»©« Se7en

"Сос за спагети. Още сос за спагети. Не предполагах, че човешката кожа е толкова еластична. Всъщност вените така прозират, че всеки момент може да се пръснат. Налягането на артериите ще предизвика масивен кръвоизлив, а той трябва да поживее още малко. Трябва да сменя кофата с повърнята, но... миризмите се смесват, ах не - отново е свършил в гащите. Дали идеята с бодливата тел около глезените и китките беше добра?! Тлъстак, прекалява, а може да погълне още. Грешка, не мисля че трябва да живее повече, стомахът му се е уголемил до толкова че един силен удар в него би го пръснал..."

Със сътворението на човека идват заниманията. Заедно с тях се взимат решения, които рано или късно са в противовес с природната хармония. Тогава мисълта, колкото и предпазлива, колкото и убедена да е в правотата си извършва грях. А мисловният такъв, скоро след това е последван и от физическата си форма. Смъртните грехове са седем на брой. 7едем (Se7en / Seven) е името на феноменалния трилър на режисьора Дейвид Финчър. Брилянтния сценарий е дело на Андрю Кевин Уокър. А често операторското око е било това на самия Финчър (не пропусна да отбележи верния фен на неговото творчество - Жорката). Прав е. Този филм е една грандиозна симбиоза между величие на история, напрегнат трил ефект и перфекционизъм при заснемането. Последван от малка цветова обработка на лентата в добавка към нестандартното звучене за гениалния композитор на филмова музика Хауърд Шор.

"Може би ще ми трябват още 200 броя. 'Ароматизатори с гаранция - ще променят усещането ви за природа', защо ли не вярвам на този евтин маркетингов трик. Нещо не е наред. Антибиотика май отказва, раните заздравяват все по-трудно. Поне съм избегнал гангрената. О, за малко да се разсея. Нямам право да изпитвам жал към един наркодилър и... педераст! Малки момченца, сигурно на това легло сте си прекарвали добре. Прекалено е - смрадта е ужасна. Но търпението ми, въпреки желание да повърна на секундата е по-силното чувство. Последна снимка за албума - о, да, каква разлика за изминалите 365 дни. Дано ченгетата не те довършат с всичкия този шум и причинен шок, когато нахлуят при теб..."

Детектив Съмърсет е на път да завърши кариерата си в полицията, отдел "Убийства". Толкова години отдаден на службата, лишил се от личен живот. Нищо чудно че в почти всички сцени с героя на Морган Фриймън обстановката се изразяваше в зловещ, прокобен мрак или непрекъснато се лееше дъжд. Не търся символика, просто упоменавам липсата на топли цветове. Дори привидното наличие на такива моментално беше похлупено от някоя фрапираща сцена. Свикнали сме в трилърите и заплетените кримки, яко да ни държат в напрежение. Буквално да си играят с мозъка ни, да го мяткат насам натам. Докато накрая или сами не стигнем до извода кой е големия престъпен ум, или по най-баналния начин не ни го покажат.

"Палеца и показалецът на дясната ми ръка кървят отново. Знаех си, че отрязах от епидермиса повече отколкото трябваше. Няма да зарастнат своевременно, но това всъщност не ме притеснява. Кървавата пихтия, която оставям след себе си, вместо нормален пръстов отпечатък съвсем ще ги обезкуражи да ме търсят във великата си база данни. Технологии. Да видим как ще реагират на тази прекрасна везна. Една унция плът, без кости, без хрущяли. Ах, защо ли му отне толкова време за да реши коя част от себе си да среже... човешка наивност..."

Детектив Милс е амбицията. Въпреки лудия свят, в който той и неофициалният му партньор се опитват да разрешават бруталните случаи, идеализмът му се губи някъде между сиво-черните фонове на престъпния и болен ум, разхождащ се на свобода и сеещ смърт по ужасяващ начин. Брад Пит е готин. Сега го смятаме за голяма работа като актьор и казваме че няма слаб филм. Така е, но за 1995 година, когато Седем се появява за първи пред публиката, Брад Пит е новакът. Точно пасващ на мястото си, реализиращ буен нрав, опитвайки се ревностно да докаже че е корав тип. Малко тупаник обаче никак не му е излишен и определено го вкарва в играта, по-здравомислещ с променени възгледи, но все така яростен в желанието си да се домогне до убиеца. На всичко отгоре и жена му е проблемна - не й понася тегобата на този неприветлив град. Гуинет Полтроу умее да плаче пред камера.

"Красива е, толкова е красива. Но гордостта й я заслепява. Сувенирът ми, нейният нос, ще стои доста добре на рафта вкъщи. Точно до ръката на наркодилъра. Колекция от греховни сувенири. Почти убеден съм, че не може да извика полиция, ще се самоубие преди да е изминала и една секунда. Загубата на достойнство, ако някой я види в този й вид докато все още разсъждава трезво..."

Гледах го и миналата година. Пак по това време. И преди това няколко пъти. От филмите, които са класика и които винаги могат да се впишат в "Какво да гледам тази вечер". Не е обикновен филм. Както се вижда, хората се влюбват в него, нищо че е толкова коварен, жесток и изпълнен с лудост и насилие. Човешката мисъл е невероятна. Изумява ме с всеки изминал ден. А начинът по който реализира идеите си - още един феномен. Още малко и ще заговоря, че проблема е в природата. Тъй като и човека е част от нея, съзнанието му не може да е напълно предсказуемо. Щом бягаме дори с 1% от пълната увереност, всичко е възможно. А точно тогава си мислиш, че няма какво да те учуди... влизаш в една жилищна сграда, почукваш на вратата, няма отговор, в този момент в дъното на коридора се появява някой, споглежда те, продължава към теб, вади пистолет и отчаяно открива огън.

"Какво беше това по-дяволите?! Нима планът ми ще остане недовършен?! Радвам се че поне приключих с онази курва. Похотливи човешки същества. Не го понасям вече. Само мисълта за съвършения чукаш инструмент и неговата фина изработка ме опияняват. Режеща похот - на ви сега, вкусете го. Дали мозъкът ви ще го проумее най сетне?! Това е грях и вие го консумирате. Защо са ви болести, като можеше да умрете от собствения си ужас и невъзприемчимост.
Но все пак, как ме откриха?! Възхитен съм. Налага се малка промяна в плана, но този надъхан детектив, как му беше името... дали ще успея да се домогна до малко повече информация за него?! Даа... Милс, детектив Милс, М-И-Л-С..."

Дейвид Финчър знае как да те срази. Гледаш го филма, държиш си ръката на устата. Присвиваш очи, изпитваш преклонение към гениалността на този съвършен трилър. Междувременно искаш да продължиш напред в историята и да разобличиш виновника. До момента не си видял нищо обичайно. Не те въртят на шиш по шаблона на крими трилъра. Ти гледаш Седем, преживяваш Седем и това ще ти държи влага доста пъти по седем след това. И усещането е винаги така силно. Защото величието на филма, това което си усещал през всичките 110 минути се крие в последните 10. Най-хубаво е когато посрещнеш финала с очакване и неразбиране. Засилват те с кадри, засилват те с потискаща музика, играят си с нервите, докато не настъпи час 7:01 и стане време за финала.
Някои просто го харесват. Други го помнят като велик и тежък филм. Аз обаче всеки път съм в напрежение, въпреки че знам какво ще се случи. Достатъчно ми е да гледам близките кадри с израженията на героите и цялата тази енергия, която е на път да се излее от екрана. Тежък е наистина. Велик е - потвърждавам. За мен обаче, това е просто шедьовърът на Дейвид Финчър - 7едем...

