»©« The Beach

Всичко започна много просто. Менте часовници, предложения за уреждане в някое мизерно мотелче, пиене на змийска кръв! Приключенския дух се обажда, особено след като доблестта и егото ти са заложени на карта. Може да си глупав, но за сметка на това си много млад и не мислиш толкова, колкото възрастните очакват от теб. Не си глупав, безрасъден - да, със сигурност не си глупав.
Дани Бойл и прекрасния му филм от началото на новото хилядолетие. Казва се Плажът (The Beach) и превърна едно екзотично място във фантазия за зрителя. Загубил съм бройката на моментите на замечтаване. Отдавна ме провокираха да гледам филмчето и понеже бях млад и глупав :) се навих без много бой. Примамиха ме със змийската кръв. Не предполагах обаче, че така ще се влюба в цялостното изживяване. Говоря за една симбиоза от музика, красиви гледки, Франсоаз, интересна история, изпълнена върху една обикновена, напълно стандартна кинолента.

Да не говорим какво се случи преди две години, лятото на 2006, когато една колежка завъртя диска със саундтрака. Някои се губят в превода, аз се загубих в музиката. Те не бяха едни увертюри, едни преживявания, обяснения, голямо нещо. После дойде отново филма, и така със специална стойност в сърцето ми, като ми зазвучи Moby - Porcelain, Sugar Ray - Spinning Away, More Kanté - Yeke, Yeke или виртуозното участие на William Orbit към песничката на All Saints - Pure Shores, душа, мисъл и цялото ми смислено съществуване се отдава на мечтата от миналото.
Но 4-5 минути и до там :( всичко свършва, както свърши и онова лято. Поне си имам спомените и неизтъркващите се песни от саундтрака. А допълненията, на Анджело Бадаламенти... какво да ви говоря повече по отношение на музиката. Плажът е един от филмите, които харесвам Особено заради невероятния му саундтрак.
Но това не е всичко, разбира се. Голяма част от аудиторията най-сетне призна Леонардо ДиКаприо. Спряха да го плюят заради сълзливите му роли (просто не могат да оценят драмата, която той умее да пресъздава) и харесаха новото му изпълнение. Може би заради дивия му характер или преломния момент с побърквацията. Само може да гадаем.
Факт е, че Плажът е един от най-добрите филми, в които има карта и се говори за приключение с неизвестен край. Като си млад пък, още повече ти скача либидото, заради тръпката. След това срещаш и Нея - Вирджин Ледойен. С всичкия този сребрист пясък, водата в неземно красивата лагуна, на това непознато и скрито от Бог място, с целия флуорисциращ планктон по дъното, голямата луна, разкъсала здрача на небето няма как да не се отдадеш на филма.
Яко! Много яко при това. Снощи го гледах, сега пак намира чувството в мен, пфу! Но няма - трябва да се върви напред, стига с въздишки по миналото. Имаме си музика, пускаме я и GO, GO, GO!

А моралът, който Дани Бойл ни стрелва от време на време, рязко подчертан от побъркания характер на Дафи (Робърт Карлайл) и непоправимата заблуда, преминала в лудост на Сал (Тилда Суинтън), страшно ми напомняше неговото Предишно творение. И докато се радвам на шумната пропаганда по въпроса, че човека е най-големия паразит и съзнателен разрушител на прекрасното, мислейки си за новелата на Алекс Гарланд, нямаше как да не се сетя за Предишното му творение (отново).
С топли чувства, запазени мечти и носталгична усмивка в дълбините на душата ми, спирам с увлечението си по Плажът и всичко свързано с него. Запътвам се към гарата, където заедно с Дани Бойл, още един път ще се срещна с Трейнспотинг !

