»©« Lethal Weapons

Lethal Weapon (1987) - Смъртоносно оръжие:
Това не е обикновена полицейска комедия. Не е нова история за доброто ченге-лошото ченге. Мел Гибсън и Дани Гловър в безсмъртната екшън-комедия на режисьора Ричард Донър - Смъртоносно оръжие. За първи път сержантите Мартин Ригс и Роджър Мъртоу се срещат през 1987 година. По следите на г-н Джошуа (Гари Бъзи) и генерал МакАлистър (Мич Райън) двамата създават един от най-добрите кино тандеми. Забавни, диви и много смъртоносни. Всъщност колкото по-спокоен и предпазлив се опитва да бъде Мъртоу, Ригс разцепва мрака и прави от всичко екшън. Не оставя никой виновен да се измъкне ненаказан. Подушва от далече, когато нещо не е вред и веднага започва яростна гонитба или вади пищова от гащите. Мда, много луд - особено луд, но пък жестоко ченге.

Първата част дава много добро начало на поредицата. Неостаряващите лафове и добре познатите каскади са копирани не малко пъти в голяма част от следващите филми на подобна тематика. Но никой от тях не може да бие оригинала. Все пак филмът си носи и стандартните заигравки с лошите, типични за 80-те години. Сещате се. Представяне на лошия герой по много интересен начин - колко корав е. След това специалните предсмъртни реплики, точно преди обрата. А накрая една недомислена пет минутна сцена с бой на полянката пред къщата на Мъртоу. Е колкото и да му се кефя на филма, тая сцена винаги я превъртам. Всичко останало обаче винаги го следя с интерес. Не че е минала и година, в която да не съм гледал ако не всичките четири, то поне един от смъртоносните оръжия.

Lethal Weapon 2 (1989) - Смъртоносно оръжие 2:
Две години по-късно, рунтавата прическа на Мел Гибсън и неостаряващото (въпреки годините) лице на Дани Гловър отново под режисурата на Ричард Донър заснемат втора част на Смъртоносно оръжие. Току що сте видяли началните надписи, а Ригс вече крещи опитвайки се да заглуши полицейската сирена. Кеф, преследване. Луди минути още в началото. Този път лошите са повече, на всичко отгоре говорят холандски (или нещо подобно на езика). Замесени са крюгеранди, ЮАР, апартейда и политическия имунитет. В ролята на гаднярите този път са Джос Окланд и Дерик О'Конър.

Но с новите отрицателни лица, сценарият на Шейн Блак допълва тандема с един голям образ - Лио Гец (Джо Пеши). На вид случайно вмъкнат в историята, но с голям принос към нея и с още повече забавни моменти. Междувременно Ригс не се оставя динамиката на филма да утихне и подхваща преследване след преследване. Гърмене, много шум, взривове и летящи кенефи. Как им ги ражда главата на тия сценаристи... А филмът върви на един дъх, изобщо не го усещаш. Моето мнение е, че нивото на втория филм е по-добро от това на първия. Което още повече ме радва, тъй като обичам положителния прогрес в една поредица. Трудно е да запазиш магията на един филм, ако продължението не струва. Но пък справиш ли се, те чака двоен успех сред феновете.

Lethal Weapon 3 (1992) - Смъртоносно оръжие 3:
През 1993 година главните действащи лица се събират за пореден път - слушайки Sting - It's Probably Me се наслаждавате на едно много хубаво, спокойно и тихо начало. Проследявате с интерес бавно горящия пламък на черния фон, който изписва една страхотно засукана тройка. И тогава - БУМ! Присъщо за Ригс и Мъртоу, нещо в една простичка ситуация се обърква. Преди да са се усетили вече са понижени на пътен патрул, а униформите как им отиват, хахаха! Но неприятностите и престъпниците просто се лепят за Ригс, а оттам и Мъртоу решил да се пенсионира е въвлечен във всяка една критична ситуация. Заедно с тях обаче е и Лио Гец, явно и в тази част ще има подобаващи коментари и фън с марка Джо Пеши. Новото лице - Лорна Коул, мацката от Вътрешни афери, която има за цел да спре точно определени мръсни ченгета. Но това не е просто жена, не е просто полицай - това е героинята на Рене Русо. Тази която най-сетне овладя примката на Ригс и се показа по-дива и от него. Просто двамката са си един за друг, а сцената в която си "мерят" белезите - велика!

