»©« 18 Again !

На вашето внимание представям едно много приятно за всякакво настроение филмче. Създаден преди 20 години, 1988, гледан поне 10-на пъти от мен, все още ме кара широко да се усмихвам независимо от настроението ми, нито от това в каква часова зона го гледам. Ето например, снощи до към 3 и половина (всъщност рано тази сутрин) си споделих за пореден път час и половина от времето ми за сън, за да гледам Отново на 18! (18 Again!).
Джордж Бърнс, Чарли Шлатър, Тони Робъртс, Ред Бътънс, Анита Морис, Поли Шор, Дженифър Руниън и Антъни Старк във филма на Пол Флеърти. Ориентирано е за онази възрастова група, която си пада по героите в тийн годините им. Момчето със способностите, което живее в сянката на своята доброта, самотност и талант. Безумно влюбено в най-красивото момиче (което тук обаче не е арогантно, за разлика от новите интерпретации на познатия сюжет) и получаващ златната възможност да дръпне пред всички за кратко време. Мда, сигурно звучи познато, може да сте гледали подобни вариации, но все пак - не става въпрос за A Zero Will Rise :)

А и Чарли Шлатър е симпатичен, особено с тази си роля. Цялото това напрягане да прилича на старата филмова икона Джак Бърнс, радва супер много. Като го видиш захапал пурата, припалващ или докато си налива коняк. Но най-вече с ухилената физиономия. Ей, брей, сладур! Хахаха...
Фамилия Уотсън - сериозни бизнесмени. Най-големия от тях, т.е. най-стария, най-мъдрия - дядото Джак Уотсън прави 81 години. Събрал е каквото му е останало като приятели, семейството и една червенокоса търсачка на съкровища (тая радва от първия миг, в който застава в кадър). В присъствието на сина си - Арни и внука си Дейвид, споделя сакровената си мечта. За човек постигнал всичко, не остава много което да си пожелае на рождения ден. Иска му се отново да е на 18.

С малко повече фантазия и пипнат сценарий, една катастрофа и хоп - смяна на местата. За жалост истинския Дейвид губи доста. Поне в началото е така. Но за сметка на това дядото си поживява за няколко дни. Определено му е било фън, а и даже се пробвах да си представя какво е. И без другото постоянно хленчим как искаме да сме отново безгрижни деца. И аз да съм на 81, да съм минал през толкова много събития в живота си, ще искам (на каквато и да е цена) егоистично да бъда поне за 1 ден отново на 18.

Хубаво филмче. Приятно и доста свежарско. Слага усмивка на лицето ми и държи позитивното настроение дълго време. Жалко наистина, че в IMDB така пошло са го осакатили с тая ниска оценка. Но като се замисля, виждал съм и други добри комедии, които споделят тази лоу рейтинг карма. Тъпо, ама факт. Нищо де, малко ала фурнаджийска лопата ще го карам по: "Няма да се водя от мнението на група тъпи американци", на един бивш колега от университета. Но чат пат, тази група оценява достойно добрите филми. То когато всички говорят как нещо е добро, лесно е да се слееш с тълпата. Какво говоря, няма да ги защитавам. Отново на 18! заслужава всяка минутка гледане. Забавен и тонизиращ. Намерете време или си го пуснете преди лягане (ако нямате възможност за първото). Приятно ви гледане, на мен ми беше снощи...

»©« Coming to America

"Синът ми, принц Акиим, е тук за да си развее кралския байряк!"

Мдааа, смехът е породен от подобен род изказвания. Гледаш го, едра фигура, крал на Замунда, Джеймс Ърл Джоунс ! Комедия от едно време, дело на Джон Ландис. Когато Еди Мърфи беше на върха на кариерата си. Всеки филм, който излизаше с негово участие беше събитие, повод на хората да се съберат пред киноекрана (или малко след това, пред телевизора), за да се посмеят от сърце. Комедията беше чиста, изпипана, наситена с хумор, интересни диалози и много първични комични елементи. Нямаше я циничността и глупостта на модерната комедия (ако мога така да я титулувам). Имаше го Еди Мърфи, който само с присъствие и едва две думички ти докарва широка усмивка. А като добавиш един много добър сценарий, още няколко тъмнокожи актьори и режисурата е дело на Джон Ландис, получаваш комедия наречена Пристигане в Америка (Coming to America).
Арсенио Хол, Джеймс Ърл Джоунс, Джон Еймъс допълват класическия състав в тази комедийна лента. Това няма да ви е достатъчно. Ако сте наблюдателни, ще разпознаете още няколко важни фигури (по-неизвестни през онази 1988 година, но сега - сравнително популярни). Говоря ви за мазната глава на Ерик Ла Сал, мизерния обирджия Самюъл Л. Джаксън или пък мълчаливия подстригващ се Куба Гудинг Младши. Какво ми става ли? Че до момента изброих само цветнокожи актьори. Не, не ви говоря за Бумеранг, спокойно.

