»©« Goodfellas

Минах през всички Кръстници, видях как Франсис Форд Копола прави мафиозо сага, но... Мартин Скорсезе захлупва трилогията, в същата година в която излиза последната част за Корлеоне, със своя неповторим гангстерски Добри момчета (Goodfellas). Сценария е на същия човек, създал и новелата: Никълъс Пиледжи (их, каква палава фамилия има, нищо чудно че всичко е разказано толкова добре и със стил). Джими, Томи, Поли - най-разпространените имена сред чедата на мафиотските фамилии. Имаме си Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Пол Сорвино. Но ни трябва добър разказвач, който емоционално да отрази история, като че е част от нея. А защо не наистина да е част от нея? Хенри Хил (Рей Лиота), доброто момче от ирландски произход, но носещ в себе си и сицилианска жилка.
Всъщност филма започва доста бурно. Хлапетии, които израстват по улиците и се набутват между шамарите на големите. Всеки с късмета си, рано или късно докопва някаква солидна награда или контролира бизнес, достатъчен че да има влияние. Чели сте, чували сте как тези недосегаеми си уреждат сметките. За тях няма невъзможни неща или по скоро, няма недостижими такива. На едно телефонно обаждане са от всяко нещо, което им трябва. А сметките си уреждат по грубия начин. Нещо си ме погледнал накриво? Присмял си ми се, а или просто съм се заблудил - изложил си ме пред приятелите, останалите добри момчета - БАМ! БАМ! БАМ!

После е лесно, с малко повече викане и организация има отворен багажник на някоя крадена кола, имаш лопати, ножовки и чували. Накратко оправяш си сметката с всеки подразнил те. Докога? Всичко има лимит. Това че живееш "спокойно" и вършиш мизерии, не значи че никой не съблюдава. Или ще те гепят ченгетата, а оттам право в затвора, или по-лошо - няма да усетиш или чуеш нещо. Мафията са безпогрешни, ако ще те убиват. И на всичко отгоре викат трой приятел, за да го уреди.
Една от най-добрите мафиотски роли за Де Ниро (а той е изиграл доста). Джо Пеши е награден с Оскар за изпълнението си във филма. Рей Лиота пък се утвърждава като зъл герой в следващите 10 години от кариерата му. Затова и повечето от последвалите роли, които приема актьора са все едни такива... не особено весели, но за сметка на това все така култови.

Но майсторлъка на Скорсезе е голяма работа. Срамота е, че този филм не е удостоен с най-големия приз за една лента. А именно филм на годината. Преди 2 години От другата страна най-сетне донесе голямото отличие за Скорсезе. Не смятам, че той трябваше да е. Хубав филм, наистина, но Добри момчета е далеч по-напред. По-класен е, безспорно. Една огромна по обем лента, с много диалог, с много случки, въпреки това върви леко и радва зрителя. Ту се кефиш на героите и си се привързал към някой от тях, ту жалееш и се чудиш кога ли ще го свитнят този образ.
Стандартно за стила на Скорсезе, кървавите и показни убийства не са скрити. А причините за тях, често се оказват доста по-пошли и от един накриво погледнат господинчо.
Заговорих за Добри момчета, тъй като от доста време си мислех за него, а и след този уикенд, като го засякох цели два пъти в рамките на 24 часа по Диема+ не остана много за мислене.

В историята са намесени още няколко популярни имена (извън мафиотския каст, който съпровожда всеки подобен тематичен филм). Лорейн Брако и Самюъл Л. Джаксън. Ако ролята на втория е незначителна, все пак в началото на 90-те участията му не са кой знае колко силни, то мадамата прави една страстна роля като съпругата на Хенри Хил. В интерес на истината, цялото това надцакване беше успешно, благодарение на извратената и странна връзка между двамката. Имаше разбити носове, револвери в устите, нарко погледи, потни чела, сълзи като из ведро, викове, но над всичко - любовта... хахахаха, нали! Тя не особено литературна любов, но все пак - достатъчно силна, че да надхитри една камара мафиозо.
Поне в този филм на Скорсезе има оцелели накрая. Вярно, че доста от главните герои го отнасят и то по различен начин, но разказвача (да ви успокоя) ще си завърши историйката подобаващо. А последните кадри са ми любимите, засилващата се музика (един много странно звучащ кавър на My Way) и Джо Пеши със студено изражение и насочен револвер към камерата: БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! Класика...