Лошата роля се пада на Стюарт Уилсън - корумпираното ченге Джак Травис, продължаващ да върши мръсните си сделки, дори когато вече е извън полицейския участък. Но годините служба са му дали безценен опит и трафика на оръжия и специални бойни припаси не спира. По улиците са пръснати "убийци на ченгета" - бронебойни патрони в употреба на автоматични оръжия. За да се включите в ешкъна този път предпазните жилетки са задължителни.

Lethal Weapon 4 (1998) - Смъртоносно оръжие 4:
Всичко хубаво рано или късно завършва. Това се случва и със Смъртоносно оръжие. Годината е 1998, а Мел Гибсън, Дани Гловър, Ричард Донър, Джо Пеши, Рене Русо, Стив Каан, Дарлийн Лав, Трейси Улф, Деймън Хайнс и Ебъни Смит за заедно за последно. Въпреки цялата тая меланхолия около приключване на четирилогията, споделянето на едно грандиозно шоу е удоволствие за зрителя. На практика 70% от героите са порастнали с 11 години пред вас, докато сте следили отделните части на екшън комедията. Духът на първите части се е запазил, макар тук много от нещата да не ми харесват особено. Пример - Мел Гибсън определено е поостарял или най-малкото застрахователите му вече не го пускат току така да си прави каскадите. Даже при едните надбягвания с лошите, не му стига въздуха... та все на дубльора се фокусираше камерата. Но както и да е. Свежата кръв е внесена от Крис Рок и неговия по-фън дори от Лио Гец герой - детектив Бътърс (Бисквит, Бигълс, Бътс и всички онези имена, с които го наричаха Ригс и Мъртоу).

А този от снимката познахте ли го?! Джет Ли - колкото и спец ефекти да е представянето му, човекът е доста бърз. Има луди рефлекси и направо сритва задника на смъртоносното оръжие Ригс. Джет Ли и Ким Чан ("It's fry rice, you plick!") формират лошата групировка в Смъртоносно оръжие 4. Този път са намесени Триадите, безмилостни китайски мафиоти и много фалшиви пари.
Стари или не, Гибсън и Гловър се държат достойно до последно. Даже дружно успяват да се справят с малчугана с плитка, който избягва дори куршуми. Както вече споменах не съм очарован от някои сцени, включая и финалната. Всичките тия общи снимки и раждания никога не са ме кефели като ги правят изкуствено, но... преглъщаш и си спомняш за това как започна всичко... преди 11 години. Тогава настроението ти се оправя и в паметта ти четирилогията Смъртоносно оръжие запазва велик спомен!

"I'm too old for this shit...", "Hey... Go spit, Rigs!" или пък изваденото рамо на сержанта, след което следва "Oh... I'm pissed, Roger! Now I'm really pissed off..." са неделима част от поредицата. Да не говорим за музиката на Майкъл Кеймън и великолепното звучене от китарата на Ерик Клептън. Сцените на премисляне, оценяване на ситуацията и взимането на решенията от героите, във всеки един от четирите филма, винаги са били под нотите на Клептън и неговата китара. И в добавка малко саксофон. Определено - голям филм.
От доста време се канех да направя едно такова голямо представяне на Смъртоносно оръжие. Мислех да е по отделно за всеки, но накрая стана така че филмите ги погълнах (отново) в рамките на два дена. Вървяха толкова леко и носеха същия дух на забавление и тръпка като всеки предишен. Неостаряваща класика. Затова и сега ви ги поднасям - заедно. Подобно на героите в поредицата, не бива да разделяме нищо свързано със Смъртоносно оръжие. Не знам какво ще правя през 2009-та, но съм сигурен че един ден измежду всичките 365, ще си пусна някой от тези филм... отново!

