»©« The Jackal

Отново кино дуел! Брус Уилис срещу Ричард Гиър - как да си избереш злодей?! Досега винаги двамата са били коравите мъжаги, които са се справяли с неприятели. Особено първия, потника Брус Уилис, търчащ из Ню Йорк опитващ се да спре побъркания бомбаджия, героя на Джеръми Айрънс (не мога да не споделя тази сцена, отново!, защото Джон МакКлейн си е класика). Все пак Ричард Гиър направи една ненормална роля, във Вътрешни афери, където да си призная ме удиви с маниакалното си изражения и мазно перверзната си усмивка, докато върши гадости. Може би заради това, този път, във филма на Майкъл Кейтън-Джоунс, злодея трябваше да бъде Брус Уилис.
Чакалът (The Jackal), е модерната версия на една класика от 70-те - Денят на Чакалът (добро филмче, за което ще стане на въпрос съвсем скоро). 30-на години по-късно, с повече технологии, яки оръжия и възможности един престъпник-хамелеон да се задържи в бранш, където грешките не се прощават, имаме екшън трилъра Чакалът. Действието се развива в САЩ, защото такъв е реда. Цели се създаването на напрегнато филмче, динамично с доза интрига и сериозни погледи между тези големи актьори.
Русия, спец службите правят удар срещу организираната престъпност, в мелето на който удар бива убит синът на един голям главорез, с огромна влас и бруталност в действията си. Почват да падат офицери от руската полиция, но тъй като целия този удар е бил подготвен като коалиция между Русия и САЩ, целите се увеличават. ФБР, и неговият директор са допълнителните мишени. На фокус е повикан най-добрия наемен убиец - Чакалът (Брус Уилис). Човекът загадка. Човекът хамелеон, чието име е неизвестно, чието лице са виждали само 6 души, повечето от тях - вече мъртви. Когато обаче, само 1 от тях може да бъде открит, връзките на ФБР минават през строго охраняем затвор. Деклан Малкуин (Ричард Гиър), ирландски снайперист, войник за ИРА преди 10-на години. Нещо като терорист на свободна практика, сгафил в един момент с някаква контрабанда на оръжие, превърнал се в затворник на системата.
Заедно с майор Козлова (Даян Венора) и тежкото присъствие на агент Престън (Сидни Поатие), групичката водена от ирландеца има за цел да открие и спре убиецът, преди той да направи показното убийство реалност.
Гонитба и много интересна игра между двамата. Подкрепено с впечатляващата усмивка на Брус Уилис, докато дърпа спусъка в лицето на някой обикновен човек. Или пък безскрупулното лице покрито с черни очила и брутален мустак - тестващ зенитното си оръжие в една горичка, превръщайки един дърдорко в разфасовано месо. Има, има какво да се види във филмчето, дуела е класно направен, а да си избереш любим герой и на коя страна точно да застанеш си е труден избор. И двамата са култови актьори, но пък не знаеш дали да си от добрите или от лошите.
Саундтрака на филма е жесток. Още от началото на филма с Massive Attack - Superpredators (Metal Postcard) се подготвящ за нещо добре направено. Имам още няколко любими парчета, които са също така тежки и разтърсвъщи. Като цяло не си падам по толкова луда музика, като повечето парчета от саундтрака, но пък тези, може би заради сцените в които са използвани, ми харесват и съм ги въртял не малко пъти на WinAMP-а.
А дали новата версия за убиецът Чакала, или старата е по-добра, все още не мога да реша. Знам че класиката беше доста добра, но пък първия път като я гледах не внимавах много в нея и пропуснах значителни части от филма. Затова новият ми е доста познат и мога да кажа, че е добър. Като стане време да ви разкажа за Денят на Чакалът, ще може и вие да прецените дали първия или втория филм е по-добър, ако изобщо имат място за сравнение.

