»©« 10,000 B.C.

Гласящ се за поредната филмова петък вечер, в размисли (без много страсти), мислено се насочих към CINEPLEX и за-браузих възможните ленти за гледкане. Въпреки, че много неприятно блокирах 2-3 часа преди края на работното време, и код изпод пръстите ми трудно излизаше, не си нащърбих челото дотолкова, че всички да забележат. Все пак ми беше потиснато, че е петък... нещо времето ли не ме кефеше ли, какво?! Неангажираността на някои хора или може би прекалената лекота на нещата и непрофесионализъм, заобикалящ ни навред. Та, такива неща, като ми заблъскаха в главата... и подпирах ли аз клавиатура... ужас! Все пак се прегрупирах, и успях да не изпадна в бездеятелен амок с леки пристъпи на паника и спонтанна агресия.
След овладяването на шантавизма, напълнал ме в ни едно време, късен следобяд на петъка, звъннах на Жорката да му кажа за срещата утре. Преди да приключим разговора, се заформи питането: "Ааа, кога ще ходим на кино?" - и ето на, това ми трябваше. Везната бързо килна в правилната посока, и си намерих компания за да гледам 10,000 пр.н.е. (10,000 B.C.). Много точки, много нещо. Десет хиляди лета преди новата ера, преди Христа, B.C. - все е тая. Новото зрелище приготвено ни от Роланд Емерих (един от онези холивудски режисьори, които неизменно се опитват да разрушат света по един или друг начин - и крахът винаги започва от Ню Йорк). Сещам се как го базикаха във Факултетът - за него, както и други популярни имена, се въртеше теорията че е пратеник на извънземните, именно заради разрушителните си представи във филмите.
Целия този апотеоз и гръмкост около предишните му творби - Деня на независимостта, Годзила, След утрешният ден, предвещаваше приятно изживяване и с 10,000 пр.н.е. Този път обаче, леко напомняйки ни за Старгейт (пак негов филм), действието се развива далече от Ню Йорк, в пустинните, просторни и безкрайни митични земи, където някога, много отдавна първите цивилизации са градили килии, други са ги рушели, трети са се правели на богове и поробвали първите два типа.

Преди още да стъпя в залата, тук там трейлърче виждах, изглеждаше прилично филмче. На едно място имаше питане: "Това Апокалипто 2 ли е?" - което от своя страна (след като започна филма) ми изглеждаше доста уместен въпрос. Но иначе, за да не останат неразбрали - това НЕ Е продължение на майсторския уникат на Мел Гибсън от 2007-ма.
Едно племе, обречено на глад, последен шанс за лов, и поличба идваща в селото им заедно с малко момиче, синеоко, единствено оцеляло след безпощадни набези на четирикраките зверове (нищо по-специално от едни варвари на коне). Оттам в шатрата на най-мъдрата жрица, набързо разбираме горе долу какво ще се очаква от филма. Еди кой си ще стане герой, ще се бори за сърцето на тази-онази, ще има нашествия, закрила, спасяване на любимата и съвместното им бъдеще, както и... погром на една друга цивилизация, осмеляваща се да трупа блага върху труда на други - стотици мъченици от различни племена, превърнати в безправни същества. Остана ни само да видим, как компютърните спецове ще ни покажат нещо ново и доколко то ще бъде вълнуващо и реалистично, така че да не се смеем много в залата (все пак и други има около нас).
Настъпи уреченият час, залата пълна на 80%, всички затаили дъх (изтърпяхме досадните реклами, особено онази за Фабрика за щастие - пълната версия). Филмчето започна приятно, продължи приятно, не се усетиха толкова издънките или неточностите (като история), нито се обръщаше много внимание че имаше англоговорящи, но се намесваха и други звучения... и накрая завърши приятно. Ха, какво повече да искаш от един филм. Добър беше и изборът на разказвача, сещате се гласът водещ ви през цялото време, но никога не виждате лицето. Обаче аз го познах, това беше Омар Шариф. Смея да отбележа, че екипът се е постарал за това присъствие на големия екран, но... изброените от мен по-горе творения на Емерих са къде къде по-добри от това сега. Да не говорим, че не може да се мери с Апокалипто (най-малко ако трябва за езика да се заяждам). Но, нека не ви хвърлям в десета глуха, съвсем не казвам че филма е зле. Но пък мога да подкрепя оценката в IMDB и да кажа, че 10,000 пр.н.е. се намира някъде по средата на брилянтната стълбица. Щом не е под средното ниво, значи заслужава да се види. Пък и е ново, все пак - хора са се бъхтили над филма, а ако ние с проста ръка метнем два пъти и кажем: "Мани, заеби!" - ще изложим на риск изкуството. А ние като зрители вече сме доста разлигавени и много капризничим. Един такъв филм преди 10 години, щеше да е страхотния хит. Но с иновациите, се променят и човешките възприятия и бъдещи желания. Затова преди съвсем да сте се променили, гледайте "сагата" на Роланд Емерих, където този път светът не е застрашен... само бъдещето на една могъща цивилизация.

»©« Braveheart

"Every man dies... not every man really lives"
                                                            - William Wallace

Преди 23 години, на този ден, в този час, секунди около тези минути съм се родил Аз. Смелото сърце на ElfGlade. Растях и опознавах света, любувах се на красотите му, добродетелите, радвах се заедно с моето семейство на всичко, което ни правеше щастливи. Редом с всички тези розови и брилянтни наситени с хармония неща е имало и много болка, тъга и нещастни моменти. Животът поредица от върхове и спадове, както за мен така и за околните ми, било то познати, близки и приятели, хора поставени за цел в моя живот. Затова си мисля, че стана време да споделя с вас филмът, който се превърна в Шедьовърът в киното за моята кино-маниакална персона. За да засила чувствата, с които ще опиша следващите редове естествено не мога да мина без великолепната нежна и епична музика на брилянтния композитор Джеймс Хорнър. За любовта на принцесата, е една от най-прочувствени теми от филмовата музикална композиция, носеща целия дух на Смело сърце (Braveheart) и историята, която лентата пресъздава.
През 1995 година, месец май, Мел Гибсън представя на широката публика своят нов филм. Смело сърце, по сценарий на шотландския историк и писател Рандъл Уолъс (може би потомък на самият Уилям Уолъс, или просто съвпадение). Бил съм на колко, 10 години, тепърва съм прохождал сериозно в кино сферата и съм трупал материал, за да се превърна в ценител и да придобил висока филмова култура. Филмът е останал непознат за мен, било то поради липса на данни, или по-скоро достъпът ми до тях е бил ограничен. Филмът остана скрит за мен и моите познания до една година (2001 или 2002, не си спомням точно), когато точно на 4-ти март, по Канал 1 не обявиха, че ще го излъчват. Спомням си 3-ти март, вечерта в която гледах Коса за първи път, точно когато свърши филма, ми пожелаха честит рожден ден, аз си легнах с усмивка заради това, а също и за предстоящата кино-вечер, в която Смело сърце щеше да влезе в живота, съзнанието ми... и най-вече щеше да плени сърцето ми.

"Go back to England and tell them there that Scotland's daughters and sons are yours no more. Tell them Scotland is free."