»©« The Godfather: Part II

"Все пак, колкото и да съм впечатлен, трябва да призная че има и други ленти, които биха могли да достигнат съвършенството на Кръстникът. Но само защото са в различен жанр. Колкото и да се мъчи Скорсезе, няма да успее да създаде такава интерпретация на мафиотски роман"

Какво имах предвид под двата "жанра" мафиотски филми Копола/Скорсезе. Загатнах, в края на предното ревю за Кръстникът, че стиловете и начинът на представяне на двамата режисьори е доста различен. Похватите им не се доближават освен общата тема, която развиват. Пределно ясно и забележимо е, че Скорсезе си пада маниак. Обича да е брутален, да показва наглостта, силата, упоритостта и увереността на гангстерите. Те са мафиоти, но... някак си по-модерни такива. Чупят носове, ръце, разстрелват просто ей така, заради едната обида и запазване на собствената си чест и неопетняване на егото. Лишени са от спокойствието на разсъдъка и това да бъдеш влиятелен и разумен в такъв налудничав подземен свят. Копола обаче е избрал по човечната страна у тези гангстери. Мафия, но лежаща на старите традиции. Всичко въртящо се около бизнеса, старание в опазването на фамилията, семейството, бащата, майката, съпругата, децата... твоите братя и сестри. Което по никакъв начин не ни лишава от касапски моменти или нещо много брутално непридвидимо случващо се на екрана. Напротив, все така загадъчен и мистериозен в подготовката около убийствата. После нещата леко се разплитат до момента, в който затаяваш дъх и очакваш всеки момент някой да го отнесе. И нещата не са внезапни, не винаги, и въпреки това носят огромно количество енергия, която те държи нахъсан. Потъваш все повече във филма и допускаш октопода на тази сицилианска фамилия да се уплете около тялото ти.
Така че, нивото на Кръстникът: Част втора е все така високо. Достоен син на своят баща, от преди две години. Франсис Форд Копола отново обръща глава към Ал Пачино, Даян Кийтън, Робърт Дювал, както и Талиа Шайр и Джон Казейл. Тъй като аз гледах двете части с една малка пауза по между им (доста по-малка от две години, хехе) имах реалната възможност да правя сравнение в израстването (деградирането) на героите. Определено имаше такава. Ал Пачино звездееше повече от преди, промяната в характера му не беше скрит, твърдостта и убедеността в правотата му си личеше още в погледа на Майкъл Корлеоне. Начинът му на изразяване - превръщаше героя му в още по-силен на деня.
Около Даян Кийтън и нейната Кей Корлеоне нещата се развиха по-различно, там пък беше емоцията. Също промяна, не мога да кажа че повече ми се хареса отколкото в предишната част. За Робърт Дювал бях много чувствителен. Беше ми фаворит в част първа на мафиотската сага, а тук, сценарият го откъсна доста от фамилията. Не че беше липсващ в 70% от сцените, просто историята не се нуждаеше от него толкова много.
Сестричката и по-големият брат на Майкъл (Кони и Фредо) споделяха една друга съдба - изгнаниците на фамилията. Борба на чувства и правилни решения. Отстъпи и любов към семейството. Луда работа наистина, всички тези разлики и измяна в мислите на героите много ме жегна. Разликата във филмите е само две години, но периодът в историята е по-голям. Ако не се лъжа 8 или 10 години.

Какво направи Кръстникът: Част втора велик филм? Робърт Де Ниро ! Когато с встъпителните кадри, Копола ме прати отново в Сицилия, и то доста назад във времето, се подготвих за нещо интересно. Малкият Вито Андолини. Не ви звучи познато, защото Корлеоне е родния град на Кръстникът. Ще научите историята на Вито Корлеоне и как, той се превръща в ключова фигура за подземния свят на Ню Йорк.
Много хора класифицират Де Ниро и Пачино в Кръстникът: Част втора като най-доброто дуо във филмовата история. Самия филм наричат "Най-добрия за всички времена", и са прави... макар и да не заставам плътно зад последното твърдение. Т.е. не нареждам филма на първо място в класацията си. Това в никакъв случай обаче не умаловажава филма и неговото качество. Силата на Кръстникът е запазена в продължението и здраво държи заряда на първия филм. Когато той завърши, си мислех за Марлон Брандо, за Ал Пачино, за Робърт Дювал. Но когато вторият филм дойде към края си, музиката утихваше, а аз гледах Майкъл Корлеоне, стоящ на стъклената веранда, свел глава... всичко беше по-силно. Брилянтен филм, който ще дойде към края си с едно ревю по-късно. Остана ми единствено завършека на историята, тази отдалечена трета част от 1990 година, която за последно ще си позволи да погали съдбата на фамилията Корлеоне.

»©« The Untouchables

Сухият режим, известен в правото като прохибиция (англ. и фр.: prohibition, лат. prohibitio) представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки.

