»©« Definitely, Maybe

Определено ще гледам този филм на киното, може би ще бъде нещо различно и повече от интересно.
Определено харесвам Райън Рейнолдс като актьор, още с излизането на Ван Уайлдър, може би ще се справи и с тази си роля, която няма нищо общо с това да си просто комичен.
Определено си падам по такъв род филми, няма да забравя първият... Къдравата Сю, може би този ще е достатъчно добър, че да се нареди редом с него. Ами ако е по-хубав?!
За неща, които ни привличат и усещаме вяра в успеха им, сме готови да кажем "Определено", но ако сме разумни, реалисти, или просто уплашени от сбъдването на мечтата ни... идва "Може би"-то, което ни кара да сме по-сигурни, дори и при провала. Но тази несигурност в думите ни, влияе на тези, с които контактуваме. Ако не сме достатъчно силни в решенията си пред тях, няма да създадем това впечатление и респект в очите им. Образът ни ще бъде блед, нерешителен и... няма да сме това, което искаме да бъдем, особено ако държим на отсрещната страна.
Всичко започна с един урок за секса. Толкова добре измислената образователна система, в едно училище в Ню Йорк, допусна хлапета, на под 10 години да слушат урок за секса. Имаха си учебници, вече всички знаеха какво е пенис, вагина, сперма[тозоид], а въпросите тепърва предстояха.

Райън Рейнолдс в ролята на бащата - Уил Хейс. На прага на развода, но притежаващ нещо по-ценно, красиво, умно и сладко от каквото и да било удоволствие на света. Неговата дъщеря - Мая (Абигейл Бреслин). Историята за отношенията баща-дъщеричка, и техния съвместен живот. Не просто дъщеричка, а хлапе, достатъчно умно за възрастта си, с интелигентен поглед и проява на разбиране, дори като му говориш сериозни неща (нещо показвано вече в Къдравата Сю и Момиче от Джърси). С такива силни опоненти на Определено, може би (Definitely, Maybe), няма да му е лесно да се пребори. Затова ще е нужно нещо наистина нестандартно, и така поднесено че да плени публиката, не просто да я разплаче със сантименталността си.
Същият този ден, когато Уил взима Мая от училище... тя го посреща с думите: "Трябва да поговорим". За едно хлапе е трудно все още да разбере всички тези неща, а на един баща със сигурност му е още по-трудно да обясни на дъщеричката си как точно стоят въпросните... неща. От въпрос на въпрос и изчистване на неяснотите, Мая стигна до извода че баща й е бил уличница (защото все още няма такава дума в мъжки род) ;) И оттам, въпросите вече задълбават в... коя от всичките с които си бил е моята майка?!
Очертава се дълга нощ в разкази, така започва и същинската история на филма. След като публиката в зала 3 се смя в продължение на няколко минути след първите кадри, всички затаиха дъх и чакаха въпросния разказ да започне. Тъй като Уил не искаше директно да казва на Мая, кога точно е срещнал майка й, двамата приеха условията на една игра - криминално-любовна. Ще бъдат променени имената, и любопитната дъщеричка сама трябва да разбере, коя от разказа е нейната майка.

Така започна романтичната история, миналото на Уил, поднесено в стила на Райън Рейнолдс, който въпреки всичко показа че може да изиграе драматична роля. Пасваше с профила на млад татко, имащ до себе си такова интелигентно момиче, което е почти на нивото му. Същинско предизвикателство. И много трогателно разбира се. Колко пъти на реда пред нас, трите приятелки, които гледаха филма заедно се разсмиваха, разплакваха от щастието което си пожелаваха, гледайки филма. Филмът беше повече от романтичен. Имаше нещо повече от драма. Филмът беше перфектен. Безспорно (а и с порно), един от най-добрите в жанра, гледани през последните години. Още с трейлъра си знаех, че няма да сбъркам ако го гледам. Ползотворна се оказа вчерашната петък вечер, в така неомръзващият ми CINEPLEX (няма ли да ми направят VIP карта, или нещо такова). Със сериозна увереност мога да заявя, че Определено, може би застава на челно място, стабилно конкуриращ се с Къдравата Сю и Момиче от Джърси. Режисьорът Адам Брукс съумява да поднесе нестандартно една обикновена любовна история, и да я превърне в нещо необикновено. Така че публиката да е пленена. Точно това, което очаквах. Радвам се, че по тази моя догадка имам "Определено".
А коя всъщност е майката?! Емили (Елизабет Банкс), Самър (Рейчъл Уайз) или Ейприл (Исла Фишър)?! Дали има нещо повече от това, за което филма на първо време ни разказва?! Определено... може би. Остава загадка за вас, уважаеми любители на киното. Няма да съм толкова циничен като героя на Кевин Клайн (о, да, ролята му беше повече от забавна) и да ви развалям настроението от гледането на този прекрасен филм. И докато билетите на премиерата са все още топли, не се колебайте а си набавете... няколко, колкото ви трябват - вие си знаете. Забавлението и сълзите от любов, романтика и трогателни моменти е гарантирано. Определено, може би...

