»©« Donnie Brasco

Поне веднъж в живота си, човек трябва да прояви саможертва. Говоря за тотално себеотрицание в името на някаква кауза. И когато казвам "кауза" не се ограничавам само с течение в идеологията на някой човек. Каузата като такава, може сама по себе си да олицетворява обект. Идея, мисъл, човек, живот, лайфстайл, мисия... такива неща. В случая на специалния агент от ФБР, Джоузеф Пистоне, тръпката се явява в това, самият той да загърби семейството и нормалния си начин на живот, за да разцепи мрака с един замах. За съжаление тези секунди на засилка, след които идва сюблимния момент са най-накрая. Преди това, увертюрата е толкова заплетена и комплексна, че се искат не само здрави топки, а и страшна упоритост. Воля, хъс, самоубеждение и вяра с цел - продължение.
Обожавам филми, правени по действителен случай. А ситуацията на Джоуи Пистоне е доста сериозна. Агента на ФБР минава под прикритие, с цел да се намърда между големите риби на подземния свят. Не обикновена групировка от организираната престъпност, а самата мафия. Това е един от любимите ми мафиозо филмчета, който (за разлика от предишните представяни) съм гледал ужасно много пъти. Да не споменавам и документалните 30-минутни филмчета за това, как е правен филма.

Майк Нюъл избира две важни фигури за главните роли за своя, адаптиран по книгата на Пистоне, филм Дони Браско. Джони Деп и Ал Пачино. Годината е 1997, а историята ни предлага следното. Агент Пистоне, под името Дони Браско се вмъква под кожата на олд скуул мафиота Бенджамин Руджеро "Левака". Предтавяйки се за бижутер, с малко наглост, сериозен поглед и добър дар слово, Дони Браско успешно се внедрява в ситуацията.
Оттам насетне идва по-трудната част. Прикритието, събирането на доказателствата и всичко останало, което една истинска история би ни предложила. Колкото до романа, не съм го чел, не ми е и попадал. Не знам дали някой го е чел, от приятелите ми имам предвид. Освен това разлика винаги ще има: истинската история, книгата или филмовата адаптация. Знам обаче, че ролята на Джони Деп, тук в Дони Браско е една от най-добрите му. Винаги съм го свързвал с Гилбърт Грейп или Едуард Ножиците. Но когато за първи път гледах Дони Браско... то не бяха цитати на реплики от диалозите на Пистоне и Левака, то не бяха погледи, маниери, походка. Голяма работа е - но не мисля, че ви казвам нещо ново.

А рамо до рамо с актьор от класата на Пачино, се получава един доста добър филм. За шедьовър, не мога да кажа. По скоро е интересен и привлекателен заради достоверността, която носи в себе си. Плюс малко актьорска игра, добавяйки още няколко познати лица като Майкъл Мадсън, Бруно Кърби, Джеймс Русо, Пол Джамати и Ан Хечи, се получава едно завършено творение, напълно различно от режисьорските лордове на мафиотски филми в Холивуд, което се нарежда достойно сред останалите в жанра. Носи специфичния стил на своя създател - Нюъл, както и на играещите в него - Деп и Пачино.
Ако не се лъжа, Джоузеф Пистоне е още жив. Вече със сигурност не е под прикритие, не се занимава с мафията, а е заровен надълбоко. Не в буквалния смисъл, слава богу. Популярната програма за защита на свидетелите. Само дето, не се знае какво крие в сърцето си този човек... По погледа на Джони Деп в една от последните сцени на филма, съзерцавайки медала, който току що е получил за невероятно добрата свършена работа, разбираме че е направил сериозна грешка. И как да не се влюбиш в такъв гениален образ като Левака. Сериозна връзка, която намира проява в разнородните интереси. На върха на всичко е обезценяването на човешкия живот. Обаче намесят ли се чувствата и това да се чувстваш грешен, когато всъщност вършиш правилните неща... е нещо по-трудно дори и от 6 годишен период под прикритие сред най-коравата мафиотска организация. "Forget about it... just forget about it!"

»©« Pirates of the Caribbean Trilogy

Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl (2003) -
Карибски пирати: Проклятието на Черната перла
На фона на тържествената пиратска композиция на Клаус Баделт (ученик на големия Ханс Зимър, под ръководството на музикалния му департамент), този персонаж влиза в съзнанието на зрителя и се превръща в един от най-култовите герои от последните 20 години. Джони Деп и невероятното му изпълнение като капитан Джак Спароу. А се оказва, че той не стои на мачтата на прословутия си кораб, напротив. Отдалечаването на камерата огласява кинозалата с бурен смях. Малка лодчица, но все пак има мачта - каква сцена, а с първата му стъпка на земя и проследяването на великата залитаща походка, с леко неадектватно размахващите се ръце, Джони Деп печели силните аплодисменти на събралите се да станат част от това велико приключение, наречето Карибски пирати (Pirates of the Caribbean).

