една много инспирираща драма, що съдех по трейлъра който гледах. Това едно на ръка, колегата който сподели впечатленията си относно новата лента, беше второто, което ме накара да вмъкна The Air I Breathe в плановете си за нощно приспиване с филмче. И така се случи, че по-предната вечер го дзяпах.
Щастие, удоволствие, тъга и любов - това са основните точки, върху които лежи историята. С първите си впечатления се подготвях за още един Crash, макар че след него съм все по-скептичен да се появи по-интересен и по-добре направен филм, за човешките отношения, и за това колко комплексно и колко случайно могат две, три или повече съдби да се преплетат (сблъскат). Всъщност това с четирите точки е базирано на древна китайска поговорка, разделяща живота на четири крайъгълни камъка, всеки зареден с различна емоция - щастие, удоволствие, тъга и любов. Точно както и очаквате, ще видите четирите гледни точки споделени с различен герой - щастието се пада на Форест Уитакър, удоволствието на Брендън Фрейзър, тъгата на Сара Мишел Гелър и любовта на Кевин Бейкън. Там някъде помежду им стои притегателния център, който за мен си остава петата точка, определяща съдбите на всичките тези непознати един други му крайъгълни емоции. Това е гангстера Пръстите (Fingers - наречен така, защото когато някой му дължи нещо, ако не си го изплати в срок, на всеки следващ ден губи по един пръст) - Анди Гарсия.

Заформя се нещо доста интересно за гледане. Толкова известни актьори, подготвях се за тазгодишния Сблъсък. Както споделих, трейлъра ми подейства инспириращо с музиката си, визията на събраните моменти, но вече съм предпазлив. В днешно време всички превюта са много яки, а често филма след това не става за гледане - камо ли за коментар.
Интересно е как са представени героите като имена. Липсват, заменени са точно с емоциите, които изразяват и отделните части от историята, за които отговарят. Г-н Щастие (Форест Уитакър) е бизнесмен, вървящ по правата и непрекъсната линия на сивото и правилно ежедневие. Самотник, обичащ пеперудите и получил шанс да спечели много пари на уредени конни надбягвания. Сещате се обаче, че колкото и да си праведен и да получиш такъв шанс, ще се набуташ в големите лайна, от които нямаш тренинга да се измъкнеш. За секунди, той се превръща в длъжник на Пръстите и е на път да загуби своите пръстчета ако не му намери голяма сума пари, за кратък период от време. Обир на банка - единствената възможност на героя ни.
Г-н Удоволствие (Брендън Фрейзър) е бияч. Мутра, оправяща се с дълговете на Пръстите. Първоначално да сплашва длъжниците, да ги маризи малко, а след това ако не е имало ефект да ги държи, докато работодателя му си поддържа реномето и името с резачката за пръсти. Лишен от емоция, превърнал се в изпълнител и екзекутор, човек виждащ бъдещето минута напред, една вечер попада в капана на своето преимущество - оказва се, че е сгрешил...
Г-ца Тъга (Сара Мишел Гелър) е изгряваща поп звезда на кръстопът. Заобиколена от лешоядите на шоубизнеса, дребния човек плащащ си данъците и задаващ въпроси от рода на: "А защо тя заслужава такова охолство и такъв живот?!" както и от пипалата на Пръстите, готов да я лансира и да я превърне в своя държанка.
Г-н Любов (Кевин Бейкън) е доктор, той е човекът, който прекалено рано е научил значението на любовта, още по-рано е разбрал какво е болка и как няма да обича повече или заради колебанията си ще пропусне голямата си любов.