»©« Trade

Стана време и за драма. Не каква да е, а социална драма, на съвсем реална и много сериозна тема. Препоръчаха ми филма, че бил с Кевин Клайн, драматичен, тежък и добър (като цяло). И понеже него от доста време не го бях виждал в действие (а зад гърба си има хубави изяви), намерих филма и го гледах.
Робство (Trade) на режисьора Марко Кройцпайнтнер е филм за разрастващия се и толкова болезнен проблем за (секс) трафика на хора по цял свят. Във всеки един момент (поне от анонсите по новините, или информацията от пресата и постовете в интернет) човек (или група хора) стават жертва на насилие и превръщането им в роби. Отвлечени, държани против волята им, принудени да проституират, в противен случай губят близък или... биват жестоко смлатени (в някои случаи до смърт).
Този проблем не касае само страните от третия свят (или икономически слабите страни, ако мога така да ги обобща). Както ще се види във филма, националностите се смесват, от всяка една държава ежегодно през граница са транспортирани млади момчета, момичета, за да бъдат продадени в робство...

Историята започва в Мексико. Семейство празнува 13-я рожден ден на дъщеричката си - Адриана (Паулина Гаитан). Запознаваме се с майката, приятелите й, с брат й - Хорхе (Сезар Рамос). Всичко това прекрасно, до момента в който тя си кара подареното от брат й колело, нападната от непознати, въртящи с лъскавия мерцедес по задръстените и мръсни мексикански улици... и отвличат момичето. Междувременно с това следим друга съдба. Млада полякина пристига в Америка. Уж официално, уж да започне нов живот, да даде шанс на малкото си детенце за по-добър живот. Уви, няма такова нещо: "Добре дошли в Америка", бам! Натъпкват я в един микробус, приятелката й която се опитва да избяга... е прегазена от автомобил... и две съдби са променени в миг!
През остатъка от филма, ще проследим тежката съдба на тези момичета. Поведението на похитителите, мизерията, нещата които биват принудени да правят. Животинското държане с тях, загубените им души... наранените завинаги чувства. Травмата нанесена им в тези моменти, ще остане за винаги в съзнанието им... чак до смъртта им.

Хорхе, братът на Адриана е коравак. Въпреки слабостта, че не може да счупи главите на похитителите (видя ги кои са, знаеше къде са), не се предаде и доказа всъщност че желанието и любовта към семейството са по-силни. Следейки трафикантите, държейки (доколкото може) сестра си под око, се озова близо до границата между САЩ и Мексико, срещна се с героя на Кевин Клайн - Рей Шеридан, и заедно (макар и да им беше трудно да си вярвам в началото) продължиха търсенето.
На моменти беше силно емоционален филма. А и няма как, в него се случват събития... които вероятно ще се случват някъде по света, в същия този момент в който го гледате вие :( Тежка истина! Отвратителни злодеи и нищо не подозиращи жертви :(
Добре беше направен. Имаше тръпка, но все пак можеше да се получи още по-силен филм, ако беше създадена по-голяма атмосфера на безизходица (било то подчертано със сериозна музика, близки кадри, повече изражения от лицата на героините). Но, колкото толкова. Струва си гледането, за да се запознаете с проблема... и как човешкия живот, толкова ценен за едни, може да бъде превърнат в абсолютно нищо заради други. Съдбата (или човешката намеса в житието ни) може да бъде толкова жестока, че и идея си нямаме. Уви обаче, въпреки че имаме право на избор, не можем да контролираме избора на останалите... което ни прави потърпевши или потенциални такива във всеки един миг. Остава ни може би борбата в името на доброто и... добри дела, за да компенсираме злите деяния на Другата страна. В крайна сметка, балансът ще се запази...