Носител на 5 награди Оскар, включително най-добър филм за 2000-та година. Епичното произведение на изкуството, дело на режисьора Ридли Скот. Историята за генерала, който се превърна в роб. За роба, който се превърна в гладиатор. За гладиатора, който покори една империя. Гладиатор (Gladiator) с участието на Ръсел Кроу, Хоакин Финикс, Кони Нилсен, Джимон Хонсу, Ричард Харис, Оливър Рийд, Томас Арана и други.
От какво имат нужда хората, тази трудно контролируема маса в една империя, в Римската империя? От хляб и зрелище. А арената, на която всеки път загиват по уникален начин десетки гладиатори е идеалното зрелище, от което всеки има нужда. Грандиозен филм, започващ с още по-силната показност на една мощ. Римския легион смазващ варварската орда. Генерал Максимус и редиците от доблестни воини, със здраво опънати тетиви, заредени катапулти, блестящи доспехи, остри като бръснат мечове, копнеещи да напоят пръстта в тези неприветливи мрачни гори с човешка кръв, за да докажат силата и мощта на империята. Strength and Honor!
Ханс Зимър и неговия феноменален саундтрак ви дават съвсем малко време да разберете, че това не е просто филм, а един съвършен епичен такъв. Нежните ноти, които проследяват замечтаната мисъл на генерала и бавно плъзгащите се пръсти по изгарящата в златни багри пшеница в миг преминават в строга композиция. Летящите катапулти, огъня падащ върху жертвите, конницата галопираща през мрачната гора, виковете на умиращите, тези на побеждаващите: Roma Victor! Велика сцена, наистина. И след едно такова начало, уважително изтръпнал, зрителя е с отворена уста и се е отдал 101% на филма. Гладиатор започна, поздравления!
Тази неконтролируема сила, доверието което се е създало около силната личност е причината за завистта и отцеубийството. Предателство, което превръща Максимус в мъченик и роб. Баща на убит син... съпруг на убита жена, името му е Гладиатор!
Страхотен филм, съмнявам се да сте го пропуснали. А ако е така, мисля че е време да спрете с новите филми (защото качеството им напоследък намалява с всяка нова лента) и да се върнете 8 години назад. Заедно с Ръсел Кроу да усетите величието на една империя. Да споделите мъката му, слушайки To Zucchabar (в изпълнение на Дживан Гаспарян) или да се изпълните с енергия и адреналин, когато от екрана се лее кръв на гладиаторската арена и звучат другите композиции на Ханс Зимър подкрепени от изящния глас на Лиса Джерард.
Пипнат от гледна точка на сценарий, режисура, музика, костюми, грим, декори - всичко е голямо и направено с класа. Грандиозен филм, оставящ ви без дъх от началото до самия завършек. Има толкова много култови сцени, пред които си заслужава да свалите шапка. А Ръсел Кроу определено е роден за ролята на Максимус, за тази на гладиатора.
Любима сцена ми е точно тази, със свалянето на шлема и представянето си пред Комод. Много внушително, с тези близки кадри и израженията им. Голяма роля за Кроу, но нека не оставяме и изпълнението на Финикс на заден план. Физиономията му си е такава, идеално може да се впише в ролята на предател. В ролята на отцеубиец, в коварен и мръсен властващ. Типичен доминант, но с не достатъчно качества, воля и сила, за да бъде доблестен император. А когато славата и мощта на един роб е по-голяма и достатъчна, че да покори империя, нещата стават повече от сериозни.
Страхотен филм, мисля че разбрахте - харесва ми! А саундтракът е един от първите, които съм имал през живота си. Толкова въртене съм му направил, че сигурно оборотите могат да се обърнат в километри. Няма как, страхотна композиция, една от най-добрите правени някога от Ханс Зимър и като цяло за филмова музика. Надъхващ, величествен, достоен да проследи историята на една велика империя като Римската. Както и историята за славния генерал превърнал се в гладиатор. Максимус... Максимус... Максимус...