»©« Hero Wanted

Събота, ранен сутрешен разбор. След като се събудих, поогледах, ходих до тоалетната да разпусна, минах през кухнята да хапна един банан, после да всмукам малко Спрайт и пак да легна, се сетих че имам нещо за гледане. Търси се герой (Hero Wanted) - нещо което нито съм очаквал за гледане, нито възнамерявах че ще е кой знае колко добър филм. Но все пак имена като Куба Гудинг Младши и Рей Лиота ме карат да си мисля, че има защо да си... пусна 2 часа (оказа се че филма е по-малко от 2 часа дори) от сънливото ми време, рано, в събота сутрин. И така с интерес загледах да видя, какъв ще е този герой дето ще го търсят и дали после ще си струва коментарите.
Импресив начало! Заигравка с камерата, потайна история, крещящ Куба Гудинг Младши. След това минаваме на историята, която за да ни накара да следим действието внимателно върви супер накъсано. Отзад напред, после нормално, после припомнянки, разясняванки и т.н. И всичко това, без нито един път да се спомене дали е минало, сегашно или "припомнящо" време. Все пак не съм хващан на Богородица с капан, успях да се оправя в така умело усуканият сценарий. И ми хареса като реализация. Идеята е по-стара от самия Холивуд дори, но пък добре изпълнено. А като история... Лиам Кейс (Куба Г. Младши) е загубил жена си при автомобилна катастрофа. Били са заедно, сблъсък с автобус, колата им пада в крайпътна река, той оцелява, бременната му жена обаче остава затисната и губи живота си. Тъжно и много тежък емоционален момент. За човекът живота е свършил, не намира смисъл много много да живее. Не е като Мартин Ригс, всяка вечер да стои със снимка на жена си и зареден пистолет, с който всеки момент да си пръсне главата, но пък е невероятно празен душевно и погледът му винаги е с мисълта за отвъдното.
Докато гледаме този отнесен поглед и слушаме необикновената музика, която напълно те отнася от реалността и те превръща в героя (поне се чудиш какво ли му се върти в главата) си припомняме, че Куба е доста талантлив актьор. Напоследък изявите му бяха все в някакви много долни опити за комедия, и не се получаваха, но тези които са го гледали в Радио, Мъже на честта и Джери Магуайър, знаят че той може. Тук пак се е изявил добре, заради което и филма си струва гледането. На места сценария малко издиша, или може би е могло да се направи по-добре. Рей Лиота също в необичайна за него роля. Той си е гаден тип, трябва да е гадняр - тук са го избрали за полицай. Моите уважения, ама колкото и да ми го натрапват с това "полицай", никога няма да забравя Финикс, както и Добри момчета. Но режисьорът така е решил, да гледаме филма, не да делим атома.
Има и друго познато име във филма. Бен Крос, явява се като ветеран от Виетнам, служил навремето с бащата на Лиам. Последния се е жертвал за приятеля си, спасил е живота му, като за сметка на това е загубил своя. Така, превърнал се в длъжник на своя приятел от армията, героя на Бен Крос обещал да се грижи за сина му, т.е. Лиам. Когато ситуацията става много дебела се намесва и старото пушкало, разбира се точно навреме, и точно той ще е този който няма да види финалните надписи. Ама нищо, когато фокусът върху "героя" е някъде другаде, не ни пука за тези casulties, колкото и да ни се иска всеки живот да бъде оценен достойно.
Финалът, хм, финалът. Добре, за да бъда честен - много хепи завърши, всички останаха доволни (откъм добрите герои). За да ви накарам да го гледате - и все пак имаше герой, успя да оправи грешките в следствие на кашата, която забърка, на висока цена и с доста пролята кръв. Но определено най-силно впечатление от филма имам от моментите на размисъл. Споменах за тях. Сбръчканото от мисли лице на Куба Г. Младши, погледът му блуждаещ някъде там в търсене на отговори, както и цялостната визия на филма, подкрепена с подходящия саунд. Хареса ми, винаги може и повече, но пък е нещо малко по-различно от последните филми, които гледам напоследък. Опитват се хората, така стават хитовете и класните филми. Без опити, сме само теоретици. А за да си герой, трябват и действия.

»©« Blown Away

Белфаст, Северна Ирландия - опасно за обикновения жител, решил дори да направи сутрешната си разходка, да отиде на работа, до магазина или да излезе навън по някакъв друг въпрос. Случайно заблуден куршум от АК-47 или пък феноменален взрив на оживено място, би могло да е причината за кончината на иначе така мирния жител. Причина?! Обезумялите и твърде фанатични ИРА последователи. Тяхната революционна нагласа и анархично подсъзнание не мислят здраво спрямо установените мирни норми в обществото, превръщайки ирландския град в един от най-кръвожадните в света, и то на европейска територия...
А какво става когато действието се пренесе върху на пръв поглед спокойния и равнинен ландшафт на Бостън, САЩ? Тогава вече, големите топки ще изпъкнат и ще се види, кой ги има и на кой му стиска да ги ползва! Колоритно, нали, хехе...
Томи Лий Джоунс срещу Джеф Бриджис - един от най-добрите дуели в историята на киното. Тематика - бомбаджийство! Да! Райън Гарети (Томи Лий Джоунс) се намира в един от най добре охраняваните затвори в Ирландия, заради престъпленията си свързани с ИРА и много невинни загинали. Но за такъв маг на бомбите и пълен лунатик в употребяването им, иронията и присмехът с който подхожда към тези сериозни събития, въпреки 20-те години вътре, той не се променя. Използвайки "малко" кръв от съкилийника си, пикня, сребро от останалите му пенита... успява да си направи бомба, с която отваря внушителна дупка в стената на затвора. Успешно бягство и побъркания терорист е свободен... дирята му се губи.
Джими Доув (Джеф Бриджис) е най-добрия сапьор в бостънския бомбен отряд. Живее щастливо с приятелката си (която скоро ще му стане жена, разбира се), героинята на Сузи Еймъс, и нейната дъщеря. Много весело, всичко изглежда хепи, а главния герой се счупва от работа и винаги му върви, нищо че има 101% рискова професия - сапьор.

