»©« Trainspotting

"Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?"

Така като му хрумне нещо на човек и има подходящите контакти, може да превърне идеята си в балансиран сюжет с преливащо количество енергия, засящаг широко позната и болна тема за модерния свят. Толкова крехко стъпващ по линията между абсолютния цинизъм/идиотщината и качествената сатира/поучението режисьорът Дани Бойл нашибва знаменателното Трейнспотинг (Trainspotting) в лицата на обикновения зрител.
Какво е да си наркоман? Зависим? Подлец? Престъпник? Чувстващ, че не си на място в този или който и да било друг свят? Друсане до предрусване - една възможна алтернатива за заспиване в реалността, когато другите блъскат, за да оправдаят съществуването си. Това пак е избор. Подобно на Рентън (Юън МакГрегър), може да направим този "интересен" избор. Но преди категорично да сте заявили "Да!" ви очаква една не толкова красива и лицеприятна ретроспекция на това, какво е да си наркоман, да живееш в крастав и дъждовен Единбург, да плюещ по цялото шотландско правителство, да си фен на Шон Конъри, да не ти пука за собственото бебе, да прекрачваш прага всеки път, когато си кажеш "Стига!", да провалиш живота си... да пукнеш заради едно малко сладко котенце.
Не мога да спра! Обаче беше яко, когато със сладост си приготвих вечерята снощи, за да грухкам доволно пред Трейнспотинг. И тъкмо сластно отхапвам парче от пицата, пикантно застроена с разни сосове, бирата студееше от дясната ми страна, Рентън получи биологичен повик и се затича панически към една (Най-лошата) тоалетна (в Шотландия).

Един от много култовите моменти във филма. Всъщност, точно тогава, ако не сте разбрали що за филм сте си пуснали, преценявате дали да продължите или просто да го спрете. Няма лабаво, това е положението щом идеите идват от Дани Бойл. А, за малко да пропусна - Ървин Уелш, ако не ви говори нещо, по-добре почетете. Доблестната новела, която Бойл филмира - е негова! Може описанията в книгата да са от пикантни по-пикантни, но така нагледно да разхвърляш лайна по родителите на гаджето ти - няма как да си го представиш.
На фона на цялата гадория, на която окото няма да се насити, се разминават и другите герои. А те са образи, в типичния стил на Острова. Компира (Spud), Улавия (Sick Boy), Томи (тука няма алтернатива, това си му е името), Даян и Бегби. Зад тези велики герои се крият имената на Юън Бремнър (каква прическа само), Джони Лий Милър, Кевин МакКид, Кели МакДоналд и Робърт Карлайл.
Филма не е депресиращ - но е "приказно" внушителен. Иди се боцни след това, не вярвам, хахаха! Всъщност беше забавно, от гледна точка на цялото безсъзнателно блудстване на мисълта, в периодите на съзнателно надрусване - предозиране. Звучи лудо, нали? Е, филма е няколко пъти по това количество лудост.
А саундтрака, също си заслужаваше. 1996 ни носи едни добри звучения, идеално пасващи за филм като този. Най-много ме израдва финалния саунд на Underworld - Born Slippy.
Може би това е начинът да откажеш проблемните от тяхната зависимост. Докосни се максимално близко до реалността им, преживей глупостта им, иронизирай и най-малката дреболия, която те самите не могат да преборят - сигурно ще има успех. Не съм търсил сведения за отказали се наркомани, но пък не бих започнал след едно такова забележително превю на процеса хероинизиране. Поредния влак минава, ако си си избрал начин на живот, работа и място за живеене, скачай... няма да те чака дълго - Трейнспотинг!

»©« Rise of the Footsoldier

"7-ми декември 1995 година, покрайнините на Есекс, Англия
Антъни Тъкър, Патрик Тейт и Крейг Ролфи са открити мъртви в техния Рейндж Роувър. И тримата застреляни от упор в главите с ловна пушка (по няколко пъти). Довършващ изстрел в тялото на Патрик Тейт. Убийството на "Момчетата от Есекс" - трима от най-популярните гангстери в последните 30 години от XX век, познати на стария остров."

Бил е краят на една ера. Но преди убийствата, побоищата и многото екстази... е бил футбола! Невероятната, шокираща истинска история на Карлтън Лийч. Обръзаността му с едни от най-големите гангстери в Англия, Момчетата от Есекс. Историята на три десетилетия насилие и абсолютно безправие по улиците на английския град. Но наистина, всичко започва с футбола. Проследяваме историята на Карлтън (Ричи Харнет) от футболното хулиганство, през наемната му работа като бияч и охранител, чак до сериозните нарко сделки, костващи животите на много хора (малко виновни, много... или напълно невинни).
Наистина шокираща и пленяваща. Филмите показващи истински събития винаги вълнуват, особено ако са от такъв голям мащаб. Да, голям за Англия. Честно казано преди да гледам Rise of the Footsoldier не бях чувал за тази случка. Тъй като не съм англичанин, се консултирах с мой mate от Лондон. Говорихме за филма, неговите впечатления, също така и за 1995 година, когато всичко това се е случило. Наистина, там е било много напечено, неизяснено и определено Събитие.