»©« Michael Clayton

Преди малко се отлепих от леглото след като изгледах Майкъл Клейтън (Michael Clayton). Новото филмче на Джордж Клуни, наредил се достойно до другите върхови заглавия за 2007-ма (Изкупление, Джуно, Няма място за стари кучета и Ще се лее кръв). С изключение на последното заглавие, за другите имам компетентно мнение, за справки може да се обърнете към архива ми ;) Гледах ги, с цел да съм подготвен за наближаващите Оскари. Ей, все за тях говоря, нали?!
От много време чувам разни неща за Майкъл Клейтън, но никога нищо конкретно - дали е наистина добър, за какво става въпрос в него... нищо. Даже повече чувах: "Ами заспах му..." или "Пуснах го, ама нещо друго правех, та не видях..." и т.н.
За това най-накрая, реших да си изградя мнението сам - което винаги е по-добрия вариант. След като вчера останах със супер приятни чувства като изгледах Джуно, се бях наточил и на тоя филм, поне щеше да е по-различен. Няква заплетена историйка, тайни-майни, преследване с цел покушение... и в центъра на събитията д-р Клуни. Да, след Спешно отделение, много е трудно да пробиеш на големия екран, тъй като си имаш изградени маниери на игра. В първите му широкоекранни изяви, все си приличаше на д-р Рос. Хареса ми ролята му в Миротворецът навремето, уви до там. Имаше няколко провала, чиито имена не искам да споменавам. За някои направи добри изяви в поредиците за Оушън (няма да коментирам), а Академията си го възнагради за Сириана (добре игра, макар и самия филм да не ме грабна особено).

Та това са ми кратките впечатления за Клуни и неговата актьорска игра. Става, само дето трябва да спре да прави онзи негов особен начин на оглеждане, поклащане с глава, и извръщане на поглед със завоалиран край на изречението (обикновено въпрос). Ама какво да се прави - стил, може пък ако се промени, да не изглежда добре! Я да оставя човека намира и да ви раздухам малко около историята на Майкъл Клейтън.
Трейлъра ми хареса, имаше тъмни сцени, големи костюми, тайни агенти, слушалки в ушите, бягство, свирене на гуми, някакви тайни и изнудвания... което ти предвещава кримка-трилър. Такова си и беше, само че не плоско разказано.
Започва с края, като не всичко ти е показано. И започва така, че напълно да ти отвлече вниманието. С един запомнящ се монолог на героя на Том Уилкинсън (който също добре се представи, и доколкото си спомням ще се бори за Оскар тая година). Монолог на един отчаян и съзиращ мизерната истина адвокат, осъзнал пропиления си живот в защита на един... доказан престъпник. След монолога идва и г-н Клейтън, играещ си спокойно покер, до момента в който не го "повикват". Значи той не беше обикновен адвокат, всъщност не беше никакъв адвокат - а просто момче за всичко, ама в адвокатски аспект. За какво говоря ли?! Абе човек по тайните, който умее да се оправя с хората и ситуациите... и да замазва последните така, че всичко да е скрито покрито, и да няма недоволни.
Разбира се нас не ни интересува колко добре се е справял до момента, а историята която е последвала. Добре заплетена, такава че да е достойна за филмиране.
Артър (героя на Уилкинсън) се превръща в неудобна фигура, заплашваща реномето на една доста голяма компания. Писнало му от измяната и свидетел на човешки жертви, в името на великия долар... се разсъблича по време на едно изслушване, прави скандал, компрометира се жестоко и... става мишена номер едно на хората в костюми, пазещи името на въпросната компания (Ю-Норт). Водеща компанията е една... влиятелна, но и доста притеснена дълбоко в себе си жена - Карън (Тилда Суинтън). Която все още вярва в благото и доброто, уви ще й се наложи да си поизцапа ръцете. Нещо което няма да й се размине обаче.
Друга позната личност във филма на Тони Гилрой е и Сидни Полак, оглавяващ адвокатската фирма, който е някъде посредата. Т.е. ако му е удобно пречката да я няма, ще се погрижи да я няма, ако ли не, ще я пази до последно. Разбира се не лично, а ползвайки услугите на нашия човек.
Та, имаме мишена, имаме преследвачи, остана само спасителят. Е това е Майкъл Клейтън, този който "оправя нещата".

Добро е филмчето, интригичка е, но чак пък да е революционно... не мисля. Напомняше ми на няколко пъти за Фирмата (на самият Сидни Полак като режисьор, с Том Круз и Джийн Хекман), ама е далеч от класата на Джон Гришам. Фирмата е много по-култов, по-мащабен, с повече добри актьори и с по-заплетен сценарий. Нищо де, историята за Клейтън пак си струваше. Но все пак, той няма да ми е фаворит за филм на годината от изминалата 2007-ма година.
И така, препоръчвам го за гледане. Само се постарайте да не е в късните часове или пък ако сте изморени. Щото ще заспите - гарантирам. От тея филми е, дето няма много шум в тях, или е прекалено малко... а трябва да следите историята и какво си говорят героите. В противен случай, рискувате да пропуснете нещо и след това отзивите са... като цитираните от мен в началото на ревюто. А сега, мисля че е време за лека нощ...