»©« Bad Boys

Класиката си е класика! Не беше минал и ден откакто гледах Ханкок и физиономията на Уил Смит ми се появи редом до тази на Мартин Лоурънс. А за фон, съзнанието ми тананикаше небезизвестното "Bad boys, bad boys, what you gonna do... what you gonna do when they come for you?" - в следствие на което изпитах неистова нужда да гледам и двете части на Лоши момчета. Не че не ги гледах миналата година. Не че и преди това не се е случвало да съгреша с тях. Луда работа. Ненадминатия полицейски дует детектив Майк Лаури и детектив Маркъс Бърнет още един път пред очите ми с Лоши момчета от 1995 година.

Филмът беше невероятен хит. Спомням си когато излезе, феновете полудяха. Всички видеотеки го имаха като топ ъф дъ топс филм. Навсякъде ползваха кадри от лентата, не даваха и секунда мира на Уил Смит и Мартин Лоурънс. Под опеката на класния блокбастър режисьор Майкъл Бей, финансирани от гръмотевиците Дон Симпсън и Джери Брукхаймър, двамата чернокожи актьори превърнаха две корави ченгета в символ на полицията от Маями. Лошите момчета, които трябва да оцелеят изпод дъжд от куршуми, взривове и да докопат липсваща партида наркотик. Щом е Маями, няма как да не са замесени наркотици. А щом Майкъл Бей има за целта да създаде касов екшън, следват много преследвания в типичен негов стил, много шум и прелитащи куршуми, а за фон - музиката на Марк Манчина. Има няколко теми от филма, които са ми любими и действат много надъхващо, докато го гледаш. Музиката винаги е важна.
Освен лудите гонитби и каскади, екшънът е разведряван от солидно количество лафове. Било то караници между партньорите, начинът по който се справяха с всички ситуации, лудият им шеф (Джо Пантолиано) - просто малка част от сценария на Лоши момчета. А снощи се замислих дали изобщо има някой, който да не харесва тандема. Не казвам, че трябва да са луди фенове и да имат плакати по стените си. Просто да се радват на филмчето всеки път, когато лентата се завърти и гумите на Порше 911 изпилят бясно.

Лошият в сюжета е Чеки Карио и неговата група главорези, които ловко успяха да изнесат сносно количество дрога под носовете на ченгетата. Междувременно Теа Леони стана свидетелка на убийството на най-добрата й приятелка. От същия този лош Чеки Карио. А Мардж Хелдженбъргър дишаше във врата на Пантолиано, заради липсващата дрога и беше готова да опандизи всяко подозрително ченге. Вътрешни афери, това им е работата.
Накратко - на нашите лоши момчета хич не им беше лесно да се оправят със ситуацията. Да не говорим за десетките непредвидени случки, в които попадаха и трябваше да намират изход по бързата процедура.

Класно, класно - иде ми да се разплача, хехе. Но няма, сдържам си сълзите защото екшънът продължава с втора част. По-подробно ще ви разкажа следващия път, тази статия си я оставят само за първенците от 1995-та година. Тъкмо след това ще ви стане ясно коя от двете предпочитам повече, ако изобщо имам отявлен водещ в класацията на филмите с продължения.
Но Майкъл Бей си знае работата. Имаш време най-много за 2-3 глътки въздух, след това отново нещо избухва или куршум се забива в стената на 5 сантиметра от главата ти. На косъм, а? Трудна работа е да си лошо момче. Като се има впредвид суровия занаят и всичко онези лоши момчета наоколо, които обаче са срещу теб. Майк Лаури и Маркъс Бърнет в хитовият Лоши момчета!

»©« Now and Then

Женската страна на нещата. Но преди да се е превърнала в жена, тя е била малко момиче. Момиче с проблеми, въпроси нуждаещи се от отговор. Момиче с приятелки. Тези неща важат както за нея, така и за останалите в групичката й. Четири момичета, едно лято - животопроменящи събития, крайъгълен камък в очукване на съзнанието и предпоставки за играждането им като... зрели момичета - млади жени.
Кристина Ричи, Роузи О'Донъл, Тора Бърч, Мелани Грифит, Габи Хофман, Деми Мур, Ашли Мур, Рита Уилсън в Сега и преди (Now and Then). Всичко започна една петък вечер, или може би вече беше събота рано сутрин, когато Дани се опитваше да ме "хване" на филм, който не съм гледал. Е да, ама не! Тя тая задача е трудна и други са се пробвали. Та стана въпрос за Сега и преди. На първо време нищо не ми говореше филма, и тя почти триумфираше доволно. Само че проверих кой участва вътре, и горната редица имена няма как да ги има в друг филм. Съответно ми се стори доста познато, а когато вчера реших и да го прегледам - спомените извираха от паметта ми страшно бързо.
Преди няколко години за последно гледах Stand By Me - една много приятна екранизация по роман на Стивън Кинг. Един филм за приятелството и нещо повече. Група хлапета впуснали се в едно приключение, приличащо на обикновено момчешко мотаене из околията. Да, но Stand By Me беше превърнат в един филм за изграждането и порастването на тези хлапета. Образите, които сътвориха тогава, останаха задълго в съзнанието на редица дечурлига докоснали се до магията на филма. Наричат го "Coming of age movie" - разбира се това не е жанр, но се досещате каква е целта му. Връщаш се назад в миналото и си спомняш своите лудории, глупаво шляене нагоре надолу, възмъжаването, първите сносни постъпки, когато реално се открояваш като съзнание и започваш да мислиш по-зряло.
Същата история се вихри и в Сега и преди. Но този път главните герои са момичетата. Четири приятелки преминаващи няколко перипетии за едно лято. Най-хубавото лято за тях. Цената на доверието, кой какъв за кой е - и още много други coming of age събития.

Честно казано за Stand By Me мога повече да коментирам, защото успявам да го приема, от момчешка гледна точка. Но тук ми е по-трудно. Но пък напълно разбирам защо Дани толкова много харесва този филм. А и като се замисля, не правят такива филми. Дори да има някакви драми за израстването на момче или момиче, те не са толкова дълбоки по отношение на доверието, лоялността и това какви хора срещаш, с какви хора дружиш и как си влияете взаимно.
Хубаво е когато имаш възможност да проследиш едно такова приятелство, особено ако си връстник с героите. Сега разбирам доста неща, като гледам филми за... големи. Обяснявам - като бях на 12, и гледах "забранени филми" (нямам предвид порното), не разбирах част от нещата, заложени в идеята на филма. Когато станах на 20, вече всички връстници говореха за "смислени филми". Обичаха да казват, този и този филм са смислени. Като ги питах, какво значи за вас това и това действие на героите... не получавах отговор. Така че какво се случваше около мен - любители на смислените филми, но липса на оценяващи правилно замисъла. Малко такива се намира, с които наистина да си говориш на ти по темата.
Трогателната история за четирите момичета в Сега и преди е допълнена и от няколко ключови второстепенни герои. Трябва да спомена участието на някои имена, които по-късно процъфтяват в киното (някои от тях поне). Джанин Гарофало, Брендън Фрейзър, Ханк Азария, Бони Хънт, Лолита Давидович и младокът Девон Сауа.
Върнах ви в деството нали?! О, простете - не сте излязли от него все още?! Тогава честито, наживейте се добре, защото един ден свършва. И тогава малките проблеми, които са тормозили съзнанието ви се превръщат в големи такива, които са част от ежедневието ви. Най-приятното е че изискват от вас да ги разрешите. На това никой не те учи, колкото и възрастен да изглежда, колкото и зряло да се държи. Припомнете лудите си години, когато усетихте че светът около вас ви приема и изпълващото ви чувство да го допуснете в себе си.