Thursday, July 24, 2008
»©« Gladiator
Friday, February 29, 2008
»©« 3:10 to Yuma
Имало едно време на запад... повечето филми за лоши момчета, бивши или настоящи краварчета, препитаващи се с фермерство или обири на дилижанси, банки или някакви други скъпоценности на заможните ново-американци, започвали така. Дълго панорамно начало, музиката на Енио Мориконе и в голямата си част (поне класните уестърни) били режисирани от Серджо Леоне. Разбира се това е прекалено общо казано, но за непознавачите на класическият уестърн, със загорелите лица на мъжаги като Клинт Истууд или Чарлз Бронсън, е напълно достатъчно обяснение за това какво може да очакват.
Преди много време, от детството ми, много се бях запалил по каубоите, филмите, пушкането, индианците и целият им начин на живот, като живеещи в мир хора, или като такива извън закона, усещащи дъхът на потерята ден и нощ, бягащи за живота си, но не толкова изплашени като тези, които ги преследват.
Също толкова отдавна беше и първият път, когато гледах Имало едно време на запад. 3 часа филм, невероятен сценарий, режисура, музика - абсолютна класика. Споменах за тандема Леоне-Мориконе, това е един от последните им съвместни проекти. Лентата с Чарлз Бронсън, Хенри Фонда, Джейсън Робардс и Клаудия Кардинале е една от паметните класики на киното от края на 60-те години на миналият век. Филм изучаван във филмовите академии и с наистина високо реноме на кино-съвършенство. Но стига съм хвалил миналото, нека отправим поглед към опитът на Джеймс Манголд и неговият филм Ескорт до затвора (3:10 to Yuma).
Ветеранът от гражданската война Дан Еванс (Крисчън Бейл) живее със семейството си извън градчето Бизби, във фермата си. Поради няколко месечната суша и кофти климата, затънал в дългове и притиснат от амбициозния Холандър (решен да прокара железопътна линия точно през земите му) случайно се среща с най-бързият пищов на запада, заклетия престъпник, обирджия и безкомпромисен убиец, Бен Уейд (Ръсел Кроу). Уейд и бандата му изпечени главорези, събрани от кол и въже, нападат дилижанс със заплатите за града, охранявани от агенти на "Пинкертън". След една много добра сцена, издържана в стила на класическият първороден западен екшън, престъпниците сломяват съпротивата (въпреки тежкото им въоръжение и картечницата Гатлинг). Избиват всички с изключение на старото куче Байрън МакЕлрой (Питър Фонда). Пощадяват Дан и синовете му, но взимат техните коне и ги зарязват насред пустошта с един ранен старец. Историята не ни дава възможност много да се нагледаме на сурови физиономии, големи паузи между погледите на героите нито някаква кой знае каква актьорска игра. Нямаше го онзи дух на старият уестърн, всичко като че бързаше да се развие... и усещането за зрителя е че действието съвсем не се развива в нищото на пустинния див запад.
Бандата отскочи до Бизби, където с малко повече финес, възползвайки се от наивността на чакащите дилижанса, накара потерята да запраши към мястото на престрелката. Междувременно Бен Уейд и момчетата му се отдадоха на заслужен релакс, разделиха плячката, а той самият си получи необходимата доза женска плът и страсти. Е не може без това. Всичко това много хубаво, до момента в който агентите на "Пинкертън" не се срещнаха с Дан Еванс, раненият и готов да преследва Бен Уейд до гроба си, МакЕлрой. Успяват да заловят престъпника отговорен за толкова много обири и убийства и набързо да му решат съдбата - на другият ден в 3:10 следобяд трябва да хване влакът за Юма, където ще бъде осъден и обесен за престъпленията си.
Организиран е ескорт за лошото момче, като един от членовете му е именно героя на Крисчън Бейл. Нуждаещ се от парите, за да покрие дълговете си и най-накрая да заживее спокойно със семейството си. Разбира се времето започва да тече, нещата изглеждат лесни за изпълнение, може би да... ако Чарли Принс (Бен Фостър) и останалата част от бандата на Бен Уейд не бяха живи. Трябва да призная, Бен Фостър направи добра роля на изкусен маниак и абсолютен хахо, лоялен до гроб на своя главатар Уейд. Имаше едни такива полу-изплашени, полу-ще ти пръсна главата очи. Много се заиграваше с пистолетите си, походката му беше добра - честно казано придаде малко цвят на филма. Ръсел Кроу също беше добър в ролята си, макар че някак си не ми прилича на каубой, камо ли лошо момче (след всичките превъплъщения, които съм му гледал). За Крисчън Бейл, какво да кажа - надявах се да има по-силни моменти в лентата. Уви героят му по сценарий е трябвало да бъде скучен.