Хармонията в живота на Джими се променя, когато един прекрасен обед, в ирландския пъб в Бостън, Гарети не вижда свой стар познайник по телевизията. Същия този Джими, всъщност е Лиъм МакГивни - последовател на Гарети в ИРА, стара дружка, негов възпитаник... и човекът, заради който великият атентан на Райън е бил осуетен... и последния е бил затворен до живот. Миг на възхвала по героизма на сапьора, кръвожаден поглед, лека усмивка... и заформено отмъщение.
Играта загрубява, един по един членовете на бостънския сапьорски отряд биват избивани по брутален начин. Залагат се бомби, капани, перфектно преценени така че... героят сам да се накаже. И когато екипът на отряда е намален наполовина, а Джими много добре знае кой е отговорен за престъпленията започва гонката. Тук взима участие и нахакания с голямо самочувствие герой на Форест Уитакър - Антъни Франклин. Голяма скица беше тук пълничкия актьор. Спомням си че този филм беше един от първите с участието му, който гледах. Когато картите бяха раздадени и играта започна, трябваше само да броим козовете, оставащите козове... и да се насладим на финала, където щяхме да видим един от двамата да хвърли на масата печелившата ръка.

Прекрасен филм и много напрегнат. Една добра визия, много подходящо подкрепена с добрия саундтрак. Авторската музика на Алан Силвестри създава тръпката във всеки един тежък момент. Много драматична и понякога настръхваш от нея, особено като гледаш крещящия Джеф Бриджис, на забавен кадър, ръкомахащ към група хора, които всеки момент ще бъдат... blown away! Взрив (Blown Away) е дело на режисьора Стивън Хопкинс. Както споменах един от най-добрите дуели в киното. Една игра на живот и смърт, изпълнена по изключително интелигентен начин. Томи Лий Джоунс изиграва доста зловеща роля - което спокойно го нарежда до най-добрите злодеи в историята на киното. Хитрите му планове, лекотата с която ги реализира и цялостната му игра са впечатляващи. Също както без усилия прави бомби с подръчни материали и това само докато си слуша албума на U2 - о, да! Това беше интересно, слушаш си любимите песни (With or Without You или I Still Haven't Found What I'm Looking For) на групата и гледаш как болния му мозък твори нещо, което 5 минути по-късно е умело скрито някъде в близост до невинни хора, готово да... избухне. А като казах, че е един от най-добрите филми където логиката и игрите-клопки на злодеите са на централно място, не мога да не спомена и присъствието на Лойд Бриджис. Играещ един стар съратник на Джими, негов приятел от Ирландия, който също стана една от жертвите на терориста, по доста коварен начин. Много емоционален момент, както и възхищение (ако може така да се нарече) пред замислите на злодея. Понякога и на тях им се удивляваш, ама това е - блестящ ум, за жалост на погрешната страна. За сметка на това, в лицето на Джими, Гарети си намери достоен противник. Ученикът, който ще се справи със своя потресаващо добър учител. Остава да видите развръзката и напрегнатия екшън, емоцията на Взрив. Очаква ви едно здраво трилърче след 5, 4, 3, 2... 1...

»©« Hot Fuzz

Запознайте се със сержант Никълъс Ейнджъл. Най-добрия пазител на закона в човешки вид. Вманиачен на тема справедливост, супер точен и невероятно прецизен. Гард на реда и наказващ всяко непристойно поведение и деяние, независимо от степенна му на важност. Перфектният полицай. Печеното ченге. Това е историята на сержант Ейнджъл - Hot Fuzz (жаргонно, което можем да си го преведем точно като Печени ченгета). Една английска екшън комедия, направена в уникалния островитянски стил на сарказъм и хумор. Копираща холивудските полицейски истории, но изкарваща на яве всички техни слабости, умело пародирани и превърнати в страхотни и много забавни ситуации.
Никълъс Ейнджъл е най-добрия в Лондон, страх за престъпността, супер-герой в човешка кожа без никакви супер сили. Трениран, идея фикс е неговата работа и това да наказва нарушителите на закона. Строга дисциплина и ежедневие и невинната физиономия на Саймън Пег. Всичко това е перфектно до момента, в който управлението (цялото!) не решава, че той си върши прекалено добре работата и за да не го уволнят го пращат в едно малко градче, където да се грижи за установяването на реда и закона.