»©« Citizen X

Миналата седмица, започнах един обикновен разговор по QiP-а, който се превърна в карнавал на чудовищните човешки прояви. Не заради мен или събеседничката ми, а темите които се родиха в миг и приковаха около 2 часа, може и повече, от след полунощното ми внимание. Подхвърлиха ми информация за новина от Австрия, случила се преди няколко дена, която въпреки редовното преглеждане на новините бях пропуснал. Извергът от Амщетен. Август 1984 година, месеци преди да съм бил роден, въпросният "баща" заключил 18-годишната си дъщеря в мазето на къщата им. Тя била обявена за изчезнала, а през следващите години... този тип и направил 7 деца... три от които така и не видяли дневна светлина - умряли. Едно от тези три още при раждането. И за най-лесно да се отърве от него, господин Фрицъл решил да го изгори в пещ. След като вниманието ми на повече от 101% беше заинтригувано от тази брутална и ужасяваща новина, прекарах остатъка от будното си време в търсене на повече информация за случилото се. Минах и през друга една история, та стигнах чак до стокхолмския синдром.
Още в първите минути, когато научих за австрийския хорър, през умът ми мина мисълта за Касапинът от Ростов. Андрей Чикатило. Гражданинът Х. Последните три са все имена или нарицателни, водещи към един единствен субект. Бях тръгнал да пиша персона, или личност... Моля?!
През 1982 година, в Ростов на река Дон, все още СССР, са открити 8 трупа в близката гора. И това само за една вечер. Щателното претърсване намира нови жертви и запознатите със събитията хора са поставени пред изключително сериозна и деликатна ситуация. Сериен убиец в СССР - нещо което системата никога не би си позволила да признае, готова да отрече и да прати в забвение всеки дръзнал да оповести подобно нещо. Фактите обаче били такива - независимо дали се харесва на партията или не, сериен убиец имало. Всяко едно протакане по разследването увеличавало броя на снимки върху стената. Коя след коя по-ужасяваща...

Филмът Гражданинът Х (Citizen X) е от 1995 година. Не е предвиден за големия екран, създаден е като телевизионна версия, продукция на HBO. По романът "The Killer Department" ("Отдел Убийства") на Робърт Кълън. Смразяващата кръвта история за Касапинът от Ростов. Гражданинът Чикатило. Звярът отговорен за 52 убийства на деца и млади жени. Повече от 30 от неговите жертви са били на възраст под 17 години - малолетни. Момчета и момичета. Написана е книга за него. Направен е филм за него. Аз даже пиша за него. За това същество, което не просто е обезобразявало жертвите си посредство огромен кухненски нож. Гаврил се е с тях. Не само сексуално. Канибалистично! Рязане на гениталии. Гризене от плътта им. Изяждане на отрязаните телесни парчета. Мислех да поместя един специфичен кадър от филма, но сметнах че дори думите ми ще бъдат достатъчно, за да си представите гледката. Нещо тежко за размисъл, за разбиране, за психическо осмисляне.
Във филма на HBO ролята на лейтенант Виктор Бураков (експертът по съдебна медицина) е поверена на Стивън Риа. Ако не се лъжа това бе първото му превъплъщение, което съм гледал във филмовата му кариера. Завинаги ще го помня с този образ. Ще го помня като човека заловил Чикатило. Опорна точка номер едно - "волята". По стечение на обстоятелствата, Бураков е човекът който "получава" 8 тела за една вечер и в последствие е нарочен да води разследването по убийствата. В продължение на 8 години Бураков и екипът му намират нови и нови жертви. Въпреки че през 1984 година самият той залавя Чикатило, глупостта на комунистическото управление и един феномен в медицината, освобождават престъпника. Жертвите нямаше да са 52... може би около 30, уви повече от 20 нови живота са загубени заради тази грешка. Историята не може да се поправи. Можем само да сдържим емоциите си, докато разберем истината. Разбира се ако имаме здрав стомах.
Опорна точка номер две - "силата". Полковник Михаил Фетисов, ролята на Доналд Съдърланд, е човекът който въпреки целия абсурд в СССР, беше достатъчно смел и ловък, за да подкрепя работата на Бураков. Единственият който правилно оценяваше ситуацията и разполагаше с властта, която можеше да помогне за разследването. Всичко беше въпрос на време, с което тези двамата не разполагаха.
Последната опорна точка - "психиката", това беше доктор Александър Букановски. Ролята е изпълнена от Макс фон Сюдоф. Човекът, който беше въвлечен неофициално в разследването. Този който през 1987 година написва Гражданинът Х, кратък материал относно деянията на неизвестния (тогава) убиец. Човекът, който при срещата си с Чикатило на 28ми ноември 1990 година, в продължение на няколко часа, прочита материала си и пречупва виновника. Уникално стечение на обстоятелствата. Бураков и Фетисов през цялото време бяха желязна комбина. Действията им заедно водеха целия този политически фарс в правилната посока. Точните хора, които въпреки забавянето съумяха да спрат убиеца. Винаги може да потърсите повече информация за тези събития, наистина... не искам да продължавам с подробностите.

Отговорната задача във филма, най-лошата роля се пада на актьора Джефри ДеМън. Ако не познавате други негови филми, и това е първият с неговото участие, със сигурност няма да го заобичате. Но пък ефекта от филма ще е още по-голям. Тъкмо няма да сте го виждали в друга роля и брутализмът в очите му може само да ви притиска от страх. Все пак, за да не пратим актьора в архивите запомнен като най-жестокия убиец в киното, ще спомена че Джефри ДеМън е любимец на Франк Дарабонд. В голяма част от неговите филми, той присъства като персонаж, но не в главни роли. Все около затворите му върви на този актьор. Странно!
Гражданинът Х е една блестяща интерпретация на такава ужасяваща история. Толкова студено, потискащо, убийствено излъчване притежава филма, че хоръра ви съпровожда през цялото време, докато го гледате. Уловена е атмосферата на Ростов, на безсилието на силите на реда, на чудовищните действия на Чикатило. Силен филм с много тежко въздействие върху зрителя. Трябва да свалим шапка пред тези трима души, които са положили уникални усилия в залавянето на убиеца.
За финал ще споделя още нещо, което няма да забравя около тази лента. А именно краят. Въвеждането на Чикатило в подземието на затвора, съпроводен от двама офицери. Престъпването на прага на една стая. Втренчения му и уплашен поглед към сифона на пода и последните думи на офицера-екзекутор: "Моля, не се обръщайте!"...