Влюбих се още първия път в това забележително филмово творение. Обикнах историята, впечатлих се от силната музика, която разтреперваше всяка фибра в тялото ми. Усещах както гайдите така и останалите музикални инструменти, с които оркестърът изпълняваше всяка една нота написана от бележитият Хорнър. Духът на Шотландия от 13-ти век, силата на тогавашното поколение, нуждата им за свобода и освобождение от английската тирания перфектно пресъздаден с музиката.
А кой по-добре може да се впише в ролята на смелото сърце, пълният с патриотизъм и кураж, готов да умре за родината си, освен синеокият Мел Гибсън. Погледът му е невероятен. Зареден с толкова енергия. В един момент усещаш зелените планински местности на Шотландия, в друг виждаш пламенния гняв кипящ за отмъщение, в друг бездънния му влюбен и безпомощен поглед, докато съзерцава неговата любима - Мъран. Не, не съм влюбен в Мел Гибсън :) Просто оценявам съвършенството на един актьор, и пълното му отдаване към ролята. Гибсън не само играе главната роля във филма (Уилям Уолъс), а също така и режисира лентата. Превръща адаптираната история в един безупречен хит и незаменима част от модерното кино, с една дума - класика. С друга дума - шедьовър. Удостоен с титлата: "Филм на годината" през идната година на награждаването за Оскари. Спечелил общо 5 броя от най-престижната филмова награда. Световно признание, милиони фенове. Но колко от тях приемат и оценяват филма толкова дълбоко и лично?! Колко от тях отдават сърцето си на една кино-лента, инспирирала ги за бъдещото им развитие и последващото изграждане на характера?! Нямам представа, тук съм да споделя че аз съм един от тях, ако някъде има и други. В противен случай оставам единствен. "Всеки човек умира... не всеки човек живее истински" - думи не на някой голям философ, не на някой велик писар или начетена личност, а на един праведен и мирен човек, чийто свят брутално е сринат от мерзостта на един и неговото деспотично управление. Отнетото семейство, любов и дом, го превръщат в безмилостен отмъстител, борец за свободата на себе си, своите сънародници, за Шотландия.

"And dying in your beds, many years from now, would you be willin' to trade ALL the days, from this day to that, for one chance, just one chance, to come back here and tell our enemies that they may take our lives, but they'll never take... OUR FREEDOM!"

Гледал съм филма много пъти. Наистина не стотици или десетки, може би близо до 10, наистина. Но това е защото искам да мине време... да забравя последното изживяване със Смело сърце, искам следващият път като го пусна... да е като за първи път. Защото няма да забравя тръпката от тогава, нито от всеки следващ. Уникално преживяване, заслужаващо си всеки бъдещ ден, отделен от времето ми, в което ще спра ежедневието си, и ще се върна за 2 часа и половина в миналото, споделяйки съдбата на Уилям Уолъс. Дали се вживявам много ли?! Вие ще прецените, но на мен честно казано ми е прекалено либерално към мнения, така че добри или лоши аз няма да бягам от тях, или да се противя, за да ви убеждавам в противното. Знам обаче, че няма сцена във филма, която да не ми е позната, и която въпреки това да не проследявам секунда по секунда, любувайки се на филмовото съвършенство. Симбиозата между актьорската игра, добрият грим, костюмите, музиката, операторското око, емоцията в очите на Гибсън е неповторима. Освен многото батални сцени, в които просто се любуваш на брутализма и варварският реализъм, повече в съзнанието ми, като изящество се откроява сцената с отмъщението за убийството на Мъран. Не точното битката, говоря за няколкото минути в началото на сцената. Точно след думите на английския намесник: "Доведете този размирник при мен!" и началото на музикалната тема на Хорнър. Бавно проследяваме действието с пристигането на Уолъс, яхнал своя кон, влизащ право в бърлогата на звяра, където го очакват десетки английски войници. Ето в тези моменти присъствието на Гибсън е невероятно. Всеки поглед, който отправя, и докато чувате музика, и гледате кадрите - усещате неговата злоба, неговото безсилие, неговата увереност в отмъщението, виждате черните пердета паднали през сините му очи. Усещате болката в смелото сърце, готови сте да стиснете юмруците му и да прекършите всяко копие устремено към тялото му с цел да го покоси. Жестока сцена, част от невероятен филм. И това са само няколко минути от него, и то не в самото начало. Изящество от класа, филм номер едно не само за 1995 година, а за цялото ми 23 годишно съществуване.

"It's well beyond rage. Help me. In the name of Christ, help yourselves. If we join, we can win. If we win, well then we'll have what none of us has ever had before: a country of our own."

Мел Гибсън в ролята на Уилям Уолъс, изправил се срещу безскрупулния и коварен английски крал Едуард Дългокракия (Патрик МакГуухън). Загубил своята любима Мъран (Катрин МакКормак), отмъстил за нея и поставил началото на бунта, довел до сломяването на цялата северна армия на Англия. Оглавил нашествието на шотландските планински воини дълбоко в тила на поробителя. Пленил сърцето на младата френска принцеса Изабел (Софи Марсо). Превърнал се в национален герой за Шотландия и магарешки трън в историята на кралство Англия. Gift of a thistle - на погребението на баща си звучи тази музика, когато младият Уолъс... получава магарешки трън от малките и нежни ръце на Мъран... така започва и тяхната история. Пленяващият разказ за Уилям Уолъс, за неговото свободно сърце и куражът който е намерил, за да го последва... Приятно гледане !

»©« 3:10 to Yuma

Имало едно време на запад... повечето филми за лоши момчета, бивши или настоящи краварчета, препитаващи се с фермерство или обири на дилижанси, банки или някакви други скъпоценности на заможните ново-американци, започвали така. Дълго панорамно начало, музиката на Енио Мориконе и в голямата си част (поне класните уестърни) били режисирани от Серджо Леоне. Разбира се това е прекалено общо казано, но за непознавачите на класическият уестърн, със загорелите лица на мъжаги като Клинт Истууд или Чарлз Бронсън, е напълно достатъчно обяснение за това какво може да очакват.
Преди много време, от детството ми, много се бях запалил по каубоите, филмите, пушкането, индианците и целият им начин на живот, като живеещи в мир хора, или като такива извън закона, усещащи дъхът на потерята ден и нощ, бягащи за живота си, но не толкова изплашени като тези, които ги преследват.
Също толкова отдавна беше и първият път, когато гледах Имало едно време на запад. 3 часа филм, невероятен сценарий, режисура, музика - абсолютна класика. Споменах за тандема Леоне-Мориконе, това е един от последните им съвместни проекти. Лентата с Чарлз Бронсън, Хенри Фонда, Джейсън Робардс и Клаудия Кардинале е една от паметните класики на киното от края на 60-те години на миналият век. Филм изучаван във филмовите академии и с наистина високо реноме на кино-съвършенство. Но стига съм хвалил миналото, нека отправим поглед към опитът на Джеймс Манголд и неговият филм Ескорт до затвора (3:10 to Yuma).

Ветеранът от гражданската война Дан Еванс (Крисчън Бейл) живее със семейството си извън градчето Бизби, във фермата си. Поради няколко месечната суша и кофти климата, затънал в дългове и притиснат от амбициозния Холандър (решен да прокара железопътна линия точно през земите му) случайно се среща с най-бързият пищов на запада, заклетия престъпник, обирджия и безкомпромисен убиец, Бен Уейд (Ръсел Кроу). Уейд и бандата му изпечени главорези, събрани от кол и въже, нападат дилижанс със заплатите за града, охранявани от агенти на "Пинкертън". След една много добра сцена, издържана в стила на класическият първороден западен екшън, престъпниците сломяват съпротивата (въпреки тежкото им въоръжение и картечницата Гатлинг). Избиват всички с изключение на старото куче Байрън МакЕлрой (Питър Фонда). Пощадяват Дан и синовете му, но взимат техните коне и ги зарязват насред пустошта с един ранен старец. Историята не ни дава възможност много да се нагледаме на сурови физиономии, големи паузи между погледите на героите нито някаква кой знае каква актьорска игра. Нямаше го онзи дух на старият уестърн, всичко като че бързаше да се развие... и усещането за зрителя е че действието съвсем не се развива в нищото на пустинния див запад.
Бандата отскочи до Бизби, където с малко повече финес, възползвайки се от наивността на чакащите дилижанса, накара потерята да запраши към мястото на престрелката. Междувременно Бен Уейд и момчетата му се отдадоха на заслужен релакс, разделиха плячката, а той самият си получи необходимата доза женска плът и страсти. Е не може без това. Всичко това много хубаво, до момента в който агентите на "Пинкертън" не се срещнаха с Дан Еванс, раненият и готов да преследва Бен Уейд до гроба си, МакЕлрой. Успяват да заловят престъпника отговорен за толкова много обири и убийства и набързо да му решат съдбата - на другият ден в 3:10 следобяд трябва да хване влакът за Юма, където ще бъде осъден и обесен за престъпленията си.