Разбира се, един така надъхан младок като него (смея да твърдя, че не е стар) въпреки че е прецакан от колегите си, продължава в същия дух и маниери да се грижи за безопасността на малкото градче. За последното като че времето е спряло. Животът им се върти около скучното ежедневие, познанството със съседите и това... за поредна година да спечелят националния приз за най-образцово градче в Англия. И затова когато човек като сержант Ейнджъл се появява, всичко се променя. Още първата вечер нашия човек прибира групичка пияни тийнейджъри и опразва въпросния пъб, позволяващ на малолетните да се наливат. Междувременно закопчава и един друг, пълнолетен, но толкова пиян че едва си отключи колата и за малко не прегази супер-ченгето. Изпълнен с яд, стискащ зъби, с половин дузина арестанти се запътва към участъка. Още не е започнал, а вече напълни килиите. На сутринта се среща с колегата си (партньора му) Дани Бътърман, героя на Ник Фрост. Един симпатичен и закръглен тип, толкова забавен и мил, невинен, че хич няма да го сметнете за истински полицай, нито пък че е способен да прегази сержант Ейнджъл (да това е той). Същия този Дани се оказа голям фен на Критична точка, Лоши момчета 2 и постоянно искаше да е като тези ченгета от филмите. Да скача и стреля, да бъде като героя на Киану Рийвс преследващ героя на Патрик Суейзи, изобщо много култови ситуации.

Когато на лице вече са главните ни герои започва и същинската работа. Когато в едно такова малко градче всичко върви по мед и масло престъпленията са дефицит. Разкарват супер-момчетата да гонят гъска, да разчистват счупени стъкла и прочии. Мирен град, какво повече да искаш. Но всичко толкова перфектно и лъскаво си има недостатъци. Серия мистериозни убийства следват и сержант Ейнджъл и партньора му Дани се включват въодушевено в разследването. Постепенно в историята се появяват други две действащи лица - инспектор Франк Бътърман (Джим Броудбент), това е бащата на Дани, както и Саймън Скинър (Тимъти Далтън), в ролята на подозрителен богаташ, с високо реноме в градчето и винаги на мястото на престъплението подхвърлящ ключови коментари.
Не бързайте със заключенията, защото филма не е толкова плосък. Историята е наистина интригуваща, има много комични ситуации, както и добри пародии на класически холивудски филми - каращи те истински да се посмееш и да оцениш майсторството на английската комедия. Класно филмче, а какъв финал има... няма да повярвате. Там простотията наистина се лее на талази, а супер-ченгетата въпреки че ще бъдат притиснати до ръба, ще успеят да намерят начин да се измъкнат. Ами това е, освен да ви предупредя, друго не мога да направя: сержант Никълъс Ейнджъл е тук!

»©« Rise of the Footsoldier

"7-ми декември 1995 година, покрайнините на Есекс, Англия
Антъни Тъкър, Патрик Тейт и Крейг Ролфи са открити мъртви в техния Рейндж Роувър. И тримата застреляни от упор в главите с ловна пушка (по няколко пъти). Довършващ изстрел в тялото на Патрик Тейт. Убийството на "Момчетата от Есекс" - трима от най-популярните гангстери в последните 30 години от XX век, познати на стария остров."

Бил е краят на една ера. Но преди убийствата, побоищата и многото екстази... е бил футбола! Невероятната, шокираща истинска история на Карлтън Лийч. Обръзаността му с едни от най-големите гангстери в Англия, Момчетата от Есекс. Историята на три десетилетия насилие и абсолютно безправие по улиците на английския град. Но наистина, всичко започва с футбола. Проследяваме историята на Карлтън (Ричи Харнет) от футболното хулиганство, през наемната му работа като бияч и охранител, чак до сериозните нарко сделки, костващи животите на много хора (малко виновни, много... или напълно невинни).
Наистина шокираща и пленяваща. Филмите показващи истински събития винаги вълнуват, особено ако са от такъв голям мащаб. Да, голям за Англия. Честно казано преди да гледам Rise of the Footsoldier не бях чувал за тази случка. Тъй като не съм англичанин, се консултирах с мой mate от Лондон. Говорихме за филма, неговите впечатления, също така и за 1995 година, когато всичко това се е случило. Наистина, там е било много напечено, неизяснено и определено Събитие.