»©« Apollo 13

Истинска история превърната във филм. Не е точно документален, тъй като на места много го драматизираха, допълнено с характерния поглед и разположение на устните на Том Ханкс (между мнима усмивка и леко отворени от уплаха). Драма базирана на реални събития. Средно интелигентен човек би ми направил забележка за дързостта да не обяснявам много много на читателя, също така обаче много добре знае какво са НАСА, Аполо и космическите експерименти на САЩ. Голямото им надбягване с СССР, преди дори да съм се родил (това специално за злободневните критици, които ми казаха че не съм можел да се поставя на нивото на период, по-възрастен от мен :)), ги превръща в състезатели и ги натиска яко към прогреса. Грешки, неизправности, човешки жертви, броячът на мисиите Аполо си върви. 1, 2, 3... и така до 11, когато Нийл Армстронг стъпва на Луната. Голямо събитие, големи маскаради и отворени човешки усти. Факт е, човек е стъпил на Луната. Нашата история обаче е за Аполо 13, фаталното число, превърнало се в "Успешния провал".

Филмът на Рон Хауърд, от 1995 година, събира на едно място звезди като Том Ханкс, Ед Харис, Гари Синийз, Бил Пакстън, Кевин Бейкън и Катлийн Макуинлан. За първия няма какво да се коментира. Абонираният за Оскар, Ханкс, през 1994 и 1995 година печели наградата за главна мъжка роля (за Филаделфия, след това за Форест Гъмп). На червения килим обаче, през 1996 година неговото име не се споменава. Въпреки това Аполо 13 (Apollo 13) има достатъчно други номинации и претендира да бъде един от фаворитите. Уви обаче Ед Харис отново пропуска да вземе престижната награда, Аполо 13 не става филм на годината (и как иначе, Смело сърце размаза всички), но две статуетки се вписват в актива на лентата.
До тук с академичната история на филма. Базиран на книгата на главния герой - астронавта Джим Ловел, филмът доста стриктно се води по историческите факти около случката с Аполо 13. Най-добри сведения има в любимата ми Уикипедия, в която статията е съпроводена с интересни снимки. Беше хубаво след филма, докато разглеждах и съпоставях. Удивително е колко на косъм всички тези умни глави са измъкнали тримата астронавти, когато всичко е изглеждало толкова непосилно и с фатален край.

"Хюстън, имаме проблем" - популярният израз, в днешно време често ползван на шега е произлязъл именно от тази мисия. Когато нещата се объркват, на втория ден от експедицията на Одисей, Джим Ловел (Том Ханкс) изрича тези думи в радиовръзката си с контролния център в НАСА. Оттам нататък познаващите историята ще гледат колко добре е реализиран филма, а тези които не са толкова просветени (като мен, преди снощната вечер) ще им е интересно има ли хепи енд или не.
Опитът на режисьора за силна драма... честно казано не се е получил. Тоя път нито Том Ханкс, нито музиката на Джеймс Хорнър успяха да ме разплачат. Не казвам, че филма е лош. Готин е, и добре направен. Все си мисля, че гледах някакъв документален филм за правенето му. Цялата тази безтегловност. Правеха я в симулатор?! Или в "гмуркащ се" от голяма височина самолет. Факт е обаче, че актьорите си играят ролите. Няма компютърна анимация на моделите им, нито са дублирани. Историята ми хареса, още по-интересно беше ровенето в архивите с истински снимки, записи относно случая и научаване на повече информация по проекта Аполо 13.
Не съм останал разочарован от филма, но честно казано, преди като си спомням рекламите му, изглеждаше много внушителен. Мда, да го бях гледал тогава, преди всички тези... ефектни филми и компютърни анимации тотално да ни откажат от труда на добрите декористи. Някои продължават в същия дух да си правят филмите, другите ако не са на 99% компютри, изобщо не започват. А аз стоя и си гледам ту ново, ту старо... че да има база за сравнение. Така е най-добре. Мисията на Том Ханкс в космоса, въпреки че не се разходи по Луната, е интересна - може да я проверите и вие. Приятно гледане!

»©« The Usual Suspects

Получаването на нещо съвършено, често пъти е резултат на непредвидени ситуации, случайност и... щастлива аура. Такъв е случаят на великолепното творение на Браян Сингър - Обичайните заподозрени (The Usual Suspects). През 1994 години започват снимките на филма. Режисьорът-новак (тогава) разполага с брилянтния сценарий на Кристофър МакКуайър и е на път да събере един уникален актьорски състав, които ще бъдат стожерите на историята. Пътищата на Гейбриъл Бърн, Стивън Болдуин, Бенисио Дел Торо, Кевин Полак и Кевин Спейси се пресичат в полицейски участък на Ню Йорк, по подозрения за кражба на камион с оръжия. Очната ставка изглежда толкова нагласена, че и най-глупавия човек ще надуши нередността, която се заформя. "Не събираш закоравели престъпници като тях на едно място" - така започва разказът на "Дърдорко" Кинт (Кевин Спейси). Той и един обгорял до неузнаваемост унгарец, са единствените оцелели след среднощно клане на пристанищния док в Ню Йорк. "Защо 27 човека са мъртви, заради дрога струваща 91 милиона долара, която дори не е там?" - това е първият въпрос, който агент Куян (Чаз Палминтери), задава на единствения в състояние да говори отчетливо, свидетел на въпросната бъркотия.
Кайзер Созе - Митът! Това име се прослави след Обичайните заподозрени. Наистина се превърна в нарицателно, не само като градски (криминален) фолклор, но и като култов герой от кино-екрана. Много интересен образ, мистериозен, чието разкритие се таи в основната линия на филма. Сюжетът е невероятен. Главните ни герои са избити до един, оцелял е само "Дърдорко" Кинт, куц мошеник, привидно глупав и много елементарен в действията си. Никой не може да разкаже какво се е случило освен него. И затова агент Куян безкомпромисно подхваща "леко" нелегален разпит в кабинета на шефа на участъка. Пъзел, раздробен на парчета, които са така разпилени по масата, че ти е трудно да ги намериш, камо ли да ги подредиш. След очната ставка, петимата престъпници, събрани там по скалъпено обвинение си напасват така, че заформят поредица от удари. Честно казано нещата се получиха спонтанно. Но се досещате, че като нагазите с двата крака в проблемите, следват план след план, кой под кой по-оригинален, и с колкото се може по-летален възможен изход.