Като цяло... подкрепям филма, както и ентусиазма някой да направи уестърн в дни като нашите, когато онзи усет към добър филм за дивият запад се е поизгубил и като музика и като режисьорско усещане, да не говорим за актьорски колектив. Също така саундтрака беше добър. Много хубава композия, дело на Марко Белтрами, който е получил и номинация за Оскар по повода. Но ще споделя и не толкова добрите си впечатления от завършека на филма. В един уестърн съм свикнал накрая да остават много малко (ако въобще останат такива) живи герои. Това е нещо като задължителна част от действието. Човешкият живот не струва пукната пара. Бум-бум и това е, даже когато очакваш хепи енд за главния герой. Няма как! Затова е див запада, изгубен от всякаква логика. Разчиташ на божията намеса, или в случая сценаристкото решение. И все пак, Ескорт до затвора си го бива за през почивните дни, когато нямате какво да правите и искате да наваксате с новите филми. А за заклетите киномани, препоръчвам пак да си припомните Имало едно време на запад и да усетите още един път майсторлъка на великия Серджо Леоне.
Saturday, January 05, 2008
»©« L.A. Confidential
От известно време се канех да си припомня един шедьовър в киното. Поверително от Ел Ей (L.A. Confidential), филм от 1997 година, на режисьора Къртис Хенсън, сценарист Браян Хелджелънд, по зашеметяващата новела на Джеймс Елрой. Тези които са чели книгата, се досещат кое ме кара да използвам такива изразни средства. Това си е един master piece, произведение на литературното изкуство. По перфектен начин адаптирано от младият Хелджелънд, и превърнато в класика и велик филм, благодарение на класната режисура на Хенсън.
Със звездното участие на Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Джеймс Кромуел, Ким Бейсинджър, Дейвид Стрейтърн, Дани ДеВито и други. Носител на 2 награди Оскар (за най-добра женска поддържаща роля на Ким, и най-добър сценарий за Хенсън и Хелджелънд).
"Off the record, on the QT, and very hush-hush..."
Така започва историята, слушайки подмолния глас на ДеВито, описвайки ни ситуацията в Градът на ангелите - Лос Анджелис, в средата на 50-те години на миналия век. За Мики Коен, за организираната престъпност, за най-добрата полиция в щатите, за Рая... и проблемите в него.
Запознаваме се и с героите, по много специфичен запомнящ се начин, тракаща пишеща машина, близък кадър към полицай Бъд Уайт (Кроу), запознаваме се с характера му. След него идва полицай Едмънд Ексли (Пиърс), с неговия също... сержант Джак Винсенс (Спейси) и той по реда си.
Кратката история е следната, след задържането на Мики Коен, започва масова борба за това, кой ще наследи рекетите му, и в общи линии кой ще дърпа конците на престъпния свят. Полека лека, нещата се заплитат около нашите герои. Отправна точка е масовото убийство в "Кукумявката". Главните действащи лица са на различни фронтове, с различни виждания, приоритети и възможности. Единия готов да изгърби от бой някой, за да си каже всички неща, или пък да гръмне рецидивист в гръб, за да не го измъкне от затвора някой умел адвокат. Другият пък строго политически настроен, гонещ кариера, незаинтересован от обстановката на корупция, стриктен и винаги готов да даде честната си дума и да постъпи правилно, независимо от последствията. Трети... Холивудска звезда... голям чешит, голямото В, славата и тънките подкупи от подлия клюкар, автор на жълто списание... Hush-Hush...