Историята е простичка и малко на границата с абсурда (малко ли?!), но пък увлекателна и както споменах ви докарва усмивка от единия до другия край на лицето ви, за секунда. Кралство Замунда. Принц Акиим (Еди Мърфи) се събужда под звуците на нежна мелодия и обграден от десетки слуги. Изобщо приказен живот, всичко около него е като сбъдната мечта, а той - освободен от всякакво напрежение (дори зъбите не си мие сам... дори не се жабури сам, хаха). Обаче младежа има рожден ден, а на всичко отгоре кралят е намислил и друго - да го сгоди, знаете ги тези кралски годежи (после и сватби). Няма любов, няма питане искаш или не - направо ти казват. И когато кралят (Джеймс Ърл Джоунс) е толкова голям, с присъствие и тежка дума, на Акиим му остава единствения вариант - да отиде да си развее кралския байряк в Америка и да си намери кралица !
Заедно с верния си слуга Семи (Арсенио Хол) заминават за Америка, като скриват от другите истинския замисъл на пътуването им. Забиват се в Куийнс (най-обиташкия квартал в Ню Йорк) и започват търсенето.
Минаха през мизерията, през невероятния бръснарски салон на момчета под входа, през МакДауълс (хахаххахаха), през какво ли не!
Прекрасен филм - с две думи. Защото е толкова семпла комедийка, а така забавна.
Най-интересното за времето тогава беше превъплъщенията на Еди Мърфи и Арсенио Хол. Гримьорите са били страхотни. Ще забележите няколко странни неща по време на филма, но няма да сте сигурни дали е истина или не. Докато не дойдат финалните надписи - и тогава ще се радвате още повече, като споделите майсторството на актьорската игра и отдадеността към филма.
Споменах й за поддържащите роли - страхотия, винаги се смея на Сам Джаксън в опита му да обере бързата закуска, заливам се от смях докато гледам д-р Бентън да се пръска с онази мазна субстанция "Супер Глоу" и да се мисли за голямата работа! Хахахахаха! Филмът е класика, показател за това как едно време са правени комедиите и кое е било смешно за зрителя. Нещо което отдавна се загуби в модерната комедия, и я превърна в долна пародия наситена с прекалено много вулгарности.
Затова от време на време си припомням миналото с една такава хубава комедия, стилна, от времето на Еди Мърфи - силните му години, 80-те на миналия век, където играта беше преди всичко, където сценария беше комбиниран с добра режисура и баланс на героите. Където филми като Пристигане в Америка радваха аудиторията и ги караше да искат още от лекарството - смях.

