»©« Made of Honor

Събудих се пресипнал и с още по-голяма мускулна треска от вече изминалия петък. Да знам, че е неделя сутрин, но петък/събота излизането ми донесе болки в задника през целия съботен ден. Не питайте как! И не, не е по онзи начин, хахаха! Та, вчера, събота разцъквайки и релаксирайки от предната вечер ме офертираха за кино. Нещо обаче се двоумех. 10 минути по-късно, ситуацията беше повече от различна - ходеше ми се. Исках да вмъкна и Деси в цялата работа, затова прерових програмата. Като всички жени и тя си пада по Патрик Демпси - какво пък, ще го гледам - Шаферът (Made of Honor). Много не му се кефех на филма, каквото бях видял от трейлъра, но това от своя страна крие приятната възможност да ме остави удовлетворен от изненадата на успеха.
Ранна прожекция, 14:00 CINEPLEX, там сме. Един сладолед набързо, за да махне жегата и вкуса от устата ми, хоп 3 минути след началото сме в залата. Разбира се, когато ще закъснеем няма да има тъпи реклами. Не пропуснахме кой знае колко, той филма не пледира за някакъв феноменален сценарий, но все пак ми е тъпо да ходя в тъмното, за да открия местата ни. Както и да е...

Някакъв полугол, с маска на Бил Клинтън преследваше Мишел Монахан из полу здрачната стая. Оказа се, че е Патрик Демпси - успокоение - значи все пак няма да гледаме някакъв трилър. Тъпа прическа, обеца - разказват запознанството на главните герои, когато са били в колежа. Мда, много ме кефят като се опитат да превърнат един дабъл пубер в пубер (уточнение: 18 си пубер, колежанче... на 36 си дабъл такъв, ясно?!).
Том, героя на Демпси, е сваляч. Като инструктора Яким от "Дани канят". На всичко отгоре всички му се лепят. Той им дава една ми ти чаровна усмивка и те са готови да му изпълняват желания като златни рибки. Само дето тия златни рибки са супер секси, страстни и... сингъл. Не можех да повярвам, че има толкова свободни жени в тоя Ню Йорк. Кино, много мразя такива нереалистични сценарии.
Само 10 години след тяхното запознанство в колежа, когато Хана (героинята на Мишел) отряза жестоко сваляча и се превърна в Номер 7, единствената която не му пусна, нашия пич продължи хойкането си с презумцията, че е открил жената на живота си. Сещате се, когато правите нещо, в което сте много добър - не обръщате особено внимание. И един ден като се появи спънката, тази която ви дава различие - край, преоткрихте себе си и вече сте маниакално влюбен в този обект-спънка. Същото и при тези двамата.

Том продължаваше да спи с различна всяка вечер, а Хана - си остана най-добрата му приятелка. Миговете и заедно бяха много задушевни и романтични.
Всичко беше прекрасно, преди тя да замине за шест седмици за Шотландия, и той да осъзнае че му липсва прекалено много. В комплект с приятелите си по време на баскетбол, се достига до голямото откритие. Стандартното осъзнаване в един такъв романтичен филм.
Обаче, когато Том отива с букет цветя, да посрещне любимата Хана и да й признае какво чувства... бам, Кевин МакКид, голям, рус, шотландец, на име Колин! Абе масивен човек - този, в който Хана се е влюбила. Рицарят на бял кон се беше появил. Не само, че му се убива всякакво желание за живот, ами като гръм от ясно небе идва молбата от страна на Хана - Том да й стане шафер.
Така, ако все още четете значи може и да изгледате филма, въпреки това решение. Комично или не, факт е че не е толкова зле колкото си представях. Процеса на осъзнаване на любовта беше добър. Пост процеса с хватките и цялата увертюра около признаването в най-сюблимния момент също беше добро. Както се и очакваше, сериозна доза груб хумор, който ако не сте в настроение няма да приемете с лекота и който застрашава цялостния вкус, който ще остане в устата ви след като филма приключи.
Общо взето - нищо ново. Освен, че ми се прищя да отида в Шотландия да паса онези ми ти хубави овчици, и да си имам едно хубаво овчарско куче... страхотни пейзажи показаха от "Scotland... my land", че останах без думи. И това бяха 10 секундни кадри. Зеленото в тях бе по-хубаво и енджойабъл от пейзажите в Смело сърце, жестоко!

Обърнах внимание на едно друго нещо. Сидни Полак, последния му филм като актьор. Тук изпълняваше ролята на бащата на Том. Много голям образ. Доста забавен като цяло. Но през май тази година, големия режисьор и актьор ни напусна. Радвам се, че Шаферът ми хареса, а и част от заслугите за това се падат именно на Полак. Един хубав последен спомен, наистина.
А какво се случи след романтичното хапче, което взех в ранния следобед на слънчевия съботен ден?! Разходки, паркове, закъсняла среща - която беше продиктувана от ново двоумене. В крайна сметка: НДК, моста на влюбените, още едно кино (като гледаш Wanted за втори път, на няколко бири, изглежда по-добре), пак разходки, увеличаване на женския фактор в групичката... накрая, суши и коктейли в Laguna. Прохладна разходка по широката пешеходна алея, наречена бул. Витоша, хахаха. А след това... се прибрах и заспах. Простичко нали?! Беше хубава събота.

»©« 18 Again !

На вашето внимание представям едно много приятно за всякакво настроение филмче. Създаден преди 20 години, 1988, гледан поне 10-на пъти от мен, все още ме кара широко да се усмихвам независимо от настроението ми, нито от това в каква часова зона го гледам. Ето например, снощи до към 3 и половина (всъщност рано тази сутрин) си споделих за пореден път час и половина от времето ми за сън, за да гледам Отново на 18! (18 Again!).
Джордж Бърнс, Чарли Шлатър, Тони Робъртс, Ред Бътънс, Анита Морис, Поли Шор, Дженифър Руниън и Антъни Старк във филма на Пол Флеърти. Ориентирано е за онази възрастова група, която си пада по героите в тийн годините им. Момчето със способностите, което живее в сянката на своята доброта, самотност и талант. Безумно влюбено в най-красивото момиче (което тук обаче не е арогантно, за разлика от новите интерпретации на познатия сюжет) и получаващ златната възможност да дръпне пред всички за кратко време. Мда, сигурно звучи познато, може да сте гледали подобни вариации, но все пак - не става въпрос за A Zero Will Rise :)

А и Чарли Шлатър е симпатичен, особено с тази си роля. Цялото това напрягане да прилича на старата филмова икона Джак Бърнс, радва супер много. Като го видиш захапал пурата, припалващ или докато си налива коняк. Но най-вече с ухилената физиономия. Ей, брей, сладур! Хахаха...
Фамилия Уотсън - сериозни бизнесмени. Най-големия от тях, т.е. най-стария, най-мъдрия - дядото Джак Уотсън прави 81 години. Събрал е каквото му е останало като приятели, семейството и една червенокоса търсачка на съкровища (тая радва от първия миг, в който застава в кадър). В присъствието на сина си - Арни и внука си Дейвид, споделя сакровената си мечта. За човек постигнал всичко, не остава много което да си пожелае на рождения ден. Иска му се отново да е на 18.

С малко повече фантазия и пипнат сценарий, една катастрофа и хоп - смяна на местата. За жалост истинския Дейвид губи доста. Поне в началото е така. Но за сметка на това дядото си поживява за няколко дни. Определено му е било фън, а и даже се пробвах да си представя какво е. И без другото постоянно хленчим как искаме да сме отново безгрижни деца. И аз да съм на 81, да съм минал през толкова много събития в живота си, ще искам (на каквато и да е цена) егоистично да бъда поне за 1 ден отново на 18.

Хубаво филмче. Приятно и доста свежарско. Слага усмивка на лицето ми и държи позитивното настроение дълго време. Жалко наистина, че в IMDB така пошло са го осакатили с тая ниска оценка. Но като се замисля, виждал съм и други добри комедии, които споделят тази лоу рейтинг карма. Тъпо, ама факт. Нищо де, малко ала фурнаджийска лопата ще го карам по: "Няма да се водя от мнението на група тъпи американци", на един бивш колега от университета. Но чат пат, тази група оценява достойно добрите филми. То когато всички говорят как нещо е добро, лесно е да се слееш с тълпата. Какво говоря, няма да ги защитавам. Отново на 18! заслужава всяка минутка гледане. Забавен и тонизиращ. Намерете време или си го пуснете преди лягане (ако нямате възможност за първото). Приятно ви гледане, на мен ми беше снощи...

