»©« Donnie Brasco

Поне веднъж в живота си, човек трябва да прояви саможертва. Говоря за тотално себеотрицание в името на някаква кауза. И когато казвам "кауза" не се ограничавам само с течение в идеологията на някой човек. Каузата като такава, може сама по себе си да олицетворява обект. Идея, мисъл, човек, живот, лайфстайл, мисия... такива неща. В случая на специалния агент от ФБР, Джоузеф Пистоне, тръпката се явява в това, самият той да загърби семейството и нормалния си начин на живот, за да разцепи мрака с един замах. За съжаление тези секунди на засилка, след които идва сюблимния момент са най-накрая. Преди това, увертюрата е толкова заплетена и комплексна, че се искат не само здрави топки, а и страшна упоритост. Воля, хъс, самоубеждение и вяра с цел - продължение.
Обожавам филми, правени по действителен случай. А ситуацията на Джоуи Пистоне е доста сериозна. Агента на ФБР минава под прикритие, с цел да се намърда между големите риби на подземния свят. Не обикновена групировка от организираната престъпност, а самата мафия. Това е един от любимите ми мафиозо филмчета, който (за разлика от предишните представяни) съм гледал ужасно много пъти. Да не споменавам и документалните 30-минутни филмчета за това, как е правен филма.

Майк Нюъл избира две важни фигури за главните роли за своя, адаптиран по книгата на Пистоне, филм Дони Браско. Джони Деп и Ал Пачино. Годината е 1997, а историята ни предлага следното. Агент Пистоне, под името Дони Браско се вмъква под кожата на олд скуул мафиота Бенджамин Руджеро "Левака". Предтавяйки се за бижутер, с малко наглост, сериозен поглед и добър дар слово, Дони Браско успешно се внедрява в ситуацията.
Оттам насетне идва по-трудната част. Прикритието, събирането на доказателствата и всичко останало, което една истинска история би ни предложила. Колкото до романа, не съм го чел, не ми е и попадал. Не знам дали някой го е чел, от приятелите ми имам предвид. Освен това разлика винаги ще има: истинската история, книгата или филмовата адаптация. Знам обаче, че ролята на Джони Деп, тук в Дони Браско е една от най-добрите му. Винаги съм го свързвал с Гилбърт Грейп или Едуард Ножиците. Но когато за първи път гледах Дони Браско... то не бяха цитати на реплики от диалозите на Пистоне и Левака, то не бяха погледи, маниери, походка. Голяма работа е - но не мисля, че ви казвам нещо ново.

А рамо до рамо с актьор от класата на Пачино, се получава един доста добър филм. За шедьовър, не мога да кажа. По скоро е интересен и привлекателен заради достоверността, която носи в себе си. Плюс малко актьорска игра, добавяйки още няколко познати лица като Майкъл Мадсън, Бруно Кърби, Джеймс Русо, Пол Джамати и Ан Хечи, се получава едно завършено творение, напълно различно от режисьорските лордове на мафиотски филми в Холивуд, което се нарежда достойно сред останалите в жанра. Носи специфичния стил на своя създател - Нюъл, както и на играещите в него - Деп и Пачино.
Ако не се лъжа, Джоузеф Пистоне е още жив. Вече със сигурност не е под прикритие, не се занимава с мафията, а е заровен надълбоко. Не в буквалния смисъл, слава богу. Популярната програма за защита на свидетелите. Само дето, не се знае какво крие в сърцето си този човек... По погледа на Джони Деп в една от последните сцени на филма, съзерцавайки медала, който току що е получил за невероятно добрата свършена работа, разбираме че е направил сериозна грешка. И как да не се влюбиш в такъв гениален образ като Левака. Сериозна връзка, която намира проява в разнородните интереси. На върха на всичко е обезценяването на човешкия живот. Обаче намесят ли се чувствата и това да се чувстваш грешен, когато всъщност вършиш правилните неща... е нещо по-трудно дори и от 6 годишен период под прикритие сред най-коравата мафиотска организация. "Forget about it... just forget about it!"

»©« Rise of the Footsoldier

"7-ми декември 1995 година, покрайнините на Есекс, Англия
Антъни Тъкър, Патрик Тейт и Крейг Ролфи са открити мъртви в техния Рейндж Роувър. И тримата застреляни от упор в главите с ловна пушка (по няколко пъти). Довършващ изстрел в тялото на Патрик Тейт. Убийството на "Момчетата от Есекс" - трима от най-популярните гангстери в последните 30 години от XX век, познати на стария остров."