»©« Working Girl

Това не го очаквах. Честно казано, просто си гледах TV1000 и в един момент видях имената на Харисън Форд, Сигърни Уивър и Мелани Грифит, докато камерата се въртеше около статуята на свободата. Преди още субтитрите да са го показали, аз казах - Работещо момиче. Не бях на състезание, а и да бях нямаше да е проблем за мен да оповестя заглавието. Няма друг филм със звездното участие на тези актьори. А аз го знаех. Не че ще тръгна в момента да ви се хваля, то е ясно че на определени нива в киното съм информиран, в други тепърва прохождам, но като цяло съм надеждата на... модерния критицизъм и любителска стръв в повечето стари продукции.
Загледахме, аз и баща ми, въпросното старо филмче (по спомени го приспадах към 1986-та - 1989-та година (б.а.: 1988 е правилната година), макар че Индиана ми изглеждаше доста млад тук) ми се стори подходящо за запълване на обедната пауза. Затова му дадохме шанс (който преди 10-на години му беше отнет, при излъчване по националната телевизия).
Грубо знаех няколко неща за този филм. Кевин Спейси, Алек Болдуин и Оливър Плат допълваха каста, с второстепенните си роли. И тримката, бих казал особено първите двама, имат запомнящо се присъствие, макар и кратко такова. Но със сигурност чест трябва да се отдаде на най-най- работещото момиче, а именно Мелани Грифит. Заслужила си номинацията за Оскар, това момиче (въпреки тежкото си детство в Холивуд) оправдава целия този шум около изявата си в лентата. Жалко наистина (какво друго да кажа), че не са я удостоили със стъпване на червения килим като победителка в категорията. Но... такъв е животът, дори и за знаменитостите.
Обичам старите филми, доставя ми удоволствие да ги гледам и да правя някакви съпоставки с новите. В повечето случаи вторите губят надпреварата, защото няма с какво да ме очароват. Но в работещо момиче има повече поводи за... любителско удоволствие. Да вземем за пример гримът. Изразяващ се повече в подготовка на прическите на всички замесени актриси - ужасно! Не че не се бяха постарали, супер бяха - но може би ако се интересувах от топиран бритон. Няма как да не го коментирам, при положение че ми запълваше 50% от екрана. Джоан Кюсак втрещяваше с коварния си грим и прическа - ала, мода, какво може да се направи?! Преглъщаш фактите, поемаш въздух и биваш професионалист. Даваш реална оценка за това творение. А когато говорим за добра игра на актьорите, забавен сценарий, умела режисура, предвидим сценариен завършек, качествена музикална композиция и достатъчна доза класически, лесно запомнящи се и оригинални елементи, всичко в зрителя се обръща откъм положителната страна и той се ухилва жизнерадостно. Т.е. лентата си е свършила работата. Поредната приказка за Пепеляшка в големия град, през призмата или извратеното око на някой режисьор, се е оказала повече от интересна история и забава, за двата часа релакс отдадени на крайния потребител. Това се прави за него, тача че удовлетвореността му е по-важния критерий. Като част от масата на последните, смея да заявя (напоследък често го правя), че Работещо момиче беше забавен и интересен филм. На моменти даже имаше и класни сцени, романтични такива, които са хубави за меморизиране и... евентуално прилагане в реалния ни живот. Но това е просто абонамент към... филмовите ми тръпки. Често си добавям нови, но рядко употребявам старите от каталога ми. Всичко е повече от условно, но е добре да култивираш информация. И все пак - добра работа на Мелани Грифит, хубаво участие за Харисън Форд, малка но отдадена роля за яката мадама, прокудила Пришълецът - и като цяло, филмче-бонбон за зрителя. Насладете му се и вие, ако скоро не сте се сблъсквали с проблемите на едно пробивно момиче, в големия град. Погледът и перспективата на един ум, версия ала 80-те години. Нещо почти забравено и достойно за припомняне. Нарича се Работещо момиче.

»©« Midnight Run

"Виж, човек, вече не правят такива филми... такива екшън-комедии..." - с тези думи от прехлас и респект към старите филмчета и с леко разочарование към новите, които Холивуд бълва всяка година, колегата започна историята си за Среднощно бягство (Midnight Run). На път за работа си говорехме кой какво е гледал вечерта преди да замърка в забрава и да се събуди готов за новия работен ден. Честно казано, аз не си спомням какво гледах, но той ми се похвали че гледал тази класика. Спомена името и в мислите ми веднага изскочи името на Робърт Де Ниро. Но само до там... всъщност филмът ми беше непознат, знаех че има някакво непрекъснато бягство, че е екшън-комедийка, но кой партнира на Де Ниро, кои са другите главни герои, какво точно се случва - не знаех.
По-добре късно отколкото никога, и преди две вечери свалих филма и го гледах (нищо необичайно, когато става въпрос за добър филм, който ми е непознат).
Докато вървяха началните надписи вече видях много познати имена. Сред главните герои бяха Чарлз Гродин, Денис Фарина, Джо Пантолиано, Джон Аштън. Режисьор беше Мартин Брест (който ми звучеше адски познат, доакто накрая не му проверих името и не се оказа, че това е режисьора на първия филма за лудото Ченге от Бевърли Хилс, с Еди Мърфи). Музиката - дело на небеизвестния Дани Елфман (а за неговото последно творение, ще стане на въпрос в следващото ми ревю).

