»©« Made of Honor

Събудих се пресипнал и с още по-голяма мускулна треска от вече изминалия петък. Да знам, че е неделя сутрин, но петък/събота излизането ми донесе болки в задника през целия съботен ден. Не питайте как! И не, не е по онзи начин, хахаха! Та, вчера, събота разцъквайки и релаксирайки от предната вечер ме офертираха за кино. Нещо обаче се двоумех. 10 минути по-късно, ситуацията беше повече от различна - ходеше ми се. Исках да вмъкна и Деси в цялата работа, затова прерових програмата. Като всички жени и тя си пада по Патрик Демпси - какво пък, ще го гледам - Шаферът (Made of Honor). Много не му се кефех на филма, каквото бях видял от трейлъра, но това от своя страна крие приятната възможност да ме остави удовлетворен от изненадата на успеха.
Ранна прожекция, 14:00 CINEPLEX, там сме. Един сладолед набързо, за да махне жегата и вкуса от устата ми, хоп 3 минути след началото сме в залата. Разбира се, когато ще закъснеем няма да има тъпи реклами. Не пропуснахме кой знае колко, той филма не пледира за някакъв феноменален сценарий, но все пак ми е тъпо да ходя в тъмното, за да открия местата ни. Както и да е...

Някакъв полугол, с маска на Бил Клинтън преследваше Мишел Монахан из полу здрачната стая. Оказа се, че е Патрик Демпси - успокоение - значи все пак няма да гледаме някакъв трилър. Тъпа прическа, обеца - разказват запознанството на главните герои, когато са били в колежа. Мда, много ме кефят като се опитат да превърнат един дабъл пубер в пубер (уточнение: 18 си пубер, колежанче... на 36 си дабъл такъв, ясно?!).
Том, героя на Демпси, е сваляч. Като инструктора Яким от "Дани канят". На всичко отгоре всички му се лепят. Той им дава една ми ти чаровна усмивка и те са готови да му изпълняват желания като златни рибки. Само дето тия златни рибки са супер секси, страстни и... сингъл. Не можех да повярвам, че има толкова свободни жени в тоя Ню Йорк. Кино, много мразя такива нереалистични сценарии.
Само 10 години след тяхното запознанство в колежа, когато Хана (героинята на Мишел) отряза жестоко сваляча и се превърна в Номер 7, единствената която не му пусна, нашия пич продължи хойкането си с презумцията, че е открил жената на живота си. Сещате се, когато правите нещо, в което сте много добър - не обръщате особено внимание. И един ден като се появи спънката, тази която ви дава различие - край, преоткрихте себе си и вече сте маниакално влюбен в този обект-спънка. Същото и при тези двамата.

Том продължаваше да спи с различна всяка вечер, а Хана - си остана най-добрата му приятелка. Миговете и заедно бяха много задушевни и романтични.
Всичко беше прекрасно, преди тя да замине за шест седмици за Шотландия, и той да осъзнае че му липсва прекалено много. В комплект с приятелите си по време на баскетбол, се достига до голямото откритие. Стандартното осъзнаване в един такъв романтичен филм.
Обаче, когато Том отива с букет цветя, да посрещне любимата Хана и да й признае какво чувства... бам, Кевин МакКид, голям, рус, шотландец, на име Колин! Абе масивен човек - този, в който Хана се е влюбила. Рицарят на бял кон се беше появил. Не само, че му се убива всякакво желание за живот, ами като гръм от ясно небе идва молбата от страна на Хана - Том да й стане шафер.
Така, ако все още четете значи може и да изгледате филма, въпреки това решение. Комично или не, факт е че не е толкова зле колкото си представях. Процеса на осъзнаване на любовта беше добър. Пост процеса с хватките и цялата увертюра около признаването в най-сюблимния момент също беше добро. Както се и очакваше, сериозна доза груб хумор, който ако не сте в настроение няма да приемете с лекота и който застрашава цялостния вкус, който ще остане в устата ви след като филма приключи.
Общо взето - нищо ново. Освен, че ми се прищя да отида в Шотландия да паса онези ми ти хубави овчици, и да си имам едно хубаво овчарско куче... страхотни пейзажи показаха от "Scotland... my land", че останах без думи. И това бяха 10 секундни кадри. Зеленото в тях бе по-хубаво и енджойабъл от пейзажите в Смело сърце, жестоко!

Обърнах внимание на едно друго нещо. Сидни Полак, последния му филм като актьор. Тук изпълняваше ролята на бащата на Том. Много голям образ. Доста забавен като цяло. Но през май тази година, големия режисьор и актьор ни напусна. Радвам се, че Шаферът ми хареса, а и част от заслугите за това се падат именно на Полак. Един хубав последен спомен, наистина.
А какво се случи след романтичното хапче, което взех в ранния следобед на слънчевия съботен ден?! Разходки, паркове, закъсняла среща - която беше продиктувана от ново двоумене. В крайна сметка: НДК, моста на влюбените, още едно кино (като гледаш Wanted за втори път, на няколко бири, изглежда по-добре), пак разходки, увеличаване на женския фактор в групичката... накрая, суши и коктейли в Laguna. Прохладна разходка по широката пешеходна алея, наречена бул. Витоша, хахаха. А след това... се прибрах и заспах. Простичко нали?! Беше хубава събота.

