»©« Batman Returns

Очакваното продължение на историята за човекът прилеп. Батман се завръща (Batman Returns) отново на Тим Бъртън, 3 години след успеха на първата част. Отново Майкъл Кийтън в главната роля - тази на богаташа Брус Уейн, който вечер си пада по забавленията. Брани жителите на Готъм Сити от всички онези престъпници, дебнещи зад всеки ъгъл в града. Новата история, ни предлага нова изява за Кийтън, както и появата на нови герои - респективно нови звезди да се включат в култовата поредица. Два филма са напълно достатъчни, че да ги нарека поредица (а и като се има предвид след това продълженията).
Спомням си, че когато гледах за първи път тези два филма, позицията най-любим Батман беше заета от въпросното продължение. Не можех да спра да се радвам на жената котка, на човека пингвин, на целия този култов втори филм за човека прилеп.
Но с годините, като гледаш отново и отново тези филми, се оказва че най-добрата част е първата. Нямам против продължението, страшно много се кефя на Мишел Пфайфър и жестокият й костюм. Харесва ми и дивият вид на Дани де Вито в ролята на Пингвина, костюмът му също е много добър. Дело на Стан Уинстън и неговият екип магове на специалните ефекти. Кристофър Уокън в ролята на Макс Шрек, властния, лансиращ Пингвина, използван като марионетка в опита за установяване на нов ред в Готъм Сити.

Все добри актьори, заемащи ролите на едни от най-жестоките комикс герои на всички времена. Вижте Мишел Пфайфър - как да не се влюби човек в нея. Жестока е, а да я гледаш как "танцува" из филма, как престъпва с котешка походка из сцените е повече от привлекателно. Наслада за окото, бих казал. А после вади и камшика! Ихааа! Момент, не съм садо-мазо, но за Жената котка бих станал, хехехехе...
Споменах вече и Дани де Вито, който в този филм изобщо не прилича на себе си. Този великолепен грим и костюмът заличават истинския лик на героя. Много е страшен, с тези остри като резци зъби, с тъмночерната течност излизаща от устата му, като се разпеняви от вълнение - внушителен образ.
За Кристофър Уокън не си спомням да съм говорил лошо. Макар тук ролята му да е повече посредствена, и той има своите моменти. Най-малкото като го чуете да говори, с този спокоен негов тембър, нещата в Готъм придобиват цвят, и точно когато харесате героя - бам! той ще ви изненада и ще напомни, че ролята му във филма е от страната на... лошите.
А какво се случва с Батман, Брус Уейн, Майкъл Кийтън? Хм, за разлика от първата част, тук Батман разполага с нови играчки, с които да се бори срещу маниаците нападнали Готъм. Постарали са се със спец ефектите, добре са се получили, но като че Майкъл Кийтън го нямаше във филма. Не знам, прекалено пасивен ми изглеждаше. В първа част поведението му на затворен, пасивен, богаташ, криеш тайни в себе си, под плаща на черния рицар, изпълваше образа и се държеше много добре на екрана. Тук някак бледнееше или по скоро не се изяви с нещо сериозно, така че да го запомниш.

И все пак, харесвах тази част, смятах я за най-добрата, но сега това няма как да стане. Продължавам да класирам дуела между Батман и Жокера, като най-добрия епизод за човека прилеп. За Батман се завръща, остава доблестната чест, че все пак е стойностно продължение, старателно направено - дело на Тим Бъртън. Малко под средното ниво в жанра филми за супер герои. Блести с ефектите и майсторския грим и костюми. Но до там, останалото е просто наслада за феновете на комиксите и героите от тях. Причудвам се дали да коментирам и останалите две части от сагата Батман. Продължавам да обмислям, може и да стане, може и да не го направя. Кой знае... а дотогава, може да си слушате композицията на Дани Елфман, която и в тази част напомняше за тъмния характер на композитора, със зловещия си саунд.

»©« Batman

"You ever dance with the devil in the pale moonlight?"

