»©« Batman Returns

Очакваното продължение на историята за човекът прилеп. Батман се завръща (Batman Returns) отново на Тим Бъртън, 3 години след успеха на първата част. Отново Майкъл Кийтън в главната роля - тази на богаташа Брус Уейн, който вечер си пада по забавленията. Брани жителите на Готъм Сити от всички онези престъпници, дебнещи зад всеки ъгъл в града. Новата история, ни предлага нова изява за Кийтън, както и появата на нови герои - респективно нови звезди да се включат в култовата поредица. Два филма са напълно достатъчни, че да ги нарека поредица (а и като се има предвид след това продълженията).
Спомням си, че когато гледах за първи път тези два филма, позицията най-любим Батман беше заета от въпросното продължение. Не можех да спра да се радвам на жената котка, на човека пингвин, на целия този култов втори филм за човека прилеп.
Но с годините, като гледаш отново и отново тези филми, се оказва че най-добрата част е първата. Нямам против продължението, страшно много се кефя на Мишел Пфайфър и жестокият й костюм. Харесва ми и дивият вид на Дани де Вито в ролята на Пингвина, костюмът му също е много добър. Дело на Стан Уинстън и неговият екип магове на специалните ефекти. Кристофър Уокън в ролята на Макс Шрек, властния, лансиращ Пингвина, използван като марионетка в опита за установяване на нов ред в Готъм Сити.

Все добри актьори, заемащи ролите на едни от най-жестоките комикс герои на всички времена. Вижте Мишел Пфайфър - как да не се влюби човек в нея. Жестока е, а да я гледаш как "танцува" из филма, как престъпва с котешка походка из сцените е повече от привлекателно. Наслада за окото, бих казал. А после вади и камшика! Ихааа! Момент, не съм садо-мазо, но за Жената котка бих станал, хехехехе...
Споменах вече и Дани де Вито, който в този филм изобщо не прилича на себе си. Този великолепен грим и костюмът заличават истинския лик на героя. Много е страшен, с тези остри като резци зъби, с тъмночерната течност излизаща от устата му, като се разпеняви от вълнение - внушителен образ.
За Кристофър Уокън не си спомням да съм говорил лошо. Макар тук ролята му да е повече посредствена, и той има своите моменти. Най-малкото като го чуете да говори, с този спокоен негов тембър, нещата в Готъм придобиват цвят, и точно когато харесате героя - бам! той ще ви изненада и ще напомни, че ролята му във филма е от страната на... лошите.
А какво се случва с Батман, Брус Уейн, Майкъл Кийтън? Хм, за разлика от първата част, тук Батман разполага с нови играчки, с които да се бори срещу маниаците нападнали Готъм. Постарали са се със спец ефектите, добре са се получили, но като че Майкъл Кийтън го нямаше във филма. Не знам, прекалено пасивен ми изглеждаше. В първа част поведението му на затворен, пасивен, богаташ, криеш тайни в себе си, под плаща на черния рицар, изпълваше образа и се държеше много добре на екрана. Тук някак бледнееше или по скоро не се изяви с нещо сериозно, така че да го запомниш.

И все пак, харесвах тази част, смятах я за най-добрата, но сега това няма как да стане. Продължавам да класирам дуела между Батман и Жокера, като най-добрия епизод за човека прилеп. За Батман се завръща, остава доблестната чест, че все пак е стойностно продължение, старателно направено - дело на Тим Бъртън. Малко под средното ниво в жанра филми за супер герои. Блести с ефектите и майсторския грим и костюми. Но до там, останалото е просто наслада за феновете на комиксите и героите от тях. Причудвам се дали да коментирам и останалите две части от сагата Батман. Продължавам да обмислям, може и да стане, може и да не го направя. Кой знае... а дотогава, може да си слушате композицията на Дани Елфман, която и в тази част напомняше за тъмния характер на композитора, със зловещия си саунд.