В периода 1920-1933 година, в САЩ, политиката на Сухият режим предизвиква масова злоупотреба с алкохол, развиване на редица престъпни групировки, както и на издигането на могъщи бандити. Времената на могъщите бандити, времето на Ал Капоне. Недосегаемите (The Untouchables) е филм на неповторимият Браян Де Палма. Известен с пристрастието си да прави филми именно за такъв род популярни личности. Може би личност не е точната дума, известни престъпници ще е най-добре. Подобно на историята за Тони Монтана или пък тази за Карлито. В Недосегаемите се разказва за могъщият Ал Капоне. Гангстер номер 1 за времето си, и може би един от най-влиятелните изобщо в цялата история на Чикаго, САЩ или световната моб история. По време на Сухият режим той е този, който най-добре се ориентира в ситуацията и успява да се наложи по улиците на Чикаго. Умело спекулирайки, безкомпромисен срещу действията на полицията, и винаги излизащ чист от ситуациите. Разбира се, когато изкъсо държиш нещата под контрол и имаш вярна дясна ръка, която да върши мръсотиите всичко е лесно. Уви до момента, в който Департамента по финансите не изпраща Елиът Нес да се справи с него. За неговата роля е избран Кевин Костнър. Като гледам архивната снимка и се сетя как изглеждаше Костнър във филма, смея да твърдя че си приличаха.
Пристигнал в Чикаго, оглавяващ отдела за борба с организираната престъпност, готов за действия и непоколебим, Нес организира първата си атака срещу потенциални трафиканти на алкохол. Добре протекла операцията завърша със среден пръст за Нес. Вместо алкохол, залавя пратка от чадъри. Ал Капоне доволен и надсмиващ се, нашият герой - за присмех на целия участък. Това обаче съвсем не го демотивира. Напротив, загубил вяра в невършещата своята работа полиция, разхождащ се нощем из тъмните улички на Чикаго, под невероятната композиция на Енио Мориконе, той среща Джими Малоун (Шон Конъри). Обикновен пътен патрул, остарял и от живота и от службата, но много мъдър и ключовата фигура, на която Нес ще се опре, за да настъпи престъпния мазол на Чикаго.

Двамата правят комбина, но си търсят още няколко човека, които да оглавят този специален екип. По думите на Малоун, да няма вяра на никого, включително и на полицията, по-добре да откъснеш ябълката от дървото, отколкото да я взимаш от кошницата. Прескачат участъка и отиват право при новобранците. При кандидатите за слава и героизъм, където попадат на точния човек - Джордж Стоун (Анди Гарсия). Италианец по рождение придава още един специфичен отенък на отряда. Елиът Нес, типичен американец, Джими Малоун - сериозен ирландец и Джордж Стоун (или истинското му име - Джузепе Петри) - печен италианец, с най-добрият прицел в полицията. Точно преди първата им истинска операция срещу Ал Капоне и негов склад с алкохол, към тях се присъединява и Оскар Уолъс (Чарлз Мартин Смит). Който влиза в живота на Нес още преди другите двама. Счетоводител, работещ за правителството, изпратен директно от Вашингтон. Носещ важна информация относно сметките, приходите и данъците на Ал Капоне. На първо време, колкото и често той да им говореше за това, подминаваха думите му... но както всички знаем от историята, именно там е разковничето в залавянето и уличаването на вина на могъщия гангстер. Неплатените данъци. Играта загрубяваше с всеки изминал ден. Началото на войната беше положено, а групата от Недосегаеми не се спираше пред нищо.
До момента, в който наистина сериозно не счупиха плановете на Капоне и той предприе сурови мерки. Не той, неговата дясна ръка беше извършителя на убийствата и саблени удари по морала на екипът.
Познаваме историята и знаем как ще свърши филма, но определено да видиш добре пресъздадена история, за едни такива големи имена като Елиът Нес и Ал Капоне, от един от майсторите на гангстерските филми Браян Де Палма, си заслужава. Споменах и за саундтрака на филмът. Дело на Енио Мориконе. Оказа се че съм имал две от темите във филма на компютъра си, под други имена. Тъй като първият път като гледах филма беше много отдавна, може би 8-10 години, а вторият път беше... вчера! си беше приятно да науча, че тези популярни звучения са към бележитата лента Недосегаемите.

Филмът е отличен с 1 награда Оскар, за поддържаща роля на Шон Конъри. Честно казано заслужава повече, но пък ако загледаме конкуренцията през онази далечна 1987 година не е имал много шансове да грабне повече. Въпреки това филмът е класика. Един от най-добрите правени някога. С добър вкус, с добър сценарий и режисура и много добро операторско око. Една от любимите ми сцени е тази с престрелката на гарата. Невероятно наистина, много напрегнат момент подсилван от потракващата музика, бебешкия плач и непрекъснатото съзерцаване на часовника. А погледите и бавното движение на камерата довеждат до съвършенството на сцената. Забележително!
Коментар за доброто превъплъщение на Робърт де Ниро в ролята на Ал Капоне?! Нима не го споменах досега. Пазех си го за накрая. Не го знам какъв е бил навремето онзи, обаче знаем че де Ниро прави ли мафиотски/гангстерски роли, е номер едно. Хем че си има италианска жилка, хем и фейса му е такъв (уникалната бенка на бузата). И като направи онази физиономия и поглед, държащ бухалката... безугледно смазва главите дори на приближените си, ако нещо са сгафили. Велик актьор.
Филмът ви грабва още от начало, с темата на Недосегаемите, огромния надпис хвърлящ сянка право пред вас, подсилван отново от музиката на Мориконе. Не се сещам за филм, в който този композитор има участие, и който да не се е превърнал в класическа лента. Може би носи късмет на кинопроизводителите. Нека оставим догадките за тези, които умеят как да тълкуват случайностите, а вие по-добре си намерете филма и научете малко повече за методите на Чикаго, Сухият режим, решителността на Елиът Нес и мощта на Ал Капоне.

