»©« Conspiracy Theory

Ще се върна няколко години назад, но този път до посрещането на новата година... 1997 срещу 1998. Тогава за първи път се срещнах с Теория на конспирацията. Филм, на режисьора Ричард Донър, с участието на Мел Гибсън, Джулия Робъртс, Патрик Стюърт. Спомням си че точно се пробуждах, докато слушах непрестанното бръщолевене на Джери Флечър (Гибсън), таксиметров шофьор, който беше наистина от най-досадните. Знаете, ако има някъде такъв герой, то непременно ще е голям дърдорко, но тук беше в двойна-тройна-четворна доза.
Въпросният Джери, в цялото си говорене, в неспирните си опити да даде информация на "слушащите" го, постоянно изглеждащ на побъркан параноик, всъщност ни заплита в една сложна игра. Игра, чиито мистериозни парченца, пропити с тайна, събираме през целия филм. Навързваме нещата след всяко едно събитие. Луд и побъркан, параноик, постоянно търсещ комбинации, живеещ по невероятно странен начин, с редица суеверия и привички, Джери ни става симпатичен, отколкото да го мислим за опасен. Въпреки че говори за невероятни неща, че пише своя бюлетин вечер, докато чете новите вестници, слива заглавия, и изравя недостижими за останалите бъдещи събития, е хубаво да го видиш когато започне да се оказва прав. Тогава вече ви става интересно и си казвате, леле... ами сега какво следва?! Следва точно това, развръзката на филма - когато един човек е наясно с много тайни, които трябва да си останат такива, притежателите на тайните го търсят, за да го премахнат.

С маниакалната си привързаност към Алис Сътън (Робъртс), Джери завлича и нея в историята. Със скептично отношение в началото, и тя подобно на останалите не приема насериозно думите на параноика. Но както казах, започнат ли нещата да се случват така, както той ги е разказвал дни преди това... вече всички започват да гледат с други очи на героя. Играта наистина загрубява, има мъчения, разпити, промиване на мозъци, много фалшиви имена, много инициали, и като цяло обобщение на гадните под името "те" или "тях". Дам, не обвиниха нито една агенция, просто всички бяха "те". И всички търсеха Джери, за да му запушат устата. Той уви се оказваше по-хитър винаги.
Сценарият на филма е много увлекателен, дело на Браян Хелджелънд (L.A. Confidential). Ще се впуснете в едно приключение с неизвестен край. Ако не следите внимателно, рискувате да пропуснете важни моменти, и тогава накрая пъзелът ви ще има образ, но няма да е с точното значение като идеята на сценариста. Дори да следите напълно внимателно, пак ще пропуснете нещо, но поне ще знаете че филма е страхотен.
На мене ми трябваха 2 или 3 пъти, навремето, за да му забележа абсолютно всички детайли. Но и сега, след като отдавна не се беше случвало да го гледам, бях забравил някои неща, което беше добре дошло. Нещо като... да изиграеш любимата игра наново. Забавление, на n-та степен!

Почувствайте силата на конспирацията, започнете да се заключвате, и да поставят празна бутилка от бира, на бравата на входната врата. Купувайте си всеки път Спасителят в ръжта, щом го видите... а не го ли видите, търсете го, докато не го намерите. Бъдете предпазливи, дръжте се странно. Оглеждайте се навсякъде. Защото ако търсите конспирацията навсякъде, рано или късно попадате в такава. А една конспирация е добра, ако е недоказуема. Ако успееш да убедиш хората в съществуването й, т.е. да намериш доказателства... това значи, че някой някъде е допуснал грешка. А разбере ли се, че знаеш за това... и че си способен да разкажеш на някой друг, те прави мишена номер 1, за тези... които не съществуват, които пазят тайни... които са готови да ги защитят на всяка цена. "Jerry Fletcher is a man who sees conspiracies everywhere. But if you keep doing that long enough, sooner or later you're going to get one right..."