Всички тези четири съдби ще се преплетат. Задължително ще има общи сцени, повторения за тези които за забравили или не са запомнили какво се е случило 30-на минути преди това, от гледната точка на другия. В крайна сметка всичко се случва в рамките на няколко дена, но заради обстойното представяне изглежда малко повечко. И докато филмът е пропит с ирония, и нито един от героите не получава това, което името му крещи, ако се водите по логиката и инверсията на съдбата, ще разберете за кого хепи енда е единствения не-щастлив завършек. Сложно нали?! Когато изгледате филма ще разберете какво имам предвид.
Започнах ревюто на този филм, малко негативно настроен по отношение на качеството му. Уви, сега съм малко по облагодетелстван, може би като синтезирах нещата, които той се опитва да каже. Наистина като си харесам едно филмче, всички подобни на него са подложени на обстойна и безмилостна критика и умазвани със скептицизма ми. Но и The Air I Breathe заслужава своите 10 минути слава. Добър опит, не по-добра реализация от Crash, но със сигурност много по-добре от Vanilla Sky. Да, това е другият филм, на който ми напомни. Но определено доста по-силен от него.
Така че, дали ще се опитаме да търсим това, което вече имаме, но сме скрили дълбоко в себе си и сме заслепени от постиженията на другите и собственото ни прехласване по блясъка на нещастието, неудоволствието, нетъгата и нелюбовта... е уникален избор за всеки от нас. Това подкрепя популярното твърдение, познато до болка на всеки, че няма еднакви хора. А дали ще повярвате на сблъсъците, и че това което правим, рефлектира някъде, в някой момент от живота на някой друг - също оставям сами да решите, или най-малкото да повярвате в една философия, далечна от нашата, но същевременно толкова близка, колкото всяка една опитваща се да даде обяснение на човешкия живот.

»©« Death Sentence

От доста време не бях попадал на филм с Кевин Бейкън (силен актьор, особено ако прави някакви маниашки роли или когато играе престъпник), но наскоро приятел ми спомена за този филм - Death Sentence (Смъртна присъда). Каза ми: "Спомняш ли си онзи филм, за оня дето постоянно търсеше един пистолет", говореше ми за Running Scared, с Пол Уокър. Аз му казах, че се сещам, а той продължи: "Еми този е малко като него, не точно същия ама... така напрегнат". И аз понеже съм фен на онзи филм, много голямо впечатление остави в мен, няколко пъти съм го гледал... реших да видя и в този за какво става въпрос.
Докато се дърпаше филма, видях постера... Първата ми реакция беше: MAX PAYNE! Мислех си че гледам филмовия вариант на Макс Пейн (популярната игра, първата в която пуснаха bullet time, абе много яка, все хубави спомени с нея). Оказа се обаче, че тези асоциации са само заради постера, в същите цветове, като аранжировка подобно. Много добра визия на постера, но сюжетът на филма няма нищо общо с играта Макс Пейн (е може би частично, но като цяло не се ръководи по нея, щяха да го споменат някъде).
И така, Кевин Бейкън, Кели Престън и Джон Гудман във филма от създателите на SAW - Смъртна присъда.
Началото беше впечатляващо, много драматично и наистина мислех, че филма ще е страхотен. Уви обаче с напредването имаше някои неща, които не бяха добре направени. Все си мисля, че можеше да са по-добри главорезите, или поне не толкова тъпо изглеждащи. Гонитбите да са малко по-напрегнати (или може би много го сравнявах с Running Scared и Макс Пейн). Както и да е, не спрях филма, на места имаше върхови моменти, и доста бруталийка. Хареса ми.

Идеята му е сериозна, но пак ще подчертая от тъмната страна, можеше да бъде изпипан повече. Колкото до човешкото падение, и това до къде може да стигне един баща, съпруг, губещ един по един най-близките си хора... ще видите сами. Колкото до това, дали бихме постъпили по същия начин и да предизвикваме лавина след лавина, ново и ново насилие... едва ли... Нямам представа, и честно казано не искам да знам. Самият герой на Кевин Бейкън го казва... именно че не знаеш как ще постъпиш, докато не ти се случи. Неприятно!
Бейкън игра добре, Кели Престън беше секси, Джон Гудман - луд както винаги, и много много свиреп :) Носеше голям диоптър (баш дъна на лимонадени бутилки си бяха), продавач на оръжие, мръсник като цяло (мръсни му бяха и дрехите). Много неприятна беше срещата с него, когато Бейкън му изкупи всички пушкала.
Както и да е. Разочароващо, но не толкова зле. Е може би малко повече от това. Става за гледане, по-добър от средно-статистическите пушкала, по-слаб от сериозните филми. Имаше идея, но не достатъчно добра реализация. За един път гледане става, има интрига, има и какво да се види като гнусотийка. Все пак създателите на SAW няма как без откъснати крайници и кръв от различни места на човешкото тяло. Няма да разказвам повече. Просто защитете това, което е ваше!