»©« Money Talks

Пускам си леко усиленко Barry White и неостаряващата You're My First, My Last, My Everything... и подобно на Крис Тъкър (но не толкова смешно де) започвам в такт да творя! My first... my last... my everything - о, какво начало. Още си спомням онзи път, далечната 1998-ма, Шум на пари (Money Talks) излезе на видеокасета и по семейно му на домашно кино. Да ама, освен Чарли Шийн, нещо ми се губеха останалите актьори и актриси. Инцидентно да имам някакви спомени за тях, ама на! Виж Крис Тъкър със сигурност ми беше непознат. Случи се да гледам Петият елемент една година след Шум на пари.
Непознат или не, лудата моторна уста не се спря от началото на края. То беше едно пищене, викане, бързо скриване на топката със словесни нападки - голяма работа. Това беше новото чернокожо лице, което щеше да сее смях по киноекраните в следващите 10 години. Сравняваха го с Еди Мърфи и определено имаше защо. Не слагам Еди в багажника, нито ще го увъргалям в нафталин и хайде в скрина - нищо такова. Имаме нов персонаж, който много добре си служи с приказките. Честно казано едва му се смогва. Гледах филма вечерта, смях се, на сутринта обаче пак си пуснах касетата, усещах че има разни лафчета които съм пропуснал, или най-малкото исках да си припомня стомашните болки от диафрагмените напъвания предната вечер.

Нашия човек - Франклин Хачет, е дребен тарикат, работещ на автомивка и продаващ билети на черно. Да обаче натокания и ентусиазиран, гонещ кариера журналист - Джеймс Ръсел (Чарли Шийн) му прави нещо като репортаж скрита камера и праща ченгетата по петите му. Отворкото се озовава в ареста и в следващия момент го връзват с белезници до един не случаен тип. Франсето, което се оказва голяма акула в подземния свят. Както споменах - много пищене, викане, бягане, взривове и стрелби покрай главния ни герой.
Засуканата история обаче пази добрата карма над Хачет. Тарикатлъка му, въпреки всичко, го е научил как да оцелее в тази непрестанно надлъгваща се джунгла. Минаха през една мафиотска каса (ето го отново Пол Сорвино), сприятелиха се (да живее Вик Демоун Младши), накрая даже и яйчица му сготвиха за закуска... с малко качамак, лично от майката на мафиозо боса - лудо!

Един такъв забързан филм с простичък сюжет, разчита именно на актьор, който да закрепи действието. Чарли Шийн не беше в центъра на вниманието, това се усеща още в първите минути. Оттам нататък проследяваме таланта на Крис Тъкър да те държи с ухилена уста в продължение на 90 минути. И успява. Вчера като си го пусках за закуска филмчето не се хилих колкото първите пъти, но... определено имаше моменти, в които крещях от кеф. Добро е, няма спор.
А и режисьора Брет Ратнър си заслужава гледането. Ако навремето сте минали покрай Шум на пари с: "Пф! К'во е това?!", то сега е необходимо само да спомена, че същия този режисьор в компанията на Крис имат зад гърба си трилогията Час пик. Айде пак си помислете дали няма да си струва отделеното време. Забавно е, а в компания с приятели - както всяка комедия, ще е още по-яко.
Всъщност след филма си припомних малко от филмографията на Брет Ратнър. Няколко години след Шум на пари (освен Час пик) се появяват достойните заглавия The Family Man (с Никълъс Кейдж) и Red Dragon (сър Антъни Хопкинс vs Едуард Нортън). Така че, да не се учудите ако скоро пак драсна нещо по адрес на същия режисьор. Че хубаво това кино бееее... толкова хубаво!

»©« Never Been Kissed

Отново малко по родното, пред телевизията, с TV1000. Върти се логото на 20 вековната лисица и с интерес проследявам началните надписи. Някакви шарени квадрати подскачат по екрана, хм, някаква бозичка ще да е това. Мда, близко бях - романтична комедийка. Всъщност трябва да добавим и гимназиалната нотка. Целуни ме (Never Been Kissed) с Дрю Баримор (и още много други). Навремето имаше една песен с части от филма, кой я пееше обаче не си спомням. Но мога да кажа че подбраните песнички в тази лековата бозичка бяха много приятни. Редом с ново промотираните сингли дето ти разтапят сърцето, имаше и олд скуул такива, класни нотички.
Целия този умален тон, с който описвам гледаното е повлияно от сладостта на филма. Разпускаща комедия с елементи на пропаднала сантименталност. Не съм фен на Дрю Баримор и мисля, че най-добрата й роля е в E.T. Извънземното, когато е била на 5 години. След това нещо не ми се класира, факт. Затова пък Джон С. Райли и Дейвид Аркет заедно с една камара тийнейджъри внесоха малко свежест във филма. Изявите им са кратки, но доста забавни. Особено Аркет, той има повечко сцени и определено става за духа на компанията. Не мога да не спомена и младоликата Джесика Алба, играеща тъпа красавица. Също така и секундното появяване на Джеймс Франко. Все от някъде трябва да се започне. Не всички имат възможността и късмета с първата си роля да срутят класациите с майсторлъка и великото си изпълнение.
А в тази лековита история става въпрос за една не-щастлива (колкото и да отричаше факта) мома, успяла в живота, но в определени области. Няма щастие - няма смисъл от живота, нали така? Все за това пусто щастие се борим... а да, и любов. Та, героинята на Дрю, трябва да се впише сред подрастващите пубери в последния срок в една гимназия. Да стане популярна, да прави някакви тайни проучвания, това онова и да отиде на бала с най-готиното момче. Като имаш пари експериментираш с какви ли не глупости, точно такъв образ беше и собственика на вестника. Един луд крещяш пенсионер, който обаче кефеше с дързостта си. Как иначе е станал толкова неприлично богат и влиятелен? С твърда ръка разбира се. А не като нас сега, едни такива емоционални, прекалено интелигенти, търсещи смисъла на живота, надбилюрващи се с другите във всеки един момент, а накрая ревем че сме сами и нямаме отношения... камо ли приятели.
Филмчето не е нещо, което е задължително за гледане, но със сигурност става след като сте хапнали една хубава диня, лежи ви се, и искате да си отмаряте с някакви цветове движещи се по екрана на телевизора. Не е филм за приспиване, защото ще искате да видите финалните сцени със сантименталните преследвания на двойката влюбени, които през целия филм не можаха да се харесат и да се получат нещата помежду им, а... чакаха последните секунди. Стандарти, рядко излизат от тях, рядко и аз не ги наричам романтични бози.

»©« The Onion Movie

"I don't think you have the balls..."

