»©« Batman Returns

Очакваното продължение на историята за човекът прилеп. Батман се завръща (Batman Returns) отново на Тим Бъртън, 3 години след успеха на първата част. Отново Майкъл Кийтън в главната роля - тази на богаташа Брус Уейн, който вечер си пада по забавленията. Брани жителите на Готъм Сити от всички онези престъпници, дебнещи зад всеки ъгъл в града. Новата история, ни предлага нова изява за Кийтън, както и появата на нови герои - респективно нови звезди да се включат в култовата поредица. Два филма са напълно достатъчни, че да ги нарека поредица (а и като се има предвид след това продълженията).
Спомням си, че когато гледах за първи път тези два филма, позицията най-любим Батман беше заета от въпросното продължение. Не можех да спра да се радвам на жената котка, на човека пингвин, на целия този култов втори филм за човека прилеп.
Но с годините, като гледаш отново и отново тези филми, се оказва че най-добрата част е първата. Нямам против продължението, страшно много се кефя на Мишел Пфайфър и жестокият й костюм. Харесва ми и дивият вид на Дани де Вито в ролята на Пингвина, костюмът му също е много добър. Дело на Стан Уинстън и неговият екип магове на специалните ефекти. Кристофър Уокън в ролята на Макс Шрек, властния, лансиращ Пингвина, използван като марионетка в опита за установяване на нов ред в Готъм Сити.

Все добри актьори, заемащи ролите на едни от най-жестоките комикс герои на всички времена. Вижте Мишел Пфайфър - как да не се влюби човек в нея. Жестока е, а да я гледаш как "танцува" из филма, как престъпва с котешка походка из сцените е повече от привлекателно. Наслада за окото, бих казал. А после вади и камшика! Ихааа! Момент, не съм садо-мазо, но за Жената котка бих станал, хехехехе...
Споменах вече и Дани де Вито, който в този филм изобщо не прилича на себе си. Този великолепен грим и костюмът заличават истинския лик на героя. Много е страшен, с тези остри като резци зъби, с тъмночерната течност излизаща от устата му, като се разпеняви от вълнение - внушителен образ.
За Кристофър Уокън не си спомням да съм говорил лошо. Макар тук ролята му да е повече посредствена, и той има своите моменти. Най-малкото като го чуете да говори, с този спокоен негов тембър, нещата в Готъм придобиват цвят, и точно когато харесате героя - бам! той ще ви изненада и ще напомни, че ролята му във филма е от страната на... лошите.
А какво се случва с Батман, Брус Уейн, Майкъл Кийтън? Хм, за разлика от първата част, тук Батман разполага с нови играчки, с които да се бори срещу маниаците нападнали Готъм. Постарали са се със спец ефектите, добре са се получили, но като че Майкъл Кийтън го нямаше във филма. Не знам, прекалено пасивен ми изглеждаше. В първа част поведението му на затворен, пасивен, богаташ, криеш тайни в себе си, под плаща на черния рицар, изпълваше образа и се държеше много добре на екрана. Тук някак бледнееше или по скоро не се изяви с нещо сериозно, така че да го запомниш.

И все пак, харесвах тази част, смятах я за най-добрата, но сега това няма как да стане. Продължавам да класирам дуела между Батман и Жокера, като най-добрия епизод за човека прилеп. За Батман се завръща, остава доблестната чест, че все пак е стойностно продължение, старателно направено - дело на Тим Бъртън. Малко под средното ниво в жанра филми за супер герои. Блести с ефектите и майсторския грим и костюми. Но до там, останалото е просто наслада за феновете на комиксите и героите от тях. Причудвам се дали да коментирам и останалите две части от сагата Батман. Продължавам да обмислям, може и да стане, може и да не го направя. Кой знае... а дотогава, може да си слушате композицията на Дани Елфман, която и в тази част напомняше за тъмния характер на композитора, със зловещия си саунд.