Много познати имена и добри отзиви, както и висока оценка в класацията, предвещаваха единствено много фън и добро изкарване на 2-та часа преди лягане. Историйката: Джак Уолш (Де Ниро) е бивше ченге от Чикаго, понастоящем ловец на глави, прочистващ престъпните улици на Ел Ей и работещ като наемник за тариката Еди Москоун (Джо Пантолиано). Залавя някой, предава го в полицията, съответно те му дават... "разписка" за извършения арест, той отива при Еди, и понеже от него е поръчката - Джак получава някакви пари. Як бизнес, хаха! Разбира се на втора линия е Марвин (ооо, Марвин), изигран от Джон Аштън (познат ни именно от филмите за ченгето на Бевърли Хилс), който също е ловец на глави, и непрекъснато беше в надпревара с Уолш за поредната мръсна глава, която ще донесе възнаграждение.
Един ден Еди дава заръка на Джак да намери до петък, в полунощ, Дукът - бивш счетоводител на мафията в Чикаго (оглавявана от Джими Серано - героя на Денис Фарина). Счетоводителят, това е Джонатан Мардукас (Чарлз Гродин), който беше най-спокойната и уравновесена личност в киното, която някога съм виждал. Толкова добър, така човечен, човеколюбието в него струеше от екрана. На фона на изнервения и малко припрян: "Shut the fuck up!" Джак Уолш, Дукът беше съвсем невинна душица. Макар че си играеха често номера, голяма лудница се получи.
Приел поръчката да "достави" счетоводителя на своя поръчител, Джак застава между ФБР, което от 6 години търси да прибере Дука, както и мафията на Чикаго, които искат да го очистят (откраднал им е 15 милиона, затова, нищо лично). Всичко това разбира се не е достатъчно, тъй като с течение на времето и трудните премеждия, които сполетяват двамата, Еди губи вяра в Джак че ще успее на време и пуска Марвин по петите му. Още една линия на действие, която многократно по много забавни начини ще се сблъска с тази на главните ни герои.

Това е като история, но всичките 120 минути са трудни да се опишат в такова малко пространство. Защото наистина вече не правят такива филми. Не само екшън-комедии. Коментирахме също, че комедиите като цяло се промениха. Преди Еди Мърфи беше символ, невероятен комик, има такива великолепни роли... но откакто се появиха дузина моторни усти, които могат по-добре от него да го изиграят (разбира се всички от тях го копират, защото той е първия), киното не е същото. Затова отвреме на време си има нужда един скок в миналото, за да си припомним какво е една добра олд фешън екшън комедийка, с постоянните гонитби, лафове, изпълнения на едни актьори, които са били млади, в разцвета на силите си, и са творили безвъзвратно.
Гарантирам бурен смях и неистови писъци, докато гледате Среднощно бягство, и широка усмивка поне за 2 часа след като сте приключили с гледането. Останалото си зависи от вас.

»©« Dirty Harry

Dirty Harry (1971) - Мръсния Хари:
Така започва класическата кримка, с участието на Клинт Истууд. Един от най-добрите и доказали се актьори на XX век. Инспектор "Мръсния" Хари Калахан, е ченге в Сан Франциско, 70-те години, когато за първи път се срещаме с него. Снайперист броди из града, и трепе случайни жертви, чешейки егото си като праща писъмца на местния вестник, подписвайки себе си като Скорпиона (този филми излиза по времето на Зодиака, събията от края на 60-те и началото на 70-те, дискутиран е въпросът дали филмът не разказва историята за онзи убиец, но с променени герои и събития). По петите му тръгва най-дръзкият и безумен полицай, който някога сте срещали. И това е Мръстия Хари.
Още с началото на филма се запознаваме с методите му на работа, с тежката му походка, онзи присвит поглед, никаквата усмивка, и големия .44 Магнум, с който размазва престъпниците. Много яка роля, много яки фрази, и толкова много запомнящи се... цитирани и пародирани (в опит на възхвала естествено, пред този голям филм) в толкова много филми, 10, 20, 30 години след това. Класически филм, от едно време, с тогавашния си стил на дългите панорамни изгледи. Камерата се движи бавно, проследявайки целия път на даден автомобил, от далечния край на магистралата, та чак до склада към който се е отправила. Операторите вече не правят така, всичко е дим и завеси, монтаж, бързи кадри, близки, бум-бум, повече експлозии (фойерверки) и т.н. Сещате се.