»©« Braveheart

"Every man dies... not every man really lives"
                                                            - William Wallace

Преди 23 години, на този ден, в този час, секунди около тези минути съм се родил Аз. Смелото сърце на ElfGlade. Растях и опознавах света, любувах се на красотите му, добродетелите, радвах се заедно с моето семейство на всичко, което ни правеше щастливи. Редом с всички тези розови и брилянтни наситени с хармония неща е имало и много болка, тъга и нещастни моменти. Животът поредица от върхове и спадове, както за мен така и за околните ми, било то познати, близки и приятели, хора поставени за цел в моя живот. Затова си мисля, че стана време да споделя с вас филмът, който се превърна в Шедьовърът в киното за моята кино-маниакална персона. За да засила чувствата, с които ще опиша следващите редове естествено не мога да мина без великолепната нежна и епична музика на брилянтния композитор Джеймс Хорнър. За любовта на принцесата, е една от най-прочувствени теми от филмовата музикална композиция, носеща целия дух на Смело сърце (Braveheart) и историята, която лентата пресъздава.
През 1995 година, месец май, Мел Гибсън представя на широката публика своят нов филм. Смело сърце, по сценарий на шотландския историк и писател Рандъл Уолъс (може би потомък на самият Уилям Уолъс, или просто съвпадение). Бил съм на колко, 10 години, тепърва съм прохождал сериозно в кино сферата и съм трупал материал, за да се превърна в ценител и да придобил висока филмова култура. Филмът е останал непознат за мен, било то поради липса на данни, или по-скоро достъпът ми до тях е бил ограничен. Филмът остана скрит за мен и моите познания до една година (2001 или 2002, не си спомням точно), когато точно на 4-ти март, по Канал 1 не обявиха, че ще го излъчват. Спомням си 3-ти март, вечерта в която гледах Коса за първи път, точно когато свърши филма, ми пожелаха честит рожден ден, аз си легнах с усмивка заради това, а също и за предстоящата кино-вечер, в която Смело сърце щеше да влезе в живота, съзнанието ми... и най-вече щеше да плени сърцето ми.

"Go back to England and tell them there that Scotland's daughters and sons are yours no more. Tell them Scotland is free."

Влюбих се още първия път в това забележително филмово творение. Обикнах историята, впечатлих се от силната музика, която разтреперваше всяка фибра в тялото ми. Усещах както гайдите така и останалите музикални инструменти, с които оркестърът изпълняваше всяка една нота написана от бележитият Хорнър. Духът на Шотландия от 13-ти век, силата на тогавашното поколение, нуждата им за свобода и освобождение от английската тирания перфектно пресъздаден с музиката.
А кой по-добре може да се впише в ролята на смелото сърце, пълният с патриотизъм и кураж, готов да умре за родината си, освен синеокият Мел Гибсън. Погледът му е невероятен. Зареден с толкова енергия. В един момент усещаш зелените планински местности на Шотландия, в друг виждаш пламенния гняв кипящ за отмъщение, в друг бездънния му влюбен и безпомощен поглед, докато съзерцава неговата любима - Мъран. Не, не съм влюбен в Мел Гибсън :) Просто оценявам съвършенството на един актьор, и пълното му отдаване към ролята. Гибсън не само играе главната роля във филма (Уилям Уолъс), а също така и режисира лентата. Превръща адаптираната история в един безупречен хит и незаменима част от модерното кино, с една дума - класика. С друга дума - шедьовър. Удостоен с титлата: "Филм на годината" през идната година на награждаването за Оскари. Спечелил общо 5 броя от най-престижната филмова награда. Световно признание, милиони фенове. Но колко от тях приемат и оценяват филма толкова дълбоко и лично?! Колко от тях отдават сърцето си на една кино-лента, инспирирала ги за бъдещото им развитие и последващото изграждане на характера?! Нямам представа, тук съм да споделя че аз съм един от тях, ако някъде има и други. В противен случай оставам единствен. "Всеки човек умира... не всеки човек живее истински" - думи не на някой голям философ, не на някой велик писар или начетена личност, а на един праведен и мирен човек, чийто свят брутално е сринат от мерзостта на един и неговото деспотично управление. Отнетото семейство, любов и дом, го превръщат в безмилостен отмъстител, борец за свободата на себе си, своите сънародници, за Шотландия.