Организиран е ескорт за лошото момче, като един от членовете му е именно героя на Крисчън Бейл. Нуждаещ се от парите, за да покрие дълговете си и най-накрая да заживее спокойно със семейството си. Разбира се времето започва да тече, нещата изглеждат лесни за изпълнение, може би да... ако Чарли Принс (Бен Фостър) и останалата част от бандата на Бен Уейд не бяха живи. Трябва да призная, Бен Фостър направи добра роля на изкусен маниак и абсолютен хахо, лоялен до гроб на своя главатар Уейд. Имаше едни такива полу-изплашени, полу-ще ти пръсна главата очи. Много се заиграваше с пистолетите си, походката му беше добра - честно казано придаде малко цвят на филма. Ръсел Кроу също беше добър в ролята си, макар че някак си не ми прилича на каубой, камо ли лошо момче (след всичките превъплъщения, които съм му гледал). За Крисчън Бейл, какво да кажа - надявах се да има по-силни моменти в лентата. Уви героят му по сценарий е трябвало да бъде скучен.
Като цяло... подкрепям филма, както и ентусиазма някой да направи уестърн в дни като нашите, когато онзи усет към добър филм за дивият запад се е поизгубил и като музика и като режисьорско усещане, да не говорим за актьорски колектив. Също така саундтрака беше добър. Много хубава композия, дело на Марко Белтрами, който е получил и номинация за Оскар по повода. Но ще споделя и не толкова добрите си впечатления от завършека на филма. В един уестърн съм свикнал накрая да остават много малко (ако въобще останат такива) живи герои. Това е нещо като задължителна част от действието. Човешкият живот не струва пукната пара. Бум-бум и това е, даже когато очакваш хепи енд за главния герой. Няма как! Затова е див запада, изгубен от всякаква логика. Разчиташ на божията намеса, или в случая сценаристкото решение. И все пак, Ескорт до затвора си го бива за през почивните дни, когато нямате какво да правите и искате да наваксате с новите филми. А за заклетите киномани, препоръчвам пак да си припомните Имало едно време на запад и да усетите още един път майсторлъка на великия Серджо Леоне.

»©« The Good Shepherd

Около излизането на Добрият пастир (The Good Shepherd) не се шумеше толкова, колкото един добър филм със звездно участие предполага да има. Защо се получи така ли?! Ами може би подобно на Източни обещания, базирано на тематиката на филма, оставиха точната дата на излизането в неизвестност, дори 3 дена преди премиерата. Из интернет обикаляше един тийзър, който беше впечатляващ. Сещате се гласът, който анонсира филмите, си имаше няколко реплики (цитиращи известни критици или списания) относно играта на Мат Деймън, Анджелина Джоли и режисурата на Робърт Де Ниро. Опитах се да го намеря, уви не успях - улучвах само трейлъра, който преди това го нямаше (но сега е на всеки ъгъл в нета, след запитване за Добрият пастир).
Една нормална работна утрин, може би малко към обяд, разглеждах датски сайт с трейлъри и видях рекламата на пастирчето. Заинтригува ме, изказваха го като най-добрия шпионски филм за последните 10-на години. А и режисиран от Де Ниро (който взима и роля във филма) вещаеше добра история. Мат Деймън, някои го харесват, други не - но честно казано за тази роля няма по-подходящ от него (може би Ръсел Кроу, да повтори ролята си на Джон Наш от Красив ум, но това вече сме го гледали). Винаги е добре да имаш Анджелина Джоли, някъде из сцените, а ако се появява по-често - по-добре. За какво става въпрос и къде са овцете ли?!

Историята е за Едуард Уилсън и началото на най-тайната американска организация, а именно ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление). След края на Втората Световна война, точно пропълзяващата червена заплаха от изток (а и запад, с размерите на Русия е трудно да се каже точно откъде ще дойдат). Всичко се въртеше до това как един човек (Уилсън) дотолкова вярващ в патриотизма, обичащ страната си, че буквално ще си жертва живота за тайните, които ще му паднат върху плещите. Междувременно, за да не бие на очи, трябва да си намери жена, да се устрои като нормален човек, задомяване това онова, да си ходи на работа всеки ден, по един и същи маршрут взимащ автобуса. Да мъкне куфарчето със сандвич и ябълка, както и чадър в ясен и слънчев ден - затова направих връзка с ролята на Ръсел Кроу. Много ми напомняше на него. А Мат Деймън много добре може да направи една такава затворена личност, каквато е била тази на Уилсън.
На всичко отгоре, за да е реалистично всички се обличаха като в онези години, и най вече наблягаха на очилата, с големите стъкла, и още по-големите горни рамки. С близките кадри към очите на героите, онзи пропаднал и дълбок поглед и тези рамки - като че виждах Чикатило през 5 минути. Беше много втрещяващо, но това на мен така ми действа, заради очилата е.
Въпреки това, действието ми вървеше доста бавно. Вярно, по-бързо от Сириана, но като цяло... много се точеше. Филма не е кратък, но определено не е направен като стандартните шпионски филми, които сме свикнали да гледаме. Това може би е плюс за него, макар че критиците не го оцениха (The Departed ги смаза окончателно в почти всички категории).

Мисля че Добрият пастир показа доста добре какво може би е представлявала една такава организация в началото си, и как едни идеи в които силно вярваш, могат да те накарат да им се отдадеш напълно и да ги защитаваш на всяка цена. Било то да жертваш и щастието на сина си, твоята кръв, жена си - всичко. Защото в крайна сметка, като ти чукне средната възраст, за какво имаш отговорност освен за семейството, което си създал. "Всички имат тайни, само че нашите са по-големи" - това беше основната нишка в един от разговорите на Едуард Уилсън и Бил Съливан (Робърт Де Ниро).
За да бъда честен няма да ви главозамайвам с: "Беше феноменален, уау! Невероятно!", а с обикновеното - беше 2 часа и половина, бавно вървеше действието, нямаше много динамика, шпионско беше но го нямаше Джеймс Бонд да придаде класа, може би това е реализъм, тъмен и мрачен, за да придаде сериозност, изтърпях го един път, но за още един... не съм сигурен. Моите уважения към всички, които са взели участие във филма, но овчиците ще се разбягат при повторно гледане. Така че, докато още го имам за добър филм, го препоръчвам на хората, които не са го гледали.

»©« Drumline

Взех че се присетих за Барабанистът (Drumline) вчера и... реших да си го припомня. Едно филмче от (вече "далечното минало") 2002 година, към което не подходих много либерално в началото. Група познати и приятели постоянно за него говореха, колко бил добър, колко не знам си какво, супер, мупер... а аз виждах един не много популярен младеж, играещ доста нахакано и с... типичен копи-стайл от други чернокожи актьори. Ама какво пък, прежалих се навремето един път да го гледам, щото пък музиката му била много яка.
Е хубаво че се навих тогава. Оказах се в грешка (не за всичко де), че филма не е добър. Струваше си, много надъхващ с тази музика и всичкото това барабанене. В един момент може да ви дойде много, но пък историйката е хубава.