Бил е краят на една ера. Но преди убийствата, побоищата и многото екстази... е бил футбола! Невероятната, шокираща истинска история на Карлтън Лийч. Обръзаността му с едни от най-големите гангстери в Англия, Момчетата от Есекс. Историята на три десетилетия насилие и абсолютно безправие по улиците на английския град. Но наистина, всичко започва с футбола. Проследяваме историята на Карлтън (Ричи Харнет) от футболното хулиганство, през наемната му работа като бияч и охранител, чак до сериозните нарко сделки, костващи животите на много хора (малко виновни, много... или напълно невинни).
Наистина шокираща и пленяваща. Филмите показващи истински събития винаги вълнуват, особено ако са от такъв голям мащаб. Да, голям за Англия. Честно казано преди да гледам Rise of the Footsoldier не бях чувал за тази случка. Тъй като не съм англичанин, се консултирах с мой mate от Лондон. Говорихме за филма, неговите впечатления, също така и за 1995 година, когато всичко това се е случило. Наистина, там е било много напечено, неизяснено и определено Събитие.

Футболът, 60-те, началото на 70-те години, Англия. Хулигани, обичайните сбивания, простото търсене на терора и да изхрупаме някой запалянко от другия отбор, просто така... за спорта. Безредиците в тази връзка бяха напълно неконтролируеми чак до началото на 90-те години. Наистина в кралството имаха проблем с това. Често нещата толкова много загрубяваха (не просто синьо око, или счупен нос), говорим за смъртни случаи. Всичко това неконтролируемо - хищната за зрелище и терор тълпа, бива вкарана в ред със закон. Не просто пошляпване по ръката и закана, присъди, сериозни - строг тъмничен затвор.
Тогава Карлтън Лийч кротва. Време му е да си намери работа - става бодигард пред заведение. Бияч, това с което се е забавлявал сега му носи пари. И когато шефът на заведението го пита дали не може да намери още някой като него, да си помагат... той веднага си взима приятелчетата, с които до преди време са ступвали феновете на чуждите отбори. Така започва и неговото "издигане". Започват запознанствата, промяната на задълженията и пълното му навлизане в престъпния свят.
Филмът е наситен с насилие. "Много 'виоленце'!" (violence), както се изказа един приятел по повод Eastern Promises. Ама много! Също така и коментара на Скот, който ми препоръча филма (да, този филм търсех, а не Това е Англия): "Нали знаете как в такива филми показват стрелянето, но нищо повече. Тук обаче всичко е наяве - от пръскащи се като пъпеши глави, до кръв капеща от обектива на камерата!"
Започва леко - с побои, ритници, изкъртени зъби, счупени глави, брадвички в черепа на главния ни герой (как оцеля след като му набиха сатърчето така... един господ знае). Преминава през по-сериозни наритвания, рязане на пръсти, убийства. Докато стигнем до жестоки и кървави (много показни) екзекуции.
Не просто червена точка за цензура, трябва си сериозен стомах, за да изгледаш всички тези бруталии. Любител съм и го гледах, имам здрав стомах, най-малкото на кино да го гледам (на живо, моля се да няма такива ексцеси). Забавлявах се с английския език, хумора им, псувните, колоритните фрази, добрата режисура и сценарий, начина по който е разказана историята.

Разрових се по темата за това убийство. Открих малко материали за тримата, техни истински снимки, Карлтън Лийч, както и обвинените (които излежават доживотни присъди в момента). Последните, на няколко пъти се опитвали да обжалват решението на съда, до момента без успех (последно - през 2006 година). Сравнявайки филмовия сценарий, статиите от BBC, снимките, материалите и архивните видеозаписи, потръпвам от вълнение да науча истинската история. Сега, как наистина е било не знаем. Самия режисьор (Джулиан Гилби) в едно интервю споменава, че освен официалната версия на случилото се, във филма показва още два алтернативни завършека. Интересно е да се види и смея да твърдя, че решението му определено е в правилната насока.
Освен ровенето в архивите и научаването на повече неща за убийството на Момчетата от Есекс, дискусията ми с Джим (моя mate от Лондон, който споменах в началото) ме научи на няколко нещица. Говорех му за Патрик Тейт, и това какъв ненормалник е бил. Безпричинно и съвсем хаотично да пребиваш хората наред - заслужава ловна пушка в лицето си. А Джим ми каза: "Зарежи побоищата... да му остави белег на лицето, това вече е друго!" - и беше прав, има една сцена в която в яростта си, Тейт разрязва лицето на един младеж, с онова приспособление, с което ви режат пицата на парче, когато хапвате в някоя бърза закуска. След което научих смисъла на това, нарича се "Chelsea Smile" - сритваш жертвата в топките (а ако е от женски пол - й чупиш нещо), за да извика и широко да си отвори устата. След това правиш разрез от едното до другото ухо, директно през устните. Е това ако не е наказание. Джим също ми сподели: "Тук съм виждал такива неща, доста често". Разбира се паникьосан бързо го попитах дали е било на живо. А той ми обясни, че не е присъствал на такава вандалщина, но е виждал хора с белег от едната до другата буза, директно през устата...
Наказание, жестокост, хулиганство - в обратен ред историята на Rise of the Footsoldier. След Добри момчета не вярвах, че ще гледам нещо по-mob и силно от него. Англичаните обаче, знаят какво правят и как да го направят добре. Приятно гледане !