Футболът, 60-те, началото на 70-те години, Англия. Хулигани, обичайните сбивания, простото търсене на терора и да изхрупаме някой запалянко от другия отбор, просто така... за спорта. Безредиците в тази връзка бяха напълно неконтролируеми чак до началото на 90-те години. Наистина в кралството имаха проблем с това. Често нещата толкова много загрубяваха (не просто синьо око, или счупен нос), говорим за смъртни случаи. Всичко това неконтролируемо - хищната за зрелище и терор тълпа, бива вкарана в ред със закон. Не просто пошляпване по ръката и закана, присъди, сериозни - строг тъмничен затвор.
Тогава Карлтън Лийч кротва. Време му е да си намери работа - става бодигард пред заведение. Бияч, това с което се е забавлявал сега му носи пари. И когато шефът на заведението го пита дали не може да намери още някой като него, да си помагат... той веднага си взима приятелчетата, с които до преди време са ступвали феновете на чуждите отбори. Така започва и неговото "издигане". Започват запознанствата, промяната на задълженията и пълното му навлизане в престъпния свят.
Филмът е наситен с насилие. "Много 'виоленце'!" (violence), както се изказа един приятел по повод Eastern Promises. Ама много! Също така и коментара на Скот, който ми препоръча филма (да, този филм търсех, а не Това е Англия): "Нали знаете как в такива филми показват стрелянето, но нищо повече. Тук обаче всичко е наяве - от пръскащи се като пъпеши глави, до кръв капеща от обектива на камерата!"
Започва леко - с побои, ритници, изкъртени зъби, счупени глави, брадвички в черепа на главния ни герой (как оцеля след като му набиха сатърчето така... един господ знае). Преминава през по-сериозни наритвания, рязане на пръсти, убийства. Докато стигнем до жестоки и кървави (много показни) екзекуции.
Не просто червена точка за цензура, трябва си сериозен стомах, за да изгледаш всички тези бруталии. Любител съм и го гледах, имам здрав стомах, най-малкото на кино да го гледам (на живо, моля се да няма такива ексцеси). Забавлявах се с английския език, хумора им, псувните, колоритните фрази, добрата режисура и сценарий, начина по който е разказана историята.

Разрових се по темата за това убийство. Открих малко материали за тримата, техни истински снимки, Карлтън Лийч, както и обвинените (които излежават доживотни присъди в момента). Последните, на няколко пъти се опитвали да обжалват решението на съда, до момента без успех (последно - през 2006 година). Сравнявайки филмовия сценарий, статиите от BBC, снимките, материалите и архивните видеозаписи, потръпвам от вълнение да науча истинската история. Сега, как наистина е било не знаем. Самия режисьор (Джулиан Гилби) в едно интервю споменава, че освен официалната версия на случилото се, във филма показва още два алтернативни завършека. Интересно е да се види и смея да твърдя, че решението му определено е в правилната насока.
Освен ровенето в архивите и научаването на повече неща за убийството на Момчетата от Есекс, дискусията ми с Джим (моя mate от Лондон, който споменах в началото) ме научи на няколко нещица. Говорех му за Патрик Тейт, и това какъв ненормалник е бил. Безпричинно и съвсем хаотично да пребиваш хората наред - заслужава ловна пушка в лицето си. А Джим ми каза: "Зарежи побоищата... да му остави белег на лицето, това вече е друго!" - и беше прав, има една сцена в която в яростта си, Тейт разрязва лицето на един младеж, с онова приспособление, с което ви режат пицата на парче, когато хапвате в някоя бърза закуска. След което научих смисъла на това, нарича се "Chelsea Smile" - сритваш жертвата в топките (а ако е от женски пол - й чупиш нещо), за да извика и широко да си отвори устата. След това правиш разрез от едното до другото ухо, директно през устните. Е това ако не е наказание. Джим също ми сподели: "Тук съм виждал такива неща, доста често". Разбира се паникьосан бързо го попитах дали е било на живо. А той ми обясни, че не е присъствал на такава вандалщина, но е виждал хора с белег от едната до другата буза, директно през устата...
Наказание, жестокост, хулиганство - в обратен ред историята на Rise of the Footsoldier. След Добри момчета не вярвах, че ще гледам нещо по-mob и силно от него. Англичаните обаче, знаят какво правят и как да го направят добре. Приятно гледане !