Един труден хлапак завършва гимназията, след което е "поканен" да учи в престижно музикално училище, специалност барабани, тъй като младежа, наперен ама добре свири. Всичко ок, предвещава добра история с драма, идеали, дисциплина и тем подобни неща за трудната, но талантлива младеж. Както се досещате героя на Ник Кенън хич не се мае да скланя глава пред някой, упорито я вдига нагоре с премрежен поглед, с мисълта че всички работят за него. Е хубаво е самочувствието, ама да не е прекалено. Както казах филм за смазване или повдигане на самочувствието. Орландо Джоунс в ролята Д-р Лий, водещият музикалната академия, е този който успя да се справи с Девън Майлс (Ник Кенън). С тънки примери и изпитване на характера, достигна до същността на своя ученик и успя да му спечели доверието. По-добрия начин. Защото паралелно с контрола на по-мъдрия, имаше и съперничество. Най-нахакания от треньорите (завършващ студент) постоянно крещеше на новобранците я за авторитет, я за избиване на комплексите, я да ги научи на нещо. Не се гледаха на добре с нашия приятел, и това беше началото на съперничеството. Истината беше че Девън беше по-добър, ама му трябваше дисциплина и стриктен характер. Постепенно се сдоби и с това.

Накрая над всичко - проблеми, пресичане на интереси... "един оркестър, един звук" надделя. Е така де, хепи енд си трябва, хехе. Междувременно на фона на цялата тази тупан-техно история си вървеше и любовната такава. Девън се закачаше с една по-голяма от него кака, и то така, че накрая се влюбиха. Имаше и сълзи и сополи заради грешките, имаше и страсни целувки за скрепяване на връзката или след прошка. Нормално, няма как. Младите са, за да се обичат.
Споменах за музиката! Е тя наистина е добра. Има много интересни интерпретации на познати песни, звучащи по супер странен начин, когато барабаните, саксофоните и тубите са инструментите, с които се аранжира музиката. Много е яко, и те кара да изтръпваш целия. Повдига настроените отвсякъде. И мисля че това е успешната линия на филма. Без нея, щеше да е просто поредната история. А така, филма се класира добре сред зрителите, че и критиката... и даже при мен, дето много критично го раздавах в началото. Барабанистът си го биваше, и заради музиката пак го гледах. Проверете го, ако навремето сте пропуснали.

»©« Atonement

Способността за умела интерпретация на една доказана класика в литературата е нещо, което не всеки има възможността да направи. Действителния успех в начинание от такава степен, е когато литературните критици, признаят на филмовите, че новелата е реализирана блестящо върху кинолентата. Говорим за Джо Райт, любовта му към изяществото на класическите романи, умението му да прави хитове, от достолепни такива. Говорим за красивата Кийра Найтли, и нейната изтънченост, студено й излъчване, носейки снобски облекла присъщи за средата на миналия век, непокварна усмивка (или по-скоро устни, силно подчертани с ярко червено червило) и същевременно топлина в погледа й, искрата на страстта и обичта, която таи в себе си, но готова да отдаде на някого. Говорим за Джеймс МакАвой, с определящ дълбок и тъжен поглед, сини очи, по-голяма бездна и от най-недостъпната част във водите на океана, обливащ бреговете на островът... Англия.
Atonement (Изкупление) е класика в жанра, дело на бележитият Иън МакЮън (който между другото е най-награждавания британски писател) се вписа в не-скромния ми списък със значими филми, добри превъплъщения, или цялостно кино-майсторство. Както искате го възприемайте! Джо Райт (познат ни с Гордост и предрасъдъци, където също е включил Кийра Найтли, номинирана за Оскар, наистина много добро представяне (а не само заобиколена от пирати, както повечето я познават)) прави блестяща екранизация на въпросната класика на МакЮън. Един силен филм, с много детайли, с много въпросителни. С изящество при оперирането с камерата, без никакви скрити представи, или префасониране на истината. Съдбовни гледки, потресаващи на моменти, и много много чувства.

Неспирното тракане на пишещата машина, определяща ритъма в целия филм ни грабва още от началото. Самото заглавие на филма се изписва под звука на ударите й. Малката Брайъни Талис (Сирша Ронан), 13 годишна, интелигентна, с голямо въобръжение, добре служеща си с изразните средства, прилагателни, епитети, но все още дете, се оказва съдбовна фигура, в живота на сестра си Сесилия (Найтли) и нейния любим Роби (МакАвой).
"Малко момиче, вижда нещо което не осъзнава, но си мисли че разбира"
Поредица от съвпадения и любопитство, очертават съдбите на главните герои. Роби обвинен в насилването на малката Лола, братовчедката на Брайъни и Сесилия, е откъснат от любимата си, от майка си, от всички планове които е имал или предприемал да осъществи, хвърлен в затвор... свидетелят - малката Брайъни...
"Остани в затвора или се присъедини към армията"
Ултиматумът, който праща Роби в далечната от дома му Южна Франция, където нищо добро не го чака. Където тъне в помията на човешката омраза, и където е достатъчно далеч от любимата си, че дори най-силните му надежди не биха могли и мислено, да го върнат при нея.
"Върни се... върни се при мен..."
Ще запомните тези думи. Показани от пред назад, и отзад напред. Въртеливия начин, по който се представят събитията ще ви обърка за секунда. Но след първия такъв опит на режисьора, ще схванете начина на представянето. От там нататък просто ще следите, това което се случва пред вас на екрана, споделяйки несправедливостта и голямото недоразумение.

Много силен филм, съвкупност от визия, звук, засягащ всички сетива, до такава степен, че карат сърцето ви да тупти с бърз ритъм, или да споделяте преживявания които не сте имали, не сте мислили за такива, или не сте предполагали че може да има. Много неизвестни. И всичко това идва от една книга. Като голям привърженик на киното, и не толкова почитател на книжния вариант на един шедьовър, не мога да не призная, че превръщането на класически романи в кино-хит е нещо невероятно! За втори път Джо Райт съумява да постигне уникален ефект върху зрителя, с нормални изразни средства. Просто в уникална комбинация, каращи ни да влезем във всяка една роля. Представя ни действието през погледа на всички герои. Буквално може да потънем в тъжните очи на Роби, драмата на Брайъни, осъзнала какво е направила, романтиката в образа на Сесилия, ужаса на войната... в лицата на всички онези, които виждаме на екрана.
Сериозен филм, наистина, много добър. Хареса ми и завършека. Все пак, въпреки всичко... многото скоци във времето, показване последиците напред в бъдещето, и разясняването им след това като спомени на героите е начинът да се разкаже най-добре една такава история. "Изкупление или втори шанс, за двама влюбени, заслужаващи щастието си, което аз отнех..."

»©« Conspiracy Theory

Ще се върна няколко години назад, но този път до посрещането на новата година... 1997 срещу 1998. Тогава за първи път се срещнах с Теория на конспирацията. Филм, на режисьора Ричард Донър, с участието на Мел Гибсън, Джулия Робъртс, Патрик Стюърт. Спомням си че точно се пробуждах, докато слушах непрестанното бръщолевене на Джери Флечър (Гибсън), таксиметров шофьор, който беше наистина от най-досадните. Знаете, ако има някъде такъв герой, то непременно ще е голям дърдорко, но тук беше в двойна-тройна-четворна доза.
Въпросният Джери, в цялото си говорене, в неспирните си опити да даде информация на "слушащите" го, постоянно изглеждащ на побъркан параноик, всъщност ни заплита в една сложна игра. Игра, чиито мистериозни парченца, пропити с тайна, събираме през целия филм. Навързваме нещата след всяко едно събитие. Луд и побъркан, параноик, постоянно търсещ комбинации, живеещ по невероятно странен начин, с редица суеверия и привички, Джери ни става симпатичен, отколкото да го мислим за опасен. Въпреки че говори за невероятни неща, че пише своя бюлетин вечер, докато чете новите вестници, слива заглавия, и изравя недостижими за останалите бъдещи събития, е хубаво да го видиш когато започне да се оказва прав. Тогава вече ви става интересно и си казвате, леле... ами сега какво следва?! Следва точно това, развръзката на филма - когато един човек е наясно с много тайни, които трябва да си останат такива, притежателите на тайните го търсят, за да го премахнат.