Още един "инцидентен филм". Преди да сте задали въпроса какво е туй чудо, ще се изпреваря като ви предоставя дефиницията: филм, заглавието на което научавам 10 (или по-малко) минути преди да реша, че ще го гледам. Изпълнен инцидентен филм е частен случай на предното определение. Което означава, че имам достъп до филма (мда, продуцентите са ми близки приятели и ми меткат DVD-та с което и заглавие да си пожелая). Около въпросният The Onion Movie обаче има много въпросителни. Първо, Жорката ми метна едно трейлърче в YouTube за тази нова лента. Било много смешно и по-добро от досегашните пародии и филми в този жанр. Хм, разгледах клипчето и наистина - на места доста се смях, изглеждаше свежо.
Но тази лукова глава ми изглеждаше съмнително. Самото заглавие звучеше не абсурдно, а... тъпо. Не знаех какво по-дяволите е това: "America's finest news source" - и затрупвах събеседника си с поредица от въпроси. Накрая ми беше изпратен нов линк, отново към YouTube с няколко минутна шега. Това клипче беше отрязък от една серия на въпросното сатирично предаване - The Onion: America's finest news source. Загледах с интерес, но в един момент не ми беше смешно. Опитът за черен хумор е рискован. Можеш без да се усетиш съвсем леко да престъпиш границата и да навлезеш в областта на пълната простащина. Говоря за темите, с които сценаристите на това предаване (после сценаристи и на филма) се гаврят. Защото това не беше просто насмешка или интелигентен хумор/сатира. Беше пълна порнография и прекалено жестока шега. Може би твърде рязко реагирах, но според мен дори комедията си има някакви граници.
Както и да е - потресен от ситуацията ВСЕ ПАК реших да видя дали и филма не е толкова "кофти". На рекламата видях няколко смешни моменти, които вещаеха усмивка на лицето ми, макар и само за 80 минути.
Но колкото и силни да бяха надеждите ми The Onion Movie не е избягал много от стандартните си телевизионни емисии. Тук там развеселяваше, и в един миг: БАМ - нещо покъртително, което ама хич не ми е смешно. Определено беше различен от други комедии (даже и от тези чернохуморните), но някак си твърде безотговорен. Някои хора просто нямат свян пред това с какво си правят ташак.
Радвах се на Стивън Сегал и пълното му падение - да се снима в подобен филм и то да играе ролята на The Cock-puncher :) Но пък се смях, както и на класната реплика: I don't think you have the balls...
След филма, доста разочарован, реших да проуча какво точно е това The Onion, защото в интернет гъмжеше от картинки с логото и слогана. Във вярната ми Уикипедия всичко си пишеше. Кое, как, защо и даже историята на филма - през 2003 е трябвало да излезе въпросната лента, но не е посрещната с добро - проекта е прекратен. Ала изглежда киноиндустрията е изтъпяла доста през последните 5 години и воала - имаме си The Onion Movie, че даже и хора които зверски ще му се изкефят. Трагедия според мен, имаше истинност във филма, но тя е повече за съжаление на историята която пресъздава.

»©« What Happens in Vegas...

Фантомас реши да ми се похвали с най-лудата комедия, която гледал през последните години. Интересът ми се повиши и запитах за името й. Оказа се, че става въпрос за филм, който избягвах да гледам и не предполагах че така бързо ще се вмести в план-графикът ми (няма такова нещо) за киновечер. Реших все пак да дам шанс на плоскозвучащото Да си остане във Вегас... (What Happens in Vegas...) като не се настройвах филмът да промени живота ми.
Някак си двамата най-антипатични за мен актьори се случиха двойка в нов филм. Голямата уста на Камерън Диаз в комплект с малката главица на Аштън Кътчър. Те напоследък страшно много романтики взеха да се появяват, но коя след коя по-зле. Разочароващо. Ако с романтика и банални сцени не се впише в критерия "задоволителен", филма разчита на груби шеги, инфантилен хумор, много шум (причинен от писъци, крясъци и тъп смях) или пък някаква нова музика.
Но това не е достатъчно. Глупавото пищене не е повод да заговоря за някой филм, ако ме питат "Какво да гледам довечера?". Повече от разочароващо.
Но толкова много пречки, не ми бяха достатъчни да престъпя егото си и да видя какво ще стане във Вегас. Тоя град от много време ми е неприятен (може би след Да напуснеш Лас Вегас). После малко ми стана интересен покрай Грисъм и компания, но отново не достатъчно привлекателен че да ходя там - било то и само за купона.
Но героите на Кътчър и Диаз се срещат по "невероятен" начин в един хотел във Вегас. Различните им интереси се оказаха докоснати от съдбата и неволния Купидон. Като резултат на многото трикчета, пиене (много пиене), викане, танци-манци стигнаха до неизбежната ситуация - секс за една вечер. Но това не им беше достатъчно. Алкохолизираните им глави първо решиха да се оженят.
Тц, не ми беше смешно, макар в началото да се забавлявах около 1 минута с разговора баща-син (Трийт Уилямс играещ баскет с Аштън Кътчър). Имаше и малко фън със спътниците на главните герои, а именно най-добрите им приятел и приятелка - Роб Корди и Лейк Бел. Последната наскоро я гледах в една ДРУГА романтика - Over Her Dead Body.
Избягвах гледането на историята за Вегас на киното, но вкъщи ме докопа... гадната лента, хехе. Момент. Споменах ли, че беше дублиран на руски?! Мда, това беше една от малкото причини, все пак да дам оценка за творението на Том Вон, която да е над 5 (от 10).
А феновете на Денис Фарина, ще си мечтаят за класния му образ от... Гепи. да речем, хахаха!

»©« Prime

Нека направим равносметка. За една година от Холивуд ни поднасят около 2-3 страшни филма, 1-2 глупави пародии, 5-6 класни драми (повечето от които се борят за Оскарите), 2-3 феноменално лишени от сюжет, но препълнени от ефекти екшъни и... най-малко 10 романтични комедии, с нотки на сантиментална драма. Затова е все по-трудно да си избереш любим филм от последния жанр, или да си по-малко критичен към неговото качество. Поне има с какво да се сравнява, стига да имаш търпението да изтърпиш поредния опит на някой режисьор да поднесе виждането си за взаимоотношенията мъж-жена + останалите фактори в една интимна връзка.
Ума Търман, Мерил Стрийп и Браян Грийнбърг звездеят в лентата Първично (Prime). Младата, 37 годишна, Рафи Гарде (Рафи идва от Рафаела, ихаааа) има проблеми в личния си живот. Току що се е развела и за пореден път посещава своята психиатърка, добре де... терапевтка - Лиса Мецгер (героините на Ума Търман и Мерил Стрийп). Отношенията между двете жени са професионални пациент-терапевт, и са базирани на високо доверие и респект една към друга. Както се вика: ученическо моминско приятелство, само без глупостта да се карат за едно и също момче, при което лабилността на въпросното приятелство достига критичната си точка.
Рафи е несигурна, емоционално съкрушена от преживяванията си и не се надява в скоро време да срещне точния мъж, с който да продължи живота си. Лиса си действа професионално, успокоява пациентката си и я подтиква към "Живей си живота". В духа на инициативата, Рафи се запознава с Дейвид, симпатичен и много забавен тип, много добър художник, но и много срамежлив по отношение на творбите си, и най-важното... той е само на 23 години. Въпросът по отношение на възрастовата граница е повдигнат още на първата им среща, но както става ясно хормоните са по-силни и това няма да спре влюбената двойка от по нататъшно развитие.
Рафи се занимава с мода, съответно обкръжението й беше от помпозни и натокани мъже и жени (като под мъже разбирайте заможни гейове, с големи разбирания по емоционалните проблеми). Приятелския кръг на Дейвид обаче се състоеше от един човек - най-добрия му приятел Морис (Джон Ейбрахамс). Последният ме спечели още с първото си появяване. Ще запомните сцената, в която двамата с Дейвид посещават едно ново бивше гадже на Морис. Велико е просто, не очаквате подобна развръзка и накрая се влюбвате в откачения характер на Морис. Въпросния приятел е и гласът на разума, когато Дейвид е несигурен. Той е и изкушителят, когато времето за прегрешения е дошло. Изобщо ролята му е повече от важна, във филм като този.