Всичко започва с легендата за един кораб и едно прокълнато ацтекско злато. Но не обикновен кораб, не, не, не! Говоря ви за Черната перла - най-бързия кораб познат из бурните морета. С най-лудия екипаж, и не на последно място - с неповторимия си капитан - Джак Спароу.
След това Гор Вербински добавя малко подправки към историята. Един ковач - Уил Търнър (Орландо Блуум), една красавица - Елизабет Суон (Кийра Найтли - точно така, г-н Шипкоффф, Кийра Найтли ЗАВИНАГИ!!!) и един прокълнат капитан - Барбоса (Джефри Ръш). Страхотен сценарий. Не се сещам за нещо така велико като приключение да е правено през последните 20 години, наистина. Не само, че историята е пълна с обрати и разностранни шеги, а красотата която изпълва лентата, с всичките тези странни персонажи те кара да се поклониш, да се изправиш и да ръкопляскаш с всичка сила, докато не те заболят ръцете.

Така през 2003 година, Гор Вербински и сценаристите Тед Елиът и Тери Росио, слагат началото на прекрасната трилогия Карибски пирати. Първата част Проклятието на черната перла се превръща в невероятен успех. Година след излизането на Предизвестена смърт, вече всички познаващи името на Вербински затаяват дъх пред новата концепция, която той е цялата компания са подготвили старателно. А имена като Джони Деп, Орландо Блуум, Кийра Найтли, Джефри Ръш, Джонатан Прайс, заедно на едно място - определено не са за изпускане.

Редом със страхотния сценарий и надъхващия саундтрак на Баделт вървят и величествените гледки и декори. Ефектите са на едно високо ниво, особено с всичките тези ghost stories и прокълнатите пирати. Само като се сетя за някои определени сцени и изтръпвам, толкова са внушителни. Лунната светлина, ще покаже какви са те всъщност. А заигравката с всички герои е ненадмината. Велик филм, много, много добър, думите бледнеят пред едно такова пищно зрелище.

Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest (2006) -
Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца
А след невероятния успех, през 2006-та още един път се чу името капитан Джак Спароу. Сандъка на мъртвеца, част втора от приключението Карибски пирати. Носен от славата и големия успех на първата част за върлите пирати, новият филм на Вербински и компания е посрещнат с огромен интерес. Феновете на Джак Спароу, Уил, Елизабет, Барбоса и Черната перла са повече от очакваното. Повече бюджет, повече старание - водят до създаването на нещо още по-феноменално и от първия филм. Този път с една промяна, Клаус Баделт предава щафетата на своя ментор - Ханс Зимър. Саундтракът вече е в неговите ръце на 100%. Продължава великата композиция на Баделт, като създава нови още по-масивни и страхотни звучения.
Нямам думи просто - ужасно много пъти съм слушал и предишната и тази композиция, а за последната от третата част - и дума не мога да дам за сравнение. Няма такова число. И Гугъл няма да ми помогне в търсене на отговора, хахаха!

Всъщност какво се очакваше от Сандъка на мъртвеца?! Вярно, разполагахме със същия набор от герои, обаче... какво можехме да очакваме. Започваше една напълно нова история, така разгърната че на всички беше ясно че ще има продължение - завършваща, грандиозна трета част. Имаше ключ, имаше някаква тайна, имаше някакво ковчеже със съмнително и мистериозно съдържание. Звукът от органа във всяка една от темите на новия саундтрак пронизва зрителя и го кара да се пита,
що за прокобно звучене е това? Когато се появява Дейви Джоунс (Бил Найти) и Летящия холандец. Още един път: Браво! Всъщност няколко пъти браво - за героя, за вида му, за изпълнението, за идеята, за всичко... о, Боже! Страхотен сценарий, поднесен по невероятен начин. Нови два часа и половина с Карибски пирати. Още повече герои, още няколко легенди, които обвързват персонажите. И всеки зависи от някой. Няколкото забежки към предната част, носят удоволствието от усещане за свързаност. Като се вземе предвид, че някои от нещата в Проклятието на Черната перла не бяха много ясни, а намират реално приложение и уточнение в Сандъка на мъртвеца, превръща двата филма в неделима кино симбиоза.