"And dying in your beds, many years from now, would you be willin' to trade ALL the days, from this day to that, for one chance, just one chance, to come back here and tell our enemies that they may take our lives, but they'll never take... OUR FREEDOM!"

Гледал съм филма много пъти. Наистина не стотици или десетки, може би близо до 10, наистина. Но това е защото искам да мине време... да забравя последното изживяване със Смело сърце, искам следващият път като го пусна... да е като за първи път. Защото няма да забравя тръпката от тогава, нито от всеки следващ. Уникално преживяване, заслужаващо си всеки бъдещ ден, отделен от времето ми, в което ще спра ежедневието си, и ще се върна за 2 часа и половина в миналото, споделяйки съдбата на Уилям Уолъс. Дали се вживявам много ли?! Вие ще прецените, но на мен честно казано ми е прекалено либерално към мнения, така че добри или лоши аз няма да бягам от тях, или да се противя, за да ви убеждавам в противното. Знам обаче, че няма сцена във филма, която да не ми е позната, и която въпреки това да не проследявам секунда по секунда, любувайки се на филмовото съвършенство. Симбиозата между актьорската игра, добрият грим, костюмите, музиката, операторското око, емоцията в очите на Гибсън е неповторима. Освен многото батални сцени, в които просто се любуваш на брутализма и варварският реализъм, повече в съзнанието ми, като изящество се откроява сцената с отмъщението за убийството на Мъран. Не точното битката, говоря за няколкото минути в началото на сцената. Точно след думите на английския намесник: "Доведете този размирник при мен!" и началото на музикалната тема на Хорнър. Бавно проследяваме действието с пристигането на Уолъс, яхнал своя кон, влизащ право в бърлогата на звяра, където го очакват десетки английски войници. Ето в тези моменти присъствието на Гибсън е невероятно. Всеки поглед, който отправя, и докато чувате музика, и гледате кадрите - усещате неговата злоба, неговото безсилие, неговата увереност в отмъщението, виждате черните пердета паднали през сините му очи. Усещате болката в смелото сърце, готови сте да стиснете юмруците му и да прекършите всяко копие устремено към тялото му с цел да го покоси. Жестока сцена, част от невероятен филм. И това са само няколко минути от него, и то не в самото начало. Изящество от класа, филм номер едно не само за 1995 година, а за цялото ми 23 годишно съществуване.

"It's well beyond rage. Help me. In the name of Christ, help yourselves. If we join, we can win. If we win, well then we'll have what none of us has ever had before: a country of our own."

Мел Гибсън в ролята на Уилям Уолъс, изправил се срещу безскрупулния и коварен английски крал Едуард Дългокракия (Патрик МакГуухън). Загубил своята любима Мъран (Катрин МакКормак), отмъстил за нея и поставил началото на бунта, довел до сломяването на цялата северна армия на Англия. Оглавил нашествието на шотландските планински воини дълбоко в тила на поробителя. Пленил сърцето на младата френска принцеса Изабел (Софи Марсо). Превърнал се в национален герой за Шотландия и магарешки трън в историята на кралство Англия. Gift of a thistle - на погребението на баща си звучи тази музика, когато младият Уолъс... получава магарешки трън от малките и нежни ръце на Мъран... така започва и тяхната история. Пленяващият разказ за Уилям Уолъс, за неговото свободно сърце и куражът който е намерил, за да го последва... Приятно гледане !