Забележителен филм. Комплексността на историята и фабулата ме спира да продължа в ревюто си. Само мога да допълня, че идеята на филма и адаптацията на сценария са толкова добри, че му спечелват Оскар в категорията. Браво! Но това не е всичко. Филмът е номиниран в още една категория - най-добра поддържаща мъжка роля - Кевин Спейси. Дотогава подминавания актьор, правещ добри участия и блестящ пред камерата, сега триумфира с първата си престижна статуетка от Академията. Наистина велико изпълнение. Играе инвалид. Накуцващ, с извита лява ръка, плах, но същевременно достатъчно откачен и коварен, че да дръпне безкомпромисно спусъка и да отвори 9 милиметрова дупка в нечия глава. Не може да не споменем и останалата част от екипа: Гейбриъл Бърн, с една доста спокойна роля, типична за характера му, и перфектно изпълнена. Въпреки непрестанните лични проблеми на актьора, точно по време на снимките, всичко се е получило с такава точност и чувство, че филмът печели още една точка откъм майсторлък. Кевин Полак и Стивън Болдуин (Хокни и МакМанъс), обикновено актьори в сянка, но тук правят култови образи. Бенисио Дел Торо, и превъплъщението му на Фенстър е едно от най-забавните, които съм гледал на филмовия екран. С начина му на говор, жестове те грабва още в първите мигове, когато ченгетата го арестуват по повод очната ставка.
Чаз Палминтери обикновено играе кофти роли, впредвид - гадняр. Тук обаче е на страната на добрите. Пак се стреми да унищожи някой, но от лошите. Погнал е Дийн Кийтън (Гейбриъл Бърн), бивше ченге, с репутацията на сериозно корумпиран и вършил много престъпления още докато е носил значката на офицер от нюйоркската полиция. С малка поява на екрана, но с присъствие като име в завръзката са и героите на Сузи Еймъс и Пийт Посълтуейт (Иди, приятелката на Кийтън и адвокатът Кобаяши - говорителят на Кайзер Созе).

О, такъв състав и такова прекрасно творение. Много добро. Наистина един от най-култовите филми, удостоени с място номер 20 в ТОП 250 класацията на IMDB. Забележителен филм, с още по-забележителна визия, монтаж и да не забравяме саундтрак. Музиката на Джон Отман е идеална за случващото се на екрана. Едно потайно звучене с необикновен ритъм, каращ те все повече и повече да следищ събитията и да чакаш разкриването на Кайзер Созе.
В началото споменах за случайностите и непредвидените ситуации. Много пъти гледах филм за филма, по адрес на Обичайните заподозрени. Знаех го наизуст тогава (сега вече ми се губи, затова реших и пак да гледам филмчето). Толкова много от сцените са снимани непринудено, от първия път, я заради бързане от страна на актьорите, я заради друг натиск от трета страна и ограниченост в работното време на снимачния екип. И в крайна сметка се е получило едно от най-добрите "ганстерски-трилър" творения. Със супер заплетена история и великолепен финал. Жестоко !
"Най-големият номер на Дявола бил да убеди светът, че не съществува. И след това... в миг изчезнал."

»©« Braveheart

"Every man dies... not every man really lives"
                                                            - William Wallace

Преди 23 години, на този ден, в този час, секунди около тези минути съм се родил Аз. Смелото сърце на ElfGlade. Растях и опознавах света, любувах се на красотите му, добродетелите, радвах се заедно с моето семейство на всичко, което ни правеше щастливи. Редом с всички тези розови и брилянтни наситени с хармония неща е имало и много болка, тъга и нещастни моменти. Животът поредица от върхове и спадове, както за мен така и за околните ми, било то познати, близки и приятели, хора поставени за цел в моя живот. Затова си мисля, че стана време да споделя с вас филмът, който се превърна в Шедьовърът в киното за моята кино-маниакална персона. За да засила чувствата, с които ще опиша следващите редове естествено не мога да мина без великолепната нежна и епична музика на брилянтния композитор Джеймс Хорнър. За любовта на принцесата, е една от най-прочувствени теми от филмовата музикална композиция, носеща целия дух на Смело сърце (Braveheart) и историята, която лентата пресъздава.
През 1995 година, месец май, Мел Гибсън представя на широката публика своят нов филм. Смело сърце, по сценарий на шотландския историк и писател Рандъл Уолъс (може би потомък на самият Уилям Уолъс, или просто съвпадение). Бил съм на колко, 10 години, тепърва съм прохождал сериозно в кино сферата и съм трупал материал, за да се превърна в ценител и да придобил висока филмова култура. Филмът е останал непознат за мен, било то поради липса на данни, или по-скоро достъпът ми до тях е бил ограничен. Филмът остана скрит за мен и моите познания до една година (2001 или 2002, не си спомням точно), когато точно на 4-ти март, по Канал 1 не обявиха, че ще го излъчват. Спомням си 3-ти март, вечерта в която гледах Коса за първи път, точно когато свърши филма, ми пожелаха честит рожден ден, аз си легнах с усмивка заради това, а също и за предстоящата кино-вечер, в която Смело сърце щеше да влезе в живота, съзнанието ми... и най-вече щеше да плени сърцето ми.

"Go back to England and tell them there that Scotland's daughters and sons are yours no more. Tell them Scotland is free."

Влюбих се още първия път в това забележително филмово творение. Обикнах историята, впечатлих се от силната музика, която разтреперваше всяка фибра в тялото ми. Усещах както гайдите така и останалите музикални инструменти, с които оркестърът изпълняваше всяка една нота написана от бележитият Хорнър. Духът на Шотландия от 13-ти век, силата на тогавашното поколение, нуждата им за свобода и освобождение от английската тирания перфектно пресъздаден с музиката.
А кой по-добре може да се впише в ролята на смелото сърце, пълният с патриотизъм и кураж, готов да умре за родината си, освен синеокият Мел Гибсън. Погледът му е невероятен. Зареден с толкова енергия. В един момент усещаш зелените планински местности на Шотландия, в друг виждаш пламенния гняв кипящ за отмъщение, в друг бездънния му влюбен и безпомощен поглед, докато съзерцава неговата любима - Мъран. Не, не съм влюбен в Мел Гибсън :) Просто оценявам съвършенството на един актьор, и пълното му отдаване към ролята. Гибсън не само играе главната роля във филма (Уилям Уолъс), а също така и режисира лентата. Превръща адаптираната история в един безупречен хит и незаменима част от модерното кино, с една дума - класика. С друга дума - шедьовър. Удостоен с титлата: "Филм на годината" през идната година на награждаването за Оскари. Спечелил общо 5 броя от най-престижната филмова награда. Световно признание, милиони фенове. Но колко от тях приемат и оценяват филма толкова дълбоко и лично?! Колко от тях отдават сърцето си на една кино-лента, инспирирала ги за бъдещото им развитие и последващото изграждане на характера?! Нямам представа, тук съм да споделя че аз съм един от тях, ако някъде има и други. В противен случай оставам единствен. "Всеки човек умира... не всеки човек живее истински" - думи не на някой голям философ, не на някой велик писар или начетена личност, а на един праведен и мирен човек, чийто свят брутално е сринат от мерзостта на един и неговото деспотично управление. Отнетото семейство, любов и дом, го превръщат в безмилостен отмъстител, борец за свободата на себе си, своите сънародници, за Шотландия.

"And dying in your beds, many years from now, would you be willin' to trade ALL the days, from this day to that, for one chance, just one chance, to come back here and tell our enemies that they may take our lives, but they'll never take... OUR FREEDOM!"