Но нека оставим възрастовата граница. Нека оставим уплахата и несигурността у всеки един от героите. Да се абстрахираме от глупавите съвети и приятелското влияние в една интимна връзка. Това което ще се окаже по-голям проблем е героинята на Мерил Стрийп. По какъв точно начин тя ще се намеси във връзката на Рафи и Дейвид ще скрия от вас, тъй като аз бях приятно изненадан, когато разбрах. За някои гледащи може да е било очевидно, но аз явно в нещо друго съм се концентрирал, и не се усетих, до момента в който режисьора не ми го показа.
Факт обаче е че целия филм беше изтъкан от несигурност. Не говоря за направата му, реализиран е много добре! Заглавието е Първично. И като че иронизира себе си, освен първосигналните целувки на първа среща и сексуалния нагон в критичните ситуации, друго първично не видях. Имаше едно огромно напрежение и у Рафи и у Дейвид. Всеки с обкръжението си, ежедневието и личните си проблеми. Постоянно мислеха, чудеха се кое ще е правилно, дали не предават другия, дали не е зле и за тях самите. Модерни връзки, какво да ви кажа. Точно заради това харесах филма, тъй като беше огледално представяне на едно потенциално възможно взаимоотношение между двама души. Не се питат има ли тръпка или не, любов ли е или просто сексуално привличане - те бяха повече от ангажирани с коренно различни мисли за... правилно или неправилно, морално спрямо общите представи или не. Ако това не е сложна връзка, то кое тогава.
Като сюжет, филма не блести с нови и непознати неща (на база всички тези бози, които съм изгледал, тук имаше от всичко). Но пък малки дреболии като самопризнанията на Рафи пред Лиса, като образа Морис и смешните мисли, минаващи през главата на Дейвид, правят филма интересен за гледане и подобаваща гледна точка за тази модерна болест - "обвързването и отдадеността". Съвсем скоро ще го регистрират като синдром, сигурен съм, тогава вече романтичните комедии спокойно могат да се причислят като образователно-терапевтични, от които да взимаме пример (ако тепърва пристъпваме в необятните поля на любовта).

»©« Forgetting Sarah Marshall

Много често филми, за които не се подготвяш и не знаеш кой знае колко инфо, се оказват невероятно сполучливи. Същият е случая с Forgetting Sarah Marshall (и бляскавия превод Прелъстен и изоставен :)). Преди да си легна, четвъртък вечер, реших да метна поглед на програмата и да видя ще има ли нещо за петъшната ми кино вечер. Разглеждах и видях на премиера името на въпросния филм. Хм, какво е това?! Може би съм мяркал заглавието за секунди (някъде) или пък много отдавна съм засичал трейлър или друг кратък анонс. Но със сигурност нямах дългосрочен план за очакването му (каквото например се получава с Черният рицар). По диагонал прочетох (поздрави на GIA```) ревюто за лентата в програмата, за да науча нещичко. Достатъчно ми беше да разбера, че Прелъстен и изоставен е дело на създателите на 40 годишен девственик, (По)Изчукана (изобщо не е Позабременяла, мне, няма да ме убедите) и СуперЯки. Гледал съм ги и трите, от всеки по нещо си бях харесал и като цяло удоволствието от тях беше задоволително. Затова реших, че и новата "простотия" ще си заслужава. Честно казано смятах, че пак ще се случват някакви сериозни идиотизми, с цел да се разсмее публиката, но... се радвам че нещата не бяха такива каквито изглеждаха на първо време.

Името на Джъд Апатоу е връзката между четирите луди филми. Тук е само продуцент, но пък голяма част от актьорите ще са ви познати от предните филмчета. Джейсън Сигъл този път е в главната роля (връткат си позицията на главен герой, първо беше Стив, после Сет, накрая Джона - всичките едни такива тъповати). Самият Сигъл е и сценарист на филма, чийто режисьор е Никълъс Столар.
Зала 2 беше на 30% пълна, да не кажа че бяха и по-малко. Зад нас беше страхотната червенокоса, с големите цици! която след като се захили с приятелките си, аз се обърнах без да се замисля и я изгледах отгоре до долу (повярвайте ми, там откъде гледах всичко беше... повече от страхотно!), набързо ориентирах любопитния поглед на Жоро към нея, който също остана доволен - простащина, а уж отидохме филм да гледаме. Може би настроението беше такова, предполагах че ще станем свидетели на поредната брутална комедия, изпълнена с глуповати (в повечето случаи) шеги и маса сконфузни ситуации, от които ти идва не само да си отхапеш ръката, ами дори да не поглеждаш в екрана. Оказах се в голяма грешка - което беше повече от приятно изненадващо.
Питър Бретър (Джейсън Сигъл) е композитор на филмова музика, не е много популярен, стои в сянката на своята приятелка - Сара Маршал (Кристен Бел, или по-известна като Вероника Марс, хахаха). Въпросната Сара е кучка - личеше си й. Играеше с Уилям Болдуин в някакъв сериал "Местопрестъпление", който беше толкова плосък (нарочно разбира се), че всеки път когато Питър сядаше да пише музиката за отделните сцени, беше повече от отегчен. Но това не беше най-лошото. Отвратителната сутрин за Питър беше онази, в която докато се развяваше по пишка, Сара дойде в къщата му и му каза че го обича, но има и друг и трябва да се разделят. Нашият го прие твърде болезнено. Такъв крупен и сериозен мъж плака като дете. И не само плака... 45 минути не му се отмиха сълзите, беше яко. Искрен смях само като го слушаш как вие. И въпреки че нямахме достатъчно присъствие в зала 2, смехът от всички ни беше доста величаещ, и ако стените не бяха звукоизолирани съм сигурен, че и в KFC щяха да ни чуят.

По-интересното беше, че колкото и да продължаваше филма, и да срещахме познати лица (Бил Хейдър, Джона Хил, Пол Руд), онези тъпи шеги ги нямаше. Това беше глътка чист въздух. Стилът на филма беше изчистен от завета на предните три филма, и повече се целеше към романтична комедия, отколкото към прекалено цинична тийнейджърска такава. Няма против СуперЯки, но там беше повече за 15-16 годишни дебилчета. 40 годишния пък е ориентиран за непорастналите такива (то и без това от пубертета нали се излиза след 40-та ти годишнина). А (По)Изчукана, беше нещо като филм за моралните задръжки и това колко отговорно безотговорен може да бъдеш. Мда, стига с тия паралелни сравнения. Определено разбрахте, че Прелъстен и изоставен се класира на първо място от творенията с лейбъл Джъд Апатоу и компания.
Но не ме разбирайте погрешно, не само отчаяния рев и нещастието на главния герой ни правеха щастливи през всичките 112 минути. О, това беше само част от изживяването, наречено Да забравиш Сара Маршал. Питър се опитваше да я забрави, но лицето й го преследваше навсякъде. Накрая реши да отиде на Хаваи, за известно време и да се отърве от цялата холивудска снобщина. Какво стана като отиде там?! Натъкна се на Сара и новото й гадже - Олдъс Сноу (Ръсел Бранд). Някакъв тотално побъркан англичанин, музикант, ако може така да се нарече - ще разберете защо, песните му са велики... уникални... срамни да ги пееш! Но безпорно той беше много важна фигура в историята му. Не можах да се наситя на спокойствието, с което приемаше всяка ситуация, дали кара сърф, или те учи как да чукаш като използва огромни фигурки за шах за пример. Страхотен герой и повече от забавен. Придаваше стил на филма, такъв какъвто липсваше на предишните. А когато в живота на Питър се появи и Тя - Рейчъл (Мила Кунис, Милла... ах Милла, Украйна ражда все красиви деца), историята се превърна в романтичен четириъгълник. Тя беше повече от яка мацка - с две думи "Най-яката", а Вероника Марс грам не можеше да й стъпи на пръстчето.
Събраха култови персонажи на едно място, няколко поддържащи такива, със същия капацитет от интелигентност и възможности да ви разсмеят и превърнаха Прелъстен и изоставен в една добра комедия. Липсата на просташки изпълнения и отчаяни опити да те разсмеят с глупост, беше заменена с диалози. На високо ниво, обикновени: "Като че си говореха наистина, а не играеха" - и беше прав Жорката. "Показаха го по пишка, за Бога, в комедия... не правят така обикновено!" - и за това беше прав, т.е. говореше ми не просто че стои гол, виждали сме такива неща, а самия факт какви неща си говореха през това време, абе цялата сцена. За да не се превръща в блопър, няма да задълбавам в сцените, приемете го на доверие че е забавно.
Летвата на Апатоу и компания се вдигна високо след този филм, определено ще ми е интересно ако продължат да творят. А Прелъстен и изоставен е леко, необременяващо филмче, което може да запълни както някоя филмова вечер с приятели/приятелка, или просто хенг аут 2 часа, когато ви е скучно. Изборът е ваш!

