»©« Goodfellas

Минах през всички Кръстници, видях как Франсис Форд Копола прави мафиозо сага, но... Мартин Скорсезе захлупва трилогията, в същата година в която излиза последната част за Корлеоне, със своя неповторим гангстерски Добри момчета (Goodfellas). Сценария е на същия човек, създал и новелата: Никълъс Пиледжи (их, каква палава фамилия има, нищо чудно че всичко е разказано толкова добре и със стил). Джими, Томи, Поли - най-разпространените имена сред чедата на мафиотските фамилии. Имаме си Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Пол Сорвино. Но ни трябва добър разказвач, който емоционално да отрази история, като че е част от нея. А защо не наистина да е част от нея? Хенри Хил (Рей Лиота), доброто момче от ирландски произход, но носещ в себе си и сицилианска жилка.
Всъщност филма започва доста бурно. Хлапетии, които израстват по улиците и се набутват между шамарите на големите. Всеки с късмета си, рано или късно докопва някаква солидна награда или контролира бизнес, достатъчен че да има влияние. Чели сте, чували сте как тези недосегаеми си уреждат сметките. За тях няма невъзможни неща или по скоро, няма недостижими такива. На едно телефонно обаждане са от всяко нещо, което им трябва. А сметките си уреждат по грубия начин. Нещо си ме погледнал накриво? Присмял си ми се, а или просто съм се заблудил - изложил си ме пред приятелите, останалите добри момчета - БАМ! БАМ! БАМ!

После е лесно, с малко повече викане и организация има отворен багажник на някоя крадена кола, имаш лопати, ножовки и чували. Накратко оправяш си сметката с всеки подразнил те. Докога? Всичко има лимит. Това че живееш "спокойно" и вършиш мизерии, не значи че никой не съблюдава. Или ще те гепят ченгетата, а оттам право в затвора, или по-лошо - няма да усетиш или чуеш нещо. Мафията са безпогрешни, ако ще те убиват. И на всичко отгоре викат трой приятел, за да го уреди.
Една от най-добрите мафиотски роли за Де Ниро (а той е изиграл доста). Джо Пеши е награден с Оскар за изпълнението си във филма. Рей Лиота пък се утвърждава като зъл герой в следващите 10 години от кариерата му. Затова и повечето от последвалите роли, които приема актьора са все едни такива... не особено весели, но за сметка на това все така култови.

Но майсторлъка на Скорсезе е голяма работа. Срамота е, че този филм не е удостоен с най-големия приз за една лента. А именно филм на годината. Преди 2 години От другата страна най-сетне донесе голямото отличие за Скорсезе. Не смятам, че той трябваше да е. Хубав филм, наистина, но Добри момчета е далеч по-напред. По-класен е, безспорно. Една огромна по обем лента, с много диалог, с много случки, въпреки това върви леко и радва зрителя. Ту се кефиш на героите и си се привързал към някой от тях, ту жалееш и се чудиш кога ли ще го свитнят този образ.
Стандартно за стила на Скорсезе, кървавите и показни убийства не са скрити. А причините за тях, често се оказват доста по-пошли и от един накриво погледнат господинчо.
Заговорих за Добри момчета, тъй като от доста време си мислех за него, а и след този уикенд, като го засякох цели два пъти в рамките на 24 часа по Диема+ не остана много за мислене.

В историята са намесени още няколко популярни имена (извън мафиотския каст, който съпровожда всеки подобен тематичен филм). Лорейн Брако и Самюъл Л. Джаксън. Ако ролята на втория е незначителна, все пак в началото на 90-те участията му не са кой знае колко силни, то мадамата прави една страстна роля като съпругата на Хенри Хил. В интерес на истината, цялото това надцакване беше успешно, благодарение на извратената и странна връзка между двамката. Имаше разбити носове, револвери в устите, нарко погледи, потни чела, сълзи като из ведро, викове, но над всичко - любовта... хахахаха, нали! Тя не особено литературна любов, но все пак - достатъчно силна, че да надхитри една камара мафиозо.
Поне в този филм на Скорсезе има оцелели накрая. Вярно, че доста от главните герои го отнасят и то по различен начин, но разказвача (да ви успокоя) ще си завърши историйката подобаващо. А последните кадри са ми любимите, засилващата се музика (един много странно звучащ кавър на My Way) и Джо Пеши със студено изражение и насочен револвер към камерата: БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! Класика...

