Фантомас реши да ми се похвали с най-лудата комедия, която гледал през последните години. Интересът ми се повиши и запитах за името й. Оказа се, че става въпрос за филм, който избягвах да гледам и не предполагах че така бързо ще се вмести в план-графикът ми (няма такова нещо) за киновечер. Реших все пак да дам шанс на плоскозвучащото Да си остане във Вегас... (What Happens in Vegas...) като не се настройвах филмът да промени живота ми.
Някак си двамата най-антипатични за мен актьори се случиха двойка в нов филм. Голямата уста на Камерън Диаз в комплект с малката главица на Аштън Кътчър. Те напоследък страшно много романтики взеха да се появяват, но коя след коя по-зле. Разочароващо. Ако с романтика и банални сцени не се впише в критерия "задоволителен", филма разчита на груби шеги, инфантилен хумор, много шум (причинен от писъци, крясъци и тъп смях) или пък някаква нова музика.
Но това не е достатъчно. Глупавото пищене не е повод да заговоря за някой филм, ако ме питат "Какво да гледам довечера?". Повече от разочароващо.
Но толкова много пречки, не ми бяха достатъчни да престъпя егото си и да видя какво ще стане във Вегас. Тоя град от много време ми е неприятен (може би след Да напуснеш Лас Вегас). После малко ми стана интересен покрай Грисъм и компания, но отново не достатъчно привлекателен че да ходя там - било то и само за купона.
Но героите на Кътчър и Диаз се срещат по "невероятен" начин в един хотел във Вегас. Различните им интереси се оказаха докоснати от съдбата и неволния Купидон. Като резултат на многото трикчета, пиене (много пиене), викане, танци-манци стигнаха до неизбежната ситуация - секс за една вечер. Но това не им беше достатъчно. Алкохолизираните им глави първо решиха да се оженят.
Тц, не ми беше смешно, макар в началото да се забавлявах около 1 минута с разговора баща-син (Трийт Уилямс играещ баскет с Аштън Кътчър). Имаше и малко фън със спътниците на главните герои, а именно най-добрите им приятел и приятелка - Роб Корди и Лейк Бел. Последната наскоро я гледах в една ДРУГА романтика - Over Her Dead Body.
Избягвах гледането на историята за Вегас на киното, но вкъщи ме докопа... гадната лента, хехе. Момент. Споменах ли, че беше дублиран на руски?! Мда, това беше една от малкото причини, все пак да дам оценка за творението на Том Вон, която да е над 5 (от 10).
А феновете на Денис Фарина, ще си мечтаят за класния му образ от... Гепи. да речем, хахаха!
Showing posts with label Лас Вегас. Show all posts
Showing posts with label Лас Вегас. Show all posts
Tuesday, June 03, 2008
»©« What Happens in Vegas...
Labels:
2008,
Collection,
Аштън Кътчър,
Да си остане във Вегас,
Камерън Диаз,
комедия,
Лас Вегас,
Лейк Бел,
Трийт Уилямс
Thursday, May 15, 2008
»©« 21
+15, заплатаС подобен род кодови наименования, +1 за високите карти, -1 за ниския клас и 0 за всички останали, шестима МИТ студенти се превърнали в едни от най-добрите картоброячи, направили жестоки печалби в казината на Лас Вегас. Похватите им включващи елементарна стратегия от знаци и много добра елементарна математика, не са нелегални, но не са препоръчителни. Особено когато говорим за милиони долари загуби за някое казино. Казиното си има собственик. Казиното е направено, за да печели (нещо като банките), и хич не им е приятно да изплащат подобни суми - от 7 цифри нагоре.
+16, нещо сладко
+17, списание
Филмът 21 е вдъхновен от историята на тези "ученици". Група генийчета, които били тренирани да следят играта с прости математически изчисления. Тактиката им била проста, действали като отбор и само някой с орлово око, с постоянно наблюдение можел да хване конспирацията, която вилнеела из различните казина на Вегас.