»©« Saekjeuk shigong

Причината е ясна - ей онзи убавец там, в дясно, на третата снимка, който натискам към края на пиянската вечер увенчаваща грандиозното ми навършване на 23, преди няколко години (га бяхме още млади и зеУени) ми пуска избрани кадри от една "яка комедия". С думите: "Момче, те такава простотия не си гледал!", Валката прави няколко движения с мишката и ми демонстрира части от Сексът не е всичко (Sex Is Zero). Saekjeuk shigong - оригиналното заглавие, но до колкото добре ме познавате аз азиатски езици (и диалекти) не владея. Този път лената е с адрес Южна Корея. Спомням си, че когато коментирах Шаолинския футбол, ви обещах да заговоря някой ден за този фантастично забавен филм.
Чанг Юнг Ли и Джи-уон Ха (това са имената само на двама души!) са главните герои в Сексът не е всичко. Как мислите реагирах първия път като ми споменаха филма?! Беше 2005-та, горях от любов по една... и ми дават за гледане нещо супер смешно, което не идва от Холивуд. Бях прост тогава, не оценявах чуждото кино така както сега. Въпреки това, явно тогава е бил момента на... преоткриването, реших да гледам Sex Is Zero. И се оказа, че зад всички онези феноменално глупави и смешни части, които видях за първи път, се крие една романтика, показана по необичаен начин.

Докато се въртят надписите на южно корейски, от време на време се появяват кадри с посвещаването на главния ни герой в... да речем братството. Да, историята е за група приятели + приятелки, и още няколко Личности, които споделят времето си между ученето и забавленията (но в повечето случаш безумно сконфузни и обикновени ситуации, предизвикващи огромен смях).
Главния герой, той е най-култовата персона. Един път не се засмя... грешка, засмя се, ухили се със зъби чак - и тогава му залепиха много як шамар. Начинът по който успяваше да се сдържа, по време на целия филм е уникален. Като че нямаше емоция по лицето му, винаги изглеждаше един такъв... готов на и съгласен с всичко човек. Което го правеше симпатичен. Уви, съдбата му беше отредила да си пати най-много във всяка една ситуация. Юн-шик - така се казваше. Какво ли не му се случи, луда работа. И всичко това, защото от пръв поглед се влюби в най-готината мацка в даскалото. Това е Юн-хио (леле, съсипват ме с имената).
Юн-шик се влюби в Юн-хио, но беше прекалено срамежлив, за да й го признае. Постоянно мислеше, че е на някакво по-високо ниво от него и че тя не е за него. Междувременно двете групи приятели (мъжката и женската компания) се сближиха, като всеки за себе си преживяваше моментите на съзряване, първи интимен контакт и... сконфузни ситуации. За Юн-шик, те бяха умножение по 10.

Това което най-много ми харесва в Сексът не е всичко е семплотата. Направено е като тийн комедия, като в много от моментите има чиста пародия, елементарна игра и е заложено на първичен смях - неща които са потенциално възможни да се случат в ежедневието на всеки (с достатъчно голям фактор Кутсузлия). Няколко пъти съм го гледал (както повечето филми) и все пак не омръзва. Пазя добри спомени от него, както и от изиграни негови сцени - вярно че е било пред обкръжението ми от приятели, но все пак - заливат се от смях.
За финал, ще подшушна като спомен за тези, които познават филма (и като тийзър за онези, които не го), една паметна сцена...
"Ако не спадне до 24 часа, ще го отрежем!"
Първия път беше, когато Юн-шик получи здраво коляно в топките, а втория - когато падна от последния етаж на общежитието... докато имаше свръх голяма ерекция. А докторът, той беше грандиозния тип в ситуацията... показа се общо за около 15 секунди във филма, но винаги беше категоричен със сериозна физиономия - ЩЕ ГО ОТРЕЖЕМ! Хахаха... брутално... пак ми се догледа филма, но не, ще изчакам да мине още някоя година, преди да си го припомня. И без това друг един ме чака за опресняване на спомените, а той заслужава. О, да, заслужава го!

»©« Definitely, Maybe

Определено ще гледам този филм на киното, може би ще бъде нещо различно и повече от интересно.
Определено харесвам Райън Рейнолдс като актьор, още с излизането на Ван Уайлдър, може би ще се справи и с тази си роля, която няма нищо общо с това да си просто комичен.
Определено си падам по такъв род филми, няма да забравя първият... Къдравата Сю, може би този ще е достатъчно добър, че да се нареди редом с него. Ами ако е по-хубав?!
За неща, които ни привличат и усещаме вяра в успеха им, сме готови да кажем "Определено", но ако сме разумни, реалисти, или просто уплашени от сбъдването на мечтата ни... идва "Може би"-то, което ни кара да сме по-сигурни, дори и при провала. Но тази несигурност в думите ни, влияе на тези, с които контактуваме. Ако не сме достатъчно силни в решенията си пред тях, няма да създадем това впечатление и респект в очите им. Образът ни ще бъде блед, нерешителен и... няма да сме това, което искаме да бъдем, особено ако държим на отсрещната страна.
Всичко започна с един урок за секса. Толкова добре измислената образователна система, в едно училище в Ню Йорк, допусна хлапета, на под 10 години да слушат урок за секса. Имаха си учебници, вече всички знаеха какво е пенис, вагина, сперма[тозоид], а въпросите тепърва предстояха.

Райън Рейнолдс в ролята на бащата - Уил Хейс. На прага на развода, но притежаващ нещо по-ценно, красиво, умно и сладко от каквото и да било удоволствие на света. Неговата дъщеря - Мая (Абигейл Бреслин). Историята за отношенията баща-дъщеричка, и техния съвместен живот. Не просто дъщеричка, а хлапе, достатъчно умно за възрастта си, с интелигентен поглед и проява на разбиране, дори като му говориш сериозни неща (нещо показвано вече в Къдравата Сю и Момиче от Джърси). С такива силни опоненти на Определено, може би (Definitely, Maybe), няма да му е лесно да се пребори. Затова ще е нужно нещо наистина нестандартно, и така поднесено че да плени публиката, не просто да я разплаче със сантименталността си.
Същият този ден, когато Уил взима Мая от училище... тя го посреща с думите: "Трябва да поговорим". За едно хлапе е трудно все още да разбере всички тези неща, а на един баща със сигурност му е още по-трудно да обясни на дъщеричката си как точно стоят въпросните... неща. От въпрос на въпрос и изчистване на неяснотите, Мая стигна до извода че баща й е бил уличница (защото все още няма такава дума в мъжки род) ;) И оттам, въпросите вече задълбават в... коя от всичките с които си бил е моята майка?!
Очертава се дълга нощ в разкази, така започва и същинската история на филма. След като публиката в зала 3 се смя в продължение на няколко минути след първите кадри, всички затаиха дъх и чакаха въпросния разказ да започне. Тъй като Уил не искаше директно да казва на Мая, кога точно е срещнал майка й, двамата приеха условията на една игра - криминално-любовна. Ще бъдат променени имената, и любопитната дъщеричка сама трябва да разбере, коя от разказа е нейната майка.

Така започна романтичната история, миналото на Уил, поднесено в стила на Райън Рейнолдс, който въпреки всичко показа че може да изиграе драматична роля. Пасваше с профила на млад татко, имащ до себе си такова интелигентно момиче, което е почти на нивото му. Същинско предизвикателство. И много трогателно разбира се. Колко пъти на реда пред нас, трите приятелки, които гледаха филма заедно се разсмиваха, разплакваха от щастието което си пожелаваха, гледайки филма. Филмът беше повече от романтичен. Имаше нещо повече от драма. Филмът беше перфектен. Безспорно (а и с порно), един от най-добрите в жанра, гледани през последните години. Още с трейлъра си знаех, че няма да сбъркам ако го гледам. Ползотворна се оказа вчерашната петък вечер, в така неомръзващият ми CINEPLEX (няма ли да ми направят VIP карта, или нещо такова). Със сериозна увереност мога да заявя, че Определено, може би застава на челно място, стабилно конкуриращ се с Къдравата Сю и Момиче от Джърси. Режисьорът Адам Брукс съумява да поднесе нестандартно една обикновена любовна история, и да я превърне в нещо необикновено. Така че публиката да е пленена. Точно това, което очаквах. Радвам се, че по тази моя догадка имам "Определено".
А коя всъщност е майката?! Емили (Елизабет Банкс), Самър (Рейчъл Уайз) или Ейприл (Исла Фишър)?! Дали има нещо повече от това, за което филма на първо време ни разказва?! Определено... може би. Остава загадка за вас, уважаеми любители на киното. Няма да съм толкова циничен като героя на Кевин Клайн (о, да, ролята му беше повече от забавна) и да ви развалям настроението от гледането на този прекрасен филм. И докато билетите на премиерата са все още топли, не се колебайте а си набавете... няколко, колкото ви трябват - вие си знаете. Забавлението и сълзите от любов, романтика и трогателни моменти е гарантирано. Определено, може би...