»©« Enchanted

Уолт Дисни и приказният свят на компанията представят новото си произведение - Омагьосана (Enchanted). Но преди да сте преплели мисли в опити да разберете дали познавате тази лента, или пък няма ли да се окаже поредната happily ever after изцепка на Холивуд. Оказва се обаче, че дори пренаситената Света гора може да измъдри нещо различно, след толкова много произведени филми (все пак доста по-малко от тези, които са направени в цялата история на Боливуд... Индиятаааааа). В какво точно се изразява различието ли?! Всъщност не е много ново, по-скоро ревърс версия на един друг филм, познат ни от недалечната 1996 година с баскетболната легенда Майкъл Джордан. Тук обаче не е толкова наблегнато на спорта (даже въобще), няма Космически забивки и извънземни гадове, нито триумф на добрите над лошите в един баскетболен мач, а много приказни неща прехвърлени от вълшебното измислено кралство в реалния и суров никога неспящ Ню Йорк.

Всичко започва съвсем обикновено. Като в повечето приказки на Дисни. С доста пеене, с една красавица с огромни и чисти очи, които просто те пленяват и забравяш че това е рисуван образ и никога няма да го срещнеш... с един неописуемо чаровен принц, най-готиния в околността разбира се, и една зла кралица, опитваща се да спре срещата на въпросните съдбовни герои. Среща която ще доведе до любов от пръв поглед, неземна радост, живели вечно в щастие... както и изритването на кралицата от обятията й, пращането и в забвение и триумф на доброто. А, май си приличат по повече от една черта с Космически забивки.
Само че тази среща и възпяването на любовта няма да стане толкова лесно. Злата кралица не е толкова проста, има си арсенал от отработени мерзости и коварни действия. С малко елементарна лъжа, разчитайки на наивността на младата бъдеща принцеса, я бута в един вълшебен кладенец, дъното на който всъщност е... канализацията, частта от която минава през най-оживеният булевард в Ню Йорк. Отравя капака, и се озовава срещу натискащ бясно клаксона камион. После още коли... и още коли, и много писъци, и една голяма бухнала бяла рокля.
Така започна филмчето, т.е. по този начин хармонията и толкова лесно изглеждащото розово бъдеще за принца и принцесата беше нарушена. Оттам нататък наблюдаваме изгубена в големия град, и по скоро нещо от рода на Гости от миналото. Смешни наименования на обичайните машини и технологии, които ползваме всеки ден, но непознати на един странник в нашето време.
Принцесата в човешки образ я играе една готина актриса, Ейми Адамс. Която малко ме дразнеше в началото с лошото си пищене, охкане и ахкане. Обикновено ми става приятно от последните две, ама тука ;) Приказният принц, който ще дойде от анимацията, за да търси своята Жизел, е героят на Джеймс Марсдън, синеок хубавец с бухнали одежди, една сабя и много ловки движения. Също така говори и се държи така, сякаш не е толкова чужд на този свят, или може би героичната му натура го превръща в безстрашен, леко глупав и непредпазлив обзървър на новостите за неговият свят.

Нещата не се развиват много в полза на принца и принцесата. След като последната среща Робърт (Патрик Демпси, още един любимец на жените... аман от анатомии, и то тези на Грей), на нея започна да й харесват новите неща, започна да свиква... и като всички (добре де, повечето) жени, като се пристрастят към нещо ново и забранено иска да си го запази. Най-малкото от любопитство.
Междувременно с принцът в света на истинските хора идват и досадният изпълнител на пъклените планове на кралицата - Натаниел (Тимъти Спол), както и една катеричка - Пип, един от най-близките приятели (животни) на принцесата. Разбира се животното няма как да говори в Ню Йорк, не сме чак толкова либерални към въобръжението на някой сценарист. Но за сметка на това прави доста забавни неща. Пип и принц Едуард бяха най-забавните във филма. Също така и превъплъщенията на Тимъти Спол, опитващ се да отрови принцесата. И накрая като се видя, че злият не успява да си свърши работата, самата кралица се наложи да "слезе" на земята и да се разшета. И то в кожата на Сюзън Сърандън. Добра роля, макар и за кратко, винаги е добре да имаш една такава колоритна личност, една актриса от старата школа, но не престаряла, а точно в най-мъдрите си години (ОК, на прагара на третата възраст, няма да споря).
Омагьосана ще завърши наистина щастливо, за тази двойка, която през целия филм откриваше истинското си аз, и накрая разбра че всъщност половинката в живота му през всичките 90 минути е стояла до него. Не особено шашващ край, то още с името си и... това което се предполагате да очаквате е ясно, че всички ще са доволни с изключение на тия дето въртяха подлости. Гледал съм по-добри комедии, анимации, романтики или всичко това в едно. Омагьосана е нещо, което става за... запълване на времето. Не е задължително да го гледате, но пък ако страшно се прехласвате по подобен род филми, то това непременно ще е един от фаворитите ви.