»©« Trainspotting

"Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?"

Така като му хрумне нещо на човек и има подходящите контакти, може да превърне идеята си в балансиран сюжет с преливащо количество енергия, засящаг широко позната и болна тема за модерния свят. Толкова крехко стъпващ по линията между абсолютния цинизъм/идиотщината и качествената сатира/поучението режисьорът Дани Бойл нашибва знаменателното Трейнспотинг (Trainspotting) в лицата на обикновения зрител.
Какво е да си наркоман? Зависим? Подлец? Престъпник? Чувстващ, че не си на място в този или който и да било друг свят? Друсане до предрусване - една възможна алтернатива за заспиване в реалността, когато другите блъскат, за да оправдаят съществуването си. Това пак е избор. Подобно на Рентън (Юън МакГрегър), може да направим този "интересен" избор. Но преди категорично да сте заявили "Да!" ви очаква една не толкова красива и лицеприятна ретроспекция на това, какво е да си наркоман, да живееш в крастав и дъждовен Единбург, да плюещ по цялото шотландско правителство, да си фен на Шон Конъри, да не ти пука за собственото бебе, да прекрачваш прага всеки път, когато си кажеш "Стига!", да провалиш живота си... да пукнеш заради едно малко сладко котенце.
Не мога да спра! Обаче беше яко, когато със сладост си приготвих вечерята снощи, за да грухкам доволно пред Трейнспотинг. И тъкмо сластно отхапвам парче от пицата, пикантно застроена с разни сосове, бирата студееше от дясната ми страна, Рентън получи биологичен повик и се затича панически към една (Най-лошата) тоалетна (в Шотландия).

Един от много култовите моменти във филма. Всъщност, точно тогава, ако не сте разбрали що за филм сте си пуснали, преценявате дали да продължите или просто да го спрете. Няма лабаво, това е положението щом идеите идват от Дани Бойл. А, за малко да пропусна - Ървин Уелш, ако не ви говори нещо, по-добре почетете. Доблестната новела, която Бойл филмира - е негова! Може описанията в книгата да са от пикантни по-пикантни, но така нагледно да разхвърляш лайна по родителите на гаджето ти - няма как да си го представиш.
На фона на цялата гадория, на която окото няма да се насити, се разминават и другите герои. А те са образи, в типичния стил на Острова. Компира (Spud), Улавия (Sick Boy), Томи (тука няма алтернатива, това си му е името), Даян и Бегби. Зад тези велики герои се крият имената на Юън Бремнър (каква прическа само), Джони Лий Милър, Кевин МакКид, Кели МакДоналд и Робърт Карлайл.
Филма не е депресиращ - но е "приказно" внушителен. Иди се боцни след това, не вярвам, хахаха! Всъщност беше забавно, от гледна точка на цялото безсъзнателно блудстване на мисълта, в периодите на съзнателно надрусване - предозиране. Звучи лудо, нали? Е, филма е няколко пъти по това количество лудост.
А саундтрака, също си заслужаваше. 1996 ни носи едни добри звучения, идеално пасващи за филм като този. Най-много ме израдва финалния саунд на Underworld - Born Slippy.
Може би това е начинът да откажеш проблемните от тяхната зависимост. Докосни се максимално близко до реалността им, преживей глупостта им, иронизирай и най-малката дреболия, която те самите не могат да преборят - сигурно ще има успех. Не съм търсил сведения за отказали се наркомани, но пък не бих започнал след едно такова забележително превю на процеса хероинизиране. Поредния влак минава, ако си си избрал начин на живот, работа и място за живеене, скачай... няма да те чака дълго - Трейнспотинг!

»©« The Beach

Всичко започна много просто. Менте часовници, предложения за уреждане в някое мизерно мотелче, пиене на змийска кръв! Приключенския дух се обажда, особено след като доблестта и егото ти са заложени на карта. Може да си глупав, но за сметка на това си много млад и не мислиш толкова, колкото възрастните очакват от теб. Не си глупав, безрасъден - да, със сигурност не си глупав.
Дани Бойл и прекрасния му филм от началото на новото хилядолетие. Казва се Плажът (The Beach) и превърна едно екзотично място във фантазия за зрителя. Загубил съм бройката на моментите на замечтаване. Отдавна ме провокираха да гледам филмчето и понеже бях млад и глупав :) се навих без много бой. Примамиха ме със змийската кръв. Не предполагах обаче, че така ще се влюба в цялостното изживяване. Говоря за една симбиоза от музика, красиви гледки, Франсоаз, интересна история, изпълнена върху една обикновена, напълно стандартна кинолента.

Да не говорим какво се случи преди две години, лятото на 2006, когато една колежка завъртя диска със саундтрака. Някои се губят в превода, аз се загубих в музиката. Те не бяха едни увертюри, едни преживявания, обяснения, голямо нещо. После дойде отново филма, и така със специална стойност в сърцето ми, като ми зазвучи Moby - Porcelain, Sugar Ray - Spinning Away, More Kanté - Yeke, Yeke или виртуозното участие на William Orbit към песничката на All Saints - Pure Shores, душа, мисъл и цялото ми смислено съществуване се отдава на мечтата от миналото.
Но 4-5 минути и до там :( всичко свършва, както свърши и онова лято. Поне си имам спомените и неизтъркващите се песни от саундтрака. А допълненията, на Анджело Бадаламенти... какво да ви говоря повече по отношение на музиката. Плажът е един от филмите, които харесвам Особено заради невероятния му саундтрак.
Но това не е всичко, разбира се. Голяма част от аудиторията най-сетне призна Леонардо ДиКаприо. Спряха да го плюят заради сълзливите му роли (просто не могат да оценят драмата, която той умее да пресъздава) и харесаха новото му изпълнение. Може би заради дивия му характер или преломния момент с побърквацията. Само може да гадаем.
Факт е, че Плажът е един от най-добрите филми, в които има карта и се говори за приключение с неизвестен край. Като си млад пък, още повече ти скача либидото, заради тръпката. След това срещаш и Нея - Вирджин Ледойен. С всичкия този сребрист пясък, водата в неземно красивата лагуна, на това непознато и скрито от Бог място, с целия флуорисциращ планктон по дъното, голямата луна, разкъсала здрача на небето няма как да не се отдадеш на филма.
Яко! Много яко при това. Снощи го гледах, сега пак намира чувството в мен, пфу! Но няма - трябва да се върви напред, стига с въздишки по миналото. Имаме си музика, пускаме я и GO, GO, GO!

А моралът, който Дани Бойл ни стрелва от време на време, рязко подчертан от побъркания характер на Дафи (Робърт Карлайл) и непоправимата заблуда, преминала в лудост на Сал (Тилда Суинтън), страшно ми напомняше неговото Предишно творение. И докато се радвам на шумната пропаганда по въпроса, че човека е най-големия паразит и съзнателен разрушител на прекрасното, мислейки си за новелата на Алекс Гарланд, нямаше как да не се сетя за Предишното му творение (отново).
С топли чувства, запазени мечти и носталгична усмивка в дълбините на душата ми, спирам с увлечението си по Плажът и всичко свързано с него. Запътвам се към гарата, където заедно с Дани Бойл, още един път ще се срещна с Трейнспотинг !