»©« Harsh Times

Всичко започва с един кошмар. Войната в залива, специална мисия, спец-отряд, непроницаем мрак. Системи за нощно виждане, въоръжени до зъби, дегизирани като скелети, ходещи кошмари, сеещи смърт в миг, накърнена психика и един повреден ум. Пробуждане с писък, облян в пот, треперещ на задната седалка, отзад в студения автомобил. Така започва историята на бившия рейнджър Джим (Крисчън Бейл). Събужда се в Мексико, прегръща приятелката си, целува я за сбогом и тръгва към Ел Ей.
Взима приятеля си Майк (Еди Родригес), зазяпва пищните форми на жена му Силвия (Ева Лонгория), изпростява за минута и тръгват на път. Къде?! Очакванията на Джим са да получи шанс да се присъедини към полицията на Ел Ей. Да стане доблестен офицер, с всичките си тези военни заслуги. Отказ! Изперкване, хаос, яд, нерви и много много повреден ум!
Потенциално опасен героя на Крисчън Бейл предприема пътуване из улиците на Ел Ей, въвличайки (уж) не толкова разпадналия се Майк. Обикалят старите си приятелчета, кои бивши, кои настоящи отрепки, пушат марихуана, сбиват се, крадат, изкарват си яда - защото това им се правило. Оцелявайки на улицата, или просто поредното забавление за двама приятели: единия издухан психически заради войната, другия издържан от жена си, абсолютен пародиен израз на успелия мъж. Държанка... антуража им е същия като и сбирщината от неприятели, с които се сблъскват почасово по време на историята. Всичко подкрепено със солиден саунд на хип-хоп парчета, кои добри, кои досадни (особено тоя мексикански рап, побърка ме) и водещ до безусловното падение на главния герой. Свирепото му държание и маниащина се засилва с всеки изминал час от житието му. За нас то минава по-бързо и слава богу, предотвратяваме собственото си умствено накърнение, заради неговите кошмари и неконтролируем гняв.
Но колкото и да се забави неизбежното, то рано или късно идва. Джим си намери майстора и то по-много брутален начин. А начина по-който се развиха последните минути от филма, бяха пленяващи. За миг всичко се преобърна. Това което чакате цял филм, става за части от секундата, но раздърпани така във времето, че буквално затаявате дъх и поглъщате всяка милисекунда. Уникална визия на финала и много добър завършек на една история за падението.

Разбира се на феновете на киното, още в началото филма страшно ще ви напомни на Тренировъчен ден. Да, постоянно го сравняват с него. И няма как, сценаристът е същия, който режисира Сурови времена - Дейвид Айър. Филмът на Антоан Фукуа, от 2001 година, с участието на Дензъл Уошингтън и Итън Хоук, пожъна големи успехи. Беше впечатляващ, коварен (да видиш Дензата като абсолютен задник, раздаващ правосъдие без да му мигне окото) и донесе награда Оскар на чернокожия талант. Честно казано, не бях толкова пленен от историята и развитието на Тренировъчен ден. Че беше готин, да - така беше. Винаги се радвам на Дензата, наистина е добър, но колкото и да е заслужавал наградата си там, не мисля че филма беше по-добър от Тежки времена (Harsh Times). Или може би Корави времена, Сурови времена - всичко ще е правилно, както и да си го преведете.
Като цялостна развръзка мисля, че филма на Крисчън Бейл е по-добрия. Наистина следях историята през цялото време, а накрая стоях с отворена уста. Не че съм се изненадал от финала, просто беше перфектно направен. И все пак никой не забеляза този филм, толкова колкото Тренировъчен ден. Може би заради звездното присъствие в последния. Но пък и Бейл не е бил непознат (зад гърба си с Американски психо, Reign of Fire и Машинистът - все достойни роли).
Въпреки всичко, Сурови времена е една добра драма с трил-финал, за сурови киномани, с добър вкус и търпение към режисьорските решения.

»©« Midnight Run

"Виж, човек, вече не правят такива филми... такива екшън-комедии..." - с тези думи от прехлас и респект към старите филмчета и с леко разочарование към новите, които Холивуд бълва всяка година, колегата започна историята си за Среднощно бягство (Midnight Run). На път за работа си говорехме кой какво е гледал вечерта преди да замърка в забрава и да се събуди готов за новия работен ден. Честно казано, аз не си спомням какво гледах, но той ми се похвали че гледал тази класика. Спомена името и в мислите ми веднага изскочи името на Робърт Де Ниро. Но само до там... всъщност филмът ми беше непознат, знаех че има някакво непрекъснато бягство, че е екшън-комедийка, но кой партнира на Де Ниро, кои са другите главни герои, какво точно се случва - не знаех.
По-добре късно отколкото никога, и преди две вечери свалих филма и го гледах (нищо необичайно, когато става въпрос за добър филм, който ми е непознат).
Докато вървяха началните надписи вече видях много познати имена. Сред главните герои бяха Чарлз Гродин, Денис Фарина, Джо Пантолиано, Джон Аштън. Режисьор беше Мартин Брест (който ми звучеше адски познат, доакто накрая не му проверих името и не се оказа, че това е режисьора на първия филма за лудото Ченге от Бевърли Хилс, с Еди Мърфи). Музиката - дело на небеизвестния Дани Елфман (а за неговото последно творение, ще стане на въпрос в следващото ми ревю).