Гледал съм филма много пъти. Наистина не стотици или десетки, може би близо до 10, наистина. Но това е защото искам да мине време... да забравя последното изживяване със Смело сърце, искам следващият път като го пусна... да е като за първи път. Защото няма да забравя тръпката от тогава, нито от всеки следващ. Уникално преживяване, заслужаващо си всеки бъдещ ден, отделен от времето ми, в което ще спра ежедневието си, и ще се върна за 2 часа и половина в миналото, споделяйки съдбата на Уилям Уолъс. Дали се вживявам много ли?! Вие ще прецените, но на мен честно казано ми е прекалено либерално към мнения, така че добри или лоши аз няма да бягам от тях, или да се противя, за да ви убеждавам в противното. Знам обаче, че няма сцена във филма, която да не ми е позната, и която въпреки това да не проследявам секунда по секунда, любувайки се на филмовото съвършенство. Симбиозата между актьорската игра, добрият грим, костюмите, музиката, операторското око, емоцията в очите на Гибсън е неповторима. Освен многото батални сцени, в които просто се любуваш на брутализма и варварският реализъм, повече в съзнанието ми, като изящество се откроява сцената с отмъщението за убийството на Мъран. Не точното битката, говоря за няколкото минути в началото на сцената. Точно след думите на английския намесник: "Доведете този размирник при мен!" и началото на музикалната тема на Хорнър. Бавно проследяваме действието с пристигането на Уолъс, яхнал своя кон, влизащ право в бърлогата на звяра, където го очакват десетки английски войници. Ето в тези моменти присъствието на Гибсън е невероятно. Всеки поглед, който отправя, и докато чувате музика, и гледате кадрите - усещате неговата злоба, неговото безсилие, неговата увереност в отмъщението, виждате черните пердета паднали през сините му очи. Усещате болката в смелото сърце, готови сте да стиснете юмруците му и да прекършите всяко копие устремено към тялото му с цел да го покоси. Жестока сцена, част от невероятен филм. И това са само няколко минути от него, и то не в самото начало. Изящество от класа, филм номер едно не само за 1995 година, а за цялото ми 23 годишно съществуване.

"It's well beyond rage. Help me. In the name of Christ, help yourselves. If we join, we can win. If we win, well then we'll have what none of us has ever had before: a country of our own."

Мел Гибсън в ролята на Уилям Уолъс, изправил се срещу безскрупулния и коварен английски крал Едуард Дългокракия (Патрик МакГуухън). Загубил своята любима Мъран (Катрин МакКормак), отмъстил за нея и поставил началото на бунта, довел до сломяването на цялата северна армия на Англия. Оглавил нашествието на шотландските планински воини дълбоко в тила на поробителя. Пленил сърцето на младата френска принцеса Изабел (Софи Марсо). Превърнал се в национален герой за Шотландия и магарешки трън в историята на кралство Англия. Gift of a thistle - на погребението на баща си звучи тази музика, когато младият Уолъс... получава магарешки трън от малките и нежни ръце на Мъран... така започва и тяхната история. Пленяващият разказ за Уилям Уолъс, за неговото свободно сърце и куражът който е намерил, за да го последва... Приятно гледане !

»©« Strange Days

Съвсем случайно снощи реших да проверя какво ще има по любимото ми бТВ. Разцъках сайтчето (честито им за новата визия) и се оказа, че вечерта от 22:30 ще пуснат Странни дни (Strange Days). Едно филмче от 1995 година, не толкова далече... или може би да?! По историята и адаптираният за голям екран сценарий на Джеймс Камерън (сещате ли се кой е той... ако ли не, спрете да ме четете! докато не се запознаете с него и творчеството му). На режисьорката Катрин Бигълоу (която мога да отбележа, че доста добре си е свършила работата). Получило се е една лента с качество, доста над границата на приличното. Убер-яко трилърче.
И така, часът беше към 21:00 в същото време излъчваха една не толкова лоша боза, от тези на екшън карате момчето Жан-Клод Ван Дам (затворете вратата след последният). Внезапна смърт, помня го от едно време, когато филмите му не се смятаха за толкова пропаднали. Доизгледах въпросната Внезапна смърт, после новините и като ветровитата прогноза за времето и сладките спортни новини за родният ни червено-картонен футбол, стана време за моят филм.

Последният път, когато го бях гледал... наистина беше много отдавна. Минимум преди 10 години. Не че го бях забравил, но след като видях в програмата, че ще го излъчват - не исках да пропусна. Историята е доста интересна и типична за човек като Камерън. С неговият непрестанен поглед в не толкова далечното бъдеще, възможността на технологията и същевременният геноцид, до който дружно и без много усилия ще стигне човечеството на заветната 2000 година. След филмите за Терминатора, както и жестокото продължение на Пришълец, всичко правено от Камерън се гледа с широко отворени очи. Направо попиваш от екрана. И как иначе. Перфекционист с чувство за хумор и усещане към качественото кино. Рядко прави филми (да речем на 7 години, 1 път), но пък се помнят 30 години след това, като че са пуснати вчера за пръв път. Някой ден ще заговоря и за Титаник...
Въпреки че филмът е режисиран от Катрин Бигълоу и нейното име стои на финалните надписи, то съм убеден че Джеймс Камерън й е нещо като гуру, или най-малкото наставник. Личеше си че стилът на филма, не просто като сценарий, а като операторско движение, цялостна визия, се доближаваше до терминаторите. Не ги копираше, просто... има специфичен стил, който се разпознава при всеки режисьор. А историята е следната:
Още с откриващата сцена ставаме свидетели на обир с взлом в един китайски ресторант. Всичко завършва с ченгета преследващи обирджиите, приклещването им до покрива на сградата, прескачане между покривите... пропуск на кракът, изплъзване и размазване на цимента. Очите на Ралф Файнс се отварят и филмът започва. Героят му - Лени Ниро, е продавач на удоволствия. Имаш фантазия, забранен плод, уви не искаш да нарушаваш клетви или закони. Затова търсиш Ниро, който те снабдява с диск със съответната фантазия. Слагаш си Паяка на главата, удряш плей и си затваряш очите. Това изобрение били правителствено, но така и не пуснато в употреба, но за сметка на това прилежно изпиратствано от някой бездомен гений от тъмната страна. В следствие на което тази индустрия е нелегална, но пък доста доходна и се търси. Миналото на героят ни обаче не е било такова. Навремето е бил добро ченге от нравственият отдел на полицията в Лос Анджелис. Пререкания с безскрупулният шеф му костват службата. Оттам и новото му занимание. Мирни дни, или по-скоро нормални търговски дни, с обичайните опастности да го спипа я полиция, я някой побъркан клиент с оръжие и достатъчно голямо количество дрога в кръвта си. Затова отвреме на време Лени разчита на своите най-приближени - Мейс (от яката мацка Анджела Басет, като имам предвид наистина яка, щото раздава кютек във филма и има много хубави крака), както и Макс (Том Сайзмор) - опасен тип, готов на всичко за добрия си приятел Лени (няма да повярвате даже колко готов).