»©« Charlie Wilson's War

Очаквах появяването на този филм февруари, през новата 2008 година. Уви обаче както винаги, технологиите и човешката лоялност изпреварват всичко и преминават всякакви граници. Понякога за добро, друг път за не толкова хубави неща. И така, Charlie Wilson's War (Войната на Чарли Уилсън), новият филм на режисьора Майк Никълс, с участието на Том Ханкс, Джулия Робъртс, Филип Сиймур Хофман.
Направен по книгата на Джордж Крайл, биографът на Чарлз Уилсън, сценарият на Аарън Соркин. Една история, за част от живота на конгресмена Уилсън, в периода 1980-1988 година. Важна част от неговия живот, както и намесата му в събитията в Близкия Изток. Интересно е да се видят фактите, особено поднесени по интелигентен начин, от хора много добри в бранша (от създателите на Западното крило), и изиграно от едни блестящи актьори.
А защо е интересно?! Ами защото цялата тази тематика, политическа, разиграваща се в една не толкова строго-политическа атмосфера, ви кара да се замислите... как хора в топлите си и чисти кабинети, докато си наливат поредната чаша алкохол, в 10 сутринта, решават хиляди съдби. Понякога в добър аспект, друг път в много по-лош. И в зависимост от възприятията на останалите ти околни, в същата тази спокойна атмосфера... те прави герой. Наистина е бил голяма работа въпросния Чарлз Уилсън (Ханкс), игрите му с Джоан Херинг (Робъртс) - жена с невероятно влияние както в САЩ, така и с президента на Пакистан, познаваща кой ли още не в конфликтните страни, общителността му с невероятния ЦРУ агент Гас Авракатос (Хофман), забележителна личност, покоен, но със сигурност е бил голяма работа.

Филмът е добре пипнат, има хубав замисъл, и няма как. Съдържа любопитни събития, за неща които са ни били скрити, или предоставяни някакви... служебни версии. Обществени, колкото да се поддържа доброто име, или в добра пропагандна визия. Ясно е, че американците са въоръжили Афганистан, във войната им със съветската армия, за да се бранят муджехидините, и е ясно че после са осрали работата... дори така свършва и филма. До момента, в който червената армия напуска Афганистан, ред е да се финансира възстановяването на страната... но тъй като на никой не му пука толкова, нито знае къде е тази държава (повечето постоянно я бъркаха с Пакистан, или просто някоя завършваща на -стан), Чарлз Уилсън е казал: "These things happened. They were glorious and they changed the world... and then we fucked up the end game."

Неприятно, а! Е да, не очаквайте социална драма, просто вдигане на завесата, зад която се крият купчини тайни, непознати за нас. За някои да, за други може би догадките ще се окажат опровергани и т.н. Стига толкова догадки. Уникално е да се види, както вече споменах, с каква лекота, и какви хора взимат решения, определящи съдбите на много голяма група хора... на голямо разстояние от тях, и по-брилянтен начин. Главната идея, за финансирането, и въоръжаването на афганистанските муджехидини се ражда в банята на Джоан Херинг, докато Уилсън се кисне във ваната, а на долния етаж се прави някакво парти, по-случай нечий рожден ден. Странна работа. Но хората са такива, както и човешките отношения. Понякога може да си прям с грешните хора, и това да не се накаже, или овъзмезди, друг път хеликоптер може да мине над селото ти, и да покоси десетки за броени секунди. Неизбежно, въпрос на гледна точка е това, как ще приемете филма. От тази да съдите някой, или кой как си е изиграл картите... едва ли. От гледна точка на филмово събитие, мога да призная че филма е доста добър. И играта на актьорите е забележителна, симпатични са, имат поведение, което ни кара да ги запомним. Сценария е увлекателен, и по-подходящ начин поднесен, така че пак да ни се хареса. Че даже напират чувства да гледам филма отново, като излезе на големия екран. Зависи, може и да го направя, или подобно на Учителят към Хлапето... will see...