Много познати имена и добри отзиви, както и висока оценка в класацията, предвещаваха единствено много фън и добро изкарване на 2-та часа преди лягане. Историйката: Джак Уолш (Де Ниро) е бивше ченге от Чикаго, понастоящем ловец на глави, прочистващ престъпните улици на Ел Ей и работещ като наемник за тариката Еди Москоун (Джо Пантолиано). Залавя някой, предава го в полицията, съответно те му дават... "разписка" за извършения арест, той отива при Еди, и понеже от него е поръчката - Джак получава някакви пари. Як бизнес, хаха! Разбира се на втора линия е Марвин (ооо, Марвин), изигран от Джон Аштън (познат ни именно от филмите за ченгето на Бевърли Хилс), който също е ловец на глави, и непрекъснато беше в надпревара с Уолш за поредната мръсна глава, която ще донесе възнаграждение.
Един ден Еди дава заръка на Джак да намери до петък, в полунощ, Дукът - бивш счетоводител на мафията в Чикаго (оглавявана от Джими Серано - героя на Денис Фарина). Счетоводителят, това е Джонатан Мардукас (Чарлз Гродин), който беше най-спокойната и уравновесена личност в киното, която някога съм виждал. Толкова добър, така човечен, човеколюбието в него струеше от екрана. На фона на изнервения и малко припрян: "Shut the fuck up!" Джак Уолш, Дукът беше съвсем невинна душица. Макар че си играеха често номера, голяма лудница се получи.
Приел поръчката да "достави" счетоводителя на своя поръчител, Джак застава между ФБР, което от 6 години търси да прибере Дука, както и мафията на Чикаго, които искат да го очистят (откраднал им е 15 милиона, затова, нищо лично). Всичко това разбира се не е достатъчно, тъй като с течение на времето и трудните премеждия, които сполетяват двамата, Еди губи вяра в Джак че ще успее на време и пуска Марвин по петите му. Още една линия на действие, която многократно по много забавни начини ще се сблъска с тази на главните ни герои.

Това е като история, но всичките 120 минути са трудни да се опишат в такова малко пространство. Защото наистина вече не правят такива филми. Не само екшън-комедии. Коментирахме също, че комедиите като цяло се промениха. Преди Еди Мърфи беше символ, невероятен комик, има такива великолепни роли... но откакто се появиха дузина моторни усти, които могат по-добре от него да го изиграят (разбира се всички от тях го копират, защото той е първия), киното не е същото. Затова отвреме на време си има нужда един скок в миналото, за да си припомним какво е една добра олд фешън екшън комедийка, с постоянните гонитби, лафове, изпълнения на едни актьори, които са били млади, в разцвета на силите си, и са творили безвъзвратно.
Гарантирам бурен смях и неистови писъци, докато гледате Среднощно бягство, и широка усмивка поне за 2 часа след като сте приключили с гледането. Останалото си зависи от вас.

»©« I Am Legend

Преди около час гледах новият филм на Уил Смит - I Am Legend. По мнение на един колега (който го беше "гледал" (или му беше заспал) преди седмица-две) филмът не бил кой знае какво и да съм го пропуснел, нямало да е кой знае каква болежка. Уви обаче, както се досещате, щом четете това, явно има защо да се гледа филмът, и определено не е лош. Лош?! Доста е добър.
И аз самият не съм много привърженик на Заразно зло, зомбита, вампири или някакви заразени хора, дето ядат всички наред (28 седмици по-късно ли беше другият?!). Но поради налегналата ме скука, и мързел да подхвана нещо сериозно, реших да го изгледам въпросният легендарен филм за sole survivor-а на Земята, след някаква грешка на човечеството.