Вечерта на 30-те декември 1999 година се случват много събития. Постоянни размирици по улиците на Лос Анджелис, полиция и военни бродят с опити да запазят реда. Настъпил е хаос възбуден от цялата тази еуфория по новото хилядолетие. Говори се за Апокалипсис и какво ли още не, все неща които обаче са далеч от битието на Лени. Същият обаче получава поредица от записи за Паякът, които хич не са добра гледка. Смърт, корумпирани ченгета, екзекуции. Всичко това заплита историята и превръща героят ни в мишена. Междувременно обсебен от бившето си гадже Фейт (Джулиет Луис) и постоянно пребиван от горилите на новият й приятел - Файло (Майкъл Уинкот), работата става все по-дебела. Когато кръгът се стяга около вратът на Лени и Мейс, превърнали се в бягащи цели за корумпираните ченгета (героите на Винсънт Д'Онофрио и Уилям Фичнър) един по едни почват да падат глави, Паякът е в основата на цялото действие, часовникът тиктака, хаосът е пълен на връх нова година, на прага на 2000-та, поставяща началото и на новият милениум. Паметен ще бъде завършекът на филма, годината, хилядолетието. Ще останете супер доволни и... безспорно ще прибавите този филм към колекцията на любимите ви. Защото Камерън знае добре как да поддържа динамиката и напрегнатостта на един филм. Също така и до колко да ви обтяга нервите с обратите и логичните развръзки. Тук логично може и да хванете по средата на филма, но лично аз не го очаквах (това навремето де, сега знаех кой колко лош е, кой ще го отнесе и по какъв начин).
Странни дни предстоят. Радвам се че минахме 2000-та без такива ексцеси като тези във филма, но какво още ни чака, и дали наистина има какво да правим в следващите 1000 години, без да се самоунищожим?! Може би следващият проект на Джеймс Камерън ще внесе някаква идея, гледна точка за това как върви еволюцията ни, технологиите и съвместното ни съжителство: човек-човек и човек-машина.

П.П. А знаете ли че в първият си филм, Жан-Клод Ван Дам играе ролята на каратист-гей?!

»©« Die Hard With A Vengeance

Още едно златно парче, от миналия век. Умирай трудно: В истинския смисъл на думата (Умирай трудно 3). Продължение на хитовите блокбастъри от 10-на години преди това, пак с участието на Брус Уилис, на режисьора Джон МакТиърнън. Най-добрата част от всичките (включително и след излизането на четвъртата част тази година - Live Free or Die Hard). Любим филм навремето, преди да открия по-стойностните обаче. Но и днес, продължавам все така да му се кефя. И на екшън сцените, и на култовите лафове, на всичко. За един киноманиак, познаването на четирилогията Умирай трудно е задължителна. Веднъж да го гледате, ще си запечатите образа на Джон МакЛейн, тичащ по потник, целия в смазка и кръв, готов да разкатае лошите. И този път те са от немски произход. Хубавото е че правят връзка с първа част (когато Ханс Грубер (Алан Рикман) беше метнат от небостъргача Накатоми). Тук брат му - Саймън Грубер (Джеръми Айрънс) идва да направи живота на МакЛейн възможно най-трудния. Оттам и подзаглавието на филма - В истинския смисъл на думата (With a Vengeance).

Партньор на МакЛейн, и незаменим образ, е Зевс, изигран от Самюъл Л. Джаксън. Уникален образ! Невероятно поведение, реплики, изпълнение. Разсмива отвсякъде с непорочната си откровеност и расистко държание. Да, ще го видите в ролята на чернокож, за когото белите са невероятен враг. И през цялото време ще се удивлявате, защото това обикновено не се среща (странно е...).
Екшъна е на високо ниво. Има толкова готини сцени, с такива... кървави моменти, че ще се изплезите пред екрана, с усмивка. Естествено колкото и бой да яде нашето момче, винаги лошите го отнасят накрая. А и няма как, не може да убиеш господин Умирай трудно! Оцелял е след толкова мазане по филмовите екрани, че сега ли.

Ще се израдвате на непрекъсната динамика, на цялата гонитба, преследване, ходене по свирката на "Саймън казва". Не само че го биеше главата през целия филм, заради седмичното препиване, ами и тоя Саймън го сцепва от загадки, главоблъсканици, които без Зевс, нямаше как да се оправи. При неподчинение следва БУМ! на оживено място. "Саймън казва: Лейтенант МакЛейн и Самарянинът да бъдат в 10:20 на метро спирката на Уолстрийт, до будката за вестници", и се почва...
Уникално, наистина! Енергичен филм, гледан от мен безброй пъти (е не колкото 13-ят войн, но все пак... и интересното е че, Джон МакТиърнън винаги създава филми, които се гледат ли гледат, без да писват). Браво! Приятно гледане и... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» back to top

Another gold piece, from the last century. Die Hard: With a Vengeance. A sequence of the hit blockbusters from 10 years ago, again starring Bruce Willis, and the director John McTierman. The best part of all (including the after the release of the forth last part this year – Live Free or Die Hard). A favourite movie at that time, before I discover more valuable. But even now I continue to enjoy it in the same way. And the action scenes, and the cool jokes, everything. For a cinemaniac, knowing the tetralogy Die Hard is mandatory. If you watch once, you'll seal the picture of John McTierman, running wearing a vest, covered all in grease and blood, prepared to kick the ass of the bad guys. And this time they are with German origin. The god thing is that they make link with the first part (when Hans Gruber (Alan Rickman) was thrown out of the skyscraper Nakatomi). Here, his brother – Simon Gruber (Jeremy Irons) comes to make McClane's life as hard as possible. And this is where the subtitle of the movie – in the real meaning of the word (With a Vengeance).

Partnering to McClane, and an irreplaceable character is Zeus, played by Samuel L. Jackson. Truly unique character! Amazing attitude, lines, act. Makes you laugh with his taintless honesty and racist behaviour. Yes, you'll se him in the role of a Blackman for who the white are an incredible enemy. And during the whole time you'll be surprised because this is not very common (it's odd...).
The action is on a high level. There are so many cool scenes, with such... bloody moments that you're tongue will fall to the floor in front of the screen, with a smile. Of course no matter how much punches our guy gets, the bad always get what they deserve. And just how, you can't kill Mr. Die Hard! He survived after so much squashing on the movie screen, so what's left for now.

You'll enjoy an incredible dynamics, the hole chase, pursue, the playing "Simon says" game. Not only his head hearted though the whole movie because of the weekly drinking, but also this Simon gives him riddles, brainteasers, which without Zeus he would not handle. Disordering leads to BOOM! on public places. "Simon says: Lt McClane and the Samaritan to be at Wall Street metro station at 10:20 next to the news kiosk", and it starts...
Truly unique! Energetic movie, which I watched hundreds of times (well not as much as The 13th Warrior, but still... and the interesting thing is that John McTierman always creates movies which are watched oven and over, without getting boring). Bravo! Nice watching and... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» translated by Ilienna

»©« H.E.A.T

ЖЕГА... филмът с който дебютът на Майкъл Ман на големия екран се увенча с краен зрителски интерес и множество фенове! Дългогодишно очакваната колизия на двамата феноменални актьори - Ал Пачино и Робърт де Ниро, най-накрая е факт. Вижте ги на снимката... това беше момента, в който двамата, държейки се като приятели споделиха по чаша кафе, часове преди големия удар на... лошите :)
ЖЕГА... събитие, отново от 1995 година (а колко още има... сред тях е и шедьовърът на всички времена за мен, но за него ще пиша по-късно...). Партниращи звезди във филма са Вал Килмър, Джон Войт, Ашли Джъд, Даян Венора, Том Сайзмор... Натали Портман (година след невероятно успешното си участие в Леон).
ЖЕГА... великолепна режисура от страна на Майкъл Ман, почти 3 часа наблюдаваме качествена кинематография, операторско майсторство, интересен сюжет. Тръпката е на ниво, на моменти страшно подчертавана от озвучението.
Звукът - много важна част във филма. Не говоря само за саундтрака, който между другото също е много добър... U2 - Always Forever Now (част от ритъма ползван при обира на банката... жестока сцена) или Moby - God Moving Over Face of Waters (финала на филма, сблъсъка на двамата главни герои), а говоря и за звуковия монтаж. Вече на няколко пъти споменавам голямата сцена, в която групата престъпници напускат банката, която току що са обрали и на входа ги посрещат ченгетата. И двете страни тежко въоръжени без притеснения да употребяват оръжията! В тази сцена е използван оригиналния звук, записан по време на снимките... повярвайте ми, невероятно е. При възможност да гледате филма, направете го с подходящата апаратура, която да ви гарантира чист звук! Заслужава си...
Какво още бих могъл да кажа за филма, така че да ви заинтригувам още...
Може би просто част от думите на Нийл МакКоли (Робърт де Ниро), а именно: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Приятно гледане !