»©« The Bachelor

Проблемите на модерните двойки е обвързването. Не просто момента, в който мъжът трябва да коленичи пред любимата си и да изрече точните думи, които тя от толкова време е чакала, а самото продължение на тази пищна сцена. Точно така, приемането и следването на брака (вероятно) е много трудно нещо. Или не е толкова трудно, но около него се създава толкова много шум, превъзнася се и се превръща в плашещо за тези, които толкова много се обичат, имат перфектното време заедно, а като опре номера да го направят официално - повечето се издънват. Тези, които не се изнъдват с повечето, или приключват след 3 до 6 месеца, или остават завинаги заедно и на 75 си честват златната или платинената сватба - не си спомням коя беше с по-голяма продължителност, и на коя заслужаваш да кажеш: "Тия дядковци - евала им!"
Върху тази основа е построен филмът, който гледах предната седмица, докато си бях вкъщи. Говоря за онова ми вкъщи, в което навремето съм спал, ял, учил се, изживявал живота си - родното ми място. Имаше уговорка с приятели, да се приберем и в един уикенд да правим неща като доброто старо време. Почти се получи, на места се издъни, но като цяло беше приятно. И в същата тази по-минала петък вечер, като се прибрах, преди да излезем на кръчма (докато чаках приготовленията на останалите) по една от телевизиите (все си мисля, че беше TV1000) даваха Мъж за милиони (The Bachelor). Мда, превода е от тия яките! Като видях Крис О'Донъл и Рене Зелуегър веднага се сетих коя бозичка е това. Спомних си рекламата от преди 8-9 години - Крис тичащ нагоре по улицата, и в един момент зад него се появяват една по една... хиляда булки. От онези сцени, дето те карат да се чувстваш неудобно. Като се замисля каква ли суматоха и колко сконфузно е било... толкова много предрешени моми, да тичат в куп, след един човек. На него със сигурност не му е било трудно. За тях обаче, ами ако някоя се е препънала?! Ще стане голямо турло. Бла! Не се кефя на такъв род "масови" сцени (баталните сцени във филми като Смело сърце и Гладиатор обаче нямат нищо общо).

И така, въпреки че не съм голям фен на О'Донъл, нито пък се прехласвам по Зелуегър (макар че и тя има добри моменти), Мъж за милиони се нарежда някъде измежду средно добрите романтични комедии. Не е никакъв шедьовър, даже е леко над пълния провал. Т.е. едва диша, държи се да не пропадне в дълбоките... провали. Въпреки това има няколко добри идеи, и една ключова фигура, които успяват да придадат цвят и веселие на този филм.
Към първото, спадат няколко култови фрази (няма как да не спомена сцената, в която Крис предлага на Рене с думите: "Сереш, или ставаш от гърнето!"), както и идеята за ергените, оприличени на тичащи мустанги, които един по един биват изловени от булките си.
А към второто - най-култовата личност в тоя филм беше дядото на Крис. Изигран от колоса на класическото кино, в една от последните си роли преди да напусне този свят, Питър Устинов превръща образа на дядото в един от най-колоритните герои. Забавен е, циничен, достатъчно богат, че да си прави каквото иска и с невероятна обич към внука си, но и непрестанно чувство за критика и сарказъм към делата му и неговото несигурно бъдеще. Точно така, добре познатата връзка дядо внук (когато родителите не са налице) тук е на едно по-високо и по-философско ниво, което прави филма повече от забавен.
Защо мъж за милиони?! Накракто, Крис се влюбва в Рене (всъщност взаимно стават нещата, след интересното им запознанство). Всичко им е много яко, до момента в който Крис трябва да й предложи. Усира положението (с въпросната реплика, младежа просто спече), след това дядо му умира, но му оставя завещание. Нищо сериозно - 100 милиона долара. Мхм, тогава обаче камара булки са по петите на младия ерген и неговите пари. Той обаче си обича само една, която вече му е простила издънката, но има нужда от още един опит, за да забрави напълно миналото и отново непокорно да се влюби в него.
Проследяването на целия този романс, ще ви отведе до хепи енд-а. О, какво чудо, нали?! Разбира се, че има хепи енд, и не е нещо което да ви разплаче. По скоро е от онези, които ви карат автоматично да се усмихнете и да завършите положително гледането на филма. А после... след 10-на дена, да го забравите. Това е Мъж за милиони!

»©« Siu lam juk kau

Пригответе се за нещо необикновено! Знам че филмчето не е ново, но пък факта че продукцията е на Хонг Конг ми дава увереност, че голяма част от вас може да са го пропуснали. За тези, които не са, надявам се поне да споделят впечатленията ми и... да се поколебаят в поредното припомняне на Шаолински футбол (Shaolin Soccer или оригиналното заглавие Siu lam juk kau - не искам и да се опитвам да го произнеса, хаха). Самият аз за първи път през 2005 се запознах с това творение на актьора и режисьор Стивън Чоу. Препоръчаха ми го тогава като много добра комедия. Всъщност всичко беше повлияно от по-новият му филм, а именно Kung Fu Hustle. Разбрали хората, че имало и по-стар филм със същите актьори и се добрали до Шаолински футбол. Просветиха ме набързо за какво става на въпрос и казаха че си заслужавало. Какво ли не съм гледал, така че бях с нагласата че даже и филм от Хонг Конг няма да ме изненада.

Филмчето, трябва да призная, е направено с класа. Значи след излизането на Матрицата, кино ефектите вече бяха на едно ново ниво, далеч по-високо дори от поставената летва с Терминатор 2. В Шаолински футбол, базиран на много ефекти, изпълнени добре, се разказва историята за една група последователи на шаолинското кунг фу, пръснати в ежедневието, занимаващи се с какви ли не дребни професии, нещастни и абсолютни low life-и. Като цяло лузъри, нека така го кажа. Намесва се и историята на един Златен крак от футболното минало на Хонг Конг, който навремето заради един подкуп и изпусната дузпа, проваля не само кариерата си... ами и целия живот. Между временно съперника му, главен заговорник по случилото се е на върха на славата си и до ден днешен, богаташ както се очаква и собственик на най-яките футболни копелета - Злия отбор (не се смейте, ако можете... това наименование ме кефи страшно, ахахах).
И така Могъщия стоманен крак Синг (Стивън Чоу) и Златния крак Фунг (Man Tat Ng - не знам как да му произнеса последното име) се срещат. Единия бодро гледащ към мечтаното си бъдеще и намиране на уникално приложение на познанията му по кунг фу, а другия отчаян от живота наливащ се с бира и мънкащ по пътя. Дотук нищо странно не сме видяли, обаче когато Синг набива шут на кутийката бира на Фунг, и тя изчезва в небето с блясък, погледът ни става по-съсредоточен и очакваният интерес бива постепенно задоволен.
Следват още около половин час запознанство с останалите главни герои, другите братя с необикновени умения, дължащи се на шаолинското кунг фу. Тази част е малко отегчаваща, макар че има и забавни моменти, но пък от своя страна минеш ли я, след това те чака голям смях.
Има и нежна страна в историята. Муй (мда, не много красиво име за нас, но пък в Хонг Конг сигурно е популярно) е една мацка, много сериозно нагримирана, че да изглежда грозна и отблъскваща, която обаче пленява сърцето на главния ни герой. Със скъсаните маратонки (и протъркани джинси) Синг се среща с Муй (ох, колко романтично звучи). Пасват си духовно, щото и тя има познания в шаолинското кунг фу и ги ползва, за да прави уникално вкусни парени хлебчета.