Любимата ми реплика, изречена от Джак Никълсън, във филма на Тим Бъртън - Батман. Първият и все още непобеден по-качество. Най-добрата част от поредицата за мрачния герой, избрал сянката и тъмния характер на прилепа за свое душевно превъплъщение. Един филм, който пасва като ръкавица на ръката на Тим Бъртън. Перфектен за неговият режисьорски стил. От 1989 година, и все така стойностен. Имаше продължения, някои от които неуспешни. Последните години Кристофър Нолан се нагърби с тежката задача да възроди реномето на Батман (всеки запознат си спомня големият провал на Батман и Робин, което няма нищо общо с Тим Бъртън разбира се). Последния филм - Батман началото, беше добър. Не толкова колкото класиката на Бъртън, но задоволителен и даващ глътка свеж въздух с надеждата, че последната част този път е хубаво направена. Сега обаче ни предстои друго. През юли тази година се очаква и завръщането на Жокера. Няма да видим блестящата игра на Джак Никълсън, а ще станем свидетели на последната роля в кариерата на Хийт Леджър. Само може да си представяме какво е сътворил актьорът, докато гледаме малкото сцени в трейлъра на филма. Сравнението ще е задължително, и ако Леджър се е справил поне толкова добре, колкото Никълсън преди 19 години, нещата ще бъдат повече от качествени. Реших да си припомня филма, поради точно тази причина. Исках да си опресня спомените, както действам в повечето случаи със старите филми. Батман съм го гледал много пъти, на много езици, по различни телевизии, на какви ли не информационни носители. Само на кино не съм, и не виждам как щеше да стане това. На четири годинки, по време на комунизма да ида да гледам Батман, нали?! Хахаха (смях като на Жокера, ако успея да звуча толкова лудо и психарско) - представям си какво е било времето тук, а малко по на запад, Тим Бъртън е създавал класика. Като поставиш нещата така на времевата линия, намираш още една причина да кажеш "Браво" за цялото това дело.

Първият Батман ще бъде запомнен и с Майкъл Кийтън. Или може би Майкъл Кийтън ще бъде запомнен като първият Батман (нещо като Шон Конъри си е Джеймс Бонд, без значение колко версии и серии ще му направят след това). Кийтън е много добър актьор, който за съжаление последните години изчезна от екрана. Ако не се лъжа, последния филм с негово участие, който аз гледах, беше Бял шум. Една психарийка. Но съм го запомнил с ролите му на Брус Уейн, забавния тип от Гънг Хо, както и мултиплициращият се Дъг Кийни.
Ролята на странния богаташ, водещ двоен начин на живот му допада страшно много. Играта му в Батман го отнася в категорията най-замечтан актьор, ако съдим по видът му. Такъв образ е търсил за Брус Уейн, такъв са създали. Затворен в себе си, пазещ някаква голяма тайна, не допускащ никого в своя свят, доверяващ се само на своя иконом - Алфред. Достатъчно богат, за да бъде странен, и същевременно не толкова анти-социален. Интересен е за другите хора, и определено става обект на техния разговор, в повечето случаи за неща свързани с клюките на Готъм Сити.
Точно така - Готъм Сити. Същият като от комиксите. Тим Бъртън и целия екип работещ по Батман, стриктно са се придържали към визията на града. Към костюмите на героите, към целия интериор с който черният рицар разполага. Особено колата му. Много е яка като дизайн. Като маневреност е гола вода, но пък видът й е много пъти по-добър от този на сегашната разрушителна машинария, с която Крисчън Бейл си служи.
А началната сцена е брилянтна. Тъмно синьо-сиво небе, жълтите надписи уповестяващи имената на главните герои и музиката на Дани Елфман. Невероятен композитор, а основната музикална тема във филма е пленяваща. Звучаща героично, звучаща класически стилно, мрачно и всички онези тънкости в творбите на Елфман. Както някъде четох: "Няма филм с музиката на Дани Елфман, който да не е бил невероятен!" - което съм запомнил, защото е вярно.
И след шеметното начало, след като музиката се е успокоила започва същината на филма. Режисьорът не ни държи прекалено дълго в очакване да видим героя на нощта - Батман (Кийтън). Не чака да ни запознае и с Джак Нейпиър (Никълсън), нито се бави в "сътворението" на Жокера. Axis Chemicals - запомнете това име, превърнало се в нарицатело на злото. Познато от комиксите, и както казах придържайки се към арт поредицата, това име се превръща във важна част от филма.