»©« The Good Shepherd

Около излизането на Добрият пастир (The Good Shepherd) не се шумеше толкова, колкото един добър филм със звездно участие предполага да има. Защо се получи така ли?! Ами може би подобно на Източни обещания, базирано на тематиката на филма, оставиха точната дата на излизането в неизвестност, дори 3 дена преди премиерата. Из интернет обикаляше един тийзър, който беше впечатляващ. Сещате се гласът, който анонсира филмите, си имаше няколко реплики (цитиращи известни критици или списания) относно играта на Мат Деймън, Анджелина Джоли и режисурата на Робърт Де Ниро. Опитах се да го намеря, уви не успях - улучвах само трейлъра, който преди това го нямаше (но сега е на всеки ъгъл в нета, след запитване за Добрият пастир).
Една нормална работна утрин, може би малко към обяд, разглеждах датски сайт с трейлъри и видях рекламата на пастирчето. Заинтригува ме, изказваха го като най-добрия шпионски филм за последните 10-на години. А и режисиран от Де Ниро (който взима и роля във филма) вещаеше добра история. Мат Деймън, някои го харесват, други не - но честно казано за тази роля няма по-подходящ от него (може би Ръсел Кроу, да повтори ролята си на Джон Наш от Красив ум, но това вече сме го гледали). Винаги е добре да имаш Анджелина Джоли, някъде из сцените, а ако се появява по-често - по-добре. За какво става въпрос и къде са овцете ли?!

Историята е за Едуард Уилсън и началото на най-тайната американска организация, а именно ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление). След края на Втората Световна война, точно пропълзяващата червена заплаха от изток (а и запад, с размерите на Русия е трудно да се каже точно откъде ще дойдат). Всичко се въртеше до това как един човек (Уилсън) дотолкова вярващ в патриотизма, обичащ страната си, че буквално ще си жертва живота за тайните, които ще му паднат върху плещите. Междувременно, за да не бие на очи, трябва да си намери жена, да се устрои като нормален човек, задомяване това онова, да си ходи на работа всеки ден, по един и същи маршрут взимащ автобуса. Да мъкне куфарчето със сандвич и ябълка, както и чадър в ясен и слънчев ден - затова направих връзка с ролята на Ръсел Кроу. Много ми напомняше на него. А Мат Деймън много добре може да направи една такава затворена личност, каквато е била тази на Уилсън.
На всичко отгоре, за да е реалистично всички се обличаха като в онези години, и най вече наблягаха на очилата, с големите стъкла, и още по-големите горни рамки. С близките кадри към очите на героите, онзи пропаднал и дълбок поглед и тези рамки - като че виждах Чикатило през 5 минути. Беше много втрещяващо, но това на мен така ми действа, заради очилата е.
Въпреки това, действието ми вървеше доста бавно. Вярно, по-бързо от Сириана, но като цяло... много се точеше. Филма не е кратък, но определено не е направен като стандартните шпионски филми, които сме свикнали да гледаме. Това може би е плюс за него, макар че критиците не го оцениха (The Departed ги смаза окончателно в почти всички категории).

Мисля че Добрият пастир показа доста добре какво може би е представлявала една такава организация в началото си, и как едни идеи в които силно вярваш, могат да те накарат да им се отдадеш напълно и да ги защитаваш на всяка цена. Било то да жертваш и щастието на сина си, твоята кръв, жена си - всичко. Защото в крайна сметка, като ти чукне средната възраст, за какво имаш отговорност освен за семейството, което си създал. "Всички имат тайни, само че нашите са по-големи" - това беше основната нишка в един от разговорите на Едуард Уилсън и Бил Съливан (Робърт Де Ниро).
За да бъда честен няма да ви главозамайвам с: "Беше феноменален, уау! Невероятно!", а с обикновеното - беше 2 часа и половина, бавно вървеше действието, нямаше много динамика, шпионско беше но го нямаше Джеймс Бонд да придаде класа, може би това е реализъм, тъмен и мрачен, за да придаде сериозност, изтърпях го един път, но за още един... не съм сигурен. Моите уважения към всички, които са взели участие във филма, но овчиците ще се разбягат при повторно гледане. Така че, докато още го имам за добър филм, го препоръчвам на хората, които не са го гледали.

»©« Midnight Run

"Виж, човек, вече не правят такива филми... такива екшън-комедии..." - с тези думи от прехлас и респект към старите филмчета и с леко разочарование към новите, които Холивуд бълва всяка година, колегата започна историята си за Среднощно бягство (Midnight Run). На път за работа си говорехме кой какво е гледал вечерта преди да замърка в забрава и да се събуди готов за новия работен ден. Честно казано, аз не си спомням какво гледах, но той ми се похвали че гледал тази класика. Спомена името и в мислите ми веднага изскочи името на Робърт Де Ниро. Но само до там... всъщност филмът ми беше непознат, знаех че има някакво непрекъснато бягство, че е екшън-комедийка, но кой партнира на Де Ниро, кои са другите главни герои, какво точно се случва - не знаех.
По-добре късно отколкото никога, и преди две вечери свалих филма и го гледах (нищо необичайно, когато става въпрос за добър филм, който ми е непознат).
Докато вървяха началните надписи вече видях много познати имена. Сред главните герои бяха Чарлз Гродин, Денис Фарина, Джо Пантолиано, Джон Аштън. Режисьор беше Мартин Брест (който ми звучеше адски познат, доакто накрая не му проверих името и не се оказа, че това е режисьора на първия филма за лудото Ченге от Бевърли Хилс, с Еди Мърфи). Музиката - дело на небеизвестния Дани Елфман (а за неговото последно творение, ще стане на въпрос в следващото ми ревю).