»©« Hero Wanted

Събота, ранен сутрешен разбор. След като се събудих, поогледах, ходих до тоалетната да разпусна, минах през кухнята да хапна един банан, после да всмукам малко Спрайт и пак да легна, се сетих че имам нещо за гледане. Търси се герой (Hero Wanted) - нещо което нито съм очаквал за гледане, нито възнамерявах че ще е кой знае колко добър филм. Но все пак имена като Куба Гудинг Младши и Рей Лиота ме карат да си мисля, че има защо да си... пусна 2 часа (оказа се че филма е по-малко от 2 часа дори) от сънливото ми време, рано, в събота сутрин. И така с интерес загледах да видя, какъв ще е този герой дето ще го търсят и дали после ще си струва коментарите.
Импресив начало! Заигравка с камерата, потайна история, крещящ Куба Гудинг Младши. След това минаваме на историята, която за да ни накара да следим действието внимателно върви супер накъсано. Отзад напред, после нормално, после припомнянки, разясняванки и т.н. И всичко това, без нито един път да се спомене дали е минало, сегашно или "припомнящо" време. Все пак не съм хващан на Богородица с капан, успях да се оправя в така умело усуканият сценарий. И ми хареса като реализация. Идеята е по-стара от самия Холивуд дори, но пък добре изпълнено. А като история... Лиам Кейс (Куба Г. Младши) е загубил жена си при автомобилна катастрофа. Били са заедно, сблъсък с автобус, колата им пада в крайпътна река, той оцелява, бременната му жена обаче остава затисната и губи живота си. Тъжно и много тежък емоционален момент. За човекът живота е свършил, не намира смисъл много много да живее. Не е като Мартин Ригс, всяка вечер да стои със снимка на жена си и зареден пистолет, с който всеки момент да си пръсне главата, но пък е невероятно празен душевно и погледът му винаги е с мисълта за отвъдното.
Докато гледаме този отнесен поглед и слушаме необикновената музика, която напълно те отнася от реалността и те превръща в героя (поне се чудиш какво ли му се върти в главата) си припомняме, че Куба е доста талантлив актьор. Напоследък изявите му бяха все в някакви много долни опити за комедия, и не се получаваха, но тези които са го гледали в Радио, Мъже на честта и Джери Магуайър, знаят че той може. Тук пак се е изявил добре, заради което и филма си струва гледането. На места сценария малко издиша, или може би е могло да се направи по-добре. Рей Лиота също в необичайна за него роля. Той си е гаден тип, трябва да е гадняр - тук са го избрали за полицай. Моите уважения, ама колкото и да ми го натрапват с това "полицай", никога няма да забравя Финикс, както и Добри момчета. Но режисьорът така е решил, да гледаме филма, не да делим атома.
Има и друго познато име във филма. Бен Крос, явява се като ветеран от Виетнам, служил навремето с бащата на Лиам. Последния се е жертвал за приятеля си, спасил е живота му, като за сметка на това е загубил своя. Така, превърнал се в длъжник на своя приятел от армията, героя на Бен Крос обещал да се грижи за сина му, т.е. Лиам. Когато ситуацията става много дебела се намесва и старото пушкало, разбира се точно навреме, и точно той ще е този който няма да види финалните надписи. Ама нищо, когато фокусът върху "героя" е някъде другаде, не ни пука за тези casulties, колкото и да ни се иска всеки живот да бъде оценен достойно.
Финалът, хм, финалът. Добре, за да бъда честен - много хепи завърши, всички останаха доволни (откъм добрите герои). За да ви накарам да го гледате - и все пак имаше герой, успя да оправи грешките в следствие на кашата, която забърка, на висока цена и с доста пролята кръв. Но определено най-силно впечатление от филма имам от моментите на размисъл. Споменах за тях. Сбръчканото от мисли лице на Куба Г. Младши, погледът му блуждаещ някъде там в търсене на отговори, както и цялостната визия на филма, подкрепена с подходящия саунд. Хареса ми, винаги може и повече, но пък е нещо малко по-различно от последните филми, които гледам напоследък. Опитват се хората, така стават хитовете и класните филми. Без опити, сме само теоретици. А за да си герой, трябват и действия.