Двата края на конфронтацията са ясни - Батман срещу Жокера. А някъде там, помежду им застава една красива мадама. През 1989 година Ким Бейсинджър е една от най-готините актриси в Холивуд. Идеална за ролята на Вики Вейл, все така секси независимо дали носи очила с големи рогови рамки (толкова се смях като я видях първия път, а и всеки следващ), тя се превръща в момичето на Брус Уейн, ако мога така да се изразя и ябълката на раздора в отношенията на Батман и Жокера. Като че си нямаха достатъчно проблеми двамата... не стига че Батман пусна Джак Нейпиър в киселината, и така създаде Жокера, ами с един флашбак историята ни разкрива миналото на Брус Уейн, случката от детството в което Джак Нейпиър създава Батман. Затворен кръг и идеално замислен сюжет от гледна точка на отмъщение, възмездие и получено заслужено.
Говорейки в детайли за вида на героите, не мога да не спомена още нещо, което ми направи впечателние. Веждите на Майкъл Кийтън и Джак Никълсън. Знам, странно е, но ако се вгледате, не знам дали е било умишлено или не, но и двамата имат строги, ясно изразени такива. Нещо за което да размишлявате! Хахаха :) Отново смехът на Жокера. А като говорим за него - какъв грим! Невероятен просто. Впечатляващ и определено запомнящ се. Това е още едно от нещата, с които си спомням филма. Беше ми толкова странно да гледам Джак Никълсън с такава усмивка на лицето, нямах представа какво са му сторили, за да изглежда така - и определено няма намесена компютърна графика. Велик грим, голям образ!
А Джак Никълсън е неповторим както винаги. Страхотна роля, така увлякъл се в същината на героя си, от време на време ме плашеше с налудничавия си и убийствен хумор - защото беше точно такъв. Не обикновен филмов хумор, а Жокер хумор. И смехът му също е много як, особено в моментите в които утихваше и се превръщаше в нещо като хихикане, присмех, с леко поклащане на главата, мърдане на веждите и... трябва да го гледате внимателно, ще разберете за какво говоря, и след това няма как да го забравите.
Освен всичко казано до момента, повярвайте ми има още какво да се каже, ще спомена и едни дреболийки, които също ме радват в Батман. Освен допълнението в музиката на филма - няколкото авторски песни на Принс, ми направиха впечатление и два второстепенни героя. Репортера Александър Нокс (Робърт Вул) и дясната ръка на Жокера - Боб (Трейси Уолтър). В някои от сцените, благодарение на умелата режисура на Тим Бъртън тези двамката така контрастираха на фона на цялата ситуация или просто на мрачния Готъм Сити, че се превърнаха в любимите ми второстепенни лица.
Великолепен филм, класика! Най-добрият правен някога, все още стоящ гордо на върха на историята за Батман. Силно се надявам Черният рицар да бъде повече от успешен, но колкото и да е добър не съм сигурен че ще измести творбата на Бъртън. Остава ни просто да отброим дните до 18-ти юли, 2008...

»©« Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street

Кърваво! Ще ви обхване мрак, кръвта ви ще забушува, ще усетите как демоничното у вас взема превес, с всеки следващ кадър, който сетивата ви поглъщат от кино екрана. Тъмнината, присъща за филмите на Тим Бъртън, е в най-добрата си визия, този път в неговото последно произведение Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street). Свикнали сме в повечето филми на Бъртън да присъства Джони Деп в главната мъжка роля. Дотук добре, имаме го. За женската роля трябва да е Кристина Ричи, Уинона Райдър или Хелена Боъм Картър. Имаме я, познайте коя от трите ще е по-добрата за ролята на госпожа Лавет?! Хелена разбира се! Трябва ни един сериозен английски актьор, с добра филмография зад гърба си и много майсторски изпълнени роли, за да изиграе съдия Търпин - това е Алан Рикман. Но кой ще бъде "Квазимодо" на мрачен Лондон, дясната покушаваща и безскрупулна ръка на съдията?! Кой ще е пристав Бамфорд, ако не самият Тимъти Спол.
Четириъгълника на тъмната страна се затвори. Във всеки един от краищата му стои голяма фигура. Всеки с идеалите си, целите си, и сиво небе пълно с тайни и мистерии. Играта умело дирижирана от виртуоза на модерния хорър - Тим Бъртън, с впечатляващата (за пореден път) композиция на Дани Елфман, съчетаващ комичните напеви, с бруталния стон на органа и погребалната музика. Жестока визия, сломяващ всичко добро у вас демоничен саунд, и невероятна игра.
Адаптация на популярния мюзикъл от Бродуей, реализация на големия екран, историята на лондонския бръснар Бенджамин Баркър, който се превръща в мъченик и ангел на мрака, след като животът му е разрушен от алчния и завистлив съдия Търпин. Върнал се години по-късно, с коренно променена същност и идеали, с неописуема жажда за кръв и отмъщение. Отваря бръснарница над пекарната на госпожа Лавет и двамата се превръщат в касапите на Лондон. "Хапнете си пай! Хапнете си, но помнете че 2 стомни джин няма да измият отвратителния вкус останал в устата ви!"