»©« Stardust

Happily ever afer... така завършват повечето приказни истории, които помним от детството. Всички пили и се веселили, минимум 3 дни, заживели щастливо след като се оженили, народили ли сума красиви чеда, с потенциал да станат и невероятно интелигентни... и разбира се главните герои умират на 101 години, от старост, имунитет към болести - това е задължително качество за всеки един приказен герой.
И както обикновено си променяме мислената нагласа, когато се появи нова приказка, и чакаме да видим нещо ново, нещо различно (което да надминава, или най-малкото да се конкурира с Властелинът на пръстените) и нещо, което да е запомнящо се, че даже и да пожъне голям успех. Филмът-приказка (фентъзи) за 2007-ма се нарича Звезден прах (Stardust). Режисьор и сценарист е Матю Вон, близък приятел на небезизвестния Гай Ричи, продуцирал повечето от неговите "луди" филми (Две димящи дула, Гепи. и други).
Преди още да влезете в киносалона от постера, с мистичен поглед, ви гледат Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс и Чарли Кокс. Точно така, това са главните действащи лица в магическата приказка Звезден прах. И повярвайте ми, много магия, измислица и необикновени случки ви очакват в тези 120 минути на развлечение.

В едно малко градче, в една красива страна, в географска неизвесност, с обикновени хора живее Дънстан Торн (Натаниел Паркър). Самотник, приключенец, с достатъчно дързост, че да наруши основното правило на градчето - а именно: Да не се пресича Стената, отделяща градчето от Омагьосаната земя. Разбира се, кажи му: Забранено е! пък после се опитай да го пазиш от човешкото любопитство. Едно симпатично старче от 90-на години някъде, пази Стената - не дава на никой да я преминава, на никаква цена! Уви обаче, преклонната му възраст си казва думата. Във въпросната Стена, има една огромна дупка, за пустите 90 години можеха да я поправят, не че не може и да се прескочи - просто нямаше да има толкова много изкушени да разберат какво е там, от другата страна. Та нашия любопитко, и този grandpa се срещат, след словесната битка, привидно победения младок отстъпва, но... за да си вземе засилка. По-бърз разбира се, преминава Стената и поема по своя път, в опознаване на магическата страна.
Малко повече костюми, шантаво изглеждащи обитатели, рошави вещици, големи нокти, амулети, съмнителни отвари... и една красива пленница. Дънстан се запознава с нея, не научаваме много за съдбата й, обаче разбираме че е загоряла :) И да, кани странника в "обятията си" да свършат работа... до тук с опознаването на магическата земя.
Минава време, приблизително 9 месеца, сценарият не го крие от нас, като една вечер се хлопа на вратата на Дънстан. Той отваря и намира... кошница с новородено бебе в нея. Представяме ви Тристан. Съдбата на това дете ще е основната линия, около която ще се завърже мистичната история в Звезден прах.

Няколко пъти по 9 месеца по-късно, образно казано 18-19 години, Тристан (Чарли Кокс) е вече зрял млад мъж. Тичащ по фустите на най-красивото (но не особено умно) момиче в града, безумно влюбен в нея, готов на всичко, за да спечели сърцето й. И така, именно с тази нагласа... и лигавото поведение на разглезената мома, Тристан дава обещание да й донесе паднала звезда. Докато двамата са на пикник заедно, една нощ, виждат падаща звезда. Главния герой се отправя към тази дестинация, воден от мисълта за потенциалната любима и с мечти за бъдещето си с нея. Без изобщо да подозира разбира се, че в приключението, в което се впуска ще открие нещо много по ценно, ще се превърне в истински мъж... и ще намери нещо повече от паднала звезда.
Клеър Дейнс, с невероятна бяла коса, сияеща когато е щастлива, е нашата звезда, падналата от небето звезда. Паднала, и то къде... върху Тристан. На това се вика първа среща! Разбира се началото им не беше лесно, то бяха спорове, дърпаници, употреба на вълшебни предмети, до момента в който и двамата изморени... стават партньори в пътуването си - обратно към дома на Тристан.
Падането на звездата не остава незабелязана и от три сестри вещици. На Ламя (Мишел Пфайфър) се пада честта да я открие и залови. А за какво им е нужна. Въпросните вещици имат проблем - времето им отдавна е минало. Приличат на мъртви полуразложени трупове. Гадна гледка. Шансът им отново да върнат младостта си и да продължат да практикуват черната си професия е звездата. Така Ивейн (Клеър Дейнс) е вече в опасност.
А някъде там, в кралските обятия на владетеля на приказната земя (Питър О'Тул), на смъртния си одър, въпросния крал събира седемте си сина (които имат интересни имена Примус, Секундус, Тертиус... Септимус). Тези лакоми за властта братя, водят помежду си нагла битка с множество машинации, интриги, борещи се за трона. Кралят им носи неприятната новина, че сестра им Уна е все още жива... и на всичко отгоре има син - Тристан (сега направихте ли връзката). Така вече и Тристан попада в обхвата на опасността.