Историята е пленяваща. Не бих имал възможността да ви я разкажа, без да ви разваля кефа от филма. Никой не обича да му разказват какво ще стане, или какво ще го бъде... бла бла. Точно така, оставям на вас. Само ще добавя още неща, към тези които ме карат да възхвалявам филма. Първият път като го гледах, не бях уловил всички моменти, свързвах пъзела заедно с героите, на места пропусках, или не успявах да се сетя всяка подробност. Добър сценарий, още един път ще го кажа. Интересен, каращ ви да си мърдате сивото вещество. Танцът на камерата - също майсторско изпълнение. Костюми, събития, сцени. Много добри моменти, подкрепени от силната музика на Джери Голдсмит (за съжаление, вече покойник...). Много динамичен филм на места, с невероятни екшън сцени. Не е прекалено, но е направено с класа. Подритвани от силното звучене на композицията, напрегната ситуация измежду няколко револвера, пушки Ремингтън... те кара да трепериш и да гледаш с отворена уста. След приключването й, да гледаш със захлас и да си спомняш ли, спомняш. Забележителни кадри, много добри моменти... шедьовър!
Блестяща игра на всички актьори. Гарантирам ви, след първото гледане ще останете с приятно чувство и мисли, за още един път! Защото следващият път, независимо от това, че знаете как ще свърши, кой ще го отнесе, кой ще се измъкне, кой какъв е бил всъщност... пак ще гледате като малко дете, и ще се радвате. Добрия филм е добър, защото може да се гледа отново и отново. Слаб е ако след първото му гледане, забравите за него. Любим филм, пожелавам ви приятно гледане, дано ви хареса, дано стане и ваш любим.
Tuesday, November 13, 2007
»©« American Gangster
Уау! Ридли Скот, повече познат ни от филми като Гладиатор, Небесно царство, Блек Хоук, Редник Джейн (все яки, военни, епични филми) сега се изявява в малко далечен за него жанр. А именно, Американски гангстер, филм по истински гангстерски събития, и то не от толкова далечното минало (е за мене си е далечно, не съм бил роден в края на 60-те, но все пак - не е като за Капоне). Въпреки това, мога да ви кажа че режисьора успешно и умело е успял да ни разкаже историята за могъщия харлемски гангстер Франк Лукас.
Във филма за главни герои са избрани великолепните Дензъл Уошингтън (Франк Лукас) и гладиатора Ръсел Кроу (Ричи Робъртс). Сега да ви кажа малко за тези в скобите. Първия го споменах вече, голяма работа е бил, извозил е какви ли не гангстери и подрастващи престъпници на времето. Чак да му падам на колене и да му се кланям, няма щото си е наркодилър, престъпник, но много събуден, умен и... достатъчно брутален и непукист, че да размаже нечий мозък посред бял ден, на улицата. Лудо! А за втория, Ричи Робъртс... той е по-готиния, той е добрия ;) Героя на Ръсел е полицай, най-честния и неподаващ се на корупция, за когото някога сте чували (и вероятно ще чуете). Голяма скица, бие, чука и арестува! А и не е глупав!
Накратко за историята... проследяваме тази на Франк Лукас, как става голяма клечка в престъпния свят на Ню Йорк (като основно си стои в Харлем, но набиращ такова влияние, че е способен да покори цяла гангстерска Америка...). Как се оказва достатъчно умен и тарикат, че да подкопае нарко-пазара на своите конкуренти, внасяйки 100% чиста дрога, от самия източник, дълбоко от джунглите на Азия. Възползвайки се от военното положение там, хитрият му план да използва самолетите на САЩ за транспорт (нелегално естествено) се осъществява. Големия риск, който той предприема се увенчава с успех.
Паралелно с тази история, следим и части от безпрецедентния живот на Ричи Робъртс. Неподаващ се на каквото и да е изкушение, със собствени лични проблеми, но с достатъчно хъс че да спре всеки който си мисли че е над закона. И докато той се бори с бившата си за попечителство над детето си, запълва нощите с по някоя стюардеса или адвокатка, ходи на нощни лекции по право... се заплита неволно в случая на Франк Лукас. По скоро, като един (или може би единствен) честен полицай той е поставен на чело на спец отряд, който да се набута между шамарите, и да разкаже играта на престъпния нарко свят.