С маниакалната си привързаност към Алис Сътън (Робъртс), Джери завлича и нея в историята. Със скептично отношение в началото, и тя подобно на останалите не приема насериозно думите на параноика. Но както казах, започнат ли нещата да се случват така, както той ги е разказвал дни преди това... вече всички започват да гледат с други очи на героя. Играта наистина загрубява, има мъчения, разпити, промиване на мозъци, много фалшиви имена, много инициали, и като цяло обобщение на гадните под името "те" или "тях". Дам, не обвиниха нито една агенция, просто всички бяха "те". И всички търсеха Джери, за да му запушат устата. Той уви се оказваше по-хитър винаги.
Сценарият на филма е много увлекателен, дело на Браян Хелджелънд (L.A. Confidential). Ще се впуснете в едно приключение с неизвестен край. Ако не следите внимателно, рискувате да пропуснете важни моменти, и тогава накрая пъзелът ви ще има образ, но няма да е с точното значение като идеята на сценариста. Дори да следите напълно внимателно, пак ще пропуснете нещо, но поне ще знаете че филма е страхотен.
На мене ми трябваха 2 или 3 пъти, навремето, за да му забележа абсолютно всички детайли. Но и сега, след като отдавна не се беше случвало да го гледам, бях забравил някои неща, което беше добре дошло. Нещо като... да изиграеш любимата игра наново. Забавление, на n-та степен!

Почувствайте силата на конспирацията, започнете да се заключвате, и да поставят празна бутилка от бира, на бравата на входната врата. Купувайте си всеки път Спасителят в ръжта, щом го видите... а не го ли видите, търсете го, докато не го намерите. Бъдете предпазливи, дръжте се странно. Оглеждайте се навсякъде. Защото ако търсите конспирацията навсякъде, рано или късно попадате в такава. А една конспирация е добра, ако е недоказуема. Ако успееш да убедиш хората в съществуването й, т.е. да намериш доказателства... това значи, че някой някъде е допуснал грешка. А разбере ли се, че знаеш за това... и че си способен да разкажеш на някой друг, те прави мишена номер 1, за тези... които не съществуват, които пазят тайни... които са готови да ги защитят на всяка цена. "Jerry Fletcher is a man who sees conspiracies everywhere. But if you keep doing that long enough, sooner or later you're going to get one right..."

»©« Apocalypto

Миналата година (вече мога да го нарека така, 2007 е минало, а на Вас да Ви е честита новата 2008 година), на 1ви януари не коледувах, не сурваках, а отидох в любимия ми CINEPLEX, за да гледам премиерата на Апокалипто. Това беше новият филм на Мел Гибсън (също мой голям любимец, създателя на най-големия шедьовър за мен... Смело сърце, филм за който... чакам момента, за да ви разкажа).
От тогавашното очакване, гледане на трейлъри, впечатления от предишни постижения на Гибсън, всичко звучеше и се предполагаше да е обещаващо. И няма как! Държащ на реализъма, с невероятен нюх да не си поплюва, и да показва нещата такива каквито биха били, са били, или ще бъдат, гаранцията беше: Страхотен филм.
Историята е за цивизацията на Маите. Племена, съвършени за времето си, с висока култура, интелигентни, не толкова помпозни като тогавашните европейци, но като култура и висота на акъл, много над тях. Уви обаче... както си ги знаем, били са си туземци. Примитивен начин на живот, но съвсем не значи това глупав или пък не щастлив. Напротив, с началото на филма се запознаваме с главните герои, с начина им на живот, с ежедневието, как си изкарват прехраната, как се уфлянкват, за да правят секс... такива неща, човешки :) Също така с чувство за хумор, мъдри, шеговити, коварни и подли.

Та като една велика цивилизация... тя започва да има проблеми и да се саморазрушава от вътре. Делейки се на племена, всеки с приоритетите си, водещи се от старейшините си започват да воюват по между си. Взимат се един други за заложници, за нужните им жертвоприношения, с цел - омиротворяване на боговете.
Главният ни герой е младият Ягуарова Лапа (Руди Янгблъд). Запознаваме се със селото му, неговите приближени, баща му, жена му, приятелите. Сближаваме се един вид, преди да започне... голямото гонене! Един ден, въпросните "лоши" нападат селото и правят мазало. Избиват сума си народ, по много брутален начин (баталните сцени са неповторими естествено, това се и очакваше от Мел Гибсън). С непрестанните тъпани, барабани, динамиката на филма се засилва, и усещането за нецивилизованост и първичност при тези, "високо цивилизовани" племена нараства. Нали!? Взети са в плен оцелелите, които след дни ще бъдат пренесени в жертва. И така започва историята.

До момента, в който главния ни герой е на път да загуби главата си, както много други преди него. В миг обаче, слънчево затъмнение му спасява живота. Пленени от мисълта, че най накрая са кротнали своите богове, временно пощадяват живота на Ягуарова Лапа. Вместо това, главатаря на ударната група на лошите (голям изрод беше, направи ми впечатление като разряза веждата на сина си, който имаше огромен оток на лицето, след като получи здрав тупаник от нашия герой), реши да си поиграе с избегналите жертвоприношението. И точно там сбърка. Лапа успя да се измъкне умело, уби синът му (много точно хвърляне на копието) и започна своето бягство. Оттам нататък всичко беше гонитба. Не пракалено дълга, но пък добре направена.
И така, финалът беше изненадващ. Няма да ви го разкривам, тъй като вече ви запознах с 90% от историята. Но това не значи, че сте го видели, нали?! Така е, а трябва да се види, в случай че сте пропуснали преди 1 година.
Много силно впечатление за филма беше... диалогът, изобщо всичко което се говореше в Апокалипто, беше на някакъв почти изгубен Майски диалект. Напълно добро като идея, и напълно нормално. Стига всички са говорили на английски, дори и преди официалното му обявяване за световен, или... най-популярен език.
Силен филм, динамичен, добър! Апокалипто, сценарист и режисьор - Мел Гибсън, с 3 номинации за Оскар... приятно гледане!

»©« Charlie Wilson's War

Очаквах появяването на този филм февруари, през новата 2008 година. Уви обаче както винаги, технологиите и човешката лоялност изпреварват всичко и преминават всякакви граници. Понякога за добро, друг път за не толкова хубави неща. И така, Charlie Wilson's War (Войната на Чарли Уилсън), новият филм на режисьора Майк Никълс, с участието на Том Ханкс, Джулия Робъртс, Филип Сиймур Хофман.
Направен по книгата на Джордж Крайл, биографът на Чарлз Уилсън, сценарият на Аарън Соркин. Една история, за част от живота на конгресмена Уилсън, в периода 1980-1988 година. Важна част от неговия живот, както и намесата му в събитията в Близкия Изток. Интересно е да се видят фактите, особено поднесени по интелигентен начин, от хора много добри в бранша (от създателите на Западното крило), и изиграно от едни блестящи актьори.
А защо е интересно?! Ами защото цялата тази тематика, политическа, разиграваща се в една не толкова строго-политическа атмосфера, ви кара да се замислите... как хора в топлите си и чисти кабинети, докато си наливат поредната чаша алкохол, в 10 сутринта, решават хиляди съдби. Понякога в добър аспект, друг път в много по-лош. И в зависимост от възприятията на останалите ти околни, в същата тази спокойна атмосфера... те прави герой. Наистина е бил голяма работа въпросния Чарлз Уилсън (Ханкс), игрите му с Джоан Херинг (Робъртс) - жена с невероятно влияние както в САЩ, така и с президента на Пакистан, познаваща кой ли още не в конфликтните страни, общителността му с невероятния ЦРУ агент Гас Авракатос (Хофман), забележителна личност, покоен, но със сигурност е бил голяма работа.