Magnum Force (1973) - Отряд Магнум:
Втория филм за грубото ченге Калахан. Сюжетът този път е следния, някой избива престъпниците из Сан Франциско един по един, оставяйки гилзи от Магнум на местопрестъплението. Зрителят от начало знае, че това е полицай (в последствие група полицаи), които довършват несвършената работа на съда, или поправят грешките на съдебната власт - никой престъпник да не се измъква безнаказано. Отряд Магнум, или Наказателния отряд на полицията, за който никой нищо не трябва да знае, няма официални данни за съществуването му, още по-малко кой е замесен, кой стреля, и кой дърпа конците. Обаче нали се сещате, Мръсния Хари се заема с въпроса и лека полека ще притисне екзекуторите до ръба. Добро продължение на класиката, заемаща достойно място до предшественика си.
Има добри моменти във филма, както се изразих добра кримка е. Че и хитър го раздава понякога Мръсния Хари. Не само че е коравак и стреля добре, ами и умее да прецака противника си. Добре изиграно, и хубав сценарий на продължението.

The Enforcer (1976) - Стрелецът:
Престъпник, с психични отклонения, безскрупулен, с военен опит, убийствени възможности, много оръжие и умения за работа с тях. Това е третия филм за Мръсния Хари. Стрелецът, или още Принудителят е новата история, с която Калахан трябва да се справи. Ново 20 за инспектора се явява новият му партньор. Инспектор Мур... жена! "Marbellous!" както повтаряше той много често. Отново заслужена динамика, добро сценарийче, хубави фрази. По-забързан от предните две части, с малко повече гилзи по пода, и добър завършек. Естествено не са се изложили с тази част, но все пак класиката си остава класика. Хубаво е че с продължението продължават да топлят сърцата на заклетите фенове.

Sudden Impact (1983) - Внезапен сблъсък:
Четвъртия филм за Мръсния Хари. Този път режисиран от самия Клинт Истууд. За разлика от досегашните три части, тук за първи път виждаме белите кичури на остаряващия Калахан. Мръсен или не, без много да му пука или не... времето си казва думата, 12 години след излизането на първия филм, Мръсния Хари започва да става по-модерен, влиза в 80-те, но и остарява. Това обаче не му пречи да си е същия здравеняк, и да разкатава мръсниците бродещи из улиците на Сан Франциско. Този път случая му е свързан с убийството на група изнасилвачи. До тука няма защо да му пука на него, наистина! Освен това че убиеца всъщност е жертвата.
А, да... още една разлика, в предните части инспектора въпреки надменното си държание и постоянните спорове с началниците му, така и не беше отстранен от служба. Е тук обаче не е така. Официално, той е просто Мръсния Хари, но Магнум-а му си е същия, така че...

The Dead Pool (1988) - Смъртоносен залог:
Ето че стигнахме до края на сагата наречена Мръсния Хари. 17 години на присъствие, интригуващи истории, много лаш по героя, и много запомнящи се и записани в историята на киното моменти и култови изказвания. Последния филм за инспектор Калахан е на вашето внимание. По следите на убийците на известни личности в града, Хари ще трябва да внимава и за своя живот, тъй като той става една от целите на смъртоносната група. Трябва най-накрая да вземе да се заинтересува и за това. Много е побелял тука, ей! Ама как иначе, той е 30-ти набор, това го прави... 58 годишен, иха!
Добър край, оформяща класическата колекция за мръсното ченге на Сан Франциско, класика в жанра, забележителен филм, любим на много хора и... заемащ достойно място в моята колекция.

И никога няма да забравя тези думи, появили се на големия екран за първи път, през 1971 година, и отекващи до ден днешен:
I know what you thinking... "Did he fired six shots, or only five?"
But I'll tell you the truth, I was excited that and I'd lost to track myself...
But this is 44 Magnum, the most powerfull handgun in the world and will blow your head, clean off... and you have to ask yourself one question:
"Do I feel lucky?"... Well, do you, punk?