Всичко това много интересно поднесено. С доза хумор на места, с доза кървави моменти (не прекалено естествено), с много добри изпълнения както на Дензъл така и на Ръсел. Драматични моменти от време на време... например, когато си мислите че Франк Лукас е бил печен, и му симпатизирате... и го гледате как се гощава с цялата си рода на една голяма софра, за Денят на благотворителността, следващия кадър е... от някаква синьо-сива баня, полутъмна... и виждате как младо момиче се надрусва до смърт с тази негова чиста дрога... или друго с прерязани бедрени вени... или малко детенце ревящо близо до мъртвата си майка, поела свръх-доза... грозна гледка! Точно тогава режисьора ви рита по задника и ви напомня, коя е страната на която трябва да симпатизирате... и че нито едно престъпление не остава ненаказано.
Ще видите един гангстерски филм, но не в стила на Скорсезе, а в този на Ридли Скот. И да, прави сте, онзи готин епичен стил ще го усетите и тук. Само че този път действието е истинско, на не много години назад от настоящето. Страхотно поднесена история, която определено заслужава гледането.
А финалът... о финалът е много добър, но какъв е и защо мисля че е много добър... няма да ви разказвам, хехехе... трябва вие сами да го усетите! По-хубаво чувство ще ви остави.
Приятно гледане !
» back to top
Wow! Ridley Scott, know to us from movies like Gladiator, Kingdom of Heaven, Black Hawk Down, G.I. Jane (all of them are cool, military, epic movies) is now showing in a genre that is bit away from him. Namely, American Gangster, a movie based on real gangster events which happened not to so long ago (well, for me it was long ago, because I was not born in the end of the 60s, but after all – it's not about Capone). However I can say that the producer successfully and skillfully managed to tell the story of the mighty Harlem gangster Frank Lucas.
In the movie for the main roles are chosen the magnificent Denzel Washington (Frank Lucas) and the gladiator Russell Crowe (Richie Roberts). I'll tell you now more about the ones in the brackets. The first as I already mentioned was a big shot and he drove around all kinds of gangsters and the coming criminal generations at that time. I'm not going fall on my knees for him and bow to him, I won't because he was a drug dealer, a criminal, but he is very bright, clever and... brutal and nonchalant enough so that he could crush someone's brain on the street in the middle of the day. Crazy! And for the second, Richie Roberts... he is the cooler, he is the good guy ;) Russell's character is a cop, the most honest and uncorrupted you've ever heard of (or ever will hear). He's quite a character, beating, fucking and arresting! And he is not stupid!
Briefly following the story... of Frank Lucas, how he becomes a big shot in New York's criminal world (which is mainly on Harlem, but gaining such influence that is able to conquer the whole gangster America...). How he comes to be clever enough and slicker that he undermines the narco market of his competitors, importing 100% pure coke, from the source itself, deep in the jungles of Asia. Taking advantage of the military situation there, his clever plan is to use the USA planes for transportation (illegally of course) is clever plan is fulfilled. The huge risk that he takes is crowned with success.
Parallel to this story, we can also see part from the unprecedented life of Richie Roberts. Unsuspectible to temptation at any kind, with problems of his own, but with enough gusto to stop everyone who thinks he's above the law. And while he is struggling with his ex-wife for the custody over his child, he is filling up his nights with some stewardess or a lawyer; he takes evening law classes... he accidentally gets involved in the Frank Lucas' case. More likely as one (or may be the only) hones cop he is put in charge of a special squad which is going to worm in the way and is going to show who's the boss to the narco world.
All this is very well served. With a bit of humor in some places; with a bit of bloody moments (not to realistic); with a lot of good acting from Denzel as well as from Russell. From time to time there are dramatic moments... for example, when you think that Frank is a cool guy and you sympathize him... and you see him eating with his whole family on a big table for Thanksgiving, the next scene is... from a blue-grey bathroom, semi gloomy... and you can see how a young girl cranks up to death with his pure coke... or another with cut femoral veins... or a small child crying next to her dead mother who took over dose... ugly sight! That's when the producer kicks you in the ass and reminds you which side you should have sympathized... and that no crime stays unpunished.
You will see one gangster movie, and not in Scorsese's style, but in the style of Ridley Scott. And yes, you're right; you will feel that cool epic style in here as well. Only this time it will be real, not too far away from now. Amazingly served story which is definitely worth it.
And the final... oh the final is very good, but what is it and why I think that it is very good... I won't tell you, hehehe... you need to feel it yourselves! It will leave you with a better feeling.
Have a nice watch !
» translated by Ilienna