И когато момента настъпва, всичко се завърта. Подобно на колелото на съдбата. Тази сцена, както и нападения на Кракен, са ми любимите във филма. Освен цялото визуално удоволствие от неповторимите ефекти, Ханс Зимър и The Kraken ме разбиват всеки път. Крещящи пирати, морско чудовище, кораб който всеки момент ще бъде превърнат на трески, мачти, въжета, каскади от страна на главните герои - не мога да го опиша. Бахти якия филм! Хахаха!

Надлъгването за сандъка на мъртвеца увлича всичките герои в историята, за още един път. Както мърлявия Норингтън (Джак Дейвънпорт), целящ да върне живота си към нормалното, така и тези страшни образи на Пинтъл (Лий Арънбърг) и Рагети (Макензи Круук), които ни разсмиват още от първата част. Но този път още по-забавни. А след като Кракен погълна в себе си Спароу и натъжени, героите се върнаха при Тиа Далма (Наоми Харис) с желанието да си върнат духовития Джак... засилващата музика ни връща още един герой - Барбоса. И тогава с поклащане на главата, разбираш че най-великия финал все още предстои. Последната част от трилогията, само една година по-късно ще върне героите и зрителите в кино залата.

Pirates of the Caribbean: At World's End (2007) -
Карибски пирати: На края на света
На 25-ти май 2007 година в 0:00 след като преди това бяха прожекциите на първите две части, една след друга, беше поставено началото на края - Карибски пирати: На края на света. Отново под режисурата на Гор Вербински, сценарият дело на дуото Елиът/Росио, събират Джони Деп, Орландо Блуум, Кийра Найтли, Джефри Ръш, Бил Найти, Лий Арънбърг, Макензи Круук, Джонатан Прайс, Кевин МакНоли, Джак Дейвънпорт, Стелан Скарсгард, Наоми Харис, Том Холандър и Чоу Юн Фат за последно.

Залозите са високи. Очакванията още по-големи. Нов арсенал от приключения, епични морски битки, обрати, хумор и лудост около персонажите. А Ханс Зимър не се спира, новите му ноти са по-брутални и от предишните. Саундтракът на третата завършваща част на Карибски пирати звучи и в момента. I Don't Think Now Is The Best Time - какво звучене само! Или пък Parlay... А сцените, които са съпроводени с тези ноти? Страхотни са!

Често се получава следното при мен. Наслаждавам се толкова много на някой филм, или на определени сцени от него, че вълнението в мен напира. Огромната му сила обаче трябва да приеме някакъв израз. И тъй като толкова обичам киното, съм способен от всяка велика сцена да произведа сълзи. Освен всичко, което видях през тези години с Карибски пирати, няма да забравя усещането от най-най-най-любимата ми сцена - Parlay. Мисля си, че е само заради музиката на Ханс Зимър, но има нещо повече. Не знам какво им е било на актьорите, докато я заснемат, нито на режисьора и оператора. Но след монтажа (хората, които стоят зад най-важната част в един филм, монтирането му) - се превръща в нещо съвършено. Браво!

Визията е в своя връх. Такова чудо не сте виждали. Изяществото при реализирането им, ефектите, даже в корена си - замисъла, още по-големи аплодисменти (смятам, че това е най-успешната инвестиция на Джери Брукхаймър). Финал като такъв какъвто трябва да бъде. Повече от съвършен, повече от очакваното - невероятен завършек на една брилянтна история започнала 4 години по-рано. Поклон пред майсторлъка и всички положени усилия, този филм да стане реалност!