Много познати имена и добри отзиви, както и висока оценка в класацията, предвещаваха единствено много фън и добро изкарване на 2-та часа преди лягане. Историйката: Джак Уолш (Де Ниро) е бивше ченге от Чикаго, понастоящем ловец на глави, прочистващ престъпните улици на Ел Ей и работещ като наемник за тариката Еди Москоун (Джо Пантолиано). Залавя някой, предава го в полицията, съответно те му дават... "разписка" за извършения арест, той отива при Еди, и понеже от него е поръчката - Джак получава някакви пари. Як бизнес, хаха! Разбира се на втора линия е Марвин (ооо, Марвин), изигран от Джон Аштън (познат ни именно от филмите за ченгето на Бевърли Хилс), който също е ловец на глави, и непрекъснато беше в надпревара с Уолш за поредната мръсна глава, която ще донесе възнаграждение.
Един ден Еди дава заръка на Джак да намери до петък, в полунощ, Дукът - бивш счетоводител на мафията в Чикаго (оглавявана от Джими Серано - героя на Денис Фарина). Счетоводителят, това е Джонатан Мардукас (Чарлз Гродин), който беше най-спокойната и уравновесена личност в киното, която някога съм виждал. Толкова добър, така човечен, човеколюбието в него струеше от екрана. На фона на изнервения и малко припрян: "Shut the fuck up!" Джак Уолш, Дукът беше съвсем невинна душица. Макар че си играеха често номера, голяма лудница се получи.
Приел поръчката да "достави" счетоводителя на своя поръчител, Джак застава между ФБР, което от 6 години търси да прибере Дука, както и мафията на Чикаго, които искат да го очистят (откраднал им е 15 милиона, затова, нищо лично). Всичко това разбира се не е достатъчно, тъй като с течение на времето и трудните премеждия, които сполетяват двамата, Еди губи вяра в Джак че ще успее на време и пуска Марвин по петите му. Още една линия на действие, която многократно по много забавни начини ще се сблъска с тази на главните ни герои.

Това е като история, но всичките 120 минути са трудни да се опишат в такова малко пространство. Защото наистина вече не правят такива филми. Не само екшън-комедии. Коментирахме също, че комедиите като цяло се промениха. Преди Еди Мърфи беше символ, невероятен комик, има такива великолепни роли... но откакто се появиха дузина моторни усти, които могат по-добре от него да го изиграят (разбира се всички от тях го копират, защото той е първия), киното не е същото. Затова отвреме на време си има нужда един скок в миналото, за да си припомним какво е една добра олд фешън екшън комедийка, с постоянните гонитби, лафове, изпълнения на едни актьори, които са били млади, в разцвета на силите си, и са творили безвъзвратно.
Гарантирам бурен смях и неистови писъци, докато гледате Среднощно бягство, и широка усмивка поне за 2 часа след като сте приключили с гледането. Останалото си зависи от вас.

»©« Stardust

Happily ever afer... така завършват повечето приказни истории, които помним от детството. Всички пили и се веселили, минимум 3 дни, заживели щастливо след като се оженили, народили ли сума красиви чеда, с потенциал да станат и невероятно интелигентни... и разбира се главните герои умират на 101 години, от старост, имунитет към болести - това е задължително качество за всеки един приказен герой.
И както обикновено си променяме мислената нагласа, когато се появи нова приказка, и чакаме да видим нещо ново, нещо различно (което да надминава, или най-малкото да се конкурира с Властелинът на пръстените) и нещо, което да е запомнящо се, че даже и да пожъне голям успех. Филмът-приказка (фентъзи) за 2007-ма се нарича Звезден прах (Stardust). Режисьор и сценарист е Матю Вон, близък приятел на небезизвестния Гай Ричи, продуцирал повечето от неговите "луди" филми (Две димящи дула, Гепи. и други).
Преди още да влезете в киносалона от постера, с мистичен поглед, ви гледат Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс и Чарли Кокс. Точно така, това са главните действащи лица в магическата приказка Звезден прах. И повярвайте ми, много магия, измислица и необикновени случки ви очакват в тези 120 минути на развлечение.