След като всички герои са ни ясни и чакаме Якото, започват тренировките и първите мачове на отбор кол и въже, майстори на шаолинското кунг фу. (Засмях се току що). Припомних си на първият им мач, как ги мажеха едни (те щото ги биеха, имаше гаечни ключове дори, то това не беше футбол), и когато точно си припомниха специалните умения, и започнаха те да побеждават. Мда, много трогателен момент. Та една от най-смешните за мен сцени е на този първи мач, като пребиха всички и остана само Синг, влачещ се в пясъка и по едно време започнаха да се стреля с картечници около него, той отнякъде взе една каска, после минаваше под бодлива тел, намери гранада, хвърли я, после автомат, радиостанция (абе цял редник Райън). Където аз си оставам без въздух, задъхан от смях докато не приключи сцената. Много забавно, ръкоплясках даже. И това беше само началото. До края на филма простотията се лее на талази (отнякъде го прочетох този лаф, и ми хареса). Много добре пипнато филмче, определено нестандартно и класно реализирано. Евала му на Стивън Чоу и целия екип създател на Шаолински футбол.
Между другото, същата тази 2005 година освен тези две комедии (Шаолинския футбол и Кунг Фу Тупалки) някой изрови от някъде и една корейска комедия - Sex is Zero. Някой път определено ще я коментирам, защото тя не прости на никой и съсипа маса боксерки, поради синдрона "напикал се по време на филм, смеейки се". Сещате се за какво говоря. А засега ви оставям, работа ме чака, и непременно да гледате футболистчетата от Шаолин!

»©« Four Weddings and a Funeral

Сватбената тематика отново се вреди в моята киновечер. Не говоря за някоя посредствена боза, става въпрос за класическата романтична комедия Четири сватби и едно погребение (Four Weddings and a Funeral). Дотолкова класен филм, че успя да измести за секунди избора ми за събота вечер, а именно изкуфелите пубери на по 30 години от Старата школа. Нямаше как това да не се случи, при положение че от много време насам се каня ли каня, да си припомня това сладко филмче. Хей го на, случи се!
Хю Грант и Анди МакДауъл в неповторимия романс на режисьора Майк Нюъл. Прекрасен филм от преди толкова много време. Може би първата комедия от този род, която съм гледал през живота си. Тогава съм бил малък, имал съм да речем... 10 години. Какво ми е разбирала главата от сватби, комедии, романси, любов, Хю Грант. Абсолютно нищо, хах! Само че не съм гледал това чудо сам самичък. Винаги е имало компания (по-възрастни от мене), които смеейки се и коментирайки помежду си кое какво, са ми помагали да съм в крачка с темпото на филма и да не се чувствам глупав. И така с гледане се учи човек, до момента в който вече съм старо куче, дреме ми на вратовръзката и рецензирам прословутите Четири сватби и едно погребение.

Вижте ги, цялата група. Купонджиите. Ергените. Постоянно ходещи по сватби и така нещастни в любовта. Чарли (Хю Грант), откачената му съквартирантка Скарлет (Шарлот Колман), влюбената безнадеждно в него, плаха от признанието си Фиона (Кристин Скот Томас), шантавият й брат Том (Джеймс Флийт), забавния брат на Чарли, предизвикващ съчувствие поради глухотата си - Дейвид (Дейвид Бауър), както и влюбената (почти женена) двойка Матю (Джон Хана) и Гарет (Саймън Калоу) - най-лудият от всичките. Последните двама споделят удоволствието от карането в лявата лента (и не говоря за правилата за движение в Англия). Та, това е въпросната група - които почти всеки уикенд имат "задължения" към свои приятели, било то като кум, шаферка или просто гости на голямото събитие. Въпреки цялата тази суматоха и срещи, събирания с много народ по весел повод, тези типове си остават заедно, не се делят, не се женят, не се омъжват - че кой би посмял. Какво би станало с въпросната половинка от другата страна?! Остава женена/омъжена за целия този луд начин на живот. Малко бохемско го раздават, или може би плахо в търсене на истинската любов.
Някои я търсят без успех, други я намират от първия път, трети просто чакат, за да се появи жената на живота им, и само с един поглед през стаята (в случая поляната) да разберат че това е любов от... пръв поглед. На първата сватба от историята Чарли среща Кари (Анди МакДауъл), загадъчна американка, на "вея си байряка" в Англия, попаднала по някакъв начин на празненството. Чарли веднага си глътва речника и за него друга освен Кари вече няма, няма и да има. Отношенията им обаче се развиват повече от интересно. Как точно и каква доза романтика има, си остава тайна, не ми се ще да описвам най-приятните моменти.
После още една сватба, още забавление. След това трета покрусителна в много посоки сватба, последвала от едно погребение. Изобщо емоцията на филма е голяма. Има уникална атмосфера, която те грабва още с първите сцени, безбройното "Мамка му!" на Чарли и Скарлет, които постоянно закъсняваха. Като се мине и през интересните идеи затова, защо медения месец се нарича така... до заключението на Чарли че... е меден, защото е сладък като мед... и месец, защото мъжът за първи път вижда полумесецът на жена си! Хахахаха - всеки път се хиля като простак на това определение. Разбира се има и доста други такива.
Любима сцена ми е и когато Кари разказва за всичките си бивши, и завършека с... "Повече от лейди Даяна, надявам се, и по-малко от Мадона", паметна фраза.

И накрая четвъртата сватба. Чарли и... Птицечовката, дето мислела че U2 е вид подводница (хахахахаха...) - уникално, английската комедия си има стил и той е неповторим. На практика няма заливащи се от смях актьори, а само с неловкото им присъствие, породено от множеството сконфузни ситуации можеш да се напикаеш от смях. Много силен филм и като комедия и като романтика. За мен си остава най-добрия в жанра, защото има и специална стойност, от детството ми е. Прекарал съм доста часове в гледането му отново и отново, за да си усъвършенствам разбиранията и както споделих, за да мога да го коментирам сега (на що годе високо ниво, като един истински киноман).
А най-любимата част е разбира се финалът. Не като обикновените холивудски бозички, с премислянето, музиката и гонитбата на някое оживено място с публично признаване на чувствата и голяма завършваща целувка. Нищо подобно. Усамотяване на двамата влюбени, които се гонеха и разминаваха през целия филм. Отново думите излизат много трудно, защото когато любовта говори, а отсрещните очи са обичаните от теб, се задушаваш. Вълнението е огромно и може би проливния дъжд ще ти бъде единствения приятел, който ще те окуражи за да продължиш в обяснението. Красив финал, с много интересно предложение от страна на Чарли към Кари и гръм финализиращ тяхната страстна целувка. Камерата се вдига към небето над тях, за да проследим природния феномен. И след това... още по-силен край с финалните надписи... музиката на Елтън Джон - Chapel of Love, и няколко снимки с главните герои... поглед в тяхното бъдеще. Много сладък филм! Най-добрият!

Charles: Let me ask you one thing. Do you think - after we've dried off, after we've spent lots more time together - you might agree "not" to marry me? And do you think not being married to me might maybe be something you could consider doing for the rest of your life?
Carrie: I do.

»©« Old School

В събота вечер, ранния филм по bTV беше Доброто старо време (Old School). Спомням си рекламата няколко дена преди това и ми се видя приятно, уви като започна въпросната вечер... нещо не ми се усладиха първите 5 минути, скипнах го и избрах друго за гледане (кое точно - в следващото ревю). Но докато си гледах това "друго нещо" от съседната стая се чуваше хилене, викане и пищене от кеф по филма. Хм, замислих се и прецених че явно филмчето ще да е добро, затова като се събудих в неделя сутрин (макар че доста рано един СМС се вдигна на крак), потърсих Старата школа и го загледах.
Люк Уилсън, Уил Фарел и Винс Вон са тримата непорастнали колежанчета. С някакъв скучен и еднообразен живот, съдбата ги тласка към неизживяната младост и могъщество да бъдат "най-яките" по време на студентските им години.
Мич (Люк Уилсън) се прибира вкъщи от някаква конференция. Подранява, за да изненада жена си приятно... без да съзнава, че изненаданият в крайна сметка ще е той - само дето няма да е приятно. Не, жена му не му изневерява... тя... върти оргии зад гърба му с пълни непознати. Откачена работа. Съкрушен, героят се мести от вкъщи, морално подкрепян от приятелите си - Франк (Уил Фарел) и Бернард (Винс Вон). Ключовият момент е малко след сватбата на Франк. Мда, големецът се впусна в най-сериозното приключение в живота си, което за жалост беше съвсем кратко и не толкова интересно и култово.