С толкова много действащи лица, повечето от които неприятели за двамата ни герои, отчаяно копнеем за ангела-спасител. И точно като ангел, от небето, на своя летящ пиратски кораб пристига... капитан Шекспир (Робърт Де Ниро). Който прави забележителна роля с присъствието си, знаете го злобното излъчване, като че всеки момент ще те пречука... до момента в който... разкрива истинската си същност. А повярвайте ми, ще се разплачете от смях, като видите кой всъщност се крие зад тази свирепа пиратска маска.
Историята е увлекателна, мисля съгласни сте, след това... не толкова кратко въведение. Просто всички лица заслужаваха описание. А естествено остават още толкова, че и повече неща, които ще се случат и които ще ви бъдат повече от забавни. А като капак на всичко, любовта ще възтържествува. Заклинания, магически предмети, звездно сияние, тръпка в последните сцени - водят до добър завършек. А очакваният happily ever after е неизбежен, но поне приятно поднесен, романтичен, с много тръпки преминаващи по кожата на зрители, я от приятно чувство, я от отвръщение по толкова изнежения финал, но общата оценка и мнение за филма, ще си остане високо положителен. И как няма, Звезден прах е най-доброто фентъзи излизало след Властелинът на пръстените. Затова в случай, че още не сте се срещали с тези герои, направете го в най-скоро време!

»©« I Could Never Be Your Woman

Хоп, ето ви още една романтична комедия. Всъщност не е от днес, нито от вчера... мина повече от месец от както я гледах, но сега се сетих за нея. Постоянно виждах снимки на Мишел Пфайфър, която за изминалата 2007-ма направи цели три филма (преди това я нямаше никаква за доста голям период от време). И така от навятите спомени, реших да ви го похваля. Гаджето на майка ми (I Could Never Be Your Woman) - много добър превод, е розово филмче, снимано през уикенда, но пък ти държи влага и радост повече от два дена. Както се разбра вече, с участието на Мишел Пфайфър. Другите действащи лица са Пол Руд, Сирша Ронан, Джон Ловиц и др.
И всъщност няма кой знае какво да ви го хваля. Не е революция в киното, нещо велико, мисловно, историческо или епично. Обикновен филм-хапче, дето ти повишава настроението, изпълва те с готини чувства, не си дрогиран, а ти е отнело само 2 часа.

Става въпрос за едно жена в преклонна възраст (аха да влезе в климактериума), с дъщеря (опасна работа), с шантав бивш съпруг, с приятна и не чак толкова стресираща работа (сценаристка и супервайзър на една тийнейджърска бозичка), но пък... не лишена от романтика (или по скоро забравила какво е).
Всичко това се променя в деня, в който на един кастинг, не пристига героя на Пол Руд - Адам. Роузи (Пфайфър) е привлечена от странното и забавно поведение на Адам, уви обаче дотам се простират нейните желания. Само с мечтите. Притеснява е първо, че работят заедно, второ - възрастовата граница. Е не е като да е на годините на майка му, но не е и толкова далеч от тази граница.
Уви обаче, ако нищо не се беше случило между тях, нямаше да има филм. Прави сте! Случи се. Оказа се че младокът си падна по Роузи, и от хахо-хихи (той пък беше наистина много луд в импровизациите и духом изглеждаше супер позитивна личност) стана така, че се свалиха. И не само се свалиха, а и търкаляха, та чак... нали се сещате.