»©« Eastern Promises

Преди месец (може и повече) попаднах на трейлъра на Eastern Promises. Не го бях чувал, но след като проверих в IMDB се оказа че рилийза му в САЩ е бил на 21ви Септември... което страшно ме учуди, защото филма изглеждаше добър, а никъде никой не беше отронвал и думичка за него. Камо ли пък че ще идва на големия екран. И така... до вчера, когато ровейки си из нета, видях че го има, и то с достатъчно добро качество, че да го изгледам (по кината - нищо!).
Виго Мортенсен, Венсан Касел и Наоми Уотс във филма на Дейвид Кроненбърг - Източни обещания (така беше преведено заглавието, виждате за момента е буквално). Филм разказващ кратката (но потресаваща) история на група мафиоти, от руски (някои дори чеченски) произход, напуснали студена Русия (бягайки от КГБ, врагове, или кого ли още не желаещ смъртта им), и заселили се в добрия стар Лондон. Филма втрещява още с първите си 5 минути, когато виждаме как човешки живот може да бъде отнет за секунда, по един от най-бруталните начини. Също така, как младо момиче пристъпва в аптека, боса, с рани по краката, молеща за помощ... и какво ли още не... спирам до тук!
Режисьорът: Дейвид Кроненбърг - уау! да, познат ни от A History of Violence и Crash... два филма, с особен стил на изказване основната идея. Спомням си по-добре Crash отколкото другия (в който Виго Мортенсен отново е главен герой). Та в този Crash... действието вървеше много уплетено. Първичността на събията впечатляваше. Избора на решенията на героите също. Точно тъмен и мрачен стил, изкуството на Кроненбърг. Наистина действащо депресиращо... показващ истината по един особено побъркващ начин.
Музиката: Хауърд Шор - драматично звучене, награден с 3 Оскара. Благодарение на музиката във филма, негово творение, дори за миг няма да се почувствате сигурен, спокоен, на топло... или без да усещате драмата. Музиката винаги има огромно влияние, докато гледаш някой филм. Кроненбърг и преди е работил с Шор, и добре са си паснали. Не случайно е бил избран и за Източни обещания.

Актьорите: Виго Мортенсен (трилогията Властелинът на пръстените) - перфектно пасващ си за ролята на Шофьора (както непрекъснато повтаря героят му). Най-близо до всичко, което се случва, с най-много тайни в очите, с най-много мистерия в действията. Безскрупулен на моменти (просто ще се учудите от решенията на сценариста) и напълно хладнокръвен. Смразяващ кръвта, дори само със студения си поглед. Поглед постоянно напомнящ ни за името на филма, и за студената и тъмна история на руската мафия...
Венсан Касел - този симпатичен, кривонос френски актьор. Да, готин е, и Моника Белучи за това си го харесва, но във всички филми в които сме го гледали, няма как да не си спомним играта му, или ролята му. Доберман, Необратимо, Пурпурните реки... И тук, подобно на героя на Виго, Венсан Касел е студена личност, глупав в действията си на моменти, но с достатъчно влияние че да бъде отговорен за смъртта на еди кой си.
Наоми Уотс - познавате я... Предизвестена смърт, Мълхоланд Драйв, 21 грама, Остани... все филми, с високо психологическо влияние. Все филми, които те карат да се чувстваш не на място в този свят, или най-малкото да ти изчистят главата от глупостите, и да те накарат да помислиш за нещо наистина сериозно. Тук тя е в ролята на акушерка, в лондонска болница, имаща полу руски произход, живееща с майка си и чичо си (бивш възпитаник на КГБ).
Съдбите на тримата се преплитат, когато Аня (героинята на Уотс) приема младото момиче (от аптеката), изражда бебето... но губи майката. Намира малък дневник, съдържащ драматична човешка история... водеща я до вратите на руски ресторант, насред Лондон, притежание на бащата на Кирил (героя на Касел). Тогава срещаме и Николай (Мортенсен) за първи път, шофьорът...
И така... мисля, че ви въдедох достатъчно в историята, кой какво прави, кой кой е, защо (може би!?), останалото зависи от вас. Филмът е достоен за уважение, и както коментирах с приятел, ако Дензъл Уошингтън бъде номиниран за Оскар, за изпълнението си в Американски гангстер, то Виго Мортенсен заслужава тази номинация (а и спечелването на наградата) за ролята си в Източни обещания.