В едно малко градче, в една красива страна, в географска неизвесност, с обикновени хора живее Дънстан Торн (Натаниел Паркър). Самотник, приключенец, с достатъчно дързост, че да наруши основното правило на градчето - а именно: Да не се пресича Стената, отделяща градчето от Омагьосаната земя. Разбира се, кажи му: Забранено е! пък после се опитай да го пазиш от човешкото любопитство. Едно симпатично старче от 90-на години някъде, пази Стената - не дава на никой да я преминава, на никаква цена! Уви обаче, преклонната му възраст си казва думата. Във въпросната Стена, има една огромна дупка, за пустите 90 години можеха да я поправят, не че не може и да се прескочи - просто нямаше да има толкова много изкушени да разберат какво е там, от другата страна. Та нашия любопитко, и този grandpa се срещат, след словесната битка, привидно победения младок отстъпва, но... за да си вземе засилка. По-бърз разбира се, преминава Стената и поема по своя път, в опознаване на магическата страна.
Малко повече костюми, шантаво изглеждащи обитатели, рошави вещици, големи нокти, амулети, съмнителни отвари... и една красива пленница. Дънстан се запознава с нея, не научаваме много за съдбата й, обаче разбираме че е загоряла :) И да, кани странника в "обятията си" да свършат работа... до тук с опознаването на магическата земя.
Минава време, приблизително 9 месеца, сценарият не го крие от нас, като една вечер се хлопа на вратата на Дънстан. Той отваря и намира... кошница с новородено бебе в нея. Представяме ви Тристан. Съдбата на това дете ще е основната линия, около която ще се завърже мистичната история в Звезден прах.

Няколко пъти по 9 месеца по-късно, образно казано 18-19 години, Тристан (Чарли Кокс) е вече зрял млад мъж. Тичащ по фустите на най-красивото (но не особено умно) момиче в града, безумно влюбен в нея, готов на всичко, за да спечели сърцето й. И така, именно с тази нагласа... и лигавото поведение на разглезената мома, Тристан дава обещание да й донесе паднала звезда. Докато двамата са на пикник заедно, една нощ, виждат падаща звезда. Главния герой се отправя към тази дестинация, воден от мисълта за потенциалната любима и с мечти за бъдещето си с нея. Без изобщо да подозира разбира се, че в приключението, в което се впуска ще открие нещо много по ценно, ще се превърне в истински мъж... и ще намери нещо повече от паднала звезда.
Клеър Дейнс, с невероятна бяла коса, сияеща когато е щастлива, е нашата звезда, падналата от небето звезда. Паднала, и то къде... върху Тристан. На това се вика първа среща! Разбира се началото им не беше лесно, то бяха спорове, дърпаници, употреба на вълшебни предмети, до момента в който и двамата изморени... стават партньори в пътуването си - обратно към дома на Тристан.
Падането на звездата не остава незабелязана и от три сестри вещици. На Ламя (Мишел Пфайфър) се пада честта да я открие и залови. А за какво им е нужна. Въпросните вещици имат проблем - времето им отдавна е минало. Приличат на мъртви полуразложени трупове. Гадна гледка. Шансът им отново да върнат младостта си и да продължат да практикуват черната си професия е звездата. Така Ивейн (Клеър Дейнс) е вече в опасност.
А някъде там, в кралските обятия на владетеля на приказната земя (Питър О'Тул), на смъртния си одър, въпросния крал събира седемте си сина (които имат интересни имена Примус, Секундус, Тертиус... Септимус). Тези лакоми за властта братя, водят помежду си нагла битка с множество машинации, интриги, борещи се за трона. Кралят им носи неприятната новина, че сестра им Уна е все още жива... и на всичко отгоре има син - Тристан (сега направихте ли връзката). Така вече и Тристан попада в обхвата на опасността.

С толкова много действащи лица, повечето от които неприятели за двамата ни герои, отчаяно копнеем за ангела-спасител. И точно като ангел, от небето, на своя летящ пиратски кораб пристига... капитан Шекспир (Робърт Де Ниро). Който прави забележителна роля с присъствието си, знаете го злобното излъчване, като че всеки момент ще те пречука... до момента в който... разкрива истинската си същност. А повярвайте ми, ще се разплачете от смях, като видите кой всъщност се крие зад тази свирепа пиратска маска.
Историята е увлекателна, мисля съгласни сте, след това... не толкова кратко въведение. Просто всички лица заслужаваха описание. А естествено остават още толкова, че и повече неща, които ще се случат и които ще ви бъдат повече от забавни. А като капак на всичко, любовта ще възтържествува. Заклинания, магически предмети, звездно сияние, тръпка в последните сцени - водят до добър завършек. А очакваният happily ever after е неизбежен, но поне приятно поднесен, романтичен, с много тръпки преминаващи по кожата на зрители, я от приятно чувство, я от отвръщение по толкова изнежения финал, но общата оценка и мнение за филма, ще си остане високо положителен. И как няма, Звезден прах е най-доброто фентъзи излизало след Властелинът на пръстените. Затова в случай, че още не сте се срещали с тези герои, направете го в най-скоро време!