»©« Conspiracy Theory

Ще се върна няколко години назад, но този път до посрещането на новата година... 1997 срещу 1998. Тогава за първи път се срещнах с Теория на конспирацията. Филм, на режисьора Ричард Донър, с участието на Мел Гибсън, Джулия Робъртс, Патрик Стюърт. Спомням си че точно се пробуждах, докато слушах непрестанното бръщолевене на Джери Флечър (Гибсън), таксиметров шофьор, който беше наистина от най-досадните. Знаете, ако има някъде такъв герой, то непременно ще е голям дърдорко, но тук беше в двойна-тройна-четворна доза.
Въпросният Джери, в цялото си говорене, в неспирните си опити да даде информация на "слушащите" го, постоянно изглеждащ на побъркан параноик, всъщност ни заплита в една сложна игра. Игра, чиито мистериозни парченца, пропити с тайна, събираме през целия филм. Навързваме нещата след всяко едно събитие. Луд и побъркан, параноик, постоянно търсещ комбинации, живеещ по невероятно странен начин, с редица суеверия и привички, Джери ни става симпатичен, отколкото да го мислим за опасен. Въпреки че говори за невероятни неща, че пише своя бюлетин вечер, докато чете новите вестници, слива заглавия, и изравя недостижими за останалите бъдещи събития, е хубаво да го видиш когато започне да се оказва прав. Тогава вече ви става интересно и си казвате, леле... ами сега какво следва?! Следва точно това, развръзката на филма - когато един човек е наясно с много тайни, които трябва да си останат такива, притежателите на тайните го търсят, за да го премахнат.

С маниакалната си привързаност към Алис Сътън (Робъртс), Джери завлича и нея в историята. Със скептично отношение в началото, и тя подобно на останалите не приема насериозно думите на параноика. Но както казах, започнат ли нещата да се случват така, както той ги е разказвал дни преди това... вече всички започват да гледат с други очи на героя. Играта наистина загрубява, има мъчения, разпити, промиване на мозъци, много фалшиви имена, много инициали, и като цяло обобщение на гадните под името "те" или "тях". Дам, не обвиниха нито една агенция, просто всички бяха "те". И всички търсеха Джери, за да му запушат устата. Той уви се оказваше по-хитър винаги.
Сценарият на филма е много увлекателен, дело на Браян Хелджелънд (L.A. Confidential). Ще се впуснете в едно приключение с неизвестен край. Ако не следите внимателно, рискувате да пропуснете важни моменти, и тогава накрая пъзелът ви ще има образ, но няма да е с точното значение като идеята на сценариста. Дори да следите напълно внимателно, пак ще пропуснете нещо, но поне ще знаете че филма е страхотен.
На мене ми трябваха 2 или 3 пъти, навремето, за да му забележа абсолютно всички детайли. Но и сега, след като отдавна не се беше случвало да го гледам, бях забравил някои неща, което беше добре дошло. Нещо като... да изиграеш любимата игра наново. Забавление, на n-та степен!

Почувствайте силата на конспирацията, започнете да се заключвате, и да поставят празна бутилка от бира, на бравата на входната врата. Купувайте си всеки път Спасителят в ръжта, щом го видите... а не го ли видите, търсете го, докато не го намерите. Бъдете предпазливи, дръжте се странно. Оглеждайте се навсякъде. Защото ако търсите конспирацията навсякъде, рано или късно попадате в такава. А една конспирация е добра, ако е недоказуема. Ако успееш да убедиш хората в съществуването й, т.е. да намериш доказателства... това значи, че някой някъде е допуснал грешка. А разбере ли се, че знаеш за това... и че си способен да разкажеш на някой друг, те прави мишена номер 1, за тези... които не съществуват, които пазят тайни... които са готови да ги защитят на всяка цена. "Jerry Fletcher is a man who sees conspiracies everywhere. But if you keep doing that long enough, sooner or later you're going to get one right..."