» back to top

A month ago (may be even more) I came across the trailer of Eastern Promises. I've never heard of it, but after I've checked IMDB is turned out the release in USA was on September 21st... which surprised me very much, because the film looked good, and nowhere no one brought a word about it. What's left of it coming on the big screen. And so... till last night, while grubbing among the net, I saw it existed and of high-quality enough for me to watch it (there was nothing over the cinemas!).
Viggo Mortensen, Vincent Cassel and Naomi Watts in the David Cronenberg's movie – Eastern Promises (the title was translated literally at the moment). A movie telling the short (but shocking) story of a group of gangsters, with a Russian (some of them even Chechen) origin, that left the cold Russia (running away from KGB, enemies or everyone that wishes their death), and settled in the good old London. The movie stuns us from the first 5 minutes, when we see how someone's life can be taken away for a second in one of the most brutal ways. Also how a young girl comes into a pharmacy, barefoot, with wounds on her feet, begging for help... and all sorts of things... I stop here!
The producer: David Cronenberg – wow! yeah, known to us from A History of Violence and Crash... two movies with a specific ways of expressing the main idea. I remember Crash better then the other (where Viggo Mortensen is again in the main role). So in the movie Crash... the action goes really mixed up. The primitiveness of the events was remarkable. The choices of the characters too. The exact dark and gloomy style, the art of Cronenberg. It really makes you feel depressed... showing the truth in a strangely driving mad way.
The music: Howard Shore – a dramatically sounding, awarded with 3 Oscars. Thanks to the music in the movie, his creation, you won't feel safe even for a moment, calm, warm... or without feeling the drama. The music always has a bgi influence while you watch a movie. Just as before Cronenberg worked with Shore and they fit well. It was not a coincidence that He was not chosen for Eastern Promises.

The actors: Viggo Mortensen (the trilogy The Lord of the Rings) – a perfect fit for the role of the Driver (as his character always repeats). Closest to everything that is happening, with most secrets in his eyes, with most mystery in his actions. Unprincipled in some moments (you'll be surprised from the producer's decisions) and completely calm. Blood freezing even only with his cold look. A look that always remind us of the name of the movie and for the cold and dark story of the Russian mafia...
Vincent Cassel – this nice French actor with hooked nose. Yes, he's cool and that's why Monica Bellucci likes him, but in all the movies we've seen him there's no way to forget his play or his roles. Dobermann, Irréversible, The Crimson Rivers (Les Rivières Pourpres)... Here, similar to Viggo's character Vincent Cassel is a cold personality, in moments with stupid actions, but with enough influence to be responsible for the death of who-ever.
Naomi Watts – you know her... The Ring, Mulholland Dr., 21 Grams, Stay... they are all movies with big psychological influence. They are all movies which make you feel misplaced in this world or at least clear your head from the nonsense, and make you think over the things really seriously.
Here she is in the role maternity nurse in a London hospital, with a half Russian origin, living with her mother and uncle (ex alumnus of KGB).
The faiths of the three interweave when Anna (Watts' character) takes the young girl (from the pharmacy) and gives birth to her child... but looses the mother. She fids a journal containing a dramatic human story... the story takes her to the doors of a Russian restaurant, in the middle of London, owned by the father of Kirill (Cassel's character). Then we meet Nicolai (Mortensen) for the first time, the driver...
And so... I think that I showed you in enough in the story, who's doing what, who's who, why (maybe!?), but the rest is up to you. The movie is worth the respect, and as I comment it with a friend, if Denzel Washington is nominated for an Oscar for his act in American Gangster, then Viggo Mortensen deserves this nomination (and the winning of the award) for his role in Eastern Promises.

» translated by Ilienna