»©« Great Expectations

Големите надежди (или Големите очаквания), в оригинал Great Expectations... екранизация, по книгата на Чарлз Дикенс. В по-различен стил от първата такава, тази от 1946 година. На режисьора Алфонсо Куарон (боравещ с уникални изразни средства, с особен поглед на нещата, способен да реализира една такава стара творба, с голям успех, по такъв... по-модерен начин отколкото времето й увещава). С участието на Итън Хоук, Гуинет Полтроу, Ан Банкрофт и Робърт Де Ниро. Все големи имена, нали!? Но не само те правят филма.
Така например всеки път като слушам някоя определена част от саундтрака на филма... и всичко в мен се обръща на спомени. Към самия него (филмът), към героите, към спомените по любовта като цяло. Големите очаквания е една... увличаща, страстна, романтична и много драматична история. С толкова противоречиви чувства за правилните постъпки... за моментната наслада, за очакването и... риска: да изтърпиш с надеждата, че в бъдеще мечтата ти ще се сбъдне, или просто да се отдадеш на мига.
В борба с творческата си натура, с невъзможността да забрави любовта си, героя на Итън Хоук попада в една среда напълно непозната за него. С непрестанни мисли, дали някой не си играе с него - някой с достатъчно пари и власт, с недостатъчно здрав разум (героинята на Ан Банкрофт). Там някъде той среща и нея - Естела, момичето на живота му (Гуинет Полтроу). Но всичко това, така добре заплетено, така добре отвлечено от логиката, че накрая плаща на мистерията се вдига от Лъстиг (Робърт Де Ниро). Един затворник, от дълбокото детство на Фин (Итън Хоук). Нещо което е било далеч забравено, всъщност се оказва ключова фигура в неговото бъдеще.

Историята не е лоша. Накратко ви представих героите. Важно е възприятието. Например сега докато слушам Kissing in the Rain или Mono - Life in Mono... се изпълвам с романтика, с меланхолия, тъга, радост, спомени. Подобно на героя, преживявам отново и отново добри и лоши минали моменти. Загърбени?! Или просто в голямо очакване?! Никой не може да каже. Но не спирам песента, и се сещам за първия миг в който я видях. И подобно на Естела се запечатва в съзнанието ми. Подобно на Фин, понякога блуждая нощем... или заспивам с мисълта за нея. И това няма да се промени :( Независимо колко далече е тя от мен, независимо дали се поддава или не на чувствата си.

Споменах за Алфонсо Куарон, и начина му на режисиране. Добро е, защото прекрасно е уловил чувството наречено... любовна слабост. Тръпка, първичност... похотта и желанието към противоположния пол. Не може да не признаем и добрата игра на актьорите, тъй като те са тези, чиито лица ще се запомнят. Дали в сцената в която Хоук и Полтроу се виждат за първи път, след дълго време, в Ню Йорк... със слънчевата коса на Естела, с жадния поглед на Фин... Дали когато той тича в дъжда, за да я покани на танц, и когато страстно впиват устните си, обливани от плачът нощното небе...
Безспорно това ще остане един от любимите ми филми. Ще се наслаждавам както на музиката му, така и на запомнящите се сцени. Ще прехвърлям спомените в съзнанието си. Ще заспивам усмихнат или облян в сълзи. Това няма да се промени. Не и докато все още съм с разсъдъка си. Не искам да чакам толкова дълго като героя от филма. Но имам ли избор ако желанието и привличането е също толкова голямо колкото неговото!? Ако любовта ми е толкова силна като неговата.
Безкористно отдаване, себеотрицание...
Спомням си, че отдавна исках да гледам този филм (това беше преди 2 години). Не можех да го открия... но много исках да го гледам (незнаех наистина защо). Докато не го намерих, гледах го... влюбих се в него. И оттогава, той е винаги с мен. Обикновено филм не се задържа толкова дълго поради една или друга причина. Но този... си го пазя. Подобно на много други... емоции...

» back to top

Great Expectations... screen version based on Charles Dickens' book. Made in a different style than the first one from 1946 from the producer Alfonso Cuarón (using a unique means of expression, with a strange view about the things, capable to make such an old work, with great success, in such... more modern way than it's time advises). Starring Ethan Hawke, Gwyneth Paltrow, Anne Bancroft and Robert De Niro. They are all big names right!? But they are not the only ones that make the movie.
For example, every time I listen to a specific part of the movie's soundtrack... and everything turns into memories in side me. Towards it (the movie), towards the characters, towards the memories of the love in general. The Great Expectations are a... carrying away, passionate, romantic and very dramatic story. With so many mixed feelings about the right actions... about the momentary pleasure, about the expectation and... the risk: to stand with the hope that in the future your dream will come true, or just to feel the moment.
Fighting against his nature, with the impossibility of forgetting his love, Ethan Hawke's character comes across a completely unknown to him environment. With inescapable thoughts whether she's not playing with him – someone with enough money and power, with enough common sense (Anne Bancroft's character). Somewhere out there he meets her – Estella, the girl of his life (Gwyneth Paltrow). But all this is so well tangled, so well abstracted from logic, that at the end the mystery curtain is lifted up by Lustig (Robert De Niro). A prisoner from the deeply in Finn's childhood (Ethan Hawke). Something that was long forgotten turns out to be key figure in his future.

The story is not bad. I introduced the characters briefly. More important is the perception. For example now when I listen to Kissing in the Rain or Mono – Life in Mono... I fill myself with romance, with melancholy, sadness, joy, memories. Similar to the character I live it over and over again good and bag moments. Casted aside?! Or just in great expectation?! No one can say. But I don't stop the song, and I remember for the first time I saw her. And similar to Estella she is sealed in my memory. Similar to Finn I sometimes wander in the night... or fall asleep with the thought of her. And this won't change :( No matter how far away from me she is, no matter if she gives in or not to her feelings.