Всички харесват филми, в които главния герой се показва като много умен пред класа, скромен е, опитва се да впечатли някоя мацка (нещо като Добрия Уил Хънтинг, само че без философията и класната игра на Робин Уилямс). И когато въпросния ученик е много надарен, математически, от МИТ опитва да се навре в Харвард, и нещо пикантно липсва в живота му, се появява светлината в тунела. Неговият ментор, учителят който забелязва таланта на младежа и съвсем случайно го привиква в "отбора" по блек джек. След "20:00" часа, когато няма много хора в МИТ, в една обикновена учебна зала, група студенти и един професор, разработват стратегията си за поредния уикенд във Вегас.
Просто е, брой картите, спазвай системата, не бъди комарджия. Какво значи да не бъдеш комарджия? Да не се поддаваш на емоцията, а да се придържаш към плана. Все пак не си сам там, не харчиш твоите си пари, и ако не рискуваш с тъпотиите си, само може да спечелиш. И накрая всички са повече от хепи-хепи.Нашето талантливо момче се казва Бен Кемпбъл (Джим Стърджис). Не е първокласен гиг, но пък приятелите му са такива. Разбира се имат повече от нормалното количество сиво вещество и това ги прави доста забавни. След една проста проява в клас, професор Мики Роза (Кевин Спейси), забелязва потенциал в студента си Бен, след което го кани да се присъедини в отбора. В началото нашия се дърпаше, но като видя че мацката която върви на забавен кадър пред него също е в отбора, не му остана много за премисляне. Въпросната мацка се казваше Джил (секси беше), ролята е изпълнена от Кейт Босуърт, която постоянно ми приличаше на Джейн Трипълхорн (когато е била по-младичка де).
Имаме еволюция на героя. Бен се превръща от скромен ученик със завидни образователни цели и възможности, в първокласен картоброяч, способен да донесе състояние на групата шмекери само за един уикенд. После го хваща и синдрома на разхайтения живот. Прекалено много му харесва свободата, която Вегас му предлага, нищо че е само за 2 дена в седмицата.
Увлекателна история, трябва да призная. С интерес чаках появата на филма на голям екран, и веднага щом пуснаха премиерата посетих CINEPLEX. Готови бяхме да ни шашнат с поредната историйка за умни хлапетии, като очаквахме и някой друг лаф, с един два слоя класна игра на актьори като Кевин Спейси и Лорънс Фишбърн. Относно Кевин Спейси... хм, ами това е Кевин Спейси - освен шантавото му изпълнение в Биг Кахуна, не се сещам за слаб филм. Начинът му на игра, в случай че не създава някакъв сложен характер, се познава лесно и е приятен за публиката. Има сериозен вид, когато пожелае, както и присмехулно поведение ако трябва да разчупи шаблона и да разведри обстановката."Говорим за Гугъл, не за някаква баничарница!"Лорънс Фишбърн влезе в ролята на бияч. Точно така, редящ старателно пръстени по ръцете си, пребиващ горките умове. Картоброячите както споменах не са незаконни, но не са и желани. Затова казиното си има наемници, които постоянно зяпат в камерите и хващат такива типове. Прибират ги без много шум, съпровождат ги в подземието на заведението, където им устройват малко "парти", без алкохол и момичета - само с тежките ръце на г-н Коул Уилямс.
Беше качил няколко килца от Матрицата насам. И няма как, като са му спрели онези интензивни тренировки, момчето е наддало. Нямаше го онзи строен Морфиъс, борещ се за свободата на Зион. Имаше един ръбато изглеждащ Лорънс Фишбърн, който всяваше страх в умните хлапета, които го тарикатеха всеки уикенд.
Забавен филм! Наслаждавах се докато го гледам. Имаше малко надиграване, имаше секс, имаше много карти и лафове. Безспорно приятно за гледане. И до момента всички, които ми споделиха че са го гледали (бройката е висока, друг път не се е случвало такова съвпадение на интереси по отношение премиерата на някой нов филм) са на мнение, че филма е: "Баси филма, човек!" - точно това са думите. Говоря с приблизителна точност от 99%.
Нека приключим с математиката, МИТ, Харвард или което и да е престижно учебно заведение. Внимавайте какво правите и не бройте карти там, където не желаят те да бъдат броени.
Labels:
2008,
21,
Collection,
блек джек,
Джим Стърджис,
казино,
Кевин Спейси,
Кейт Босуърт,
Лас Вегас,
Лорънс Фишбърн,
МИТ
Subscribe to:
Posts (Atom)