Филмът е добре пипнат, има хубав замисъл, и няма как. Съдържа любопитни събития, за неща които са ни били скрити, или предоставяни някакви... служебни версии. Обществени, колкото да се поддържа доброто име, или в добра пропагандна визия. Ясно е, че американците са въоръжили Афганистан, във войната им със съветската армия, за да се бранят муджехидините, и е ясно че после са осрали работата... дори така свършва и филма. До момента, в който червената армия напуска Афганистан, ред е да се финансира възстановяването на страната... но тъй като на никой не му пука толкова, нито знае къде е тази държава (повечето постоянно я бъркаха с Пакистан, или просто някоя завършваща на -стан), Чарлз Уилсън е казал: "These things happened. They were glorious and they changed the world... and then we fucked up the end game."

Неприятно, а! Е да, не очаквайте социална драма, просто вдигане на завесата, зад която се крият купчини тайни, непознати за нас. За някои да, за други може би догадките ще се окажат опровергани и т.н. Стига толкова догадки. Уникално е да се види, както вече споменах, с каква лекота, и какви хора взимат решения, определящи съдбите на много голяма група хора... на голямо разстояние от тях, и по-брилянтен начин. Главната идея, за финансирането, и въоръжаването на афганистанските муджехидини се ражда в банята на Джоан Херинг, докато Уилсън се кисне във ваната, а на долния етаж се прави някакво парти, по-случай нечий рожден ден. Странна работа. Но хората са такива, както и човешките отношения. Понякога може да си прям с грешните хора, и това да не се накаже, или овъзмезди, друг път хеликоптер може да мине над селото ти, и да покоси десетки за броени секунди. Неизбежно, въпрос на гледна точка е това, как ще приемете филма. От тази да съдите някой, или кой как си е изиграл картите... едва ли. От гледна точка на филмово събитие, мога да призная че филма е доста добър. И играта на актьорите е забележителна, симпатични са, имат поведение, което ни кара да ги запомним. Сценария е увлекателен, и по-подходящ начин поднесен, така че пак да ни се хареса. Че даже напират чувства да гледам филма отново, като излезе на големия екран. Зависи, може и да го направя, или подобно на Учителят към Хлапето... will see...

»©« Schindler's List

На вашето внимание, представям номинираният за 12 награди Оскар (спечелил 7 от тях), на режисьора Стивън Спилбърг... Списъкът на Шиндлер. Един от най-сензационните, най-блестящите филми правени някога, по книгата на Томас Кинийли. Произведение на изкуството във всяко едно отношение. Една история за Втората световна война, холокоста, жестокостите и ликът на болезнената историческа действителност. Майсторски замислен, с добър подход, професионално изпълнен.
Както и да го погледнете, Списъкът на Шиндлер е шедьовър. За малко филми, мога да дам такава силна оценка, но за този нямам задни помисли, нито ще размисля. Гледал съм го около 6 пъти (може и да са повечко от 6), но всеки път чувствата напиращи в мен, силата на филма, влиянието му... е все същото. Понякога даже е по-силно от предните пъти.
Великолепен кастинг! За ролята на Оскар Шиндлер е избран Лиъм Нийсън. Прави невероятна роля, силна и запомняща се. Истински Шиндлер! За ролята на Ицхак Щерн (също толкова героичен за съдбата на толкова много евреи изправени пред лика на смъртта) - Бен Кингсли. Много добър актьор, с идеално превъплъщение в ролята на счетоводителя. Арийският подполковник Амон Гет (хер коменданта...) - Ралф Файнс, с типичен немски, фъфлещ, и брутално набиващ се в ушите ни акцент. Побъркващ от ужас в коварните моменти, когато хладнокръвно дърпа спусъка, и пуши цигара... или просто премлясква сладостно, преди да направи поредната лудост... няма правила по които да оцелееш, ако си в обкръжението му.

В противоположния край, стои Шиндлер. Един от любимите ми моменти във филма е самото начало. Когато се запознаваме с брилянтния ум на героя. Хитър, умел, владеещ социалното инженерство. Стана ми още по-симпатичен с решителността си, с убедителността си, със словоохотливостта си. Въртеше немските офицери, както си поискаше. Женкар! Абсолютен! С една единствена идея, решен да използва войната, за да направи състояние. И говорейки с жена си: "След време всички ще знаят кой е бил Оскар Шиндлер... да, спомняме си го, той направи велико нещо...", всъщност не осъзнава колко прав ще се окаже. Но мислейки за фабриката си, състоянието си... че за това ще го помнят хората, заслепен... той не вижда към какво хуманно дело се е насочил.
Силна игра, силна визия. Оператор на филма е Януш Камински. Майстор, още един, редом до сценаристите и режисьора - Спилбърг. Произведение на изкуството както споменах в началото. Драматичната музика на също толкова великия композитор Джон Уилямс, допринася за емоционалното ни състояние в пиковите моменти на лентата.
Има толкова много моменти, в които сълзите са несдържими... Колкото и силни да сте, колкото и да не се впечатлявате от емоциите си, и че нищо на света не би ви накарало да се разчувствате, тук има достатъчно неща, които да преклонят силната ви воля.

Измежду цялата трагедия, драма и несподелени мъки, тук там се прокарват и няколко момента, водещи до истински смях. Смях през сълзи. Смях, който да ни напомни че все още сме пред екрана, за да ни дръпне за секунда от тежките събития във филма. Умело, в запомнящият се стил на Спилбърг. Един от тези моменти например е, разговорът на Щерн с Шиндлер, когато вторият му казва идеята си, за фабриката. И учуден, Щерн го пита: "Значи дали правилно съм разбрал... Парите ще ги дадат инвеститорите, аз ще ръководя цялата фирма... а мога ли да попитам Вие какво ще правите?!"... винаги се смея на тази сцена. Колко дързък е героя на Бен Кингсли, колко... наясно е със ситуацията, и как успява да спечели Шиндлер.
Великолепни герои, великолепна игра. Страхотен филм! Сега отново се сетих за края на филмът... краят когато виждаме Шиндлер пречупен, миг след като осъзнава какво е сторил. Как е спасил толкова много хора... когато Щерн му казва: "Този който е спасил един човешки живот, е спасил целият свят" ("Whoever saves one life, saves the world entire").
Изящен филм, реалистичен, с духът на истината, терора, ужаса, увлечението и забележителността на героите. След като гледате Списъкът на Шиндлер, ще бъдете убедени в едно... а именно... омразата към човека (един или всички) не води до нищо добро, човешкият живот може да бъде отнет за секунда, но създаването му отнема толково много време. Съдби разбити за 1 миг, с един изстрел... цял човешки живот, заложен на карта... Великолепен филм, напомнящ ни със страшна сила за историята, сигнализиращ ни на какво е способен злият ум на човек... и същевременно на какво е способен добрият характер.