Мич намерил тънка оферта да се настани в едно студентско общежитие, обитавано от бивш преподавател в градския колеж. Факт е че тяхните "общежития" съвсем не са като нашите. Цели къщи са си, където могат да живеят не един двама, ами поне 5 човека - на широко. Обаче приятелите на Мич имат съвсем други планове за новият му дом. Искат да си поиграят малко, да почувстват свободата - да се върнат 10 години назад, и да изживеят отново младините си, само че на много по-висока забавленческа степен. Опасна игра предприемат тримката, като тартор на цялата операция е Бернард. Бързо въвлича и другите двама в историята, без много убеждения. В крайна сметка групичката се кефи на новите си младини и се превръщат в най-готините типове в цялото студентско градче. Печелят престиж навсякъде, всички ги харесват, с изключение на декан Причърд (Джеръми Пайвън). "Сиренето", познат от първите им колежански години, загубенякът тогава, сега е декан на колежа и хич няма да се замисли, за да провали кефа на тримата приятели. Нито той, нито те обаче са вчерашни и играта се играе на високо ниво. Все пак един трябва да надцаква, и в началото това е злобния декан. Опонентите му не се предават и легално намират начин как да "останат в училище", без да полагат каквито и да е академични задължения. Основаването на братство е вратичката, която им позволява това. Но за разлика от едно нормално колежанско братство тяхното е създадено с една единствена цел: Щур купон показващ как го прави Старата школа!

Филмчето е доста добро. Има много плюсове и не толкова много минуси. Повечето от лошите му страни са типичните пропуски и елементарен хумор, появяващ се тук там по време на лентата. Но като цяло, Доброто старо време е доблестен защитник на качествената колежанска комедия. Много по-успешен от последните 4-5 епизода на Американски пай, но аз отдавна споделих че провала на поредицата настъпи веднага след края на втора част. Хуморът тук е наниво и има повече от един два яки момента, заслужаващи цитиране на филма или припомняне на култови изцепки. Така е, откакто Франк "Резервоарът" се отдаде на неизживяното си детство, или Мич и Бернард в тандем правеха полу-зрели, полу-новобрански грешки, или целите номера свързани с братството и... членовете му, сценарият на Стараша школа се препълни с интересни събития. Изобилие от простотия, разказана с малко по-други герои. Този път 30 годишните, играещи във филма не се правят на 18 годишни. Играят си точно такива каквито са - минали пубертета (или поне се е очаквало да са го минали), но... нещо в тях все още бушува. Огънят и страстта на готиния и доказващ се колежанин, способен да изпие две бурета с бира на един дъх, или да чука мацки до припадък (всяка вечер различни, коя след коя по-накурвени). А и в този ред на мисли, много ми хареса употребата на песни, по точно... кавърите на популярни парчета, повечето от които по-стари, но подбрани много добре и допълващи цялостната хумористична обстановка. Аз пак ще си пусна химна на Стара Загора, докато вие се причудвате дали да споделите еуфорията ми около вчерашното гледане на Старата школа.

»©« Just My Luck

Отдавна не бях гледал нещо с участието на Линдзи Лоън. Казвам "нещо", защото като изключим яката пародия на Хари Потър (5-6 минутно клипче, изпълнено пред жива публика и много добре осмиващо малкия магьосник и приятелите му), последното нещо с тази (хм) красавица беше съревнованието й с Рейчъл МакАдамс - Лоши момичета (Mean Girls). От няколко дена обаче ми се мяркаше заглавието на познатото ми място, накрая взех че прочетох коментарите относно филма, видях и американската оценка (да бъдем реалисти, 90 на 100 в IMDB гласуващите са от САЩ произход). Първите звучеха обнадеждаващо, второто - хич даже. Уви какво пък, да я видим напръщялата Линдзи какво е сътворила този път. Все пак зад гърба си има едни от най-добрите тийн-бози, и въпреки че Аманда Байнс я конкурира, все си мисля че юлското цвете Лоън ме кефи повече. Казва се Just My Luck. Честно казано на български хич не ми се ще да ви го пиша, но трябва да съм обективен и да признавам грешките на великите ни филмови адаптатори - и техните гръмки преводи на западните заглавия. Лош късмет, това са дали като заглавие на Just My Luck. "Просто късмет" би звучало по-добре, или "Късметът ми"... нещо подобно, както и да е.
С няколко думи за невероятно сложния и увличащ сюжет, който спира дъхът ти още с появата на червенокосата девойка. Както споменах, напиращата за славата на Мерилин Монро - Лоън, изглежда все по-зряла и порастнала във филмите си. Колкото и да я хапят таблоидите, мацката ги умее тия неща. Да изглежда върха и да играе надменно (то за това едва ли ти трябват някакви невероятни умения - достатъчно е истински да познаваш противоположната страна, и ще си тип-топ) или пък да размазва грима си с водопад от сълзи поради лошия си късмет, всичките несгоди които се изсипват на главата й, или когато бленува по невероятно готиния тип във филма. Мда, стандарти, клишета, не може да избягаме от тях. Ако някой се опита да го направи и даже успее, трупа слава в съвсем друга насока (в километри далече от този така интересен, забавен и плосък жанр - тийн романтичните комедии). Но да не съдим никого. В това са добри, правят го, плаща им се, а аз стоя гледам и после ви пълня главите с впечатленията си.
Обратно на сюжета, който не успях да започна дори. Ашли (Лоън) е младо момиче със зашеметяващ късмет. Няма нещо, което да не върви в такт с нея и да не огрява ежедневието й. И когато в първите 5 минути ви писне от нежната и забавна мелодийка и всичките успешни крачки на Ашли, като гръм от ясно небе, дъждът започва да вали и се появява неудачника - Джейк (Крис Пайн). Прекалиха с несгодите по пътя на този младеж, но какво да се прави. Някои с това целят да пречупят суровите критици и в крайна сметка да погледна с насмешка над цялата тази илюзия, fairy tale. Момичето с късмет и момчето с липса на такъв. До вечерта на маскарада, когато двамата случайно се срещат и... случайно се целуват. Тогава съдбата решава да си поиграе. Разменя късмета им. Ашли започва стремглавото си падение на секундата, докато Джейк получава шанс след шанс - във всяка една насока.
Не ни трябва много време, за да дойде "разбирането". Това е моментът, в който ощетения герой (в случая Ашли) разбира какво я е сполетяло и планува мисията си за "връщане на нещата по старому". С целувка е станало, с целувка трябва да се развали. Ами, ако филма беше по-груб, с повече черен хумор, можеше да е френска целувка. Аман значи с тая целувка. От едно време приказките са все такива. [Критичност?!] {Не ме затваряй в квадратни скоби!}
Без задни мисли продължавам нататък. Остава да проследим драмата в живота на тези двама души и това как ще се влюбят, как ще се преследват накрая, за да се целунат и да споделят чувствата си. Уау!
Аз пък останах впечатлен и искрено се смях на един друг герой. Деймън Филипс (Фейзън Лав) - един крупен, не много популярен актьор, който направи доста... солидна роля. Играеше голямата клечка, към която всички се стремяха, за да направят пробив в кариерата си. Та въпросния колос рулираше с поведението си, изказванията, и дори с присъствието и бегла усмивка от време на време. Тип със суров външен вид, все си мисля че го познавам от Аматьорите (The Replacements). [проверка...] Прав съм, участва и там.
И така. Късметлийския филм, приятната бозичка за събота сутрин си заслужава вниманието. А за побърканите фенове на червенокоска и нейните прелести - гледайте го ВЕДНАГА! Вече звуча като изпаднал агитатор на остарели продукти. За да спрем с величаенето на филмчето, просто спирам да тайпя. [точка]