Футболът, 60-те, началото на 70-те години, Англия. Хулигани, обичайните сбивания, простото търсене на терора и да изхрупаме някой запалянко от другия отбор, просто така... за спорта. Безредиците в тази връзка бяха напълно неконтролируеми чак до началото на 90-те години. Наистина в кралството имаха проблем с това. Често нещата толкова много загрубяваха (не просто синьо око, или счупен нос), говорим за смъртни случаи. Всичко това неконтролируемо - хищната за зрелище и терор тълпа, бива вкарана в ред със закон. Не просто пошляпване по ръката и закана, присъди, сериозни - строг тъмничен затвор.
Тогава Карлтън Лийч кротва. Време му е да си намери работа - става бодигард пред заведение. Бияч, това с което се е забавлявал сега му носи пари. И когато шефът на заведението го пита дали не може да намери още някой като него, да си помагат... той веднага си взима приятелчетата, с които до преди време са ступвали феновете на чуждите отбори. Така започва и неговото "издигане". Започват запознанствата, промяната на задълженията и пълното му навлизане в престъпния свят.
Филмът е наситен с насилие. "Много 'виоленце'!" (violence), както се изказа един приятел по повод Eastern Promises. Ама много! Също така и коментара на Скот, който ми препоръча филма (да, този филм търсех, а не Това е Англия): "Нали знаете как в такива филми показват стрелянето, но нищо повече. Тук обаче всичко е наяве - от пръскащи се като пъпеши глави, до кръв капеща от обектива на камерата!"
Започва леко - с побои, ритници, изкъртени зъби, счупени глави, брадвички в черепа на главния ни герой (как оцеля след като му набиха сатърчето така... един господ знае). Преминава през по-сериозни наритвания, рязане на пръсти, убийства. Докато стигнем до жестоки и кървави (много показни) екзекуции.
Не просто червена точка за цензура, трябва си сериозен стомах, за да изгледаш всички тези бруталии. Любител съм и го гледах, имам здрав стомах, най-малкото на кино да го гледам (на живо, моля се да няма такива ексцеси). Забавлявах се с английския език, хумора им, псувните, колоритните фрази, добрата режисура и сценарий, начина по който е разказана историята.

Разрових се по темата за това убийство. Открих малко материали за тримата, техни истински снимки, Карлтън Лийч, както и обвинените (които излежават доживотни присъди в момента). Последните, на няколко пъти се опитвали да обжалват решението на съда, до момента без успех (последно - през 2006 година). Сравнявайки филмовия сценарий, статиите от BBC, снимките, материалите и архивните видеозаписи, потръпвам от вълнение да науча истинската история. Сега, как наистина е било не знаем. Самия режисьор (Джулиан Гилби) в едно интервю споменава, че освен официалната версия на случилото се, във филма показва още два алтернативни завършека. Интересно е да се види и смея да твърдя, че решението му определено е в правилната насока.
Освен ровенето в архивите и научаването на повече неща за убийството на Момчетата от Есекс, дискусията ми с Джим (моя mate от Лондон, който споменах в началото) ме научи на няколко нещица. Говорех му за Патрик Тейт, и това какъв ненормалник е бил. Безпричинно и съвсем хаотично да пребиваш хората наред - заслужава ловна пушка в лицето си. А Джим ми каза: "Зарежи побоищата... да му остави белег на лицето, това вече е друго!" - и беше прав, има една сцена в която в яростта си, Тейт разрязва лицето на един младеж, с онова приспособление, с което ви режат пицата на парче, когато хапвате в някоя бърза закуска. След което научих смисъла на това, нарича се "Chelsea Smile" - сритваш жертвата в топките (а ако е от женски пол - й чупиш нещо), за да извика и широко да си отвори устата. След това правиш разрез от едното до другото ухо, директно през устните. Е това ако не е наказание. Джим също ми сподели: "Тук съм виждал такива неща, доста често". Разбира се паникьосан бързо го попитах дали е било на живо. А той ми обясни, че не е присъствал на такава вандалщина, но е виждал хора с белег от едната до другата буза, директно през устата...
Наказание, жестокост, хулиганство - в обратен ред историята на Rise of the Footsoldier. След Добри момчета не вярвах, че ще гледам нещо по-mob и силно от него. Англичаните обаче, знаят какво правят и как да го направят добре. Приятно гледане !