» back to top

To your attention I present the nominated for 12 Oscar awards (and won 7 of them), from the producer Steven Spielberg... Schindler's List. One the most sensational, most brilliant movie ever made, based on the book of Thomas Keneally. A work of art in every aspect. A story about the World War II, the holocaust, the inhumanity and the face of the painful historical reality. Skilfully thought, with a good approach, professionally performed.
No matter the way you look at it, Schindler's List is a masterpiece. There are only few movies I can give such high score, but for his one I have no back thoughts, and I wouldn't reconsider it. I watched about 6 times (may be more than 6), but every time the feelings I have, the power of the movie, it's influence... it always the same. Sometimes it's even stronger that before.
Magnificent cast! For the role of Oskar Schindler was chosen Liam Neeson. He made an amazing role, strong and remarkable. A true Schindler! For the role of Itzhak Stern (also very heroic for the destiny of the so many Jews staring at the face of death) – Ben Kingsley. A very good actor, with perfect transformation into the role of the accountant. The Aryan lieutenant colonel Amon Goeth (the Herr Kommandant...) – Ralph Fiennes, with the typical German, mumbling, and brutally sticking out in our ears accent. Driving us crazy in the deceitful moments, when he cold-bloodedly pulls the trigger and smokes a cigarette... or just smacks sweetly, before making the next crazy thing... there are no rules on which you can survive if you are around him.

In the opposite direction, stands Schindler. One of my favourite moments from the movie is the beginning. When we meet the brilliant mind of the character. Shifty, smart, skilful at the social engineering. He became more pleasant to me with his determination, with his convincingness, with his talkativeness. He could bend the German officers anyway he wanted. Ladies-man! Absolutely! With only one idea, determined to use the war to make a fortune. And saying to his wife: "They won't soon forget the name Oskar Schindler around here. Oskar Schindler, they'll say, "everybody remembers him. He did something extraordinary...", he doesn't even realize how true his would turn out to be. But thinking of his fabric, his wealth... that this will the people remember him by, blinded... he doesn't see in what humanely deed he's heading to.
Strong play, strong vision. The movie director of photography is Janusz Kaminski. A master, another one, standing next to the writer and producer – Spielberg. A work of art as a mentioned in the beginning. Very dramatic music by the also great composer John Williams, contributes for our emotional state in the pike moment from the film.
There are too many moments, where the can't hold your tears... No matter how strong you are, no matter if you are not impressed by your emotions, and that noting in this world can make you become emotional, there are enough things that can break your strong will.

Within the whole tragedy, drama and unanswered pains, there are some moments bringing you to true laughter that appear. Laugh with tears. Laugh that reminds us that we are still in front of the screen and to pull us out of the heavy events in the movie. Cleverly, in the remembering style of Spielberg. One of those moments for example is the conversation between Stern and Schindler, where the second tells him his ideas, for the fabric. And surprised, Stern asks him: "Let me understand. They put up all the money. I do all the work. What, if you don't mind my asking, would you do?"... I always laugh at that scene. How bold Ben Kingsley's character is, how... unfamiliar he is with the situation, and how he manages to win Schindler.
Magnificent characters, magnificent play. Amazing movie! I remember once again the end of the movie... the end where we can see Schindler brake, and just a moment later he realizes what he did. How he saved so many lives... when Stern tells him: "Whoever saves one life, saves the world entire".
Exquisite movie, realistic, with the spirit of truth, the terror, the horror, the enthusiasm and the remarkableness of the characters. After you watch Schindler's List, you'll be convinced in one... namely... the hate of a man (one or all) doesn't bring anything good, the human life can be taken away for a second, but the creation takes so much time. Fates crushed for 1 moment, with one shot... a whole human life, placed on a card... Magnificent movie, reminding us of with worrying influence of history, alarming us what the evil mind is capable of... and what the good character is capable of.

» translated by Ilienna

»©« Collateral

Тъй като днес реших да си припомня The Kingdom (готино е, заслужава си пак гледането), и пак се радвах на коравия и безкомпромисен характер на Джейми Фокс, ето на че се сетих за филмът Collateral (Съучастникът), където той партнира на Том Круз. Филм от преди 3 години, на режисьора Майкъл Ман. Нека всички замълчим за 10 секунди и да си припомним поне една сцена от H.E.A.T (ЖЕГА), един от най-добрите филми, които някога съм гледал, направен с толкова майсторлък, че думите ми секват. Намерих си филма, нагласих саунда и хайде... Стилът на Майкъл Ман си личеше във всяка сцена. Във всяка една гледна точка на действието. Началото е доста отпускащо, показващо героите ни, и най-вече словоохотливия Джейми Фокс. Забавно е да го следиш в ролята му на таксиметров шофьор, как си говори или просто слуша другите. Как задяваше героинята на Джейда Пинкет Смит... доста добро (не случайно за тукашното му изпълнение е номиниран за Оскар, поддържаща роля).

Във филма имаше много добри моменти. Както като разговори, събития, визия, така и като саунд, напрегнати моменти, съспенс, трилъра си е трилър. Ами да, трилър е, все пак Том Круз си беше хладнокръвен убиец. Усмихна се много малко пъти, и то беше когато самият той иронизираше нещата. Но с тази сива (сребриста) коса, и този костюм, с улегналия показалец на спусъка на пистолета му, съвсем не беше смешен. Напълно сериозен и непоколебим. Бях негативно настроен, че Круз ще се е справил с ролята си, обаче се оказах в грешка. Добър беше! Заради режисура ли, заради това че наистина е класен актьор, не знам... но се е справил ;)
Говорим за стила на Майкъл Ман - да, имаше и екшън, с добро озвучение. Не много! Премерено, но с класа естествено, не е нужно да хвърчат сума си гилзи и да ни се продънват ушите (не че искам да кажа нещо лошо за ЖЕГА, не ме разбирайте погрешно, сцената там... след банката! Върхът!). Дам, както виждате доста сравнявам с ЖЕГА. Поради факта, че всеки следващ филм на същия режисьор, ще бъде сравняван с него. За мен той е най-добрият, и имах големи надежди за Маями Вайс. Уви, последния се оказа... Маями заспиВайс... слаба работа. Но се радвам поне, че Съучастникът заема достойно място до хитовия ЖЕГА.

» back to top

Because I decided to remind myself The Kingdom (it's cool, I deserves to be watched again) and I enjoyed the hard and uncompromising character of Jamie Foxx, I also remembered about the movie Collateral, where he is partnering Tom Cruise. The movie is from 3 years ago, by the producer Michael Mann. Let's all be silent for a moment and remind ourselves a scene from H.E.A.T, one of the best movies that I've ever watched made so skilfully that I loose the gift of speech. I found the movie, I set up the sound and go... the style of Michael Mann could be felt from every scene. In each and every point of view. The beginning was relaxing, showing us the characters and mostly the talkative Jamie Foxx. It was fun watching him in his role as a taxi driver, how he talks or just listens to the others. How he flirted with Jada Pinkett Smith's character... quite good (it wasn't a coincidence that they nominated him for an Oscar for supporting role).

There were a lot of really good moments in the movie. For conversations, events, vision, as well as for sound, intense moments, suspense, the thriller is a thriller. Well yeah, it's a thriller, after all Tom Cruise was a coldblooded killer. He smiled just a few times, and only when he was speaking ironically about things. With that grey (silver) hair, and that suit, with the resting on the trigger index finger, he was not funny at all. Absolutely serious and unshakable. I was negative that Cruise could handle with the role, but I was wrong. He was good! Was it because of the producing, was it because he is an actor with class, I don't know... but he made it ;)
We're talking about Michael Mann's style here – yes, there was action too, with good sounding. Not much! Measured, but with class f course, there's no need to have hundreds of cartridges flying around so that our ears hurt (not that I say something bad about H.E.A.T, don't get me wrong, the scene there... after the bank! Cool!). Yeah, as you can see I compare it a lot to H.E.A.T Because every new movie from the same producer will be compared to it. For this is the best, and I had big expectations about Miami Vice. Alas, that one turned out to be... Miami go-to-sleep-Vice... poor work. But I'm glad that Collateral takes a worthy place next to the hit H.E.A.T

» translated by Ilienna

»©« Moulin Rouge !