I mentioned Alfonso Cuarón and his way of producing. It's good, because he captured magnificently the feeling called... love weakness. A shiver, primitiveness... the lust and the desire towards the opposite sex. We can't deny the good actors play, because they are the ones who's faces will be remembered. Whether it is the scene where Hawke and Paltrow see each other for the first time, after a long time, in New York... with Estella's sunny hair, with Finn's impatient look... Whether it is when he runs in the rain to invite her for a dance and when they passionately press their lips, while the rain pores over from the night sky...
Undoubtedly this is going to stay on of my favourite movies. I will enjoy the music as well as the unforgettable scenes. I will run through the memories in my mind. I will fall asleep smiling or drowned in tears. This won't change. Not until i haven't lost my reason. I don't want to wait as much as the character in the movie. But do I have a choice if the desire and the attraction his as big as his?! If my love is as strong as his.
Unselfish commitment, self-denial...
I remember that I want to see this movie for a long time (this was 2 year ago). I couldn't find it... but I really wanted to watch it (I didn't know why). Until I did find it, I watched it... I fell in love with it. And since then, it is always in me. Usually a movie doesn't stay in me that long for one reason of another. But this one... I keep it. Similar to other... emotions...

» translated by Ilienna

»©« H.E.A.T

ЖЕГА... филмът с който дебютът на Майкъл Ман на големия екран се увенча с краен зрителски интерес и множество фенове! Дългогодишно очакваната колизия на двамата феноменални актьори - Ал Пачино и Робърт де Ниро, най-накрая е факт. Вижте ги на снимката... това беше момента, в който двамата, държейки се като приятели споделиха по чаша кафе, часове преди големия удар на... лошите :)
ЖЕГА... събитие, отново от 1995 година (а колко още има... сред тях е и шедьовърът на всички времена за мен, но за него ще пиша по-късно...). Партниращи звезди във филма са Вал Килмър, Джон Войт, Ашли Джъд, Даян Венора, Том Сайзмор... Натали Портман (година след невероятно успешното си участие в Леон).
ЖЕГА... великолепна режисура от страна на Майкъл Ман, почти 3 часа наблюдаваме качествена кинематография, операторско майсторство, интересен сюжет. Тръпката е на ниво, на моменти страшно подчертавана от озвучението.
Звукът - много важна част във филма. Не говоря само за саундтрака, който между другото също е много добър... U2 - Always Forever Now (част от ритъма ползван при обира на банката... жестока сцена) или Moby - God Moving Over Face of Waters (финала на филма, сблъсъка на двамата главни герои), а говоря и за звуковия монтаж. Вече на няколко пъти споменавам голямата сцена, в която групата престъпници напускат банката, която току що са обрали и на входа ги посрещат ченгетата. И двете страни тежко въоръжени без притеснения да употребяват оръжията! В тази сцена е използван оригиналния звук, записан по време на снимките... повярвайте ми, невероятно е. При възможност да гледате филма, направете го с подходящата апаратура, която да ви гарантира чист звук! Заслужава си...
Какво още бих могъл да кажа за филма, така че да ви заинтригувам още...
Може би просто част от думите на Нийл МакКоли (Робърт де Ниро), а именно: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Приятно гледане !

» back to top

HEAT... the movie where the first appearance of Michael Mann was crowned with ultimate viewer's interest and millions of fans! The long years waited collision of two phenomenal actors - Al Pacino and Robert De Niro is finally a fact. You can see them on the picture above... this is the moment where the two while acting as friends had a cup of coffee just hours before the big score of... the bad guys :)
HEAT... an event, again from 1995 (and how much more there is... along them is the masterpiece of all times, but I'll write about it later...). Co-staring actors in the movie are Val Kilmer, Jon Voight, Ashley Judd, Diane Venora, Tom Sizemore... Natalie Portman (a year after her incredibly successful act in Leon).
HEAT... magnificent staging made from Michael Mann, almost 3 hours we were observing the high-quality cinematography, camera skills, interesting plot. The trill is on its level, in some moments underlined by the soundtrack.
The sound – a very important part of the movie. I'm not just talking about the soundtrack which by the way is also very good... U2 - Always Forever Now (part of the rhythm was used during the robbery of the bank... nice scene) or Moby - God Moving Over Face of Waters (the end of the movie, the duel between the two main characters), but I'm talking the sound assembly. I mentioned the big scene couple of times now, where a group of criminals leave the bank which they have just robed and are awaited by cops on the entrance. Both side are heave armed and use their guns with no embarrassment! In this scene the original sound was used, recorded during the shooting... believe me, it's amazing. If you have the chance to watch the movie, do it with the appropriate installations which could guarantee you the real sound! It's worth it...
What else can I say about the movie so that I can interest you more...
May be just a quote from the words of Neil McCauley (Robert De Niro), namely: "Do not allow anything into your life which you cannot walk out on in thirty seconds flat if you spot the heat around the corner."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna