»©« Enchanted

Уолт Дисни и приказният свят на компанията представят новото си произведение - Омагьосана (Enchanted). Но преди да сте преплели мисли в опити да разберете дали познавате тази лента, или пък няма ли да се окаже поредната happily ever after изцепка на Холивуд. Оказва се обаче, че дори пренаситената Света гора може да измъдри нещо различно, след толкова много произведени филми (все пак доста по-малко от тези, които са направени в цялата история на Боливуд... Индиятаааааа). В какво точно се изразява различието ли?! Всъщност не е много ново, по-скоро ревърс версия на един друг филм, познат ни от недалечната 1996 година с баскетболната легенда Майкъл Джордан. Тук обаче не е толкова наблегнато на спорта (даже въобще), няма Космически забивки и извънземни гадове, нито триумф на добрите над лошите в един баскетболен мач, а много приказни неща прехвърлени от вълшебното измислено кралство в реалния и суров никога неспящ Ню Йорк.

Всичко започва съвсем обикновено. Като в повечето приказки на Дисни. С доста пеене, с една красавица с огромни и чисти очи, които просто те пленяват и забравяш че това е рисуван образ и никога няма да го срещнеш... с един неописуемо чаровен принц, най-готиния в околността разбира се, и една зла кралица, опитваща се да спре срещата на въпросните съдбовни герои. Среща която ще доведе до любов от пръв поглед, неземна радост, живели вечно в щастие... както и изритването на кралицата от обятията й, пращането и в забвение и триумф на доброто. А, май си приличат по повече от една черта с Космически забивки.
Само че тази среща и възпяването на любовта няма да стане толкова лесно. Злата кралица не е толкова проста, има си арсенал от отработени мерзости и коварни действия. С малко елементарна лъжа, разчитайки на наивността на младата бъдеща принцеса, я бута в един вълшебен кладенец, дъното на който всъщност е... канализацията, частта от която минава през най-оживеният булевард в Ню Йорк. Отравя капака, и се озовава срещу натискащ бясно клаксона камион. После още коли... и още коли, и много писъци, и една голяма бухнала бяла рокля.
Така започна филмчето, т.е. по този начин хармонията и толкова лесно изглеждащото розово бъдеще за принца и принцесата беше нарушена. Оттам нататък наблюдаваме изгубена в големия град, и по скоро нещо от рода на Гости от миналото. Смешни наименования на обичайните машини и технологии, които ползваме всеки ден, но непознати на един странник в нашето време.
Принцесата в човешки образ я играе една готина актриса, Ейми Адамс. Която малко ме дразнеше в началото с лошото си пищене, охкане и ахкане. Обикновено ми става приятно от последните две, ама тука ;) Приказният принц, който ще дойде от анимацията, за да търси своята Жизел, е героят на Джеймс Марсдън, синеок хубавец с бухнали одежди, една сабя и много ловки движения. Също така говори и се държи така, сякаш не е толкова чужд на този свят, или може би героичната му натура го превръща в безстрашен, леко глупав и непредпазлив обзървър на новостите за неговият свят.

Нещата не се развиват много в полза на принца и принцесата. След като последната среща Робърт (Патрик Демпси, още един любимец на жените... аман от анатомии, и то тези на Грей), на нея започна да й харесват новите неща, започна да свиква... и като всички (добре де, повечето) жени, като се пристрастят към нещо ново и забранено иска да си го запази. Най-малкото от любопитство.
Междувременно с принцът в света на истинските хора идват и досадният изпълнител на пъклените планове на кралицата - Натаниел (Тимъти Спол), както и една катеричка - Пип, един от най-близките приятели (животни) на принцесата. Разбира се животното няма как да говори в Ню Йорк, не сме чак толкова либерални към въобръжението на някой сценарист. Но за сметка на това прави доста забавни неща. Пип и принц Едуард бяха най-забавните във филма. Също така и превъплъщенията на Тимъти Спол, опитващ се да отрови принцесата. И накрая като се видя, че злият не успява да си свърши работата, самата кралица се наложи да "слезе" на земята и да се разшета. И то в кожата на Сюзън Сърандън. Добра роля, макар и за кратко, винаги е добре да имаш една такава колоритна личност, една актриса от старата школа, но не престаряла, а точно в най-мъдрите си години (ОК, на прагара на третата възраст, няма да споря).
Омагьосана ще завърши наистина щастливо, за тази двойка, която през целия филм откриваше истинското си аз, и накрая разбра че всъщност половинката в живота му през всичките 90 минути е стояла до него. Не особено шашващ край, то още с името си и... това което се предполагате да очаквате е ясно, че всички ще са доволни с изключение на тия дето въртяха подлости. Гледал съм по-добри комедии, анимации, романтики или всичко това в едно. Омагьосана е нещо, което става за... запълване на времето. Не е задължително да го гледате, но пък ако страшно се прехласвате по подобен род филми, то това непременно ще е един от фаворитите ви.

»©« Stardust

Happily ever afer... така завършват повечето приказни истории, които помним от детството. Всички пили и се веселили, минимум 3 дни, заживели щастливо след като се оженили, народили ли сума красиви чеда, с потенциал да станат и невероятно интелигентни... и разбира се главните герои умират на 101 години, от старост, имунитет към болести - това е задължително качество за всеки един приказен герой.
И както обикновено си променяме мислената нагласа, когато се появи нова приказка, и чакаме да видим нещо ново, нещо различно (което да надминава, или най-малкото да се конкурира с Властелинът на пръстените) и нещо, което да е запомнящо се, че даже и да пожъне голям успех. Филмът-приказка (фентъзи) за 2007-ма се нарича Звезден прах (Stardust). Режисьор и сценарист е Матю Вон, близък приятел на небезизвестния Гай Ричи, продуцирал повечето от неговите "луди" филми (Две димящи дула, Гепи. и други).
Преди още да влезете в киносалона от постера, с мистичен поглед, ви гледат Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс и Чарли Кокс. Точно така, това са главните действащи лица в магическата приказка Звезден прах. И повярвайте ми, много магия, измислица и необикновени случки ви очакват в тези 120 минути на развлечение.

В едно малко градче, в една красива страна, в географска неизвесност, с обикновени хора живее Дънстан Торн (Натаниел Паркър). Самотник, приключенец, с достатъчно дързост, че да наруши основното правило на градчето - а именно: Да не се пресича Стената, отделяща градчето от Омагьосаната земя. Разбира се, кажи му: Забранено е! пък после се опитай да го пазиш от човешкото любопитство. Едно симпатично старче от 90-на години някъде, пази Стената - не дава на никой да я преминава, на никаква цена! Уви обаче, преклонната му възраст си казва думата. Във въпросната Стена, има една огромна дупка, за пустите 90 години можеха да я поправят, не че не може и да се прескочи - просто нямаше да има толкова много изкушени да разберат какво е там, от другата страна. Та нашия любопитко, и този grandpa се срещат, след словесната битка, привидно победения младок отстъпва, но... за да си вземе засилка. По-бърз разбира се, преминава Стената и поема по своя път, в опознаване на магическата страна.
Малко повече костюми, шантаво изглеждащи обитатели, рошави вещици, големи нокти, амулети, съмнителни отвари... и една красива пленница. Дънстан се запознава с нея, не научаваме много за съдбата й, обаче разбираме че е загоряла :) И да, кани странника в "обятията си" да свършат работа... до тук с опознаването на магическата земя.
Минава време, приблизително 9 месеца, сценарият не го крие от нас, като една вечер се хлопа на вратата на Дънстан. Той отваря и намира... кошница с новородено бебе в нея. Представяме ви Тристан. Съдбата на това дете ще е основната линия, около която ще се завърже мистичната история в Звезден прах.

Няколко пъти по 9 месеца по-късно, образно казано 18-19 години, Тристан (Чарли Кокс) е вече зрял млад мъж. Тичащ по фустите на най-красивото (но не особено умно) момиче в града, безумно влюбен в нея, готов на всичко, за да спечели сърцето й. И така, именно с тази нагласа... и лигавото поведение на разглезената мома, Тристан дава обещание да й донесе паднала звезда. Докато двамата са на пикник заедно, една нощ, виждат падаща звезда. Главния герой се отправя към тази дестинация, воден от мисълта за потенциалната любима и с мечти за бъдещето си с нея. Без изобщо да подозира разбира се, че в приключението, в което се впуска ще открие нещо много по ценно, ще се превърне в истински мъж... и ще намери нещо повече от паднала звезда.
Клеър Дейнс, с невероятна бяла коса, сияеща когато е щастлива, е нашата звезда, падналата от небето звезда. Паднала, и то къде... върху Тристан. На това се вика първа среща! Разбира се началото им не беше лесно, то бяха спорове, дърпаници, употреба на вълшебни предмети, до момента в който и двамата изморени... стават партньори в пътуването си - обратно към дома на Тристан.
Падането на звездата не остава незабелязана и от три сестри вещици. На Ламя (Мишел Пфайфър) се пада честта да я открие и залови. А за какво им е нужна. Въпросните вещици имат проблем - времето им отдавна е минало. Приличат на мъртви полуразложени трупове. Гадна гледка. Шансът им отново да върнат младостта си и да продължат да практикуват черната си професия е звездата. Така Ивейн (Клеър Дейнс) е вече в опасност.
А някъде там, в кралските обятия на владетеля на приказната земя (Питър О'Тул), на смъртния си одър, въпросния крал събира седемте си сина (които имат интересни имена Примус, Секундус, Тертиус... Септимус). Тези лакоми за властта братя, водят помежду си нагла битка с множество машинации, интриги, борещи се за трона. Кралят им носи неприятната новина, че сестра им Уна е все още жива... и на всичко отгоре има син - Тристан (сега направихте ли връзката). Така вече и Тристан попада в обхвата на опасността.

С толкова много действащи лица, повечето от които неприятели за двамата ни герои, отчаяно копнеем за ангела-спасител. И точно като ангел, от небето, на своя летящ пиратски кораб пристига... капитан Шекспир (Робърт Де Ниро). Който прави забележителна роля с присъствието си, знаете го злобното излъчване, като че всеки момент ще те пречука... до момента в който... разкрива истинската си същност. А повярвайте ми, ще се разплачете от смях, като видите кой всъщност се крие зад тази свирепа пиратска маска.
Историята е увлекателна, мисля съгласни сте, след това... не толкова кратко въведение. Просто всички лица заслужаваха описание. А естествено остават още толкова, че и повече неща, които ще се случат и които ще ви бъдат повече от забавни. А като капак на всичко, любовта ще възтържествува. Заклинания, магически предмети, звездно сияние, тръпка в последните сцени - водят до добър завършек. А очакваният happily ever after е неизбежен, но поне приятно поднесен, романтичен, с много тръпки преминаващи по кожата на зрители, я от приятно чувство, я от отвръщение по толкова изнежения финал, но общата оценка и мнение за филма, ще си остане високо положителен. И как няма, Звезден прах е най-доброто фентъзи излизало след Властелинът на пръстените. Затова в случай, че още не сте се срещали с тези герои, направете го в най-скоро време!