В тихата и свята нощ преди Коледа, се замислих за филма Ромео + Жулиета (виждате особеното в заглавието?!). И се питах, абе на същият режисьор имаше и друго заглавие, пак с някакъв знак, пунктоационен знак... естествено ме болеше главата и не можех да се сетя, затова си се допитах до IMDB. Режисьора беше Баз Лурман, а другият му филм се казваше Мулен Руж!
Сега когато бях напълно информиран, и от много отдавна се канех да изгледам този хит (поне досега такива отзиви бях слушал за него), го дръпнах от сладките торенти, нагласих си звуковите устройства (за по-добро усещане, щото филма предполагаше да се гледа с добро озвучение), изгасих лампите, разположих се удобно и... тихо, тихо... започва...
Още със старта си филмът те грабва! Невероятна динамика и енергия, струяща от екрана. Самото лого на 20th Century Fox се появява изпод завесите на една театрална сцена, музиката на познатото интро ръководена от един доста бурен диригент - луда работа. Историйката започва в Париж, 1900 година. По-много тъжен начин, с една песничка за главния герой. Разкриват ни краят на филма, но разбира се толкова бегло, и по толкова интересен начин, че това няма никакво значение... зрителя остава с толкова много желание и въпроси, като например... защо всичко е толкова сиво в живота на героя на Юън МакГрегър, какво се е случило с него. И съвсем след миг разбираме.

За тези които познават творчеството на Баз Лурман, изобщо няма да се учудят колко нестандартен е филма. Колко енергичен е, с колко невероятна визия, с великолепни изпълнения, песни, речи. Някои не обичат типичните мюзикли, или романси. Е тука няма нищо типично. Това е Баз Лурман (ехо, Wear Sunscreen, повечето от вас от там го знаят). Изобщо всичко ми изглеждаше сюрреалистично. Фантастични костюми, гримът беше толкова впечатляващ, постоянното движение на актьорите. Чудех се откъде толкова живот в тях, не се ли изморяват. Каква бъркотия, хаос, и същевременно подреденост и точност при изпълненията в Мулен Руж.
При точно такива филми, се забелязват истинските актьори. Които реално погледнато, могат да импровизират, да драматизират, да се тръшкат по пода с песни, да се катерят по шантави декори, и толкова естествено да запазват поведението си на сцена. Наистина уникално въздействие и жестока игра.

Песните са другото, което ми направи впечатление. Ще останете като ударени от гръм! Изобщо не очаквах подобно нещо, за какво ви говоря ли?! За да не развалям изненадата, няма да ви кажа. Просто бъдете нащрек за това, което ще чуете. Ще ви хареса!
Никол Кидман, Юън МакГрегър, Джон Легуизамо... добри актьори, но ако ги забъркате с малко сценарий на Баз Лурман и Крейг Пиърс, и режисира самият Баз... ще получите Мулен Руж! Перфектното лекарство против несигурност, самота, несъвършенство. Ще се влюбите в бохемите, ще се влюбите в тяхният лозунг, а именно: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". Ще откриете себе си във всеки един от героите. Ще изживеете прекрасната любов между Сатин и Кристиян, ще се насладите на излъчването на Никол Кидман, на усмивката на Юън МакГрегър, на шантавите изпълнения на Легуизамо и останалите образи в... "пиесата". Просто думите ми са недостатъчни, за да опишат нещо толкова сензационно и красиво като Мулен Руж!

Изгледах филма от начало до край... и под край, имам предвид - истинския край. Стоях и слушах Moulin Rouge! - Bolero, докато вървяха финалните надписи. Отново опиянен от музиката, стоях и гледах. Все още ме държеше силата на филма, следях ритъма, четях (безмислени понякога) надписи, и си мислех за отделни кадри, отделни сцени. Последните 5 минути с тази музика, бяха като... да изгледаш филма за 5 минути. Обичам киното, и след Мулен Руж! го заобичах още повече. Добавих още един цитат към любимите си. Най-важната идея, която не малко пъти беше повторена по един или друг начин... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» back to top

In the silent and holy night before Christmas Eve I thought about the movie Romeo + Juliette (you can see the oddity in the title?!). And I asked myself, wasn't there another title from the same producer, again with a sign, a special character... of course my head hurt and I couldn't remember, that's why I asked IMDB's advice. The director was Baz Luhrmann, and the other movie was called Moulin Rouge!
Now that I was completely informed and I've wanted to see this move for a while (at least until now I've heard such responses) so I acquired the movie from the sweet torrents, I adjusted the sound system (for a better feeling, because the movie was expected to be watched with a good doubling), I turned off the lights, I set myself comfortable and... quiet, quiet... it starts...
From the very beginning the movie grabs you! Incredible dynamics and energy, streaming from the screen. The 20th Century Fox logo itself appears from under the curtains of a stage, the music of the well known intro leaded by a very wild conductor – crazy stuff. The story starts from Paris, 1900. In a very sad way, with a song from the main character. They tell us the end of the movie, but of course so slightly and in so interesting way that it doesn't really matter... the viewer stays with so much desire and questions, for example... why is everything so grey in the life of Ewan McGregor's character, what happened to him. And in just a moment we find out.

For those who know the work of Baz Luhrmann won't be that surprised how non-standard is the movie. How energetic, with incredible vision, with magnificent acts, songs, lines. This is Baz Luhrmann (hello, Wear Sunscreen, most of you know him from there). Generally everything looked surreal fantastic costumes, make up was so impressive, the constant movement of the actors. I wondered where they have that life in them, aren't they getting tired. What a mess, chaos, and at the same time order and accuracy in the performance in Moulin Rouge.
In movie like this one the real actor can be spotted. Which can improvise, to dramatise, to fall on the floor while singing, to climb on weird decors and to stay so natural behaviour on the stage. It is truly unique influence and magnificent play.

The songs are the other thing that made impression on me. You'll be like hit from a thunder! I didn't expect anything like it, what am I talking about?! In order not to spoil the surprise I won't tell you. Just be aware of what you're going to hear. You'll like it!
Nicole Kidman, Ewan McGregor, John Leguizamo... only good actors, but if you mix them with Baz Luhrmann and Graig Pearce's scenario and the produced by Baz himself... you'll get Moulin Rouge! The perfect medicine against uncertainty, loneliness imperfectness. You'll love the bohemians, you'll love they motto, namely: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". You'll find yourselves in one of the characters. You'll live the wonderful love between Satine and Christian, you'll enjoy Nicole Kidman's charisma, Ewan McGregor's smile, the crazy performance of Leguizamo and the other character from the "play". My words are not enough to describe something so sensational and beautiful as Moulin Rouge!

I watched the movie from the beginning to the end… and by end I mean the real end. I stayed and listened to Moulin Rouge! – Bolero, while the final titles were on. Again intoxicated with the music, I stood and watched. I was still taken by the power of the movie, I followed the rhythm, I read (non-sense sometimes) titles, and I thought for different cadres, different scenes. The last 5 minutes with this music were like... watching to movie in 5 minutes. I love the cinema, and after Moulin Rouge! I loved it even more. I added another one to my favourite quotes. The main idea that was repeated in one way or another... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» translated by Ilienna