По едно време обаче, за да стане по-интересно се намесиха интригите и машинациите на секретарката на Роузи (Джийни, изиграна от Сара Алекзандър), яка руса кучка, отмъстителна, и естествено ревнива. А и завиждаща - как така тази стара чанта, ще се възползва от готиния младок (който би трябвало да й се хвърля на нея, заслепен от дивата и пищна красота).
Разбира се, няма да останете разочаровани. Даже и да отроните някоя друга сълза на нежните и романтично-весели и романтично-тъжни моменти, всичко ще свърши в розово. Много розово, всички ще се заобичат, запрегръщат, ще си признаят и ще бъдат заедно завинаги.
Това е, повишаващо настроението, абсолютно необременяващо и неангажиращо филмче, за преди лягане, с приятели (или гаджето)... или само защото харесвате Мишел Пфайфър. Мисля че изтъкнах достатъчно причини, от всякакъв род, за да разчовъркам любопитството ви, и да ви убедя да си пуснете филма за лека нощ!

»©« Hairspray

Отново пред големия екран... чак сега ви пиша, а иначе филма го гледах миналата неделя... накратко за Hairspray (Лак за коса): това беше (е) най-свежарския филм, който бях гледал наскоро (а може и би и през целия си живот). В абсолютния стил на Брилянтин и Брилянтин 2, както и на Треска в събота вечер... този филм се представи даже по-добре :)
Разбирате ли... толкова музикален, толкова положителен, през двата часа пред екрана не можеш да спреш да се радваш и да сияеш като ги гледаш всички тези актьори как пресъздават една... ера... ;) началото на 60-те години в Балтимор, САЩ. Героите... оо, все известни актьори... самите Джон Траволта и Мишел Пфайфър (главните герои от филмите Grease) тук имат превъплъщения, и то какви... ооо, Джон е пълничката майка на главната героиня (Ники Блонски в ролята на Трейси - една нова актриса, чието изпълнение беше блестящо), а пък Мишел е... гадната, злобна, целенасочена майка на съперничката на Трейси... за Мис Лак за коса и за най-готиното момче в гимназията... хахаха... яко беше...
Саундтрака - страхотен! Сценично изпълнение - също! Няма преиграване, няма забавяне на действието... всичко е в перфектната пропорция... Жалко че когато го гледахме залата не беше пълна (кой знае, може би защото бяхме на ранна прожекция... може би защото малко хора знаят за него... но определено, това е филм който си заслужава)...
Намерете време, гледайте го и знам че след като се приберете първата ви работа е да си намерите саундтрака и да започнете с You Can't Stop The Beat... ля-ля-ля ;) хехехе... до нови!

» back to top

Again in front of the big screen... I'm writing now; however I saw the movie last Sunday... in short word about Hairspray: this was (is) the coolest movie I have seen recently (and maybe even my whole life). Completely in the style of Grease and Grease 2, and even Saturday Night Fever... this movie was presented even better :)
You see... so musical, so positive, during these 2 hours you can't stop feeling happy and shining while all the actors and who they re-create a whole... era... ;) in the beginning of the 60s in Baltimore, USA. The characters... oh, only famous actors... the one and only John Travolta and Michelle Pfeiffer (starring in the Grease movies) here they have their transformations... and what... oh, John is the chubby mother of the main heroine (Nikki Blonsky in the role of Tracy – a brand new actress whose performance was brilliant), and Michelle is... the mean, evil, single-minded mother of Tracy's rival... for Miss Hairspray and for the coolest guy in the high school... hahaha... it was awesome...
The soundtrack... amazing! The acting performance – as well! There is no overacting, no delay in the act... everything is in perfect proportion... it's a pity that when we watched it in the hall wasn't full (who knows, maybe because we were at the early projection... maybe because not many people knew about it... but definitely this is a movie who's worth it)...
Find time watch it and I know that when you go out the first thing you'll do is to buy the soundtrack and start with You Can't Stop The Beat... la-la-la ;) hehehe... see you soon!

» translated by Ilienna