»©« Apocalypto

Миналата година (вече мога да го нарека така, 2007 е минало, а на Вас да Ви е честита новата 2008 година), на 1ви януари не коледувах, не сурваках, а отидох в любимия ми CINEPLEX, за да гледам премиерата на Апокалипто. Това беше новият филм на Мел Гибсън (също мой голям любимец, създателя на най-големия шедьовър за мен... Смело сърце, филм за който... чакам момента, за да ви разкажа).
От тогавашното очакване, гледане на трейлъри, впечатления от предишни постижения на Гибсън, всичко звучеше и се предполагаше да е обещаващо. И няма как! Държащ на реализъма, с невероятен нюх да не си поплюва, и да показва нещата такива каквито биха били, са били, или ще бъдат, гаранцията беше: Страхотен филм.
Историята е за цивизацията на Маите. Племена, съвършени за времето си, с висока култура, интелигентни, не толкова помпозни като тогавашните европейци, но като култура и висота на акъл, много над тях. Уви обаче... както си ги знаем, били са си туземци. Примитивен начин на живот, но съвсем не значи това глупав или пък не щастлив. Напротив, с началото на филма се запознаваме с главните герои, с начина им на живот, с ежедневието, как си изкарват прехраната, как се уфлянкват, за да правят секс... такива неща, човешки :) Също така с чувство за хумор, мъдри, шеговити, коварни и подли.

Та като една велика цивилизация... тя започва да има проблеми и да се саморазрушава от вътре. Делейки се на племена, всеки с приоритетите си, водещи се от старейшините си започват да воюват по между си. Взимат се един други за заложници, за нужните им жертвоприношения, с цел - омиротворяване на боговете.
Главният ни герой е младият Ягуарова Лапа (Руди Янгблъд). Запознаваме се със селото му, неговите приближени, баща му, жена му, приятелите. Сближаваме се един вид, преди да започне... голямото гонене! Един ден, въпросните "лоши" нападат селото и правят мазало. Избиват сума си народ, по много брутален начин (баталните сцени са неповторими естествено, това се и очакваше от Мел Гибсън). С непрестанните тъпани, барабани, динамиката на филма се засилва, и усещането за нецивилизованост и първичност при тези, "високо цивилизовани" племена нараства. Нали!? Взети са в плен оцелелите, които след дни ще бъдат пренесени в жертва. И така започва историята.

До момента, в който главния ни герой е на път да загуби главата си, както много други преди него. В миг обаче, слънчево затъмнение му спасява живота. Пленени от мисълта, че най накрая са кротнали своите богове, временно пощадяват живота на Ягуарова Лапа. Вместо това, главатаря на ударната група на лошите (голям изрод беше, направи ми впечатление като разряза веждата на сина си, който имаше огромен оток на лицето, след като получи здрав тупаник от нашия герой), реши да си поиграе с избегналите жертвоприношението. И точно там сбърка. Лапа успя да се измъкне умело, уби синът му (много точно хвърляне на копието) и започна своето бягство. Оттам нататък всичко беше гонитба. Не пракалено дълга, но пък добре направена.
И така, финалът беше изненадващ. Няма да ви го разкривам, тъй като вече ви запознах с 90% от историята. Но това не значи, че сте го видели, нали?! Така е, а трябва да се види, в случай че сте пропуснали преди 1 година.
Много силно впечатление за филма беше... диалогът, изобщо всичко което се говореше в Апокалипто, беше на някакъв почти изгубен Майски диалект. Напълно добро като идея, и напълно нормално. Стига всички са говорили на английски, дори и преди официалното му обявяване за световен, или... най-популярен език.
Силен филм, динамичен, добър! Апокалипто, сценарист и режисьор - Мел Гибсън, с 3 номинации за Оскар... приятно гледане!