»©« Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street

Кърваво! Ще ви обхване мрак, кръвта ви ще забушува, ще усетите как демоничното у вас взема превес, с всеки следващ кадър, който сетивата ви поглъщат от кино екрана. Тъмнината, присъща за филмите на Тим Бъртън, е в най-добрата си визия, този път в неговото последно произведение Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street). Свикнали сме в повечето филми на Бъртън да присъства Джони Деп в главната мъжка роля. Дотук добре, имаме го. За женската роля трябва да е Кристина Ричи, Уинона Райдър или Хелена Боъм Картър. Имаме я, познайте коя от трите ще е по-добрата за ролята на госпожа Лавет?! Хелена разбира се! Трябва ни един сериозен английски актьор, с добра филмография зад гърба си и много майсторски изпълнени роли, за да изиграе съдия Търпин - това е Алан Рикман. Но кой ще бъде "Квазимодо" на мрачен Лондон, дясната покушаваща и безскрупулна ръка на съдията?! Кой ще е пристав Бамфорд, ако не самият Тимъти Спол.
Четириъгълника на тъмната страна се затвори. Във всеки един от краищата му стои голяма фигура. Всеки с идеалите си, целите си, и сиво небе пълно с тайни и мистерии. Играта умело дирижирана от виртуоза на модерния хорър - Тим Бъртън, с впечатляващата (за пореден път) композиция на Дани Елфман, съчетаващ комичните напеви, с бруталния стон на органа и погребалната музика. Жестока визия, сломяващ всичко добро у вас демоничен саунд, и невероятна игра.
Адаптация на популярния мюзикъл от Бродуей, реализация на големия екран, историята на лондонския бръснар Бенджамин Баркър, който се превръща в мъченик и ангел на мрака, след като животът му е разрушен от алчния и завистлив съдия Търпин. Върнал се години по-късно, с коренно променена същност и идеали, с неописуема жажда за кръв и отмъщение. Отваря бръснарница над пекарната на госпожа Лавет и двамата се превръщат в касапите на Лондон. "Хапнете си пай! Хапнете си, но помнете че 2 стомни джин няма да измият отвратителния вкус останал в устата ви!"

Мюзикъл, хорър, Тим Бъртън мрачен стил, демоничен изглед и много комедия. Но както и да го сравнявате с мюзиклите, които сте гледали до момента, тук няма да се възпее толкова любовта между мъжа и жената... а между жадния за кръв отмъщаващ бръснар и неговите най-добри приятели - сребърните бръсначи. Остриетата на славата, продължението на ръката му - оръжието на неговата пленена в тъмнина и мъст душа, единствените помощници в утоляване на жаждата му.
Наистина много песни, буквално на всеки 2 минути нормалното действие беше прекъсвано от лирични словоизлияния на фона на трагичната и смразяваща кръвта музика. Но за да не стане прекалено отегчително, като гръм от ясно небе някой се изказва по неподходящ начин, и вие се засмивате. Или прави нещо, което ви кара да се превиете от смях. Докато секунди по-късно, цвърчи кръв и плиска камерата, Джони Деп (в ролята на бръснаря възмездител) в пурпурни цветове на кървясалата копринена риза, лице обляно в кръвта на грешника, с подмолна усмивка показваща задоволството му. Вкусил сладостта на отмъщението, удоволствието от стичащата се кръв по лицето му. Настъпва педала на стола, и грешника пада надолу. Счупен врат, хрущене, много кръв. Нова партида пайове. Смрад - тъмнина, мистерия, демони... самият Дявол и неговата годеница.
Невероятна история - наистина. Не познавах спектакъла от Бродуей, чувал съм за Суини Тод преди години. Знаех го като компютърна игра, но не повече. Дори, преди 2 месеца, докато си хапвахме във Виктория-та, в Арена Младост, се загледах в сивия екран, показващ трейлъра на предстоящо филмово събитие. Толкова дарк, толкова бледи лица и ужас в израженията им, костюмите... че си казах: "Тим Бъртън!" Не много след това разбрах, че става въпрос за завръщането на Джони Деп (стига с тия пирати), като разгневения касапин Суини Тод.

Удовлетворен, подобно като главния герой, излязох от киното. С приятно усещане за качествен филм. Много мрънкащи наоколо, леко недоволни, я от пеенето, я от финала... но смея да твърдя, че всичко беше балансирано на 100%. А ако сте чак такива опоненти на мюзиклите, не се хващайте да гледате тогава. Ще се отегчите, още преди да е почнал филма. Макар че след първите минути, и невероятното начало - тази наподобяваща анимация встъпителна част, загатваща предстоящата история, ме плени. Гледах ококорен, нагъвах начос и пиех Спрайт. Чаках Суини Тод да се "събере" отново с приятелчетата му - бръсначите, и да предаде кърваво червен нюанс на сивия Лондон.
След Едуард Ножиците, Ед Ууд и Слийпи Холоу, не вярвах че Тим Бъртън може пак да ме изненада. Сбърках. Но колко се радвам, когато бъркам относно такива неща. Или може би сам се заблуждавам, като тайничко се надявам по-скоро да се появи нещо ново, но по-добро от предшествениците си. Така и стана - бръснарят демон от Флийт Стрийт е по родните ни екрани. Сеещ смърт, с песен на уста - главния готвач, неговата домакиня... и гладната сган на тъмен и корумпиран Лондон. Свърталището на най-долната измет, чакащо да бъде прочистено от ангела на мрака Суини Тод. Номиниран е за 3 награди Оскар... силно се надявам да гушне поне 2 от тях. Успех!
"At last! My arm is complete again!"