Историйката е проста... лекарка открива лекарство, което най-сетне побеждава Ракът (една от неизлечимите болести, които познава човека). Оказва се обаче, че тоя цяр, всъщност има много неприятен страничен ефект. Повишаване агресията на човека, превръщането в някакъв вид... животно... леко преобразяване, страх от светлината и загуба на човещината като цяло. Всичко това тръгва от Ню Йорк, и в опит да спре разпространяващата се (вече и по въздуха) зараза, правителството взривява моста Бруклин, и отцепва епицентъра на вредителя - а именно островът, Манхатън. Там единствен останал да се бори е нашият човек, героят на Уил Смит. Той е доктор, който независимо от странния си начин на самотен живот, в продължение на 3 години, сам с кучето си, не спира да вярва че ще се пребори и че ще спре тази епидемия... Много силен като дух. Силен и физически, опасен дневен режим. Полу-сбъркан заради тази самота, и няма как да не си говориш с кучето, или предварително наредени манекени във видеотеката... но същевременно все така интелигентен и симпатичен.

Въпросните гадове (болните хора), кръстени отново по странен начин dark seekers ;) (спомням си колегата какво каза: "Епа не можаха ли да не ги кръщават тия... кажи им Болните, или Заразените, все некви трябва да са dark или zombie незнам си к'во") се появяват нощем. Ако се появят на дневна светлина им се случва случка. Основно равна на: умират! Не са трудни за убиване. Автоматът на Уил Смит здраво ги дупчеше. Все пак са малко по-силни от него... и по-бързи, нали ви казах, има нещо животинско в тях.
И така, историята е доста интересна. И много ми беше любопитно да видя разни места в Ню Йорк, толкова пусти, че чак хванали бурени... беше интересно и ловът на антилопи по улиците на градът. И накрая идваше самотата, и меланхолията. Постоянното еднообразие, което виждаме в рамките на 100 минути докато трае филмът, само мисловно може да го умножим по 1010 дни, в които Героят е оцелявал... и търсел лекарството. Музиката също допринася за тъжното чувство. Няма да видим резачки, кървища и какви ли още не неща, ала Мила Йовович. Премерен екшън, леки комични моменти, за да не се загробим съвсем... и най-отгоре дългоочакваният финал - ще победи ли добрия, и... наистина ли е сам... Приятно гледане !

» back to top

Just an hour ago I watched the new Will Smith movie – I Am Legend. According to the opinion of a colleague of mine (who had "watched" it (or he fell asleep on it) couple of weeks ago) that the movie was not that big deal and that I should pass it, that it wouldn't be that much of a pain. Alas, as you probably have guessed, since you read this, there is a reason why and it's definitely not bad. Bad?! It's quite good.
I'm actually not a fan of Resident Evil, zombies, vampires or any kind of contagious people that eat everybody on the row (was 28 Weeks Later the other one?!). But because of the boredom that I felt and the laziness to start something serious, I decided to watch the movie in question about the sole survivor on Earth after some kind of human error.

The story is simple... a woman doctor finds a cure what finally beats Cancer (one of the incurable known to mankind). It turns out that this cure actually has unpleasant side effect. Increasing the aggression, turning into some king of... an animal... slight makeover, fear from light and loss of humanity at all. Everything starts from New York, and in attempt to stop the spreading (now by air) infection, the government blows up the Brooklyn bridge and cuts off the epicentre of the pest – namely the island, Manhattan. There the only survivor left to fight is our hero, Will Smith's character. He is a doctor who despite of his strange way of lovely life, for 3 years, alone with his dog, he doesn't stop believing that he can defeat and stop this epidemic... Very strong at spirit. Strong and physically dangerous day life. Half crazy because of the loneliness and there is no way you don't talk to your dog or arranged in advance manikins in the video store... but still so intelligent and simpatico.

The pests in question (the sick people) are called again in a very strange way dark seekers ;) (I remember that my colleague said: "Well, couldn't they not give them names... call them the Sick, or the Infected, they always should be dark- or zombie-something") appear at night. If they appear at daytime they will have a problem. Basically equal to: death! They are not hard to kill. Will Smith's automated gun gets them really hard. Still they are a bit stronger... and faster, as I told you, there is something animal in them.
And so, the story is quite interesting. And it was really curious for me to see different places in New York, so deserted that rouges grow... it was interesting to see antelopes hunting on the city streets. And at the end the loneliness comes, and the melancholy. The constant monotony that we see in the terms of 100 minutes while the movie is on, we can only mentally multiply in by 1010 days that our Hero survived... and looked for the cure. The music is also for contributing the sad feeling. We won't see chainsaws, blood and all kinds of things, a la Milla Jovovich. Weighted action, light comic moments in order not to bury ourselves completely... and on top of it the long waited finally – to win the good guy, and... is he really alone... Nice watching !

» translated by Ilienna