Мюзикъл, хорър, Тим Бъртън мрачен стил, демоничен изглед и много комедия. Но както и да го сравнявате с мюзиклите, които сте гледали до момента, тук няма да се възпее толкова любовта между мъжа и жената... а между жадния за кръв отмъщаващ бръснар и неговите най-добри приятели - сребърните бръсначи. Остриетата на славата, продължението на ръката му - оръжието на неговата пленена в тъмнина и мъст душа, единствените помощници в утоляване на жаждата му.
Наистина много песни, буквално на всеки 2 минути нормалното действие беше прекъсвано от лирични словоизлияния на фона на трагичната и смразяваща кръвта музика. Но за да не стане прекалено отегчително, като гръм от ясно небе някой се изказва по неподходящ начин, и вие се засмивате. Или прави нещо, което ви кара да се превиете от смях. Докато секунди по-късно, цвърчи кръв и плиска камерата, Джони Деп (в ролята на бръснаря възмездител) в пурпурни цветове на кървясалата копринена риза, лице обляно в кръвта на грешника, с подмолна усмивка показваща задоволството му. Вкусил сладостта на отмъщението, удоволствието от стичащата се кръв по лицето му. Настъпва педала на стола, и грешника пада надолу. Счупен врат, хрущене, много кръв. Нова партида пайове. Смрад - тъмнина, мистерия, демони... самият Дявол и неговата годеница.
Невероятна история - наистина. Не познавах спектакъла от Бродуей, чувал съм за Суини Тод преди години. Знаех го като компютърна игра, но не повече. Дори, преди 2 месеца, докато си хапвахме във Виктория-та, в Арена Младост, се загледах в сивия екран, показващ трейлъра на предстоящо филмово събитие. Толкова дарк, толкова бледи лица и ужас в израженията им, костюмите... че си казах: "Тим Бъртън!" Не много след това разбрах, че става въпрос за завръщането на Джони Деп (стига с тия пирати), като разгневения касапин Суини Тод.

Удовлетворен, подобно като главния герой, излязох от киното. С приятно усещане за качествен филм. Много мрънкащи наоколо, леко недоволни, я от пеенето, я от финала... но смея да твърдя, че всичко беше балансирано на 100%. А ако сте чак такива опоненти на мюзиклите, не се хващайте да гледате тогава. Ще се отегчите, още преди да е почнал филма. Макар че след първите минути, и невероятното начало - тази наподобяваща анимация встъпителна част, загатваща предстоящата история, ме плени. Гледах ококорен, нагъвах начос и пиех Спрайт. Чаках Суини Тод да се "събере" отново с приятелчетата му - бръсначите, и да предаде кърваво червен нюанс на сивия Лондон.
След Едуард Ножиците, Ед Ууд и Слийпи Холоу, не вярвах че Тим Бъртън може пак да ме изненада. Сбърках. Но колко се радвам, когато бъркам относно такива неща. Или може би сам се заблуждавам, като тайничко се надявам по-скоро да се появи нещо ново, но по-добро от предшествениците си. Така и стана - бръснарят демон от Флийт Стрийт е по родните ни екрани. Сеещ смърт, с песен на уста - главния готвач, неговата домакиня... и гладната сган на тъмен и корумпиран Лондон. Свърталището на най-долната измет, чакащо да бъде прочистено от ангела на мрака Суини Тод. Номиниран е за 3 награди Оскар... силно се надявам да гушне поне 2 от тях. Успех!
"At last! My arm is complete again!"