»©« One Flew Over the Cuckoo's Nest

Четири години преди Милош Форман да пробуди желанието на зрителя да пусне светлината в себе си и да почувства свободата, Джак Никълсън сътвори една от най-добрите си роли в своята кариера. Интересното е, че 1975 всъщност е в началото на въпросната негова кариера. Сега го класифицираме като голям актьор именно заради изпълнения като това от средата на 70-те години на миналия век. Милош Форман с творение спечелило толкова много награди, включително филм на годината за 1975, с участието на Джак Никълсън в главната роля. Полет над кукувиче гнездо (One Flew Over the Cuckoo's Nest) е едно от заглавията от далечното минало, което винаги е пробуждало интерес в мен. Другото е Котка върху горещ ламаринен покрив. Ясно е, че на база първични чувства, породени от заглавията и странното им звучене, тези филми се превръщат в едни от най-загадъчните за любопитен кинофен като моя милост. Не преигравам, така е. Как мислите, каква е причината чак сега да споделя филма с очакванията си? Тази - уплахата от голямо произведение, ужасно комплексно и трудно за разбиране. Но е правено от човек, Форман е талантлив режисьор и сценарист, следователно не е някакъв луд, който не може да бъде разбран. Сега като имам малко повече вяра в принципите и възприятията ми, си позволих да гледам Полета. С лека психическа подготовка бях готов да видя какво ли не. Да остана втрещен от майсторлъка и откачената история, която ще ми представят две от големите имена в киното - Форман и Никълсън.

В една психиатрична клиника е приет нов пациент. Р.П. МакМърфи - абсолютен бунтар, който не показва никакви симптоми, които да го причислят към която и да е категория невменяеми. Уви обаче бурния му характер и непристойно поведение го местят от институция в институция, като накрая се озовава във въпросната клиника. Там обаче, той е единствения нормален, поне на пръв поглед така изглежда. Все хора с проблеми събрани, уж да ги лекуват... но с всяка изминала сцена, някак си не вярвах в тяхното психическо подобрение. Много се притеснявах за героя на Джак Никълсън (МакМърфи), да не вземе да сдаде багажа накрая. На подобно място, като няма с кого да обелиш свястна приказка, а с тези с които изглежда че можеш, те мислят за хахо, си е чист късмет да останеш с всичкия си дълго време. Нямал още възможността да се запознае с "колегите" си, не с всички от тях, МакМърфи срещна Горгоната. Метафорично или не, такава си беше. Ненормален деспот, тиранин, дотолкова психирала от професията си, че може би да заключат нея вътре в клиниката, няма да е лоша идея. Става въпрос за сестра Рачид. Главната на отделението, тази която провеждаше сеансите, по-точно сбирките между пациентите, с цел да споделят проблемите си и да постигат някакъв прогрес в психическия си баланс. Доколкото споделих за характера на МакМърфи, сами може да си направите заключение за това колко мирен ще стои главния ни герой в компанията на тази властна жена, човъркаща в съзнанието или по-скоро игнорираща истинските чувства на пациентите си.

Полет над кукувиче гнездо за мен беше интересен филм. Получила се една добра гледна точка за живота на проблемни хора, изолирани от нормалния свят, затворени в клиника, в която се предполага че ще им бъде оказана нужната помощ. Дали системата се грижи добре за тях, дали има ефект от "лечението", от начина по който минава ежедневието им, може да се разбере с един единствен полет. Достатъчно е да кръжим известно време (два часа) над това гнездо, пълно с всякакви темпераментни кукувици и ще добием представа за замисъла на Милош Форман. При всички положения обаче, Полета е от този тип филми, при които няма една идея. Няма един завършек, няма едно чувство. Въпреки че заглавието умело ни подвежда към варианта за един избор и едно решение. От английски "One Flew" - за нас е просто "полет", но можеше да бъде и "A Flew". Така ги виждам нещата. Може и да бъркам, може да не съм достатъчно луд, че да мисля в правилната посока, или пък съм достатъчно сбъркан, че да откривам някакви тънки нишки преплетени в безброй малки нервни влакънца.
Хареса ми играта на Джак Никълсън, заслужил си е Оскара. Колкото и неприятна да ми беше главната героиня, сестра Рачид, и тя си е заслужила приза. Все пак като ще е отрицателния герой, да бъде такава - евала й. Изпълнението е на актрисата Луиз Флечър. Но освен главните ни герои в обкръжението на МакМърфи имаше доста повече познати лица. Дани ДеВито например, неизчезващата усмивка от лицето на Мартини. Кристофър Лойд - отива си му да играе луд, простете, ментално нестабилен. Винсънт Скиавели - една от най-бруталните физиономии в киното. Може да играе Франкенщайн без да го гримират. Забележителна беше и играта на Брад Дуриф, в ролята на Били Бобит. С цялото му заекване, и тези близки по звучене срички в името му, беше голяма скица докато се представяше.
Хубаво е да гледаш подобни филми, защото едно време са знаели как да се прави нещо истинско. Няма преструвки, има актьорска игра. Няма комерсиализъм, има класен сценарист и режисьор. И когато последните две се обединят в съзнанието на един и същ човек, от величието на Форман, крайният резултат е поредния шедьовър в киното, превърнал се в заветен, пазещ тайнството около идеята си и до ден днешен.