» back to top

HEAT... the movie where the first appearance of Michael Mann was crowned with ultimate viewer's interest and millions of fans! The long years waited collision of two phenomenal actors - Al Pacino and Robert De Niro is finally a fact. You can see them on the picture above... this is the moment where the two while acting as friends had a cup of coffee just hours before the big score of... the bad guys :)
HEAT... an event, again from 1995 (and how much more there is... along them is the masterpiece of all times, but I'll write about it later...). Co-staring actors in the movie are Val Kilmer, Jon Voight, Ashley Judd, Diane Venora, Tom Sizemore... Natalie Portman (a year after her incredibly successful act in Leon).
HEAT... magnificent staging made from Michael Mann, almost 3 hours we were observing the high-quality cinematography, camera skills, interesting plot. The trill is on its level, in some moments underlined by the soundtrack.
The sound – a very important part of the movie. I'm not just talking about the soundtrack which by the way is also very good... U2 - Always Forever Now (part of the rhythm was used during the robbery of the bank... nice scene) or Moby - God Moving Over Face of Waters (the end of the movie, the duel between the two main characters), but I'm talking the sound assembly. I mentioned the big scene couple of times now, where a group of criminals leave the bank which they have just robed and are awaited by cops on the entrance. Both side are heave armed and use their guns with no embarrassment! In this scene the original sound was used, recorded during the shooting... believe me, it's amazing. If you have the chance to watch the movie, do it with the appropriate installations which could guarantee you the real sound! It's worth it...
What else can I say about the movie so that I can interest you more...
May be just a quote from the words of Neil McCauley (Robert De Niro), namely: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna

»©« Hack the Planet

О, да! Тези които виждате на снимката, малко по-нагоре са Анджелина Джоли и Джони Лий Милър, през 1995 година, във филма Хакери (Hackers). Гледали ли сте го?! О, пропуснали сте... веднага можете да поправите грешката. Защо ли?! Ха ми, защото си заслужава.
За какво става въпрос в Хакери, накратко: 1988 година в Сиатъл (САЩ) спец частите влизат в дома на Дейд Мърфи, изкарвайки ангелите на майка му, докато тя му приготвя закуска... така и не го виждаме Дейд в тези първи кадри... докато не идва момента в съда, където се оказва че малкото 11 годишно хлапе, с прякор Zero-Cool (хакерски псевдоним) е разбил 1507 компютъра, сринал финансовата система на Уолстрийт... и изобщо, е ебал мамата на цялото нападение... :) Простете за френския израз. И така, лишен от достъп до компютър и телефон, докато не навърши 18 години, Zero-Cool е съкрушен...
Така започва филма, следва страхотното звучене на Orbital - Halcyon & On & On... и оттам нататък сте вие! Няма да го разказвам, защото просто ще ви лиша от кефа.
Защо ми харесва филма?! Защо ви го пробутвам, след като е от преди 12 години.
- сценарият е интересен (не, няма да се нагледате на професионални хаквания, тези от вас които са по-напред с технологиите, даже ще се посмеят на остарелите техники, или неправилните термини, но пък ако скипнете фактите, и се наслаждавате, филма е върхът);
- музиката е една от най-добрите... както споменах вече, започва с Orbital, на места се срещат The Prodigy, Massive Attack, Underworld, Stereo MCs... потърсете саундтрака, ще ви хареса;
- има доста култови моменти, които и до ден днешен се цитират, и предизвикват приятни спомени в съзнанието на феновете на филма...
- Анджелина Джоли... о да, дори с къса коса, тя отново е великолепна ;)
- един от любимите ми филми... за пореден път мисля да го гледам тази вечер, като се прибера от работа...
И така, не знам дали ви убедих, или сте непреклонни, но Хакери за мен е добър филм, приятел, заслужаващ си 2-та часа релакс. Има и продължение, Хакери 2, там вече говорим за Кевин МИТник... аз продължение ли казах? Нее, просто името е сходно, няма нищо общо с първата част или героите от нея... там вече е наблегнато повече на реализъм, но за мен първата част е по-динамична, и по-приятна за гледане. Действа ми положително.
Е, зрителиии, блогъри... читатели, отправяйте се към BSPlayer-а си, и пускайте филма. Енджой, и очаквайте още включвания от мен, тук... hush hush :)

» back to top

Oh, yeah! There two that you can see on the picture above are Angelina Jolie and Jonny Lee Miller from the movie Hackers in 1995. Have you seen it?! Oh, you haven't... you should fix this mistake right away. Why?! Well because it's worth it.
What is it about in Hackers, shortly: in 1988 in Seattle (USA) the US Secret Services brake into the home of Dade Murphy's home and scare the angels out of his mother, while she is preparing him breakfast... we don't even see him in these first scenes... until comes the moment in the court, where it turns out that the eleven year old boy, with nickname Zero-Cool (hacker's alias) has brake 1507 computers, has destroyed the financial system on Wallstreet... and in general, he fucked them up beyond all recognition... :) Forgive me for the French expression. And so, he is banned from having access to a computer and a telephone, until he turns 18 years, Zero-Cool is overwhelmed...
This is how the movie begins, followed by the amazing sounds of Orbital - Halcyon & On & On... and you're on your own from here! I'm not going to tell you the movie, because this would deprive you of the pleasure.
Why do I like this movie?! Why am I shoving it to you if it's from 12 years ago?
- the screenplay is interesting (no, you won't see any professional hackings, those of you that are more advanced with the technologies, could laugh a little to the aged techniques, or the wrong terms, but if you skip these facts, and enjoy, the movie is great);
- the music is one of the best... as I mentioned already, it begins with Orbital, you could also hear The Prodigy, Massive Attack, Underworld, Stereo MCs... look for the soundtrack, I'll like it;
- there are some original moment, which are quoted until this day and provoke pleasant memories in the minds of the fans...
- Angelina Jolie... o yeah, even with short hair she is still magnificent ;)
- one of my favorite movies... I'm thinking of watching it once again when I go home from work...
So I don't know if I convinced you to watch it or you are stern, but Hackers is one of the best movies for me, buddy, worth spending the 2 hours relaxing. There is a sequence, Hackers 2, there's the story of Kevin MITnick... did I say sequence? Noo, it's just the same title, it has nothing to do with first part or the characters in it... there's more stress on the realism, but for me the first part is more dynamic and more pleasant for watching. It influences me positively.
Well, viewers, bloggers... readers, go straight to your BSPlayer, and play the movie. Enjoy, and look forward for more reviews from me, here... hush hush :)

» translated by Ilienna