»©« L.A. Confidential

От известно време се канех да си припомня един шедьовър в киното. Поверително от Ел Ей (L.A. Confidential), филм от 1997 година, на режисьора Къртис Хенсън, сценарист Браян Хелджелънд, по зашеметяващата новела на Джеймс Елрой. Тези които са чели книгата, се досещат кое ме кара да използвам такива изразни средства. Това си е един master piece, произведение на литературното изкуство. По перфектен начин адаптирано от младият Хелджелънд, и превърнато в класика и велик филм, благодарение на класната режисура на Хенсън.
Със звездното участие на Кевин Спейси, Ръсел Кроу, Гай Пиърс, Джеймс Кромуел, Ким Бейсинджър, Дейвид Стрейтърн, Дани ДеВито и други. Носител на 2 награди Оскар (за най-добра женска поддържаща роля на Ким, и най-добър сценарий за Хенсън и Хелджелънд).

"Off the record, on the QT, and very hush-hush..."
Така започва историята, слушайки подмолния глас на ДеВито, описвайки ни ситуацията в Градът на ангелите - Лос Анджелис, в средата на 50-те години на миналия век. За Мики Коен, за организираната престъпност, за най-добрата полиция в щатите, за Рая... и проблемите в него.
Запознаваме се и с героите, по много специфичен запомнящ се начин, тракаща пишеща машина, близък кадър към полицай Бъд Уайт (Кроу), запознаваме се с характера му. След него идва полицай Едмънд Ексли (Пиърс), с неговия също... сержант Джак Винсенс (Спейси) и той по реда си.
Кратката история е следната, след задържането на Мики Коен, започва масова борба за това, кой ще наследи рекетите му, и в общи линии кой ще дърпа конците на престъпния свят. Полека лека, нещата се заплитат около нашите герои. Отправна точка е масовото убийство в "Кукумявката". Главните действащи лица са на различни фронтове, с различни виждания, приоритети и възможности. Единия готов да изгърби от бой някой, за да си каже всички неща, или пък да гръмне рецидивист в гръб, за да не го измъкне от затвора някой умел адвокат. Другият пък строго политически настроен, гонещ кариера, незаинтересован от обстановката на корупция, стриктен и винаги готов да даде честната си дума и да постъпи правилно, независимо от последствията. Трети... Холивудска звезда... голям чешит, голямото В, славата и тънките подкупи от подлия клюкар, автор на жълто списание... Hush-Hush...

Историята е пленяваща. Не бих имал възможността да ви я разкажа, без да ви разваля кефа от филма. Никой не обича да му разказват какво ще стане, или какво ще го бъде... бла бла. Точно така, оставям на вас. Само ще добавя още неща, към тези които ме карат да възхвалявам филма. Първият път като го гледах, не бях уловил всички моменти, свързвах пъзела заедно с героите, на места пропусках, или не успявах да се сетя всяка подробност. Добър сценарий, още един път ще го кажа. Интересен, каращ ви да си мърдате сивото вещество. Танцът на камерата - също майсторско изпълнение. Костюми, събития, сцени. Много добри моменти, подкрепени от силната музика на Джери Голдсмит (за съжаление, вече покойник...). Много динамичен филм на места, с невероятни екшън сцени. Не е прекалено, но е направено с класа. Подритвани от силното звучене на композицията, напрегната ситуация измежду няколко револвера, пушки Ремингтън... те кара да трепериш и да гледаш с отворена уста. След приключването й, да гледаш със захлас и да си спомняш ли, спомняш. Забележителни кадри, много добри моменти... шедьовър!
Блестяща игра на всички актьори. Гарантирам ви, след първото гледане ще останете с приятно чувство и мисли, за още един път! Защото следващият път, независимо от това, че знаете как ще свърши, кой ще го отнесе, кой ще се измъкне, кой какъв е бил всъщност... пак ще гледате като малко дете, и ще се радвате. Добрия филм е добър, защото може да се гледа отново и отново. Слаб е ако след първото му гледане, забравите за него. Любим филм, пожелавам ви приятно гледане, дано ви хареса, дано стане и ваш любим.